Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (3)

1

На 8 октомври 1959 година — една нажежена до бяло събота — само три седмици след началото на последната му година от предварителния курс по право в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, Бари Кординър предприе най-смелата си постъпка за своите двайсет години. Той избяга в Лас Вегас, за да се сгоди с едно момиче на име Алиша Лопес, с което се беше запознал само преди седемнадесет дни.

Бари не можеше да си спомни дали в действителност майка му го е информирала с доста гъгнивия си глас, че след като не е толкова богат като братовчедите си, то той трябва да изкарва само отлични оценки, да бъде чевръст и да не създава проблеми в училище. Нито пък Бет можеше да си спомни. Тогава близнаците се съгласиха, че задълженията им трябва да са били генетически програмирани: последните изисквания бяха Бет да се дипломира в колежа, после да се омъжи за евреин професионалист, който или вече бе направил кариера, или щеше да бъде на косъм да я направи, докато през това време Бари трябваше да преуспее в адвокатската професия, преди да си намери достойна партия. Никой от тях не се възпротиви. А и как биха могли да се разбунтуват? Клара Кординър купуваше дрехите си от евтините магазинчета на Бродуей, но водеше децата си в Бевърли Хилс да ги облича в луксозните магазини на Сакс или Магнин; приготвяше им питателни балансирани ястия. Обучаваше ги на добри маниери, защото беше добре възпитана.

Бащата на Клара, Фридман Кординър, беше собственик на голям магазин за обувки и тя, като единствено дете, беше галеник на съдбата. Точно преди двайсет и втория си рожден ден пазаруваше на булевард Холивуд, когато забързаният Тим Кординър, явно на градус от изпития преди това джин, се стовари върху нея и едва не я събори на тротоара. Той й се извини, като я покани на чай на верандата на близкия Холивуд хотел. Беше много висок и смехът му кънтеше надалеч. Тъй като беше във филмовия бизнес, имаше познанства с Глория Суонсън, Том Микс, Ървинг Талбърг, Луис Майер, Арт Гарисън, Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд. До този момент Клара не беше познавала такъв блестящ мъж. Разбира се, ортодоксалните й родители никога не биха й позволили да излиза с неевреин, така че тя си измисляше разни причини, за да може да се измъква от къщи. След по-малко от седмица загуби девствеността си върху леглото на Тим Мърфи. Следващия месец мензисът й закъсня. Тим, който беше не по-малко луд по нея, каза:

— Отиваме да съобщим на родителите ти.

В големия и безупречен дом Клара плака и се закле да възпита бъдещите си деца като добри евреи и Тим споделяше мислите й — негови предшественици (унгарски селяни), заклети антисемити, сигурно се обръщаха в гроба. След загубата на дъщеря си Фридманови също плакаха и после се посветиха цяла седмица на шива, традиционните седем дни скръб, считайки я вече за мъртва. Закъснелият мензис на Клара се оказа фалшива тревога и й бяха потребни цели единайсет години, докато зачене близнаците. Още в началото на брака им откри, че съпругът й, сценичен работник, прекарва дните си, местейки тежки декори; всичките му знания за Холивуд идваха от по-големия му брат, Дезмънд Кординър, който беше важна клечка в Магнъм. Тим пиянстваше; изневеряваше й. Но в действително тежки моменти — а в къщата на Тим Кординър това не беше рядко явление — семейството отново ставаше единно.

Като единствен син, Бари разбираше, че негово задължение беше да възмезди майка си за недостатъците на баща си.

По време на дългото и горещо пътуване през пустинята Мохаве към Лас Вегас той не успя да потисне видението на майка си, обзета от ужас; но застанал пред пищно обрисувания олтар с Алиша до себе си, виждайки сълзите й да се стичат по блестящите бузи, сърцето му сякаш порасна двойно и той реши, че път назад няма; нищо не можеше да надвие на лудостта, която го бе обзела още първия път, когато я беше зърнал да пие колата си в кафето на Шип в Уестууд.

