Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (17)

Вечерта заваля. Марта току-що се беше върнала от магазина и сърдито мърмореше, но Фридрих се зарадва на дъжда. Наметна тежка брезентова мушама с качулка, която скриваше съвсем лицето му, и незабелязано се измъкна на двора. Ако Марта беше излязла след него, щеше да се втрещи от учудване: старецът като че ли играеше на криеница под дъжда. Скри се зад ъгъла на къщата, после, приведен, притича към храстите в дъното на двора. Скръцна вратичката, която водеше към градината, и тромавата фигура на Улман потъна в тъмнината.

Като направи голям кръг, Фридрих се добра по страничните улички до къщата на машиниста Георг Панкау. Задмина я и свърна зад ъгъла. Притисна се към едно дърво. Нито един минувач, шумолят само капките, които се стичат по неокапалите още листа. И въпреки това Улман не влезе в къщата на Панкау откъм улицата. Прескочи с пъшкане ниската ограда, тихичко изруга, когато се закачи за бодливия тел, и като се криеше зад дърветата, стигна до къщата през задния двор.

Някой се движеше насам-натам из кухнята. Светлината от прозореца падаше върху прага и Улман не посмя да влезе. Проклинайки тихичко жената на Панкау, изчака да загаси светлината и безшумно се изкачи на стълбата.

Отвори Георг. Фридрих се вмъкна в малкото коридорче.

— Влизай, защо се спря? — приветливо се усмихна домакинът.

Улман допря пръст до устните си.

— Има ли някой у вас?

— Няма. Жена ми си легна.

— Извинявай, че дойдох у вас, но нямах друг изход. Днес трябва да изпратим позивите. Хайде, по-бързо.

— Почакай.

Панкау наметна куртката си и излезе на двора. Фридрих го почака около пет минути. Стоеше облегнат на стената и виновно гледаше как от мушамата му се стичат на измития под вадички мръсна вода.

Панкау се върна. Предаде на Улман грижливо увит в мушама пакет.

— Бях го скрил под дървата — обясни той.

— Благодаря ти, приятелю… — започна Фридрих.

— Моля те, няма нужда — измърмори Панкау.

Улман сложи ръка на рамото му.

— Сега трябва да бъдем особено внимателни, Георг. Гестапо няма да прости убийството на Рапке.

Разказа накратко за последните събития.

Георг загаси лампата и излезе на двора. Постоя край вратичката и чак тогава пусна Фридрих.