Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

2.

На Салвор Хардин, любител на шегите, му приписваха множество епиграми, много от които вероятно са апокрифни. Въпреки това се смята, че той веднъж е казал:

— Добре е винаги да бъдеш честен, особено ако имаш репутация на лъжец.

На Павел Вересов неведнъж му се беше налагало да използува този съвет, ако се има предвид, че той вече четиринадесет години играеше на Анакреон цели две роли, които често и неприятно му напомняха нестинарски танц.

За народа на Анакреон той беше първосвещенник, представител на Основанието, което за тези „варвари“ беше символ на вълшебство и център на религията, която те създадоха, не без помощта на Хардин, за последните тридесет години. И в качеството си на първосвещенник той основа там своя дом, станал за него тъмница, защото в глъбините на душата си той презираше ритуала, в центъра на който се намираше.

Но за краля на Анакреон — както за стария, вече починал, така и за новия, младия му внук, който сега заемаше трона — той беше просто могъщ посланик, от когото едновременно се бояха и на когото завиждаха.

Като цяло това беше неприятна работа, и първото му от три години насам пътешествие до Основанието, макар и предизвикано от неприятна необходимост, беше за него като дългоочаквана ваканция.

И тъй като не за първи път му се налагаше да пътешествува при строга секретност, той отново приложи на практика епиграмата на Хардин.

Той се преоблече в цивилни дрехи и купи билет втора класа за пътническия лайнер за Терминус. Пристигайки на Основанието, той се промъкна през тълпата пътници на космодрума и позвъни до Съвета от уличен видеоавтомат.

— Името ми е Ян Смит — каза той. — За днес сутринта имам определена среща с кмета.

На другия край млада жена с безжизнен глас, макар и достатъчно делова, набра номер, размени с някого две-три бързи фрази, след което каза със сух металически тон:

— Кметът Хардин ще ви приеме след половин час.

Екранът на видеофона помръкна.

Посланникът купи последния брой на местния вестник, без да бърза отиде до градската градина и, седнал на първата празна пейка, прочете заглавната статия, спортните новости и хумористичната страница. Когато половината час изтече, той стана, мушна вестника под мишница, влезе в залата на Съвета и се представи.

През цялото това време никой не го позна, тъй като той се държеше като обикновен гражданин, и никой не му обърна ни най-малко внимание.

Хардин погледна към него и се ухили.

— Вземете си пура. Как мина пътешествието?

Вересов посегна към пурите.

— Любопитно. Пътувахме в една каюта с един свещенник. Той идваше на Терминус, за да изкара специален курс по приготвяне на радиоактивен синтетик — за лечение на рак.

— Но той не го наричаше така, а?

— Естествено! За него това беше осветена храна.

Кметът се усмихна.

— Продължавайте!

— Той ме увлече в спор и дълго и старателно се опитваше да изгони от мен болестта на материализма.

— И той не позна своя първосвещенник?

— Без моята алена мантия? Освен това той беше от Смирно. Просто е удивително, Хардин, колко бързо навсякъде се възцари религията на науката. Написах есе по този повод, за собствено удоволствие — няма да го публикувам я! Подхождайки към проблема социологически може да се види, че когато старата Империя е започнала да гние по периферията, науката като такава бързо е била забравена на по-крайните светове. За да я възстановим отново се наложи да представим всичко в съвършено друга светлина, и моментално всичко си дойде по местата. Това се вижда особено ясно, ако се приложи символната логика.

— Интересно!

Кметът сплете пръсти зад тила си и внезапно попита:

— А сега ще ми разкажете ли за положението на Анакреон?

Посланникът се намръщи и извади пурата от устата си. Погледна я с отвращение и я сложи в пепелника.

— Положението е доста неприятно.

— Иначе нямаше да бъдете тук.

— Да, така е. Ето как стоят нещата. Ключовата личност на Анакреон е Принц-Регент Венис. Чичото на крал Леполд.

— Зная. Но нали догодина Леполд ще стане пълнолетен? Струва ми се, ще стане на шестнадесет години?

— Да. През февруари.