Любовта от пръв поглед беше съпроводена от класическите симптоми: безсъние, загуба на апетит, невъзможност да мисли за каквото и да било друго, освен за Алиша и неспадащата му полуерекция. Бяха се натискали жадно в автомобила му Де Сото, модел 1950 година, но не бяха стигнали до края. Бари благоговееше пред Алиша, като в същото време се страхуваше от несполука — единственият му опит с една застаряваща проститутка на Мейн стрийт се беше оказал пълен крах.

Бари беше страшно слаб; застанал пред олтара в своя смачкан сив костюм, създаваше впечатлението за недохранен юноша, израснал твърде бързо. Докато пристъпваше от крак на крак, усещаше как потта му се стича под мишниците въпреки силния дезодорант, който беше използвал предната нощ, преди да тръгне за срещата си с Алиша. Идеята да забегнат в Лас Вегас му бе хрумнала едва когато бяха започнали да се прегръщат. Космите на врата му настръхнаха при мисълта, че братовчедите му и сестра му ги наблюдават, и той за миг съжали, че ги беше поканил. Алиша му носеше едно досега непознато чувство на сигурност и защитеност. По време на шестчасовото им пътешествие с колата, лишена от климатична инсталация, тя се тревожеше да не изглежда съвсем раздърпана на церемонията; от гледна точка на гостите тя наистина изглеждаше такава. Отзад алената й рокля от креп се беше набръчкала отвратително, откривайки дългите й стройни бедра.

Бари непрестанно поглеждаше към годеницата си и скоро вече не можеше да отдели поглед от нея. За него Алиша беше самото въплъщение на красотата. Не беше сигурен дали и останалите споделяха мнението му, но главите на мъжете непрекъснато се извъртаха подир нея. Той знаеше, че повечето от тях я намираха привлекателна. Вярно, полите й за нещастие бяха къси, а горната част на роклята й — прекалено тясна. Копчетата се опъваха до скъсване между пълните й заоблени гърди, но това не беше достатъчно обяснение за проявения интерес, защото жените се обръщаха след нея не по-малко от мъжете.

Бари гледаше захласнат в годеницата си, без да обръща внимание на мировия съдия, който мърмореше нещо за задълженията на брака; опитваше се да убеди себе си, че не е смахнат, че тя действително е красавица. И както обикновено, пак не можеше да прецени лицето й. Кожата й определено беше уникална. Имаше много жени с безупречни фигури, но никоя от тях не притежаваше кожа с такава кадифена мекота. Алиша имаше особено излъчване, сякаш идваше дълбоко отвътре; като че ли флуиди преминаваха в кръвта й, която сега тревожно пулсираше в нежната синя вена на шията.

Изведнъж проумя, че тя стиска сватбения букет (който той току-що беше купил от тесния вестибюл в църквата) толкова силно, че чак дъхът й замираше. Притиснат в нея, той я хвана за ръката, влажна като неговата.

По обяд температурата в Лас Вегас се повиши над сто градуса по Фаренхайт, а църквата нямаше климатична инсталация. Издутите и розови бузи на мировия съдия сякаш се топяха в гънките на двойната му гуша.

Хеп, Максим, Бет и ПД бяха еднакво нещастни.

Братовчедите бяха родени през 1938 или 1939 година, по време на така наречената Златна Ера на Холивуд. Хеп и Максим бяха синове на Дезмънд Кординър, главата на фамилията. Дезмънд заемаше важен пост във филмовата индустрия дълго преди те да се родят; беше вторият човек след Арт Гарисън, основателят на Магнъм Пикчърс, и след смъртта на Гарисън той бе поел ръководството на студиото. Бащата на ПД беше Франк Зафарано, режисьорът, чиито сантиментални, патриотарски филми бяха донесли огромни печалби на Магнъм. Бащата на Бет и Бари, Тим Кординър, никога не успя да се издигне по-високо от поста на сценичен работник. Братовчедите, следователно, принадлежаха на висшия, средния и долния слой на една индустрия с добре очертана йерархия. Това обаче не бе попречило между тях да се изгради едно здраво приятелство от най-ранно детство, което през периода на съзряването и пълнолетието ги сближи още повече.

