Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

18.

Преглеждайки отчетите, Хобер Мелоу уморено прехвърли крак върху крак. Двете години кметство го бяха направили малко по-мек, малко по-търпелив и малко по-бездомен, но не го бяха научили да обича правителствените отчети и канцеларския език, на който бяха написани.

— Какво става с нашите звездолети? — попита Джаел.

— Четири насила приземени на планетата. За два нищо не е известно. Останалото е в пълен ред.

Мелоу изхъмка.

— Можеше да бъде и по-добре, но какво да се прави.

Не последва отговор и Мелоу вдигна глава.

— Безпокои ли те нещо?

— Да беше дошъл поне Сат — последва неуместен отговор.

— Да, и пак да чуем лекция за близкия фронт.

— Нищо подобно — отряза Джаел. — Ама че си упорит, Мелоу. Може и да си разработили външната политика до тънкости, но винаги ти е било безразлично какво става под носа ти.

— Нима това не е твоя работа? Защо иначе съм те направил министър на образованието и пропагандата?

— Очевидно за да ме пратиш по-бързо в гроба. С нищо не ми помагаш. Последната година ти надух ушите за опасността от страна на Сат и на неговата Религиозна партия. Кому са нужни всичките ти прекрасни планове, ако Сат устрои извънредни избори и сам стане кмет?

— Признавам, че никому.

— А речта ти вчера вечерта? Ти сам поднасяш кметството на Сат на златен поднос. Каква нужда имаше да казваш цялата истина?

— Нима е зле да предпазим Сат от също така реч?

— Зле е — силно отговори Джаел. — Или поне не така, както ти го направи. Ти казваш, че си предвидил всичко, и не обясняваш защо водеше търговия с Корелия, изгодна за нас търговия, в протежение на три години. Единственият ти план за сажение е да се отстъпва без сражение. Ти прекрати търговските отношения с всички сектори на космоса около Корелия. Ти открито продължаваш да не предприемаш нищо. Ти не обещаваш никакви действия за в бъдеще. Велика Галактико, Мелоу, кажи ми, какво да правя с цялата тази неразбория?

— Величие ли не й достига?

— Не й достига ентусиазмът на масите.

— Това е едно и също.

— Мелоу, събуди се. Имаш две възможности. Или ще предоставиш на народа външна политика с взривна сила, каквито и да са личните ти планове, или ще се съгласиш на някакъв компромис със Сат.

— Е, добре — отговори Мелоу, — щом като нищо не може да се направи за първото, нека да опитаме второто. Сат току-що пристигна.

Те не се бяха виждали от деня на същия този процес, който се състоя преди две години. Нито един от тях н забеляза промени в другия, но атмосферата се беше изменила неуловимо: победителят и победеният си бяха сменили местата.

Сат седна в креслото, без да се здрависа.

Мелоу му предложи пура.

— Нали не възразявате, ако Джаел присъствува на нашия разговор? — попита той. — Той честно иска да намери някакъв компромис. Може да се опита да посредничи, ако ние се разгорещим.

Сат сви рамене.

— За вас компромисът ще бъде изгоден. Някога по друг повод аз ви молих да кажете условията си. Предполагам, че сега сме си сменили ролите.

— Правилно предполагате.

— В такъв случай условията ми са следните. Вие трябва да прекратите вашата гибелна политика на икономически подкупи чрез търговия и да се върнете към изпитания метод на външна политика на нашите бащи.

— Имате предвид завоевания с помощта на мисионери?

— Точно така.

— Не може ли да има други компромиси?

— Не.

— Хм-м-м.

Мелоу бавно запали пурата и дръпна от нея. Краят й се разгоря с ярък пламък.

— По времето на Хардин, когато завоеванията чрез мисионери бяха нещо ново и радикално, такива хора като вас възразяваха срещу тях. Сега този метод е изпробван, изпитан, окръжен с нимба и напълно подготвен за такива като Джоран Сат. Но кажете, как смятате да се измъъкнете от нашите сегашни затруднения?

Вашите сегашни затруднения. Аз нямам към тях никакво отношение.

— Нека да бъде по вашему, само ми отговорете на въпроса.

— Нужни са решителни мерки. Това бездействие, което вие правите, е фатално. Това ще бъде признание за слабостта на Основанието пред цялата Периферия, когато най-важното е силата, и сред тях няма да се намери нито един лешояд, който да не долетни при плячката за своята порция мърша. Вие трябва да разберете това. Вие сте от Смирно, нали?