Вересов замълча, след това сухо добави:

— Ако доживее. Баща му умря при подозрителни обстоятелства. По време на лов куршум го улучил в гърдите. Това беше представено като нещастен случай.

— Хм, струва ми се, че помня Венис още откакто изхвърлихме космическия им флот от Терминус и аз попаднах на Анакреон. Това беше още преди вас. Момент, да помисля. Това май беше един мрачен младеж с дълги черни коси и кривоглед с едното око. И със смешен гърбав нос.

— Същият. Останал си е кривоглед и носът му е все така гърбав, но косите му са побелели. Не му е чиста работата. За щастие, той е най-големият глупак на цялата планета. Смята се за необикновено умен и проницателен, така че всичките му намерения си личат отдалече.

— Обикновено така става.

— Той смята, че ако трябва да се счупи яйце, то това трябва да се прави поне с атомен бластер. Спомнете с за данъците, с които той искаше да обложи имуществото на Храма преди две години, когато почина старият крал. Помните ли?

Хардин замислено кимна с глава, после се усмихна.

— Жреците вдигнаха шум.

— Вдигнаха такъв шум, че се чуваше чак на Лукреция. Оттогава е станал по-внимателен, когато има работа със свещенници, но въпреки това успява да създава неприятности. В известна степен на нас не ни е особено изгодно, той е прекалено уверен в себе се, направо безгранично.

— Може би компенсира с това своя комплекс за непълноценност. По-младите синове от кралския род обикновено страдат от това.

— От това не ни става по-леко. Той непрекъснато заявява, че Основанието трябва да бъде завладяно. И даже не се и опитва да крие мислите си. И положението му го позволява да го направи, от гледна точка на въоръжението. Старият крал създаде великолепен космически флот, а и Венис не спеше последните три години. Дори тези данъци върху имуществото на Храма той смяташе да използува за въоръжаване, а когато не успя, увеличи двойно обикновените данъци.

— Имаше ли някакви безредици?

— Нищо сериозно. Послушание към властите — това беше текстът на всеки призив във кралството доста седмици. Самите ние отслужихме много служби по този повод. Наистина, не помня Венис да ни изказа някаква особена признателност.

— Добре, разбрах накъде биеш. А сега, какво се е случило?

— Преди две седмици търговски кораб от Анакреон открил в космоса стар военен крайцер от бившия императорски космически флот. Той е плувал в пространството безлюден най-малко три столетия.

В очите на Хардин блесна интерес. Той се изправи.

— Да, чувах за това. Навигационното бюро ми изпрати петиция с молба да им се предостави този кораб с изследователска цел. Доколкото разбрах, той се намира в добро състояние?

— В прекалено добро — отговори Вересов сухо. — Когато Венис получи миналата седмица писмото ви с молбата да се предостави крайцерът на Основанието, той едва не получи колики.

— Той не ми е отговорил още.

— И няма да ви отговори, освен на езика на оръдията — поне той така смята. Той дойде точно в деня на заминаването ми и поиска Основанието да приведе крайцера в бойна готовност, след което да го предаде на космическия флот на Анакреон. Имаше нахалството да каже, че писмото ви от миналата седмица сочи, че Основанието има намерение да атакува Анакреон. Каза, че отказът да поправим и приведем в бойна готовност крайцера само ще потвърди неговите намерения и добави, че по този начин ние ще го принудим да вземе мерки за защитата на Анакреон. Това са собствените му думи. Ние го принуждаваме! Ето затова съм тук.

Хардин меко се разсмя.

Вересов се усмихна и продължи:

— Разбира се, той очаква отказ, и това ще бъде за него прекрасен предлог за незабавно нападение.

— Разбирам това, Вересов. Е, какво пък, имаме още шест месеца, така че направете с крайцера всичко, което е нужно, и му го подарете с нашите най-добри пожелания. Преименувайте го във „Венис“ в знак на нашата любов и признателност.

Той отново се разсмя.

И отново Вересов отговори с едва забележима усмивка.

— Разбирам, че това е логично, Хардин, но въпреки това се вълнувам.

— За какво?