Закопчаната яка на ПД бе придобила неузнаваем вид и едри капки пот се стичаха по лицето му. Чистата носна кърпичка, с която изтри класическите черти на лицето си, беше безупречно изгладена; майка му Лили Зафарано, родена Лили Кординър, имаше в къщата си домашна прислужница и готвач, също и перачка, която идваше да глади всеки вторник изпраните малки роклички и полички на дъщерите й, Анет и Диърдри, но за сина и съпруга си се грижеше лично тя. Франк Зафарано, който бе напуснал родния си град Енна в Сицилия на шестнайсетгодишна възраст, поддържаше старото италианско схващане, че предназначението на жената в живота е да служи на мъжете в къщата.

Хеп и Максим не изглеждаха толкова притеснени, макар че върху синята риза на Хеп вече бе избило голямо петно между широките му плещи. И двамата братя бяха високи шест фута и три инча, но приликите свършваха дотук.

Хеп беше с тринайсет месеца по-възрастен от Максим; имаше едри кости. Очите му бяха замислени, сиви, челото му широко, а носът разбит от времето, когато бе играл американски футбол. Може би затова лицето му бе грубо на вид.

Максим забеляза парче стар вестник върху пода и се наведе да го вдигне. Докато си правеше вятър, тесните му добре оформени устни се изкривиха в кисела усмивка. Беше наследил по-дребната и красива версия на бащиния си остър нос; високият ръст му придаваше изискана елегантност. Жените се лепяха като мухи по него; сред фамилията Кординър имаше репутацията на женкар.

Бет стоеше привидно спокойна, докато човек не се вгледаше по-отблизо и не откриеше влагата, избила в кестенявата й коса прическа паж, завита към шията. Деликатното й незачервено лице беше с лек тен като този по ръцете, оголени от бледосинята блуза без ръкави, украсена с огърлица от култивирани перли. С пълните малко свръхмярка крака, скрити под църковната пейка, тя имаше вида на съвършената ученичка в смесен калифорнийски колеж.

Лицето й не издаваше нищо от бурята, развихрила се в душата й при вида на откъснатия от нея брат, свързван с венчален пръстен към това евтино момиче. За нейното съществуване Бет дори не беше подозирала до пет и половина часа тази сутрин, когато Бари бе почукал на прозореца, прошепвайки й да се облече и да дойде в Лас Вегас за брачната церемония.

— Бет, и без много шум — предупреди я той. — Не искам мама и татко да разберат.

Чувството за отговорност на Бет беше вкоренено далеч по-дълбоко от това на брат й. Тя седеше на пейката в църквата с едничката мисъл в главата как да смекчи удара, който щеше да понесе майка им, страдаща от коронарна недостатъчност.

Мировият съдия ги запита звучно:

— Желаеш ли, Бари, да вземеш Алиша за своя законна съпруга, която да обичаш и браниш?

— Д-да — заекна Бари.

— А ти, Алиша, желаеш ли да вземеш Бари за твой законен съпруг, когото обещаваш да почиташ и да му се подчиняваш?

Алиша промърмори съгласието си.

Мировият съдия оповести, че съгласно властта, предоставена му от щата Невада, двамата вече са съпруг и съпруга.

Алиша се извърна. Ресниците й затрепкаха, докато Бари се привеждаше за традиционната целувка.

Мировият съдия се приведе напред към първата пейка и заля ПД, който беше седнал до самата пътека, с аромат на престояла пот и пресен чесън.

— Мога ли да ви помоля Вас и младата лейди тук да станете свидетели на щастливата двойка?

— Хайде, Бети — каза ПД.

