Барбара Тейлър Брадфорд
Промяна в чувствата (7)

5.

— Какво правиш в Париж? — попита Лора усмихната, когато Дъг влезе. — Нали трябваше да бъдеш в Лос Анджелис?

— Нямах никакво намерение да отивам там. Исках да те изненадам, скъпа.

— Успя — каза тя и се хвърли в прегръдките му. Затваряйки вратата с крак, Дъг я притисна към себе си, после се наведе и я целуна. Когато най-накрая се отдръпна, каза:

— Помислих си, че и за двама ни би било чудесно да прекараме уикенда в Париж. И ето ме тук.

— Много съм развълнувана, прекрасно е — само това мога да ти кажа.

Той вървеше из стаята, прегърнал я през раменете.

— Ще трябва да отмениш всичко, което си планирала. Искам да си само с мен.

— Радвам се, и аз го искам. Няма какво да отменям. Имам само две срещи в галерии, но те не са толкова важни. А, да, обещах на Клер утре да вечеряме у тях. Това не мога да го отменя.

— Няма защо, понеже обичам Клер. Ще се радвам да видя и скаридката.

Лора се засмя.

— Бях забравила, че наричаш така Наташа. Обаче тя вече не е скаридка. По-скоро прилича на… златен саламандър.

— Х-м-м-м. Значи става красива, така ли?

— Точно така.

Почука се.

— Багажът ми — каза Дъг и отиде да отвори вратата.

Носачът остави куфар, малко куфарче и палто, благодари за бакшиша и си тръгна.

— Гладен ли си? — попита Лора. — Сигурна съм, че „Рьоле Плаза“ още е отворен. Ще се облека и ще слезем.

— Не се притеснявай, скъпа. Вечерях в самолета. Но бих искал да пийна нещо. Бяло вино би било чудесно. — Наведе се към нея, целуна я по бузата, после си свали сакото и вратовръзката. — Ще си взема душ и идвам при теб. Поръчай бутилка „Пюйи Фюме“, любима.

Продължи да се съблича, а Лора отиде до телефона.

Тя седеше облегната на възглавниците в леглото и пиеше минерална вода, когато Дъг излезе от банята, увил хавлиената кърпа около тялото си като тога.

— Виното е върху бюфетчето — каза Лора. — Помолих келнера да го отвори.

— Благодаря. — Той я погледна въпросително. — Ще пиеш ли с мен?

— Разбира се.

Дъг наля вино в две чаши и ги отнесе до леглото. Подаде едната на Лора, заобиколи и се облегна на възглавниците като жена си. Обърна се към нея, погледна я, вдигна чашата си и докосна нейната.

— За уикенда ни заедно, скъпа — каза и се усмихна.

Лора се засмя в отговор.

— За уикенда. И за теб, скъпи. Наистина си луд, за да прелетиш такова разстояние само за два дни. Но аз съм доволна.

След няколко глътки Дъг остави чашата си върху нощната масичка, притисна се до Лора и я целуна по бузата, после по врата.

Лора веднага извърна тялото си към него и след малко той вече я държеше здраво в обятията си. Продължи да я целува — по врата, по раменете, по голите й ръце, докосна нощницата й и започна да я гали чувствено по гърдите.

Лора се притисна до него, дръпна хавлиената кърпа, с нежни кръгови движения ръката й стигна до плоския му корем, пръстите й се плъзнаха надолу.

Дъг лежеше напълно неподвижен, стиснал очи, наслаждаваше се на допира й, потънал в чувственост. Усети леко раздвижване, когато Лора се изхлузи извън леглото и се надвеси над бедрата му. Неочаквано влажните й устни го обхванаха — той издаде дълбока въздишка, когато тя го пое изцяло в устата си. Изведнъж той се възбуди. След секунда-две тя спря, вдигна глава, целуна го по корема, пъхна се в леглото и го целуна.

Дъг все повече се възбуждаше. Отвръщаше на пламенните й целувки и рязко се извъртя така, че да легне върху й. Не преставаха да се целуват. Езикът й се плъзгаше по неговия, след миг на напрегната близост Дъг изви дългото й слабо тяло под себе си. Най-после бе достатъчно твърд, за да влезе опитно в нея с лекота. След малко двамата се движеха в ритъм, повдигаха се и се отпускаха, движенията им станаха забързани, почти неистови. Краката й се вирнаха високо зад гърба му, докато той потъваше все по-дълбоко в топлотата й.

След малко Дъг усети как попада в тъмносиня вода, потъва надолу и надолу, пропада в бездънното тъмносиньо езеро. Вълните се плискаха над него, връхлитаха го. Още по-здраво стисна очи. Затанцуваха видения… Докато изпадаше в пълен екстаз, в съзнанието му се появи онова лице и сякаш се загнезди там…

— Дъг, Дъг! — извика Лора. — Моля те. Моля те, не спирай, скъпи.

Гласът й стигаше до него някъде отдалеч. Но бе ясен и остър, глас, който познаваше много добре. От него като че ли му се подкосиха краката. Изведнъж ерекцията му прекъсна. Виденията се разпръснаха. Дъг се отпусна върху нея. Дишаше тежко, цялата му енергия се изпари. Почувства се покосен.

След малко Лора попита:

— Защо спря? Какво стана?

— Не знам — прошепна в отговор той. — Минутка и ще се оправя. — Но не се получи. После легна по гръб до Лора, като продължи да диша тежко.

— Добре ли си, Дъг? — попита тя загрижено.

— Добре съм — отвърна той едва чуто. Чувстваше се смазан, без никакви сили.

Ръката на Лора го докосна; тя започна да го гали с надеждата да го възбуди отново. След малко, когато го покри с целувки, той разбра, че опитите й ще бъдат напразни. С нея все по-често му се случваше в последния момент да загуби сили и енергия. Дъг стана и отиде в банята.

Щракна лампата, заключи вратата, приближи се до огледалото и се погледна. Какво му ставаше, по дяволите? Защо не можеше да доведе един любовен акт до край? Винаги се бе гордял с качествата си на любовник и със способността си да издържа дълго.

Напоследък изпитваше странно усещане — сякаш се разпада — и не можеше да стигне до оргазъм. Обхвана го паника. Така ли щеше да бъде занапред? До края на живота? Завинаги ли щеше да си остане бездарен любовник, мъж, неспособен да задоволи собствената си жена? Изведнъж Дъг изпита силно смущение. Беше прелетял толкова дълъг път, за да се люби с нея, а не успя.

Тогава си помисли: Всичко идва от съзнанието, разбира се. Оттам започва, там и свършва.