Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крах чёрных гномов, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Райнова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ростислав Самбук
Заглавие: Крахът на черните джуджета
Преводач: Лиляна Райнова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: май 1980
Редактор: Майа Драгнева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Владимир Коновалов
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815
История
- — Добавяне
Вратата се отвори без почукване. Щурмбанфюрерът Ерлер сърдито вдигна глава — кой смее да нахълтва в кабинета му без разрешение! — но в същия момент разтревожено попита:
— Какво се е случило, Мауке?!
На вратата стоеше хауптшарфюрерът — с мокра пелерина, с шапка с увиснала периферия и с кални ботуши.
— Моля да попитате полицията: на кого е камионът с номер 184-93? Товарен камион, покрит с брезент.
— Защо… — започна Ерлер, но като видя разтревожената физиономия на Мауке, вдигна телефонната слушалка.
Докато щурмбанфюрерът набираше полицията, Мауке седна на дивана.
— Отвратително време — оплака се, потръпвайки, той, — нито зима, нито есен. Премръзнах като куче. Имате ли нещо за пиене?
Щурмбанфюрерът извади от шкафчето на бюрото бутилка шнапс.
— И аз ще пийна с удоволствие — присъедини се Ерлер. — Но какво ви накара да зарежете всичко и да дойдете в града в такова време? Надявам се, не единствено желанието да опитате моя шнапс?
— Прекалено скъпо щеше да струва този шнапс… — измърмори Мауке. — На кого е камионът?
В този момент телефонът иззвъня и Ерлер вдигна слушалката.
— На кого? От гаража на фирмата Гешке? Дайте ми адреса на гаража!
— Наредете на всички полицейски постове да задържат колата. А аз — Мауке скочи пъргаво — отивам в гаража на Гешке.
— Мисля, че ще намерите време да ме информирате? — не издържа Ерлер.
— Всяка минута е скъпа. Да вървим заедно — в колата ще ви доложа.
Ерлер си представи студа и дъжда навън. Настръхна, но любопитството му надделя.
— Да вървим — каза решително и посегна за шинела си.
— Вече ви докладвах — започна хауптшарфюрерът, като се настани на задната седалка, — че установих наблюдение над двама машинисти. Единият — Панкау — се оказа интересен екземпляр. Седя днес в пивницата с един бивш войник, когото мъкна навсякъде със себе си за параван, и гледам — влиза бащата на този войник — Фридрих Улман. В селището го смятат малко нещо такова… — Мауке почука с пръст по слепоочието си. — Значи, влиза той, изпива чаша бира и отива в тоалетната. Всичко нормално, няма за какво да се хванеш. Но след него и Панкау се отправя към тоалетната. Престорвам се на пиян и незабелязано отварям вратата. Както и предполагах — разговарят за нещо. Даже дочух последната дума на Улман: чешкото име Индржих.
— Юначага! — извика Ерлер. — Още утре ще ликвидираме тази комунистическа бърлога. Но каква връзка има тук камионът?
— Един момент — нетърпеливо вдигна ръка Мауке. — Това не е всичко. Половин час Улман седи в пивницата. После излиза. В това време от пивницата потегля камион — за съжаление не обърнах внимание на шофьора, струва ми се, че беше с кожен каскет — настига Улман, спира и го качва. При това Улман не вдигна ръка, за да го спре. Добре че успях да изскоча навън и да видя номера на колата. Сега бързо се стъмва. Още пет-десет минути и щеше…
— Накъде се отправи камионът? — попита Ерлер. Устата му пресъхна, пръстите му трепереха от вълнение.
— По шосето, в южна посока. След двадесет километра има разклонение и може да излезе на шосето Дрезден — Прага.
— Интересно!… Интересно!… — Ерлер едва не подскачаше на седалката. — По-бързо! — кресна на шофьора.
Черният закрит опел адмирал летеше с бясна скорост, занасяше на завоите и плашеше минувачите. Навлязоха в предградието, ето най-сетне и нужната улица.
Механикът на гаража пиеше кафе от термоса, оставен върху струга. Като видя офицера от SS, изплашено скочи и кафето се разля по комбинезона му.
— Кой кара камион номер 184-93? — веднага започна да крещи Ерлер, а Мауке си помисли, че само заради този въпрос щурмбанфюрерът не трябва да се допуска нито за секунда на работа като следователската.
Механикът доложи, като заекваше от вълнение и страх:
— Шофьорът Крафт току-що се обади, че колата не била на обичайното си място. Казах му да съобщи на полицията.
— Къде е Крафт?
— Някъде там — неопределено посочи с глава механикът. — Звъни на полицията…
— Къде е това там? — ядоса се още повече Ерлер. — Веднага го намерете!
Челюстта на механика увисна. Мауке се намеси и веднага изясни, че шофьорът на камион 184–93, който превозва текстилни стоки в магазините на фирмата „Гешке и Ко“, всеки ден паркира колата до универсалния магазин. Крафт живее наблизо и по това време отива да обядва. Днес, като се върнал от обяд, не намерил колата на мястото й.