Слаб руменец обагри внезапно деликатната шия на Бет. Никой, дори и Бари, който й беше най-близък в света, дори и не подозираше, че тя беше луда по ПД. Най-голямата й детска мечта беше да прекара една нощ в къщата на леля Лили и чичо Франк, заемайки малката стая, съседна на тази на ПД. Нямото й обожание се бе превърнало в чисто физическо към единайсетата й година, когато бе получила първата си менструация и едновременно с това бе научила за италианския Ренесанс. В тайните си помисли тя наричаше ПД с кръщелното му име, Паоло Доминик и си го представяше като някакъв дук от Медичите, облечен в коприна и брокат. Бет съзнаваше много добре, че любовта й беше безнадеждна — тя беше еврейка, а ПД — католик, и освен това бяха кръвни роднини. Чувствеността й не отстъпваше на красотата й и тя излизаше с много момчета, с което й се разнесе славата на най-популярното момиче в общежитието на Алфа Епсилон Фи към южнокалифорнийския университет.

Тя и ПД изчакаха, докато мировият съдия с дразнеща проточеност подготвяше документите за подписване. След това ПД хвана под запотената си мишница ръката й и те излязоха навън.

Другите чакаха до един храст, възползвайки се от хилавата сянка, която хвърляше подобието на църковна кула.

— Къде ще ходим да се почерпим сега? — запита Хеп. Той беше неофициалният водач на Нашата Банда, първоначално, защото беше най-едър и впоследствие, защото уважаваха непогрешимия му инстинкт за справедливост.

— Нямаме уговорка за гощавка — изрече Бари вдървено.

— Аз черпя — каза Хеп.

— Ние черпим — добави Максим.

Хеп и Максим приемаха за съвсем естествено, че след като бяха с големи доходи, трябваше да финансират прищевките на групата. ПД можеше да приеме жеста, защото баща му бе добре известен като режисьор, Бет — защото като жена беше свикнала друг да плаща вместо нея. Единствено Бари се чувстваше като беден роднина, чието мъжко достойнство страдаше всеки път, когато някой друг плащаше вместо него.

— Не че не оценявам… — започна той.

— Хайде, Бари — каза Хеп. — Алиша заслужава едно малко празнуване.

— Не е необходимо…

— Господи боже, момчета, докога ще се пържим в тая фурна? — прекъсна ги ПД. — Аз ще подпиша името на татко във Фабуладор. Той се ползва там с привилегии.

 

 

Със своите изискани клиенти, разкошно обзаведени стаи и пет шикарни ресторанта Фабуладор се считаше за най-добрият хотел по крайбрежието. Елегантният чичо Франк трябва да се бе отбивал доста често в огромното казино на Фабуладор, без семейството му и да подозира даже. ПД ги поведе към Шанз-Елизе, най-скъпият ресторант. Когато обясни чий син е той, сияйният главен келнер ги съпроводи до едно голямо сепаре. Разгъвайки колосаните бели салфетки за Алиша и Бет, той им предложи да започнат с малките стриди.

Докато другите се заеха с хряна, табаското и червения сос, Алиша стискаше с побелели пръсти салфетката. Хеп забеляза това, взе една малка виличка, измъкна молюската от черупката й и я глътна без всякакви превземки. Тя проследи внимателно всеки негов жест и после последва примера му. Жадно погълна на една хапка първата стрида и бързо покри устата си със салфетка. С останалите вече постъпи по-елегантно, без да бърза.

В началото братовчедите бяха малко сдържани, сякаш бракът на Бари ги беше направил изведнъж по-възрастни и те все още не бяха сигурни за правилата на играта. Дори и язвителният хумор на Максим бе загубил обичайната си острота. Но шампанското им развърза езиците и докато пристигнат яйцата по бенедиктински, петимата братовчеди се бяха върнали към обичайните си закачки.

— Бари, момчето ми, как мислиш да поднесеш новините на родителите си? — запита Максим.

— Много просто. Ще им напомня, че съм постъпил както и те на времето — отвърна Бари.

— Само че, за съжаление, родителите от фамилията Кординър не приемат такава логика — забеляза Максим.

Бет се извърна към новата си братовчедка.