Мелоу не обърна внимание на многозначителността на последната фраза.

— А ако вие победите Корелия — попита той, — какво ще правите с Империята? Нали именно тя е враг номер едно.

Тесните устни на Сат се разтвориха в усмивка.

— О, не вашият отчет за пътешествието на Сивена беше пълен. Наместникът на Норманския сектор е заинтересован от завоюването на Периферията само от лични користни цели, пък и това не е главното за него. Той не би поставил всичко на карта, за да организиа експедиция по периферията на Галактиката, когато има петдесет враждебно настроени съседа и император, срещу когото може да се въстане. Повтарям вашите собствени думи.

— И още как може, Сат, особено ако реши, че ние сме опасност. А той може да реши така, ако разрушим Корелия с челен удар. Трябва да бъдем много по-гъвкави.

— Като например…

Мелоу се облегна в креслото.

— Сат, ще ви дам един шанс. Вие не сте ми нужен, но мога да ви използувам. Така че ще ви кажа в какво се състоят нещата, а понататък вие можете да избирате, да се присъедините ли към мен и да получите място в правителството, или да останете верен на идиотските си принципи и да изгниете в затвора.

— Последното вече се опитахте да подсигурите.

— Не особено, Сат, не особено. Моментът настъпи едва сега. А сега слушайте.

Очите на Мелоу се свиха.

— Когато за първи път се приземих на Корелия — започна той — аз подкупих Комдора с разни дрънкулки и прибори, каквито обикновено има в трюма на всеки търговски кораб. Отначало направих това само за да попадна в стоманолеярната. Моите планове не отиваха подалече оттам, и в това отношение преуспях. Получих всичко, което исках. Но едва след като посетих Империята аз разбрах истински в какво оръжие може да се превърне търговията.

Ние сега стоим пред Селдънов кризис, Сат, а Селдъновите кризиси се решават не от отделни личности, а от историческите сили. Хари Селдън, когато е предопределил пътя на бъдещата ни история, е разчитал не на героични постъпки, а на широкото разпространение на икономиката и социологията. Затова решенията на различните кризиси трябва да се постигат с тези сили, които са достъпни в дадено време.

В дадения случай — търговията!

Сат скептично вдигна вежди и се възползува от настъпилата пауза:

— Лаская се с мисълта, че не съм безнадежден кретен, но вашата лекция засега ме държи в мъгла.

— Тя ще се проясни — отговори Мелоу. — Смятайте, че досега властта на търговията не е дооценявана. Всички са мислели, че само под контрола на свещенниците тя може да ни доесе могъщество. Това не е така и това е моят принос в Галактическата история. Търговия без свещенници! Чиста търговия! Това е достатъчно силно оръжие. Нека да поговорим за нещата. Корелия сега воюва с нас. Съответно, ние прекратихме с нея всякакви търговски отношения. Но забележете, че аз говоря за това като за прост допълнителен проблем. През последните три години цялата й икономика все повече и повече се основаваше на атомната енергия, която ние сме й дали и която само ние можем да й предоставим. И какво смятате, че ще стане, когато мъничките атомни генератори започнат да отказват, и един след друг приборите излязат от строя?

Най-напред ще се развалят домашните приспособления. След половин година бездействие, това същото, срещу което се обявявате, кухненският атомен нож ще престане да работи. Печката на домакинята ще се повреди, миячката на съдове ще ги мие лошо. Кондиционерите ще спрат в най-горещия ден. Какво ще стане?

Той замълча, очаквайки отговор, и Сат спокойно отговори:

— Нищо. Хората понасят много по време на война.

— Напълно вярно. Понасят. Те изпращат синновете си да умират в страшни мъки на бомбардираните звездолети. Те се крият при обстрел, дори ако това значи да живеят само на черен хляб и вода в пещери под земята. Но е много трудно да се понесат дребните неприятности, когато липсва потриотичен подем пред непрекъснато грозящата опасност. Няма да има нито сражения, нито бомбардировки, нито битки.

А ще има просто нож, който не иска да реже, и студен дом зиме. Това ще дразни, и народът ще започне да роптае.