Мауке извика Ерлер настрани и го посъветва да се обади на Гестапо и да нареди незабавно да арестуват Крафт. В къщи, на работата или в магазина, където го намерят. Всъщност това го правеше просто така, за застраховка, беше уверен, че Крафт не е замесен. Ако той се беше срещнал с Улман в селището, щеше незабелязано да остави колата край магазина или да я откара в гаража.
Когато се върнаха в кабинета на Ерлер, Мауке се настани удобно в мекото кресло и попита:
— Какво ще правим сега?
Предположението на хауптшарфюрера се оправда, дежурният от Гестапо докладва, че кола 184–93 е намерена на километър от селището. Захвърлена край пъти преди около час, моторът й още не бил изстинал.
Щурмбанфюрерът закрачи тежко из стаята. С ръце на гърба, от което дебелият му корем изглеждаше още по-голям. Разкопча яката на куртката си и силно изсумтя.
— Незабавно да се арестуват Улман и Панкау! — замахна с юмрук във въздуха. — Да видим каква песен ще запеят тези типове на разпита!
Мауке недоволно погледна дежурния от Гестапо, който стърчеше на вратата на кабинета и чакаше заповеди.
Ерлер улови погледа му.
— Свободен сте, Кайндел — каза той на унтерофицера.
Хауптшарфюрерът почака дежурният да затвори вратата след себе си и каза с лека ирония:
— И вие смятате, че те веднага ще назоват имената на своите съучастници?
— Имаме много начини — не забеляза иронията му Ерлер — да развържем езиците им…
— И вие казвате това на мене? — Мауке наблегна на последната дума. — Като че ли от вчера съм в Гестапо.
Ерлер се спря пред креслото. Този хауптшарфюрер започва да говори с недопустим тон. Наистина, всеки момент ще получи офицерски чин, но това не му дава право да се държи така нахално!
Щурмбанфюрерът се ядоса, пристъпи напред, раздразнено щракна с пръсти, но като срещна спокойния поглед на Мауке, се сдържа. Дявол да го вземе този хлапак! Самият райхсфюрер на SS Химлер отбеляза заслугите му в борбата с полските партизани и го награди с Железен кръст първа степен. Мауке наистина е проявил героизъм. Ранен, той е задържал бандата партизани… И въпреки че му ампутираха крака, райхсфюрерът заповяда да го оставят във войските на SS.
Ерлер се досещаше, че това е преди всичко за пропаганда — вижте, моля ви, райхът не забравя своите герои — но не можеше да не се съобразява с Мауке. Още повече че се натъкна на следите на нелегалната организация, която дрезденското Гестапо от дълго време дебне. Вайганг знае, че идеята да възложат на Мауке операцията в работническото селище е негова, на Ерлер. Идеята и ръководството на операцията. Няма да подценява заслугите на хауптшарфюрера, но ще съумее да докаже и своите. Вернер Зайберт, чиято роля Мауке играе така добре, е само пионка в сложната игра, която е започнал той, Ерлер. Трябва да използва Мауке докрай.
Тези мисли веднага подобриха настроението на Ерлер. Той попита:
— Моят млад приятел иска да ме посъветва нещо, така ли?
Мауке се досети за тактиката на щурмбанфюрера. Нека си мисли, че е успял да излъже простия хауптшарфюрер. В края на краищата Ерлер ще бъде поставен в мат: Мауке има приятели, които ще отворят очите на групенфюрера Вайганг, а ако се наложи, на самия райхсфюрер Химлер. А сега нека тази дебела свиня се порадва малко. Смешно е да се гледа как Ерлер се опитва да блесне със своята съобразителност.
— Струва ми се — хитро започна хауптшарфюрерът, — че вече сте взели решение и искате само да проверите своята мисъл. Сигурно сте на мнение, че не трябва веднага да арестувате двамата комунисти, за да не изплашите останалите бандити. Съгласен съм с вас, че трябва да се установи над тях строго наблюдение: тогава ще разберем кой е бил в колата и кой им е помагал в престъпните акции срещу райха.
Ерлер самодоволно поглади плешивата си глава.
— Да не сте ясновидец? — засмя се гръмко той. — Откъде знаете всичко това?
— Вярвам в проницателността на своя шеф — отсече Мауке, като го гледаше предано в очите — и зная, че винаги ще изберете най-добрия вариант.
„Ако Ерлер преглътне това — помисли си Мауке, той е по-голям идиот, отколкото съм си мислел.“
Щурмбанфюрерът засия в доволна усмивка.
— Действайте, млади приятелю — каза покровителствено. — На верен път сме. В близко време ще унищожим комунистическото гнездо. Утре сутринта ще имате под ваша команда оперативна група.
— Много съм ви признателен за голямото доверие — отговори Мауке и стана.
Вече на вратата, не се сдържа да не клъвне Ерлер.
— Моля ви, щурмбанфюрер, да не забравите да освободите шофьора. Крафт, струва ми се. Той няма нищо общо с червените…