— А ти, Алиша? — запита тя с вежливата усмивка, която пазеше за благотворителни мероприятия. — Как ще реагират твоите родители?

Алиша заби поглед в масата.

— Те са в Ел Пасо — изговори бързо тя.

Настъпи неловка тишина.

Тогава ПД я запита:

— Ти си католичка?

След миг колебание Алиша кимна.

— Аха.

— Значи с теб ставаме двама католици, а ние много добре знаем, че ще има последствия. Ти си се омъжила извън църквата.

Меката й пълна уста потръпна, а очите й сякаш станаха още по-тъмносини.

— Хей, те ще го преглътнат — обади се Хеп.

— Бари, къде ще живеете? — запита ПД.

Понастоящем Бари живееше в типовото жилище на родителите си, което се състоеше от три малки спални, баня и тънки стени.

— Още не сме решили — каза той, неспособен да овладее подръпването си.

Алиша го докосна по ръката.

— Аз съм сигурна, че моят шеф ще ни позволи да ползваме малката къщичка отзад, за която ти разказвах — изрече тя успокоително.

— Къщичка ли? — запита Максим. — Да не гледате овце или печете хляб, или нещо от тоя род?

— Домакинска работа — отвърна Алиша.

Бари поруменя до такава степен, че луничките му избледняха напълно. Той захвърли салфетката върху масата.

— Трябва да тръгваме, Алиша — изрече кратко той.

— Добра идея — похвали го Максим. — Чувам, че в тоя град да се убиеш, не можеш да намериш свободна стая в мотел.

— Наистина ли? — запита Алиша.

— Той се шегува с нас — каза Бари, чието смущение премина във внезапен порив на мъжко превъзходство. — Благодаря ти, ПД.

— За какво? — отвърна сърдечно ПД. — Фабуладор плаща.

Младоженците заобиколиха покритите маси. Бари беше обвил покровителствено ръка около талията на Алиша, докато вървяха към фоайето на хотела.

— Ето го Бари Кординър, бил шута на адвокатската си кариера — обади се Максим.

Брат му Хеп възрази:

— Не съм чул някой да споменава, че ще напуска колежа.

— Не мога да разбера какво толкова лошо има в това да прескочиш някои досадни церемонии и да откараш феноменалното си гадже направо в някой мотел? — поиска да узнае ПД.

Максим поклати глава.

— Господи, мексиканска слугиня!

— Той е луд по нея — забеляза Бет, скрила отчаянието зад шеговития тон.

— И ако това не убие майка ти, значи нищо не е в състояние да го направи — каза Максим. — Гледай, Бет, братчето ти не бръсне никакви законни положения.

— Майка ми не е сляпа фанатичка — възрази разгорещено Бет.

— О, да, но въпреки всичко иска полуеврейското й чедо да литне нависоко — каза Максим.

Максим, ПД и Хеп взеха на подбив католицизма на ПД и издигането на Дезмънд Кординър до член на епископалната църква. Те никога не пропускаха случая да се подиграят с бързата смяна на темата от страна на Бет и Бари, когато станеше дума за техния юдаизъм.

Бет сведе поглед към останалото от яйцата й по бенедиктински.

— Бих се обзаложила, че е доста по-малка от осемнайсет години — каза тя.

— Така си мислиш, защото мозъчето й е доста малко — каза Максим.

— Днес е сватбеният й ден. А и тя беше доста смутена от всички нас, за да каже нещо умно — изрече Хеп, свеждайки сивите си очи върху по-малкия си брат.

— Добре знаем, че ти си нашият сър Галахад — отвърна Максим. — Но в този случай изобщо няма нужда от кавалерството ти. Искам да кажа, че тя едва ли ще пропадне без IQ^[1] с тия гърди и задник.

— Максим, моля те — промърмори Бет. — Тя е моя снаха.

ПД дари Бет с топла усмивка, разкриваща снежнобели зъби.

— Не му обръщай внимание, Бет, той умира от черна завист.

Хеп вдигна чашата.

— За нашата нова братовчедка — каза той. — За Алиша. И Бари.