— Това е кораб от доброто старо време, а тогава са умеели да строят. Товароподемността му е повече от половината на тази на целия флот на Анакреон. На него са монтирани атомни оръдия, способни да унищожат планета. Прекалено е добър, Хардин…

— Наивно, Вересов, наивно. И вие, и аз знаем, че даже с това оръжие, което сега има, Венис може да завладее Терминус много преди ние да поправим този крайцер за нашите собствени нужди. Какво значение има тогава дали ще му дадем още един крайцер? Вие знаете, че до истинска война няма да се стигне.

— Мисля, че да.

Посланикът вдигна поглед.

— Но, Хардин…

— Да? Защо спряхте? Продължавайте!

— Вижте, това не е моя работа, но четох днес вестник.

Той сложи вестника на масата и заби пръст в страниците.

— Какво правят тези?

Хардин хвърли на вестника мимолетен поглед.

— Група членове на Съвета създават нова политическа партия.

— Това го прочетох.

Вересов се заколеба.

— Зная, че вие по-добре разбирате от вътрешните работи от мен, но според мен вас ви нападат с всички възможни средства, освен засега с насилие. Колко са силни те?

— Много. Може би те ще контролират Съвета след следващите избори.

— Не по-рано?

Вересов погледна накриво към кмета.

— Има и други начини освен изборите.

— Вие какво, за Венис ли ме смятате?

— Не. Но ремонтът на крайцера ще отнеме няколко месеца и нападението ще последва веднага. Това е несъмнено. Отстъпката ни ще бъде възприета като признак на слабост, а императорският крайцер ще увеличи мощта на флота на Венис едва ли не двойно. Той ще ни нападне, това е също толкова несъмнено, колкото че аз съм първосвещенник. Защо да рискуваме? Направете или едното, или другото. Или обяснете вашия план на компанията в Съвета, или заставете Анакреон да даде обяснение още сега.

Хардин се намръщи.

— Да го заставя? Преди да е настъпил кризисът? Това е единственото, което не бива да правя. Съществува Хари Селдън и едно такова нещо като планът му.

Вересов се разколеба, след което промърмори:

— Значи вие сте абсолютно уверен, че такъв план съществува?

— Едва ли може да има каквито и да било съмнения — беше твърдият отговор. — Аз присъствувах при отварянето на сейфа и Хари Селдън ясно ни го каза.

— Нямам предвид това, Хардин. Просто не разбирам как е възможно да се предвиди и картира цялата история на човечеството за хиляда години напред. Може би Селдън се е надценил?

Той се намръщи от ироничната усмивка на Хардин.

— Разбира се, аз не съм психолог.

— Именно. Никой от нас не е психолог. Но аз получих някои елементарни познания докато бях млад, напълно достатъчни, за да разбера възможностите на тази наука, макар че не мога да пресметна нищо. Няма никакво съмнение, че Селдън е направил именно това, което твърди. Основанието, както казва той, е било създадено като научно учреждение, посредством което науката и културата на умиращата Империя ще бъде запазена през вековете на варварство и в края на краищата ще доживее до Втората Империя.

Вересов със съмнение кимна с глава.

— Всеки знае, че всичко трябва да стане именно така. Но можем ли ние да не рискуваме? Можем ли да рискуваме настоящето заради някакво мъгливо бъдеще?

— Длъжни сме, защото това бъдеще ни най-малко не е мъгливо. То е било пресметнато и записано от Селдън. Всеки следващ кризис в нашата история е отбелязан, и успешният изход от този кризис зависи от това доколко правилно сме решили предишния. Сега ние преживяваме едва втория кризис и ме е страх дори да помисля какъв ще бъде резултатът и при най-малкото отклонение.

— Това са непотвърдени с нищо разсъждения.

— Не! По време на изказването на Хари Селдън, когато се отвори сейфът, той каза, че при всеки кризис нашата свобода на действие ще бъде ограничена до такава степен, че ние ще можем да намерим само един изход от създалото се положение.

— За да не направим глупост и да не свърнем встрани ли?

