Айзък Азимов
Фондацията (26)

3.

Ескел Горов се размърда на кревата си и открехна едно око, чувайки как се отваря тежката стоманена врата. Горов извика и скочи на крака.

— Пониетс! Все пак те изпратиха?

— Чиста случайност — с горчивина в гласа отговори Пониетс, — а може би дело на персоналния ми зъл гений. Точка първа: ти си попаднал в бъркотия на Аскон. Точка втора: моят търговски маршрут, известен на Комитета по Търговията минаваше на петдесет парсека от тази система точно по времето на точка първа. Точка трета: ние сме работили заедно и преди, и Комитетът знае това. Кажи, нима е възможно след всичко това да се говори за някаква случайност? Според мен, отговорът е ясен от само себе си. Да, може.

— Бъди внимателен — нервно каза Горов. — Може би ни подслушват. Носиш ли Изкривител на Полето?

Пониетс тръсна ръката си, на която висеше красива гривна, и Горов се успокои.

Пониетс се огледа. Килията беше голяма и празна. В нея не миришеше на нищо лошо.

— Не е лошо — каза той. — Тук не ти досаждат особено.

Горов нетърпеливо махна с ръка.

— Как успя да стигнеш до мен? Седя тука съвършено сам вече две седмици.

— От самия ден на пристиигането ми, нали? Слушай, струва ми се, че нашето старче, което тук управлява планетата, си има слабости. Той не обича празните разговори, затова аз рискувах, и изглежда спечелих. Намирам се тук в качеството на твой духовен наставник. Той е набожен човек и в него има нещо такова. Той няма да се замисли да ти пререже гърлото, ако това е необходимо, но не иска да излага на опасност твоята безсмъртна и проблематична душа. Типичен пример от емпиричната психология. Търговецът трябва да знае по малко от всичко.

Горов сардонически се усмихна.

— А ти също си учил в духовно училище. Ти си славен момък, Пониетс. Радвам се, че изпратиха теб. Но Великият Майстор надали се тревожи толкова силно за моята душа. Не спомена ли той нещо за откуп?

Очите на търговеца се присвиха.

— Той едва намекна, и аплашваше с газова камера. Аз не исках нито дза рискувам, нито да бързам. Това можеше да бъде капан. Значи това е обикновено изнудване, така ли? И какво иска той?

— Злато.

— Злато?

Пониетс се намръщи.

— Самият метал? Защо?

— Това е техният начин на заплащане.

— И откъде да взема злато?

— Откъдето искаш. Това е важно. Докато Великят Майстор чувствува миризмата на злато, аз съм в безопасност. Обещай му да намериш колкото му трябва. След това се върни на Основанието, ако това стане необходимо, и няма да намериш повече метал никъде. Когато ме освободят, ще ме изпратят до границите на системата и там ще се разделим.

— И после ти ще се върнеш обратно и ще пробваш пак?

— Задачата ми се състои в това да продам атомни прибори на Аскон.

— Ще те хванат, преди да прелетиш в космоса и един парсек. И ти също знаеш това.

— Не го зная — отговори Горов. — А и да го знаех, това нямаше да промени нищо.

— Втория път просто ще те убият.

Горов сви рамене.

— След като ще трябва да говоря с Великия Майстор, — каза Пониетс — искам да знам цялата история. Досега действувах на сляпо. Някои мои твърдения едва не го доведоха да припадък.

— Всичко е много просто — отговори Горов. — Единственият начин да бъде подсигурена безопасността на Основанието тук, на Периферията, е да бъде създадена контролирана от религията комерческа империя. Все още сме твърде слаби, за да осъществяваме политически контрол. Всичко, което можем, е да имаме власт над Четирите кралства.

Пониетс кимна.

— Разбирам. И всяка звездна система, която отказва да купува нашите атомни прибори, не може да бъде съответно контролирана чрез религията…

— И става, следователно, гнездо на независимост и враждебност. Правилно.

— Какво пък. Всичко това е теория. Но защо все пак не може да им се продава? Някаква своя вяра ли имат? Великият Майстор спомена нещо от този род.

— Религията при тях е приела формата на преклонение пред предците. Традициите им говорят за жестокото минало, от което те са били спасени от простите и добродетелни герои от по-старите поколения. Става дума за промените от анархическия период преди сто години, когато последните войски на бившата Империя са били изгонени оттук и на тяхно място е било създадено съвременното правителство. Науката и особено атомната енергия са станали за тях символ на стария имперски режим, за който те си спомнят единствено с ужас.

— Така ли? Но те имат прекрасни компактни звездолети, които ме намериха на два парсека от системата. Според мен тук мирише на атомна енергия.

Горов сви рамене.

— Тези кораби без всякакво съмнение са обикновени тралери на старата Империя. Може би са на атомно задвижване. Това, което имат, те го пазят. Работата е там, че те не искат нищо да придобият, и вътрешната им икономика никъде не използува атомната енергия. Ето това трябва да го променим.

— И как смятате да го направите?

— Като сломя съпротивата им поне за нещичко. Простичко казано, ако успея да продам на някой дворянин дори джобно ножче със сгъваемо острие, в неговите интереси ще бъде да излезе закон, според който той има право да го използува. Разбирам, че звучи глупаво, но е абсолютно правилно от гледна точка на психологията. Да направиш нужната продажба в необходимия момент значи да създадеш проатомна партия в правителството.

— И с тази цел са изпратили теб, докато аз бях нужен само за да внеса откупа и да изчезна, докато ти продължаваш опитите си? Според мен това се нарича да не виждаш по-далече от носа си.

— Какво имаш предвид? — внимателно попита Горов.

— Слушай.

Пониетс внезапно почувствува, че е уморен.

— Ти си дипломат, а не търговец, и колкото и да се наричаш търговец, от това няма да станеш такъв. С това трябва да се заеме някой, който с това се е занимавал цял живот, а аз седя тук с пълен товар стоки, и скоро ще банкрутирам, понеже няма на кого да ги продам.

— Ти какво, смяташ да рискуваш живота си заради чуждата работа ли? — измъчено се усмихна Горов.

— Искаш да ми внушиш — отговори Пониетс, — че го правя от патриотизъм, а търговците са напълно лишени от такова чувство.

— Напълно правилно. Пионерите винаги са лишени от такова чувство.

— Е, добре, няма да споря. Разбира се, нямам намерение да се мотая по целия космос, за да спася Основанието. И през ум не ми минама. Но аз търгувам, за да правя пари, а тук ми се предоставя шанс. Ако това освен другото ще помогне и на Основанието — чудесно. А аз съм рискувал живота си при още по-малки шансове, отколкото сега.

Пониетс се надигна и Горов стана заедно с него.

— Какво смяташ да правиш?

Търговецът се усмихна.

— Засега нямам понятие. Но ако работата е само в това, да се продаде нещо, аз съм за. Като правило, аз не съм алчен, но имам свои принципи. И досега нито веднъж не съм попадал на своята стока.

Вратата на камерата се отвори почти веднага, щом той почука, и двамата стражи го поведоха между себе си.