Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (46)

Ветров нямаше навика да закъснява, защото смяташе, че в техния неспокоен живот всяка минута има значение. Светна с фенерчето, огледа Карл и така го тупна по рамото, че той изохка:

— Ти какво — не разбра Юрий, — от пътуването ли си уморен?

— Ама че си! — не издържа Карл. — Здраво място няма по мене.

— Какво се е случило? — разтревожи се Ветров.

Карл седна на дъската до стената.

— Хайде поред — предложи той на Юрий, — първо разказвай ти, после аз…

— Не може ли обратно?

— Казвай. Как загинаха Улман и Свидрак?

Веднага след завръщането си от Швейцария Кремер се обади на Ветров и той с недомлъвки му обясни какво се беше случило. Сега Юрий подробно разказа за акцията.

— Такива хора загубихме — с тъга каза Карл.

— Какво говорят при вас за диверсията? — попита Ветров.

Кремер му съобщи за арестуването на Ерлер.

— Размърдаха се — с удоволствие констатира Юрий. — Нека се ядат помежду си, на мене лично това ми харесва.

Карл разказа на Юрий за пътуването си в Швейцария и за срещата си с американските разузнавачи. Ветров се възмути.

— Бият ги в Ардените, а те пресмятат бъдещите си печалби! Ама че съюзници!…

— Като информираш Центъра, подчертай следното… — продължи Кремер. — Американците искат да се споразумеят с немските индустриалци. За съжаление все още нямам документирано потвърждение на това споразумение, но може би скоро ще имам.

— Навлизаш във висшето общество! — весело каза Ветров.

— Но преди това здравата си изпатих — оплака се Кремер. Не му беше удобно да разказва какво преживя, но Юрий разбра веднага.

— Мисля, че в тази работа е участвал и Шрикел — продължи Карл. — Подушил е нещо и това ме тревожи. Вчера излезе от кожата си и се изтърва. Сигурно съжалява, но думата не е птичка, не.

— Разкажи ми всичко подред — помоли Юрий. — Отстрани нещата по-ясно се виждат.

Изслуша го и без колебание произнесе присъдата:

— Трябва да се ликвидира! И то незабавно!

— Лесно е да се каже трябва… Но как?

— Ти няма да си цапаш ръцете. Остави на мене.

— Вилата на Вайганг се охранява от есесовци. Невъзможно е външен човек да проникне в нея.

— А Шрикел да не е отшелник?

— Доколкото зная, рядко напуска вилата. Или се страхува, или има много работа.

— Хората ми не могат постоянно да дежурят край вилата. За радост и развлечение на гестаповските агенти… Ето какво — Ветров запали цигара, — трябва да разберем кога Шрикел ще излиза.

— Ако знаех…

— Трябва да разбереш!

— Лесно е да се каже — ядоса се Карл. — Той и преди ми нямаше доверие, а сега…

— А Руди Рехан? — кратко попита Юрий.

— Изключено. Те с Шрикел са като куче и котка.

— Не мисля, че хауптщурмфюрерът е толкова недостъпен. Опитай се да намериш повод, за да го измъкнеш от вилата.

— Трябва да помисля… — обеща Карл.