Сат бавно с удивление произнесе:

— И вие се надявате на това? Какво очаквате? Въстание на домакините ли?

— Не, сър — нетърпеливо каза Мелоу. — Не. Обаче очаквам, че сред народа ще започне недоволство от състоянието на нещата, което по-нататък ще се излее в други форми, много по-важни.

— Що за по-важни форми са това?

— Фабрикантите, производителите, индустриалният свят на Корелия. Когато минат две години такъв период, машините по фабриките една след друга ще започнат да спират. Тези промишлености, които ние напълно оборудвахме с атомни приспособления, ще банкрутират. Тежката индустрия доставя на фабрикантите само няколко остарели вида машини, които почти няма да дават продукция.

— Заводите великолепно са работели там и преди вие да се появите, Мелоу.

— Да, Сат, работели са, с около една двадесета от процента печалба, дори ако искате да пренебрегнете такова съображение като преоборудването със стари машини и стойността му. Когато срещу него се обърнат производителите, финансистите и простите хора, как мислите, колко ще се задържи Комдорът?

— Колкото иска, ако му хрумне мисълта да достави нови атомни генератори от Империята.

И тук Мелоу радостно се разсмя.

— Вие грешите, Сат, грешите също толкова дълбоко, както и самият Комдор. Вие грешите във всичко и не разбирате нищо. Помислете сами, Империята нищо не може да им даде. Империята винаги е била област на колосалните ресурси. Те са пресмятали всичко в мащабите на планети, звездни системи, цели сектори от Галактиката. Генераторите им имат гигантски размери, защото изпълняват гигантски функции.

Но ние, ние от Основанието, нашата единствена планета, непритежаваща никакви полезни изкопаеми, сме били длъжни да икономисваме от всичко. Нашите генератори е трябвало да бъдат с размерите на пръст, защото не сме могли да разчитаме на по-голямо количество метал. Ние сме били принудени да разработваме нови технически процеси и нова технология, от които Империята не би могла да се възползува, защото е дегенерирала до такава степен, че вече няма жизнено важното научно развитие.

С всичките им атомни силови полета, способни да защитят звездолет, град, цяла планета, на тях никога не им е хрумнало да защитят със силово поле отделния човек. За да дадат енергия и осветление на град, те строят шестетажни генератори, докато нашите спокойно биха се побрали в тази стая. И когато казах на един от атомните им специалисти, че оловен контейнер с размерите на орех съдържа атомен реактор, той едва не получи удар от ярост.

Те дори сами вече не разбират собствената си огромност. Приборите работят от поколение на поколение автоматично, и тези, които се грижат за тях, са наследствена каста, която ще бъде безпомощна, ако изгори една най-обикновена Д-тръба в тази сложна структура.

Цялата борба се заключава в борбата между тези две системи: на Империята и на Основанието. За да спечелят контрол над света, те са строили колосални звездолети, които са могли да завоюват, но са нямали никакъв икономически ефект. Ние, от друга страна, правим вещи малки, безполезни за военни цели, но жизнено важни за процъфтяване и за печалба.

Комдорът предпочита огромните звездолети, които могат да воюват. Разумните управници винаги, през цялата история са се грижили за благосъстоянието на поданиците си, смятайки това за въпрос на чест и слава. Но въпреки това в живота имат значение именно дребните неща, и Аспер Арго никога няма да устои срещу депресията, която ще залее Корелия след две-три години.

Сат сега стоеше до позореца с гръб към него. Вече беше вечер и няколко звезди слабо светеха на небето на самия край на Галактиката, отразявайки светлината на далечните централни светила на Империята, все още огромна и бореща се срещу тях.

— Не, вие не сте такъв човек — каза Сат.

— Не ми ли вярвате?

— Не. Езикът ви работи твърде добре. Вие ме измамихте, когато смятах, че играта е спечелена, още при първото ви посещение на Корелия. Когато мислех, че вече не можете да се измъкнете на съда, вие се измъкнахте като змия и с помощта на демагогията си завоювахте кметското кресло. Във вас няма нищо прямо, вие не правите нищо без задна мисъл, не казвате нито една дума, която да няма по три значения.

Да допуснем, че сте предател. Да допуснем, че вашето посещение на Империята ви е донесло обещание за власт и субсидии. Вашите действия в такъв случай биха били точно такива, както сега. Вие бихте започнали войната едва тогава, когато противникът ни набере сили. Тогава бихте въвлекли Основанието в безнадеждна борба, измисляйки достатъчно значими оправдания, които биха убедили всекиго.

