Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

2.

Две седмици! Две загубени седмици!

Седмица, за да попадне на Аскон, намиращ се на края на Периферията, и където го посрещна цяла флотили от военни кораби. Каквато и да беше детекторната им система, тя работеше доста добре.

Те бавно го обкръжиха, без да подават никакви сигнали, и насочиха звездолета му към централното слънце на Аскон.

Пониетс лесно можеше да се справи с тях. Тези кораби бяха тралери на отдавна мъртвата и забравена Галактическа Империя. Това бяха по-скоро оперативни, отколкото военни крайцери, нямащи никакво атомно оръжие — абсолютно безвредни, макар и живописни елипсоиди. Но Ескел Горов беше техен пленник, а той не биваше да бъде загубен. Асконийците навярно добре разбираха това.

И още една седмица — седмица, за да се провре между тълпите от младши служители, които служеха за буфер между Великия Майстор и външния свят. Всеки дребен помощник-секретар изискваше грижи и търпение. Всеки трябваше дълго да бъде уговарян, за да постави цветистия си подпис, даващ право на обръщане към по-горен началник.

И за пръв път през целия си живот Пониетс видя, че документите му на търговец не правят никакво впечатление.

И сега, най-накрая, Великият Майстор беше зад охраняваната от стражите врата — и две седмици бяха загубени.

Горов все още си оставаше пленник, а товарът на Пониетс се търкаляше като безполезна купчина в трюмовете на кораба.

Великият Майстор не смайваше с ръста си. Това беше дребен човек с плешива глава и много набръчкано лице. Шията му беше увита в огромна блестяща кожена яка и под тежестта й тялото на Великия Майстор изглеждаше неподвижно.

Той едва-едва разтвори пръсти и тълпата въоръжени хора се раздели, образувайки проход, по който Пониетс се добра да държавното кресло.

— Не разговаряйте — отривисто каза Великият Майстор и отворената вече уста на Пониетс веднага се затвори.

— Така. — произнесе първенецът на Аскон с явно облекчение. — Не мога да понасям празните приказки. Вие не можете да ме заплашвате и аз не признавам ласкателствата. Няма смисъл да предявявате и претенции. Вече и аз не знам колко предупреждения съм отправил, че не ми трябват никакви дяволски ваши машини. Вас, скитниците, просто ви тегли към Аскон.

— Сър, — спокойно отговори Пониетс, — аз и не смятам да оправдавам търговеца, за когото става дума. Нашата политика се състои в това да не се налагаме на тези, на които не сме нужни. Галактиката е голяма и и по-рано са ставали случайни нарушения на границите. Това е просто плачевна грешка.

— Че е плачевна не подлежи на съмнение — изграчи Великият Майстор. — Но дали е грешка? Вашите хора от Глиптале IV започнаха да се мъкнат с молби за помилване два дена след като този подлец беше хванат. За вашето пристигане те ме предупредиха сигурно хиляда пъти. Изглежда, че това е добре организирана спасителна кампания. Вие предприехте много действия — прекалено много за грешка, била тя плачевна или не.

Черните очи на асконеца гледаха презрително. Той не остави Пониетс да си поеме дъх.

— И точно търговците, летящи от свят на свят като луди мухи, и прекрасно знаещи къде какво се намира, се приземяват на най-големия свят на Аскон, а след това заявяват, че просто са се заблудили и са объркали границите, без да искат? Глупости.

Пониетс се намръщи вътре в себе си, макар че на лицето му нищо не се отрази. Той упорито каза:

— Ако опитът за търговия е бил преднамерен, Ваше Височество, той е незаконен и противоречи на строгите постановления на нашата Гилдия.

— Именно незаконен — късо отговори асконецът. — Толкова незаконен, че вашият приятел може да заплати за това с живота си.

Всичко вътре в Пониетс замря. Но гласът му беше достатъчно решителен.

— Смъртта, Ваше височество — каза той — е толкова необратим и абсолютен феномен, че, разбира се, винаги може да се намери друг изход от положението.

Последва пауза, а след това прозвуча внимателният отговор:

— Чувал съм, че Основанието е неизмеримо богато.

— Богато? Разбира се. Но нашите богатства са именно тези, от които вие се отказвате. Нашите атомни прибори струват…

— Вашите атомни прибори не струват и пукнат грош, защото са лишени от родова благословия. Вашите стоки са порочни и проклети и се намират под нашата родова забрана.

Изреченията бяха изказани с безстрастен тон. Така се произнасят формули.

Клепачите на Великия Майстор се спуснаха и той каза с намекващ тон:

— Нямате ли никакви други ценности?

Търговецът не забеляза многозначителността на въпроса.

— Не разбирам. Назовете сами това, което искате.

Асконецът разтвори ръце.

— Вие искате да получите от мен нещо определено, и въпреки това питате какви са моите желания. Няма да стане така. Според мен ще се наложи вашият приятел да понесе наказанието за светотатството, което е извършил. Такъв е законът на Аскон. Смърт в газова камера. Ние сме справедлив народ. И най-бедният селянин в подобен случай не би пострадал повече, и дори самият аз бих понесъл точно такова наказание.

Пониетс безнадеждно промърмори:

— Ваше Височество, ще ми бъде ли разрешено да поговоря с пленника?

— Асконийският закон — студено отговори Великият Майстор, — не допуска никакви отношения с осъдените престъпници.

В дъното на душата си Пониетс се прекръсти.

— Ваше Височество, аз ви моля да окажете милосърдие на човешката душа в този час, когато тя трябва да напусне земната си обвивка. Той е бил лишен от духовна благословия през цялото това време, когато животът му се е намирал в опасност. Дори сега той може да се пресели в друг свят неподготвен от всевишния Дух, който управлява своя свят.

Бавно и презрително Великият Майстор попита:

— Вие сте Утешител на Душите?

Пониетс смирено отпусна глава.

— Така са ме учили в Духовната Семинария. В огромната пустота на космоса ние, странствуващите търговци, имаме нужда от такива хора като мен самия, които се грижат за духовната страна на този живот, изпълнен с комерция и гонитба след мирските блага.

Първенецът на Аскон замислено прехапа долната си устна.

— Всеки човек трябва да готви своята душа за пътя към духовете-предци. Но никога преди не съм мислил, че търговците са вярващи.