— Точно така, пътят трябва да бъде само един. Но засега ние имаме избор как да постъпим, което значи, че кризисът още не е настъпил. Ние сме длъжни да се бавим толкова дълго, колкото това е възможно, и, велики космосе, аз смятам да правя точно това!

Вересов не отговори. Той замислено дъвчеше устната си. Беше изминала не повече от година, откакто обсъждаха с Хардин един проблем — наистина важен проблем: какво може да се противопостави на враждебните намерения на Анакреон. И то само защото Вересов настоя на това обсъждане.

Хардин сякаш четеше всичките му мисли.

— По-добре да не ви бях казал нищо за това — каза той.

— Защо? — извика от изумление Вересов.

— Защото сега вече шестима души знаят за това: вие, аз, тримата други посланици и Йохан Ли, а аз се боя, че идеята на Селдън е била никой нищо да не знае.

— Защо?

— Защото дори развитата психология на Селдън е била ограничена. Тя не е могла да оперира с прекалено голямо количество независими променливи. Той не е могъл да пресмята отделните личности така както вие не можете да прилагато кинетичната теория на газовете към отделните молекули. Той е работел с тълпи, с населението на цели планети, и на уравненията му се подчиняват само слепи тълпи, които не знаят бъдещите си действия и крайните им резултати.

— Това не е просто.

— Но това е така. Не разбирам от психология толкова добре, че да мога да ви го обясня научно. Но вие знаете това. На Терминус изобщо няма учени-психолози, а също и математически книги по този въпрос. Съвършено очевидно е, че Селдън не е желаел някой на Терминус да притежава умението да пресмята бъдещето напред. Той е искал да вървим към целта сляпо, а следователно и правилно, подчинявайки се на законите на тълпата. Както вече ви казах веднъж, аз нямах понятие какво ще стане след като изхвърлим анакреоняните. Просто исках да установя равновесие на силите, нищо повече. Вече значително по-късно ми се стори, че разбирам накъде ни носят събитията, но направих всичко възможно да действувам, без да изхождам от това знание. Ако в резултат на своето предвиждане се бях намесил в събитията, боя се, че с плана на Селдън щеше да бъде свършено.

Вересов замислено кимна с глава.

— Няма да ми се наложи сега да привиквам към такива сложни разсъждения, наслушал съм се на всякакви в храма на Анакреон. А как вие смятате да узнаете момента, когато ще трябва да се действува?

— Този момент е вече известен. Вие сам казахте, че когато ние поправим кораба, вече нищо няма да може да спре Венис да не ни нападне. Тогава вече няма да имаме избор.

— Прав сте.

— Чудесно. Това за външната политика. В същото време вие не можете да не признаете, че следващите избори ще ни дадат нов и враждебен съвет, който насилствено ще наложи военни действия срещу Анакреон. Тук също няма никакъв избор.

— Прав сте.

— И когато вече няма да имаме нито една възможност за избор, смятайте, че кризисът е настъпил. Въпреки това аз съм развълнуван.

Той млъкна и Вересов търпеливо зачака. Бавно, почти неохотно Хардин продължи:

— Усещам мисъл, едва уловима, че нарастването на вътрешния и външния кризис е било запланувано едновременно. Но сега имаме разлика от няколко месеца. Венис вероятно ще атакува още преди пролетта, а изборите ще бъдат едва след година.

— Според мен това няма значение.

— Не зная. Може би е станало така поради някакви грешки в изчисленията, а може би защото аз зная прекалено много. Винаги съм се старал да се държа така, че предвиждането ми да не оказва влияние върху действията ми, но как да разбереш точно? И какъв ефект може да има всичко това? Каквото и да стане, — той вдигна очи — едно съм решил твърдо.

— Какво?

— Когато се разрази кризисът, ще отида на Анакреон. Искам да бъда на мястото… Впрочем добре, Вересов. И така наговорих прекалено много. Става късно. Нека да привършим с това. Искам да си почина.

— Тогава си почивайте направо тук — каза Вересов. — Не искам да ме познаят, представяте ли си какво ще каже тази нова партия? По-добре поискайте да донесат бренди.

Което Хардин и направи, наистина в твърде умерено количество.