Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (49)

Шрикел издебна момента, когато Вайганг излезе някъде, и се отби в приемната на групенфюрера.

— Добър ден, господин Рехан — учтиво поздрави той адютанта, — извинете, че ви откъсвам от работата.

— Какво говорите — вдигна глава Руди, — радвам се да ви видя. С какво мога да ви бъда полезен?

— А, нищо… — небрежно махна с ръка хауптщурмфюрерът. — Просто ми се прииска да си побъбрим. Цял ден само работа и работа — няма с кого дума да си продума човек. С Хуго, само като го погледнеш, ти се отщява да разговаряш…

— Да, не е добър събеседник — съгласи се Рехан.

— Но пък е отличен работник. — Шрикел седна на стола срещу Руди. — Ако работехте в моята канцелария!… Жалко, но шефът толкова е свикнал с вас…

Рехан отклони поглед, за да не се издаде: какво му се приискало! Той знае цената си и не може да бъде помощник на някакъв си Шрикел! Усмихна се и почти искрено каза:

— Вие сте толкова опитен работник, хер хауптщурмфюрер, и Фон Вайганг така ви цени, че с радост бих се преместил във вашата канцелария. — „Само че на твоето място…“ — помисли си той.

— Ще се опитам да поговоря с шефа — обеща Шрикел. — Впрочем, скоро ли ще се върне?

Рехан неопределено вдигна рамене:

— Обади му се Краузе…

— Когато се обажда самият Краузе — съгласи се Шрикел, — нищо не може да предвидиш. Току-що видях Кремер — върви им на хората.

Направи многозначителна пауза, сякаш подканяше Рехан да обсъдят този въпрос, но Руди отклони разговора.

— Днес пристигна заповед от Главното имперско управление за безопасност… — подаде един лист на Шрикел.

— После ще се запозная с нея — отмести листа той. — Как мислите, какво е намерила фройлайн Краузе в Кремер?

Рехан застана нащрек: значи Шрикел се е отбил при него специално за да разговарят за Карл. За да скрие смущението си, се наведе над бюрото и запрелиства някакви документи в кожена папка.

— Според мен Кремер е известен търговец, не е глупав… — започна неопределено той. — Сигурно има перспективи и Краузе… е преценил това.

— Краузе играе по свирката на дъщеря си — засмя се Шрикел.

— Не бих казал това за господин Краузе!

— Я стига, Рехан, разговаряме на четири очи и вашата уклончивост…

Но Рехан не се остави да го объркат.

— Ще ви моля, хер хауптщурмфюрер, в мое присъствие да говорите с уважение за такива почитани хора като господин Краузе. — Докато произнасяше тези високопарни думи, гледаше някъде в стената покрай Шрикел и трескаво мислеше: какво е подушил хауптщурмфюрерът за Кремер и не трябва ли той, Рехан, да налее масло в огъня?

— Исках да поговоря с вас като с офицер от SS, Рехан — каза остро Шрикел. — Интересува ме…

Руди шумно се отмести от бюрото.

— Винаги помня, че имам честта да съм офицер от SS, господин Шрикел — каза надменно, — и няма смисъл да ми напомняте това.

— Престанете да играете комедии! — Шрикел явно се ядоса. Това беше добре дошло за Рехан: хауптщурмфюрерът ще говори без заобикалки. Но Руди не познаваше достатъчно добре Шрикел — той веднага се поправи. — Исках да кажа, скъпи оберщурмфюрер, че бихме могли да разговаряме с вас с открити карти.

— О, да, и аз мисля, че господин Краузе е достатъчно добре информиран за състоянието и деловите качества на Карл Кремер. Сигурно неведнъж са разговаряли за това с Фон Вайганг.

— Чувал съм, че сте се сближили с Кремер още в Лвов? — сърдечно попита Шрикел.

Рехан скри ръце под бюрото: пръстите му трепереха.

— Господин Кремер се ползва с доверието на самия групенфюрер… — отговори той уклончиво.

— Да, казвали са ми, че е дошъл в Лвов с препоръка от чичо си — приятел на групенфюрера от детинство, и е съвсем логично Фон Вайганг да му помогне — съгласи се Шрикел. — Но не ви ли се струва, че сега Карл Кремер… Как да кажа… е прекалено близък с групенфюрера?

Рехан си помисли, че ако Шрикел се досещаше дори съвсем слабо за истинските му отношения с Карл Кремер, никога нямаше да започне този разговор. Мина му през ума: а какво ще стане, ако налее масло в огъня? Би могъл да направи това. Но в Гестапо могат да изтръгнат всичко от Кремер, а и надали той ще се опита да скрие нещо. Още на първия разпит ще го издаде…

Руди пое въздух и отговори твърдо:

— Вярвам в проницателността на групенфюрера!

— Никой не се съмнява в нея — отговори рязко Шрикел. — Но искам да уточня бяхте ли се срещали с Кремер през последните дни? Малко преди нашите войски да бяха принудени да съкратят линията на фронта? Искам да кажа, преди да напуснат Лвов?

Рехан премести папката от едно място на друго. Само ако хауптщурмфюрерът знаеше при какви обстоятелства се бяха срещнали с Кремер!

