Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (21)

Тази сутрин Ерлер се почувства зле: обаждаше се ревматизмът му, който получи преди няколко години като усложнение след прекаран грип. Даже нахока ротенфюрера, който му беше донесъл студен чай, макар че този некадърник се кълнеше, че чайникът току-що бил кипнал. След това се заяде със секретарката — защо не е напечатала досега някакви срочни документи. Момичето напразно се оправдаваше, че ги е получило едва снощи — щурмбанфюрерът престана да й се кара чак когато забеляза сълзи в силно гримираните й очи.

— Вървете! — каза сърдито той. — Сега ще потече цялата ви красота!

На Ерлер даже не му се обядваше: сядаше в кабинета си и сърдито гледаше към прозореца, по който барабанеше проливен студен дъжд. Времето беше просто непоносимо — трети ден вече се лее като из ведро.

Боже мой, как го въртят ставите!

Вратата изскърца и в процепа плахо се показа носът на ротенфюрера.

— Какво има още? — ядосано викна Ерлер.

— Донесение от хауптшарфюрера Мауке.

— Какво стърчите на вратата? — изрева щурмбанфюрерът. — Дайте го тук!

Два гъсто изписани листа. Ерлер протегна крака под масата, облегна се на креслото. Интересно, какво ново има при хауптшарфюрера.

„До щурмбанфюрера от SS доктор Ерлер“ — машинално плъзна поглед по първия ред. Това са формалностите. Къде е важното? Аха, ето…

След като ми стана известно, че служителите на тайната полиция са намерили на територията на протектората Чехия и Моравия позиви на немски език, аз се обърнах към Гестапо в Прага. В отговор то ни уведоми, че в Прага е ликвидирана нелегална група, която е провеждала широка агитаторска дейност. Получих няколко образеца от нелегалните комунистически възвания до немските войници. Установи се, че са еднакви с тези, които бяха намерени преди три седмици във влаковете, предназначени за превозването на войници на Източния фронт. Позивите са напечатани с един и същ шрифт и на една и съща хартия. Адресирани са „До немските пролетарии във военни шинели“.

Считам за необходимо да изложа накратко съдържанието на позивите. В тях се говори, че войната се водела срещу интересите и правата на немския народ. Фюрерът уж измъчвал честните немци и ги затварял в концентрационни лагери. Немските войници не трябвало да забравят, че истинският вожд на немската работническа класа Ернст Телман е изтезаван в подземията.

— Гледай докъде са стигнали! — не издържа щурмбанфюрерът и удари с юмрук по масата. Намръщи се от болка — по дяволите, съвсем забрави за този проклет ревматизъм. Какво нахалство! Да напомнят за Телман!

Успокои се и продължи:

Пражкото Гестапо уведоми, че един от арестуваните нелегални е дал показания: позивите са отпечатани на втори август. На пети август органите на тайната полиция са арестували членовете на нелегалната организация и са унищожили печатницата. Значи позивите са отправени от Прага в Дрезден в един от дните между втори и пети август.

Установих, че в този период от дрезденския железопътен възел са потеглили направо за Прага две товарни композиции с машинисти Георг Панкау и Франц Шницер.

Георг Панкау, 63-годишен. Безпартиен. Не е членувал в комунистическата и в социалдемократическата партия. Дисциплиниран и квалифициран работник. Характеристиката от началник депото е положителна. Не се интересува от политика. Ползва се с добро име сред местното ръководство. Не е забелязано нищо подозрително около него.

Франц Шницер, 59-годишен. В миналото член на социалдемократическата партия. Квалифициран работник, характеристиката от началник депото е положителна. Има двама сина и двамата са на фронта. Лоялен към властта. Не са отбелязани изказвания срещу държавната политика. Взема участие в мероприятията, организирани от ортсгрупенлайтера.

Моля да се установи наблюдение над Георг Панкау и Франц Шницер. Не е изключено тяхната лоялност да е само прикритие на враждебна дейност срещу райха. Нужно е да се проучат техните познанства, да им се даде възможност отново да отидат в Прага, като предварително се предупреди пражкото Гестапо. Моля тази работа да се повери на най-добрите агенти.

Не е изключен и друг път за пренасяне на позивите от Прага в Дрезден. Но като се има предвид, че вече на седми август позивите са били намерени във влаковете, мисля, че тази версия е малко вероятна. Освен това фактът, че позивите са намерени не в казарми, а във военни ешелони също свидетелства, че са били разпространявани от железничари.

Хауптшарфюрер от SS

Емил Мауке

Щурмбанфюрерът остави донесението и нервно закрачи из кабинета. Дъждовните струи зад прозореца вече не го дразнеха. Знаеше, че Мауке е способен човек, но така изведнъж да попадне на следите на нелегална организация! Разбира се, заслугата на Ерлер е преди всичко в това, че именно той беше възложил на Мауке тази работа!

Ерлер нетърпеливо грабна телефонната слушалка.

— Свържете ме с групенфюрера Фон Вайганг! — заповяда той. — Добър ден, Рехан. Как сте? Аз — не съвсем: проклетият ревматизъм… Шефът там ли е? Има важно съобщение…