— Вие искате да кажете, че компромиси няма да има? — меко каза Мелоу.

— Искам да кажа, че вие тябва да се оттеглите, или по свое желание, или ние ще приложим сила.

— Предупредих ви за единствената алтернатива, ако откажете да ми сътрудничите.

Лицето на Сат внезапно се наля с кръв от нахлулите чувства.

— А аз искам да ви предупредя, Хобер Мелоу, че ако вие ме арестувате, за вас няма да има пощада. Моите хора няма да се спрат пред нищо, разпространявайки истината, и простите хора от Основанието ще се обединят срещу чуждоземния си диктатор. Те имат съзнане за своята съдба, което никога няма да разбере смирниец, и това съзнание ще ви унищожи.

Хобер Мелоу спокойно каза на влезлите двама стражи:

— Отведете го. Той е арестуван.

— Това е последният ви шанс — каза Сат.

Мелоу изгаси пурата даже без да вдигне глава.

Пет минути по-късно Джаел неспокойно се раздвижи на стола сди и неуверено признесе:

— Е, какво сега, когато поехте ролята на козел отпущения, какво ще правим по-нататък?

Мелоу престана да върти в ръка пепелника и погледна своя помощник.

— Това не е този Сат, когото познавах някога. Той е като ослепял от ярост бик. Велика Галактико, как ме ненавижда той.

— И това го прави толкова по-опасен.

— По-опасен? Глупости! Той вече не може да мисли ясно.

— Ти си твърде уверен в себе си, Мелоу — мрачно каза Джаел. — Ти пренебрегваш възможността от народно въстание.

Мелоу на свой ред мрачно го изгледа.

— Веднъж и завинаги, Джаел, запомни, че такава вероятност не ссъществува.

— Ти си твърде самоуверен!

— Уверен съм само в Селдъновия кризис и в историческата обоснованост на неговото решение, както външна, така и вътрешна. Има някои неща, които не казах на Сат. Той се опитваше да завладее властта на Основанието чрез религията, както е направил на външните планети, и изгуби, което вече достатъчно ясно говори за това, че в Селдъновия план не е останало място за религията.

Икономическият контрол е друго нещо. И, префразирайки знаменитата сентенция на Салвор Хардин, която ти ми каза, аз мога да кажа: „Лош е този бластер, който не може да стреля и в двете посоки“. Ако Корелия е спечелила от нашата търговия, то спечелихме и ние. Ако техните заводи спрат в резултат от търговските операции, и процъфтяването на външните светове изчезне поради търговската изолация, точно така ще спрат и нашите заводи и ще изчезне и нашето благополучие.

А сега няма нито един завод, нито един търговски център, нито една търговска линия, които да не са под мой контрол, които аз да не мога да спра и унищожа, ако Сат започне своята религиозна пропаганда. Когато той преуспее в това отношение, или на мен просто ми се стори, че преуспява, аз ще се погрижа нашето процъфтяване да свърши. Когато той изгуби, всичко ще тръгне отново по старому, защото моите заводи ще останат напълно оборудвани.

И поради същите причини, поради които съм сигурен, че корелийците ще въстанат, за да си върнат процъфтяването на страната, аз съм уверен също и че ние никога няма да въстанем срещу това процъфтяване. Играта ще бъде изиграна.

— Значи, — попита Джаел, — ти създаваш плутокрация. Ти правиш нашата страна страна на търговията и търговските принцове. Тогава какво ще стане с бъдещето?

Мелоу вдигна мрачното си лице и страстно възкликна:

— Какво ме интересува бъдещето? Несъмнено Селдън е предвидил всичко и се е приготвил за всичко. Когато властта на парите стане също така безполезна сила, каквато е сега религията, ще настъпи новият кризис. Нека приемниците ми решават тези нови проблеми, както аз ги реших днес.

 

 

Корелия… И така, след тригодишна война, която безусловно беше най-невоенната война на всички времена, република Корелия се предаде безусловно, и Хобер Мелоу зае мястото си след Салвор Хардин в сърцата на хората от Основанието.

 

Галактическата енциклопедия

Край
Читателите на „Фондацията“ са прочели и: