Айзък Азимов
Фондацията (20)

6.

Салвор Хардин не полетя веднага към планетата Анакреон. Той пристигна на нея само един ден преди коронацията, успявяйки да посети осем по-малки звездни системи на кралството, спирайки само колкото да се посъветва с местните представители на Основанието.

Това пътешествие го накара още по-добре да разбере колко огромно беше кралството. И макар че то беше мъничка точка в сравнение с Галактическата Империя, част от която някога представляваше, за човек, чиито навици и мисли винаги са се въртели около само една планета, размерът на Кралство Анакреон и броят на населението му изглеждаше смайващо огромен.

Строго следвайки границите на бившия доминион, Анакреон включваше двадесет и пет звездни системи, в шест от които имаше по повече от една обитаема планета. Деветнадесетмилиардното население беше по-малко, отколкото по времената на Империята, но бързо растеше, използувайки научните достижения, предоставени му от Основанието.

И чак сега Хардин разбра истински сложността на задачата си. Минали бяха вече цели тридесет години, а само столицата на цялото кралство имаше атомна енергия. В провинциите нямаше и помен от такава. Даже малкият прогрес, който беше протекъл, нямаше да бъде възможен без останките, които бяха останали след умиращата Империя.

Когато Хардин пристигна в столицата всичко беше тихо и спокойно. В провинциите все още продължаваха празниците по случай скорошната коронация на краля, но на самия Анакреон все още течаха трескави приготовления за този велик ден.

Хардин успя да открадне само половин час от измъчения и бързащ занякъде Вересов, преди посланикът му отново да се хвърли в някакъв храм да се занимава с поредните приготовления за празника. Но този половин час му донесе пълно удовлетворение. И Хардин реши да отиде да погледа нощния фойерверк, окончателно успокоен.

Той действуваше преди всичко като наблюдател, защото нямаше сили да изпълнява религиозните обреди, което непременно щеше да му се наложи, ако той обявеше кой е. Затова, когато балната зала на краля се изпълни с блестяща и преливаща се тълпа от най-висши и възбудени благородници, той тихо се прислони до стената, незабелязан от никого и почти невидим.

Той беше представен на Леполд наред с многите други, очакващи това представяне, и от безопасно разстояние, тъй като кралят стоеше в горда и тържествена самота, обвит в смъртоносното сияние на радиоактивната аура. И няма да мине и час и същият този крал ще заеме мястото си на масивния трон от иридиево-радиева сплав, украсен със скъпоценности в златни рамки, а сед това тронът тържествено ще се издигне във въздуха и бавно ще заплува към големия прозорец, през който тълпата на простолюдието ще види своя крал и ще вие след това до умопомрачение. Тронът, разбира се, никога нямаше да бъде такъв масивен, ако в него не беше вграден атомен двигател.

Минаваше единадесет часът вечерта. Хардин се приближи до часовника и се повдигна на пръсти, за да вижда по-добре. Той подтисна желанието да се качи на някой стол. А след това видя Венис, който си пробиваше път към него през тълпата, и веднага зае предишната поза.

Венис се предвижваше бавно. Почти на всяка крачка му се налагаше да спира и да казва по няколко ласкави думи на някой известен дворянин, дядото на когото е помогнал на Леполд да дойде на власт и е бил награден за това със херцогство за вечни времена.

Най-после той се избави от последния напудрен дворянин и се приближи до Хардин. Усмивката му беше прерязала лицето на две части, а черните очи святкаха изпод мъхнатите вежди с нескончаемо удовлетворение.

— Мой скъпи Хардин — каза той с нисък глас, — няма нищо чудно в това, че скучаете — та вие не се представихте.

— Но аз не скучая, ваше височество. Много ми е интересно. Вие знаете, у нас на Терминус няма нищо подобно.

— Несъмнено. Но няма ли да дойдете в частните ми покои, където ще можем да поговорим и където нищо няма да ни пречи?

— Разбира се.

Те се спуснаха по стълбите и не една графиня-вдовица вдигаше лорнета си в пълно изумление — кой е този така лошо облечен и неинтересно изглеждащ непознат, на когото самият принц-регент е оказал такава чест.

В покоите на Венис Хардин напълно се отпусна, просна се в креслото и промърмори благодарност за предложената му чаша вино, налята от ръката на самия регент.

— Вино от Локрис, Хардин — каза Венис, — от кралските изби. Истинско вино. Двестагодишно. Налято е било в бъчвите десет години преди революцията.

— Кралска напитка — вежливо се съгласи Хардин. — За Леполд I, крал на Анакреон.

Те отпиха и Венис спокойно добави:

— И за бъдещия крал на цялата Периферия, а по-нататък — кой знае? Може би Галактиката някога ще бъде обединена.

— Несъмнено. От Анакреон?

— Защо не? С помощта на Основанието нашето научно превъзодство над останалата част от Периферията е неоспоримо.

Хардин постави празната чаша на масата и каза:

— Това, разбира се, е безспорно, о Основанието помага на всяка нация, която има дори най-малка нужда от научна помощ. Изхождайки от високите идеалистически принципи на нашето правителство и от вериката морална цел на нашия основоположник, Хари Селдън, ние не можем да отдаваме някому предпочитанията си. Невъзможно е да се направи нищо по този въпрос, ваше височество.

Усмивката на Венис стана още по-широка.

— Галактическият дух, казано на народен език, помага на тези, които сами си помагат. Аз прекрасно разбирам, че ако оставим Основанието само на себе си, то никога няма да ни окаже помощ.

— Не съм казвал такова нещо. Ние ремонтирахме за вас имперския крайцер, макар че моят навигационен отдел искаше да го получи за научни цели.

Регентът с ирония повтори последните думи:

— Научни цели! Именно! Но вие никога нямаше да го поправите, ако не ви бях заплашил с война.

Хардин сви рамене.

— Аз не зная това.

— Но Аз го зная. Тази заплаха винаги е съществувала.

— И сега ли?

— Сега вече е прекалено късно да говорим за каквито и да било заплахи.

Венис хвърли бърз поглед към часовника, стоящ на масата.

— Хардин, вие вече бяхте веднъж на Анакреон. Тогава вие бяхте млад, и двамата бяхме млади, но дори тогава вече гледахме на живота от различна гледна точка. Вас ви наричат човек на мира, нали?

— Така ми се струва. Във всеки случай аз мисля, че насилието е неикономичен начин да се постига една цел. Винаги има начин да се излезе от положението, макар че, може би, не е толкова праволинеен.

— Да, чувал съм вашата знаменита сентенция: „Насилието е последното убежище на безпомощния“. И все пак — тук регентът разсеяно се почеса по ухото — аз не бих се нарекъл безпомощен.

Хардин вежливо кимна с глава и нищо не отговори.

— И въпреки това — продължи Венис, — аз винаги съм вярвал в това, че трябва да се действува направо. Вярвал съм, че винаги трябва да се прокара прав път към противника и да се следва този път. По такъв начин съм постигнал много и смятам да постигна още повече.

— Зная. — прекъсна го Хардин. — Струва ми се, че именно този прав път вие сте прекарали за себе си и своите деца, и той води направо към трона, ако си припомним неотдавнашният нещастен случай с краля, вашия брат, и доста лошото състояние на здравето на сегашния крал. Нали той има лошо здраве?

Венис се намръщи от този удар и гласът му стана по-твърд.

— Ще бъде само от полза за вас, Хардин, ако избягвате някои теми за разговор. Вие, разбира се, смятате, че като кмет на Терминус се намирате в привилегировано положение и можете да правите всякакви… хм… глупави забележки, но ако това е така, не се самозалъгвайте. Мен трудно ще ме уплашите с думи. Един от жизнените ми принципи е, че трудностите изчезват, когато смело вървиш насреща им, и аз досега нито веднъж не съм се обръщал с гръб към тях.

— Не се съмнявам в това. И на коя именно трудност в момента смятате да не обърнете гръб?

— На трудността, Хардин, да уговоря Основанието да ни помогне. Виждате ли, вашата политика на мир ви застави да направите няколко сериозни грешки, защото вие недооценихте смелостта на своя противник. Нито един човек не се бои така да действува, както вие.

— Например? — вмъкна Хардин.

— Например, вие пристигнахте на Анакреон сам, и в моите покои също дойдохте сам.

Хардин се огледа.

— И какво тук е погрешното?

— Нищо — каза регентът, — освен това, че че пред тази стая стоят петима телохранители, добре въоръжени и готови да стрелят при първата моя заповед. Не мисля, че ще успеете да излезете, Хардин.

Веждите на кмета се вдигнаха високо.

— Но сега аз и не искам да излизам. Но нима вие така се боите от мен?

— Аз изобщо не се боя от вас, но така вие ще бъдете по-уверен в моята непреклонност. Или искате да наречете това прищявка?

— Наричайте го, както искате — каза Хардин с безразличен тон. — Не смятам да обсъждам с вас този инцидент, все едно вие не сте го назовали.

— Аз съм уверен, че вашето отношение ще се промени със времето. Но вие направихте още една грешка, Хардин, доста по-сериозна. Доколкото зная, вашата планета Терминус няма почти никаква защита.

— Естествено. От какво да се боим? Ние не заплашваме никого и се отнасяме към всички еднакво.

— И оставайки беззащитни — продължи Венис, — вие великодушно ни помогнахте да се въоръжим, правейки ценна, твърде ценна добавка към нашия флот. Към флот, непобедим, след като в него се появи имперски крайцер.

— Ваше височество, вие си губите времето.

Хардин си даде вид, че смята да стане от креслото.

— Седнете, Хардин. Аз няма да обявя война на вас, а вие няма да се свързвате с вашето правителство. Когато ние започнем войната, не обявим, Хардин, а започнем, Основанието ще бъде информирано за това от атомните оръдия на флота на Анакреон, командуван от моя син от борда на флагманския кораб „Венис“, сега крайцер от нашия кралски флот.

Хардин се намръщи.

— Кога ще стане всичко това?

— Ако наистина ви е интересно, флотилията от звездолети отлетя от Анакреон точно преди петдесет минути, тоест точно в единадесет вечерта, а първият изстрел ще бъде даден веднага щом пред тях се появи Терминус, тоест утре по обяд. Можете да се смятате за военнопленник.

— Именно за пленник се смятам, ваше височество — отговори Хардин, все още намръщен. — Но аз съм разочарован.

Венис презрително се усмихна.

— И това ли е всичко, което можете да кажете?

— Да. Мислех, че ще бъде по-логично войната да бъде започната в момента на коронацията, в дванадесет часа. Очевидно, вие сте решили да започнете военните действия, докато сте все още регент. Но въпреки това според мен щеше да бъде по-красиво.

Регентът го изгледа.

— За какво говорите?

— Нима не разбирате? — каза меко Хардин. — Насрочил съм ответния си удар точно за полунощ.

Венис подскочи в креслото.

— Няма да ви се удаде да ме блъфирате. Не съществува никакъв контраудар. Ако разчитате на поддръжката от другите кралства, забравете ги. Флотът им, даже обединен заедно, не може да противостои на нашия.

— Зная това и нямам намерение да дам нито изстрел. Просто още преди седмица беше обявено, че от днес, полунощ, планетата Анакреон се намира под възбрана.

— Под възбрана?

— Да. Ако не разбирате, мога да ви обясня: всеки свещенник на Анакреон ще започне стачка, ако не отменя заповедта. Но аз не мога да го направя, тъй като съм арестуван, пък и нямам никакво желание.

Той се наклони напред и добави с внезапна живост в гласа:

— Разбирате ли вие, ваше височество, че нападение върху Основанието — това е най-голямото кощунство, което можете да измислите?

Венис явно се опитваше да се овладее.

— Всичко това ми е безинтересно, Хардин. Оставете разсъжденията си за тълпата.

— Скъпи мой Венис, а как иначе? Аз мисля, че през последния половин час всеки храм на Анакреон е станал център на тълпи, слушащи свещенници, които произнасят именно това, което сега чухте. На Анакреон няма нито един мъж, нито една жена, която да не знае, че тяхното правителство е организирало с нищо необосновано нападение върху центъра на религията им. Но до полунощ има само четири минути. Съветвам ви да се спуснете в залата и да наблюдавате събитията. Мен тук ме пазят цели петима души, така че не се безпокойте.

Той се облегна на облегалката на креслото, наля си още една чаша вино и с пълно безразличие се загледа в тавана.

Венис грубо изруга и изхвърча от стаята.

Елитът на балната зала тихо зашумя, когато пред трона беше разчистен широк проход. На трона, сложил ръце на облегалките, сега седеше Леполд с гордо вдигната глава и каменен израз на лицето. Светлината на канделабрите леко помръкна и в блясъка на многоцветните мънички атомни лампички на тавана кралската аура блестеше и се преливаше, образувайки около главата му корона.

Венис се спря на прага. Никой не го виждаше — всички очи бяха устремени към трона. Той сви ръце в юмруци и се застави да си спомни къде се намира. На Хардин няма да му се удаде този блъф и той няма да може да накара Венис да направи някоя глупост.

А след това тронът се разклати. Безшумно се издигна нагоре и заплува от пиедестала надолу по стъпалата, а след това на шест дюйма от пода към широкия отворен прозорец.

С протяжния звук на камбана, обозначаващ полунощ, тронът спря пред прозореца и… кралската аура изчезна.

Част от секундата кралят стоеше неподвижен. Лицето му беше изкривено от изумление, без своята аура той беше най-обикновен човек, а после тронът се разклати и рухна от шест дюйма на пода, и едновременно осветлението изгасна.

През всеобщите викове и започналата паника се раздаде гръмотевичният глас на Венис:

— Факлите! Запалете факлите!

Разхвърляйки тълпата наляво и надясно, той се промъкна към вратата. Дворцовата охрана се движеше като поток в тъмнината.

Донесоха отнякъде факлите. Гигантските факли, които трябваше да бъдат носени от процесии по улиците след коронацията на краля.

Охрана се върна обратно в залата с фенери — сине, зелени, червени, и странната им светлина озари лицата на изплашените придворни.

— Няма нищо страшно — извика Венис. — Останете по местата си. След няколко минути отново ще бъде подадена енергия.

Той се обърна към капитана от стражата, който стоеше в стойка „мирно“.

— Какво има, капитане?

— Ваше височество — последва незабавният отговор, — дворецът е обкръжен от жителите на града.

— Какво искат те? — изръмжа Венис.

— Предвожда ги свещенник. Познали са го. Това е първосвещенникът Павел Вересов. Той иска незабавното освобождаване на кмета Салвор Хардин и прекратяването на военните действия срещу Основанието.

Рапортът беше изречен с безстрастния глас на офицер, но той през цялото време отклоняваше погледа си настрани.

— Ако някой от тези плебеи — изкрещя Венис — се опита да влезе в двореца, стреляйте без предупреждение! Това е всичко. Нека си воюват. Утре ще поговорим по друг начин.

Факелите бяха разпръснати, и залата отново беше озарена от светлина. Венис изтича до трона, все още стоящ до прозореца, и измъкна от него изплашения, с жълто от страх лице Леполд. Разтърси го и го постави на крака.

— Ела с мен.

Погледна през прозореца. В града беше гробна тъмнина. Отдолу се раздаваха прегракналите безпорядъчни викове на тълпата. Само отдясно, където беше храмът, имаше светлини. Той злобно изруга и помъкна краля след себе си.

Венис се хвърли в покоите си, следван от петимата си телохранители по петите. Леполд влезе след него;очите му бяха широко отворени и той не можеше да каже нито дума.

— Хардин, — пресипнало каза Венис, — вие си играете с огън, на който можете да се опарите.

Кметът не му обърна никакво внимание. Обкръжен от бисерната светлина на джобна атомна лампичка, той продължаваше спокойно да седи в креслото си. На лицето му блуждаеше иронична усмивка.

— Добър вечер, ваше величество — каза той на Леполд. — Поздравявам ви с коронацията.

— Хардин — отново изкрещя Венис, — заповядайте на жреците си да се върнат по местата си.

Хардин студено го изгледа.

— Заповядвайте им вие, Венис, и ще видите кой от нас си играе с огън, на който може да се опари. В момента на Анакреон не се върти нито едно колело. Не гори нит една лампа, освен в храмовете. На тази половина от планетата, където цари зима, не работи нито един отоплителен прибор, освен в храмовете. Болниците вече не приемат пациенти, енергостанциите са затворени. Всички въздушни апарати са приземени. Ако това на вас не ви харесва, Венис, вие заповядайте на жреците да се върнат по местата си. Що се касае до мен, аз не искам.

— Кълна се в космоса, Хардин, ще го направя. Ако работата върви към развръзка, нека бъде така! Да видим, ще смогнат ли вашите жреци да противостоят на армията. Тази нощ всеки храм на планетата ще стане военно ведомство.

— Чудесно, но как смятате да отдадете заповед? Всички комуникационни линии на планетата са прекъснати. Вие ще се убедите сам, че радиото няма да работи, телевизорите и предавателите — също. Честно казано, единственият апарат на планетата, който ще работи, освен храмовете, разбира се — това е телевизорът, който се намира в тази стая, а и него аз го настроих само на прием.

Венис напразно се бореше с прекъсващото се дишане, и Хардин продължи да говори:

— Ако искате, можете да заповядате на армията си да завземе Арголидския храм, до двореца, а след това да използувате ултракъсовълновите предаватели, за да установите връзка с другите части на планетата. Но ако вие направите това, то боя се, че вашата армия ще бъде разкъсана на парчета от тълпата, а тогава кой ще защити двореца ви, Венис? И вашия живот, Венис?

Дишайки с труд, последният отговори:

— Ние още можем да се борим, дявол такъв. Ние ще издържим един ден, а когато пристигне новината за това, че Основанието е завоювано, вашата тълпа ще разбере на каква празнота е била построена нейната религия, и те ще напусната вашите свещенници и ще се обърнат срещу тях. Давам ви време до утре по обяд, Хардин, защото вие можете да спрете всички машини на Анакреон, но не можете да спрете флота ми!

Той говореше с все по-възбуден, пречупващ се от вълнение глас:

— Те вече са на път, Хардин, и ги предвожда същият този крайцер, който вие сам заповядахте да бъде ремонтиран.

— Да — отговори Хардин, — крайцерът, който аз сам заповядах да бъде поправен… но така, както исках. Кажете ми, Венис, чували ли сте някога за ултракъсовълновото реле? Не, виждам, че не сте. Какво пък, след минута-две вие сам ще видите какво може да се направи…

Докато той говореше, екранът на телевизора внезапно светна, и Хардин се поправи:

— Не, след две секунди. Сядайте, Венис, и слушайте.