— По това време ние се евакуирахме от града — отговори той, като го гледаше право в очите. — Карл Кремер беше вече ликвидирал своите работи и замина няколко дни по-рано.

— Къде?

— Мисля, че в Бреслау. При чичо си.

— Той ли ви каза?

— Не помня. Струва ми се, че чух разговора му с фрау Ирма.

— А после е бил в Унгария, така ли?

— Добре сте информиран, хауптщурмфюрер.

— Странно би било, ако не знаех това. Ние сме длъжни да знаем всичко за човека, който е близък на Фон Вайганг.

— Смятам, че за него отговаря самият групенфюрер.

— Така е. Но това не ни освобождава от отговорност. Право да ви кажа, не ми харесва внезапното появяване на този Кремер тук. След толкова дълго отсъствие. Бил някъде в Унгария… Защо? Всичко това не е убедително…

— Можете да съобщите за вашите съмнения в Главното имперско управление за безопасност — лукаво предложи Рехан.

Шрикел го разбра и недоволно се намръщи. Този оберщурмфюрер е по-умен, отколкото предполагаше. Фон Вайганг е приятел на Химлер и веднага ще научи за доноса му срещу Карл Кремер. Трябва да има убедителни доказателства срещу Кремер, за да се реши на тази крачка. Иначе Фон Вайганг ще приеме доноса като лична нападка. Шрикел изтръпна само като си помисли за последствията. И веднага започна да отстъпва.

— В нищо не се съмнявам, скъпи Рехан, не ме разбрахте правилно. Фон Вайганг просто обожава Карл Кремер, особено сега, след завръщането му от Швейцария… — говореше и внимателно следеше Рехан: дали адютантът не знае нещо? Защо всъщност Кремер беше в Швейцария? Разбира се, официалната версия е достатъчно убедителна и едва ли някой може да я опровергае — търговецът отива в неутрална страна да урежда своите работи. Но защо тук, в Германия, Карл Кремер не проявява никаква делова активност? Шрикел веднъж леко и много внимателно намекна за това на Фон Вайганг. Но той го прекъсна грубо и го посъветва да не навира носа си в чужди работи. След като се поуспокои му намекна, че е в течение на неговите работи и го счита за сериозен и делови човек. Но от този разговор у Шрикел остана неприятно чувство. Имаше нещо неясно, недоизказано, а той не обичаше неяснотата. Чувстваше, че като се интересува от Кремер, може да си строши главата, но някаква сила го тласкаше, сигурно защото не можеше да преодолее личната си неприязън към този парвеню, който днес-утре ще лапне милионите на Краузе. Това не му даваше мира, завиждаше на Кремер и в същото време чувстваше, че тук има нещо тъмно… Започна да го дебне. След дълги колебания се реши на откровен разговор с Рехан, защото се досещаше, че и Руди завижда на Кремер и с удоволствие ще му подложи крак. Но кой знае защо разговорът с Рехан не потръгна. Това го озадачи — той рядко бъркаше в своите изводи.

Оставаше да си изясни още един въпрос, който го интересуваше, и Шрикел попита:

— Казват, че тия дни пристигнал чичото на Карл Кремер. Вие видяхте ли го?

Нещо се криеше в неочакваното отпътуване на Ханс Кремер, Шрикел усещаше това, но какво? Наистина, фрау Ирма беше видяла как племенникът и чичото едва ли не прегърнати слизаха по стълбата, а Дузеншен се беше сблъскал с тях на излизане от вилата. Шарфюрерът не беше забелязал нищо подозрително (Шрикел старателно го разпита), даже твърдеше, че Карл и чичо му се усмихвали един на друг и разговаряли непринудено.

Но какво ще каже Рехан?

— По заповед на шефа докарах Ханс Кремер от гарата.

— Защо Карл не го посрещна?

— Господин Кремер не беше съобщил предварително за пристигането си. Той позвъни направо от гарата, а Карл по това време не беше в къщи.

— Как се срещнаха след това? Присъствахте ли на срещата?

— Не. Криста видяла Карл на стълбата и му казала за пристигането на чичо му. Той веднага изтичал при него.

— И след половин час излезли заедно? Чичото повече не се върнал!

— Групенфюрерът каза на вечеря, че старецът е голям чудак. Той позвънил на Фон Вайганг от града и му съобщил за своето незабавно отпътуване.

— Позвънил… — замислено каза Шрикел.

— Съмнявате ли се в нещо?

— А, не… Наистина на старини много хора стават чудаци. Понякога не можеш да ги разбереш дори… Впрочем — Шрикел стана — това са глупости, празни фантазии, нали?

И без да дочака отговор, излезе.

Рехан машинално подреждаше документите върху бюрото. Мислеше дали да каже на Карл Кремер за разговора с Шрикел. Ясно беше, че хауптщурмфюрерът го подозира, но едва ли знае нещо определено. Може би по-добре е да изчака. Ако предупреди Кремер, той може по някакъв начин да се издаде пред Шрикел, че знае за подозренията му, и Шрикел ще намрази Рехан. А не е много приятно да имаш такъв враг.

И Руди реши засега да мълчи.