Айзък Азимов
Фондацията (29)

6.

Горов беше освободен на тридесетия ден и на негово място легнаха петстотин фунта най-чисто злато. И заедно с него освободиха неговия звездолет, който гарантирано не беше пипан от никого и беше престоял цялото това време заключен.

След това малките звездолети ги изпратиха до границите на системата, съвсем както преди ги изпращаха до планетата.

Пониетс наблюдаваше мъничката, блестяща на слънцето точка, която беше корабът на Горов, и слушаше ясния му далечен глас по предавателя.

— Не е това, което е нужно, Пониетс — говореше той. — Трансмутационният апарат няма да свърши работа. Впрочем, откъде го взе?

— Отникъде — търпеливо отговори Пониетс. — Сглобих го от детайлите на хранително-ирадиационната камера. Пък и в него няма нищо добро. Разходът на енергия е забранен в големи размери, иначе Основанието нямаше да търчи по цялата Галактика за тежки метали, а щеше да използува трансмутацията. Това е един от тези обикновени трикове, които знае всеки търговец, само дето никога не ми се беше налагало да превръщам желязо в злато. Но това впечатлява, и апаратът работи… временно.

— Добре. Но все пак този трик не ми върши работа.

— Аз те измъкнах оттук.

— Това също няма отношение към въпроса. Особено ако се има предвид, че аз се връщам веднага щом се избавим от този конвой.

— Защо?

— Ти сам си обяснил това на познатия си Старейшина.

Гласът на Горов се пресекна.

— Когато ти си продавал апарата, си се аргументирал с това, че това е средство за постигане на цели и само по себе си няма никаква цена, че твоят Старейшина купува злато, а не прибор. Това е било великолепно от психологическа гледна точка, но…

— Но? — вежливо и спокойно повтори Пониетс.

Гласът от високоговорителя звучеше по-развълнувано.

— Но ние искаме да им продадем прибор, който би имал цена сам по себе си, което те ще поискат да използуват открито, което ще ги накара да използуват атомната енергия за собствена полза.

— Разбирам всичко това — меко отговори Пониетс. — Ти вече си ми го обяснявал веднъж. Но помисли сам какво ще последва след моята продажба. Докато трансмутаторът работи, Ферл ще сече златни монети, а той ще работи достатъчно дълго, за да мине той на следващите избори. Великият Майстор не е вечен.

— Разчиташ на съзнателността му ли? — студено попита Горов.

— Не… на разумната заинтересованост. Трансмутаторът ще му помогне да стане Велик Майстор, други прибори…

— Не! Не! Ти бъркаш причината със следствието. Ще му помогне не трансмутаторът, а доброто добропорядъчно злато. Набивам ти това в главата вече половин час.

Пониетс се усмихна и седна по-удобно. Изглежда, стига. Няма нужда да дразни повече бедния момък. Гласът на Горов и така вече звучеше доста раздразнено.

— Не забравяй другото, Горов — каза търговецът. — Още не съм свършил. Работата е и в другите апарати.

Настъпи кратко мълчание. След това гласът на Горов внимателно попита:

— Какви други апарати?

Пониетс автоматично посочи с ръка.

— Виждаш ли този ескорт?

— Виждам — късо отговори Горов. — Разкажи ми за приборите.

— Ще ти разкажа, ако не ме прекъсваш. Този ескорт се състои от лични звездолети на Ферл. Той измоли това за нас от Великия Майстор.

— И какво от това?

— Как мислиш, накъде ни ескортират те? В личните му рудници на една крайна планета на Аскон, ето къде. Слушай!

Пониетс неочаквано се разбушува.

— Казах ти от самото начало, че смятам да правя пари, а не да спасявам разни светове. Чудесно. Продадох трансмутатора на безценица. Не получих за него нищо, освен риска да попадна в газовата камера, а това трудно може да се нарече голяма печалба.

— Да се върнем на рудниците, Пониетс. Какво общо имат те тук?

— Как така какво? Смятам да спечеля. Ще натоварим олово, Горов. Ще напълня трюмовете си докрай, пък и в твоя звездолет ще влезе нещичко. Ще се спуснем на планетата с Ферл, а ти, старче, по-добре ме прикривай с всичките си оръдия — ами ако Ферл се окаже не толкова благороден, колкото иска да изглежда? От оловото и ще спечеля. Платиха ми с него.

— За трансмутатора?

— За целия ми товар атомни прибори, двойна цена, плюс комисионните.

Той вдигна рамене в едва ли не извиняващ се жест.

— Признавам си, че малко ги поизлъгах, но трябваше и аз да спечеля нещо, ти как мислиш?

Горов явно нямаше какво да каже. Накрая произнесе със слаб глас:

— Не би ли ми обяснил?

— Какво тук има да се обяснява? Това е очевидно, Горов. Този умник реши, че ме е хванал в капан, понеже неговата дума значи за Великия Майстор много повече от моята. Той взе трансмутатора. По законите на Аскон това е най-страшно престъпление. Но той винаги можеше да каже, че просто е искал да ме разобличи и е взел апарата от чисто патриотични съображения, за да ме обяви после за продавач на забранени стоки.

— Това е очевидно.

— Правилно, но тук работата съвсем не се състоеше в моята дума срещу неговата. Виждаш ли, Ферл никога дори не е и подозирал, че на света съществува такава подробност като портативния киномагнетофон.

Горов внезапно се разсмя.

— Именно — каза Пониетс, — той ме излъга. Всички карти бяха в ръцете му. Но когато аз като бито куче инсталирах трансмутатора, включих към него магнетофона и го извадих на следващия ден. В ръцете ми се оказа прекрасен запис на неговата светая светих и на самия него, бедния Ферл, управляващ прибора и кудукудякащ над първото получено злато като кокошка над яйце.

— И ти му показа записа?

— След два дена. Бедният, той никога не беше виждал тримерни цветни образи през целия си живот. Той твърди, че не е суеверен, но ако ти кажа, че някога съм видял човек така изплашен като него, наречи ме лъжец. Когато му казах, че съм свързал магнетофона си към централния площад на града, и че той ще се включи точно по обяд, когато там ще бъдат милиони фанатични асконийци, готови съответно да го разкъсат на парчета, Ферл се оказа на колене точно след половин секунда. Той беше готов да сключи с мен всякаква сделка.

— А ти? — личеше си, че Горов едва се сдържа да не се разсмее. — Имам предвид, наистина ли си го включил към градския площад?

— Не, но това няма значение. Сделката я сключихме. Той купи всичките ми прибори, а аз получих разрешение да изнеса толкова олово, колкото мога да отнеса. В този момент той вярваше, че аз мога всичко. Договорът е в писмен вид и аз ще ти дам копие, когато се спусна с него на планетата. Просто от предпазливост.

— Но ти си оскърбил неговото самочувствие — каза Горов. — Ще иска ли той да използува нашите прибори?

— Защо не? Това е за него единственият начин да покрие всичките си разходи, а ако и спечели от това, ще забрави своята гордост. И той ще бъде следващият Велик Майстор, а по-подходящ за нас човек е невъзможно да се намери.

— Да. — каза Горов. — Това беше удачна сделка. Но ти използуваш не съвсем честни прийоми при вършенето на работата си. Нищо чудно, че са те изгонили от семинарията. Нямаш ли никакво чувство за морал?

— А какви бяха моите шансове? — с безразличен глас отговори Пониетс. — Освен това ти знаеш какво е казал Салвор Хардин за морала.