Айзък Азимов
Фондацията (31)

2.

Беше същия ден вечерта и в ергенската квартира на Джоран Сат на двадесет и първия етаж на Хардинг Билдинг седеше и на малки глътки пиеше пиво Публис Манлио.

Стареещото леко тяло на Публис Манлио управляваше два от най-важните отрасли на Основанието. Първо, той беше чуждестранен секретар в кабинета на кмета, отговарящ за всички светове, с изключение на Основанието, и второ, беше Кардинал на църквата, Доставчик на Света Храна, Епископ на Храма, и така нататък в същия дух — можеше да се изброява до безконечност.

Той пиеше пиво и говореше:

— Но той не се съгласи де ви разреши да пратите този търговец. Това вече е нещо.

— Но това е толкова малко — отговори Сат. — Това няма да ни даде незабавни резултати. Ние работим твърде грубо, тъй като не можем да предвидим какво ще стане. Това е все едно да се бесим на безкрайно дълго въже с надеждата, че в края му непременно ще има примка.

В някои неща сте прав. И този Мелоу е способен човек. Какво ще стане, ако не успеем да го излъжем толкова лесно?

— Тук сме длъжни да рискуваме. Ако работата е в предателство, то в него участвуват способни хора. Ако не — то на нас ни е нужен способен човек, който ще може да узнае истината. И Мелоу ще бъде следен. Вашиата чаша е празна.

— Не, благодаря. Стига ми.

Сат напълни своята чаша и и търпеливо продължи нелекия за него разговор.

В каквото и да се състоеше този разговор, той завърши неопределено, защото кардиналът внезапно попита нервно:

— Сат, какво сте намислил?

— Ще ви кажа, Манлио.

Тънките устни на Сат се раздвижиха в усмивка.

— Ние сега сме точно в центъра на поредния Селдънов кризис.

Манлио трепна, след това меко попита:

— Откъде знаете? Пак ли се е отворил Темпоралния Сейф?

— Не, приятелю мой, пък и не е задължително. Чуйте и сам си направете изводите. Откакто Галактическата Империя напусна Периферията и ни остави сами на себе си ни нито веднъж не сме имали противник, който разполага с атомна енергия. Това е първият случай. Това би имало голямо значение, дори ако нямахме други неприятности. А ние имаме. За пръв път за седемдесет години преживяваме голяма вътрешна политическа криза. И аз смятам, че такава синхронизация на външната и вътрешната криза прави извода ми безспорен.

Очите на Манлио се свиха.

— Ако няма други причини, това е недостатъчно. Досега сме преживели два Селдънови кризиса и двата пъти Основанието се е намирало под опасността от разрушение. Третият кризис не може да започне, докато тази опасност не стане очевидна.

Сат остана все така невъзмутим.

— Опасността се приближава. Всеки глупак може да каже, че е имало кризис, ако той вече е минал. Истинската държавна служба се състои в това да бъде разпознат този кризис още в зародиш. Манлио, ние с вас живеем на планирана за нас пътечка на историята. Ние знаем, че Хари Селдън е разработил историческите варианти на нашето бъдеще. Знаем, че един прекрасен ден ще възстановим Галактическата Империя. Знаем, че това ще отнеме около хиляда наши години. И ние знаем, че на този път ни чакат няколко тежки кризиса.

И така, първият кризис се е разразил петдесет години след създаването на Основанието, а вторият — тридесет години след първия. Оттогава са минали почти седемдесет и пет години. Време е, Манлио, време е.

Последният неуверено се почеса по носа.

— И вие сте решили да се подготвите за този кризис?

Сат кимна.

— А аз — продължи Манлио — също ли трябва да играя в него някаква роля?

Сат отново кимна.

— Преди да отразим заплахата от външна атомна война ние трябва да сложим ред у дома си. Тези търговци…

— А!

Кардиналът се напрегна, очите му се свиха.

— Да, да. Търговците. Те са полезни, но са твърде силни и твърде независими. Те са другопланетяни и имат прекрасно образование, несвързано с религията. От една страна, ние сами им дадохме това образование, от друга — загубихме след това религиозния контрол над тях.

— А ако ни се удаде да докажем предателство?

— Ако само това ни се удаде, тогава всичко става просто. Но нещата трябва да се пресекат в корена. Даже ако сред тях няма предатели, те са неопределен елемент в нашето общество. Те не изпитват към нас нито патротични чувства, нито обикновено уважение, нито вяра. Под тяхното твърдо ръководство външните провинции, които от времето на Хардин гледат на нас като на Светата Планета, могат да се отцепят.

— Разбирам всичко това, но изходът…

— Изходът трябва да бъде намерен бързо, преди Селдънският кризис да достигне максимума си. С опасността от атомна война и с нарастващи вътрешни безредици шансовете могат да се окажат не в наша полза.

Сат остави на масата празната чаша, която разсеяно въртеше в ръце.

— И това е вашата задача.

— Моята?

— Лично аз нищо не мога. Аз съм на държавна длъжност и нямам юридическа власт.

— Кметът…

— Невъзможно. Помислете само що за човек е това. Той е енергичен само когато трябва да се избегне някаква отговорност. Но ако възникне независима партия, заплашваща преизбирането му, той ще тръгне натам, накъдето го поведем.

— Но, Сат, аз нямам никакви способности в политиката.

— Оставете това на мен. Кой знае, Манлио? От времето на Салвор Хардин длъжността на ърховния Жрец и тази на кмета никога не са били заемани от един и същи човек. Но сега това може да стане, ако вие добре изпълните задачата си.

 

 

 

3.

 

А на другия край на града, в много по-домашна обстановка, Хобер Мелоу също имаше среща. Той слуша дълго и внимателно, а след това предпазливо каза:

— Да, слушал съм за вашите кампании за спечелване на търговско представителство непосредствено към Съвета. Но, защо аз, Твер?

Джейм Твер, който винаги говореше на място и не на място, със и без да го питат, че той е бил в първата група другопланетяни, получили образование на Основанието, отговори с нисък глас:

— Аз зная какво правя. Помниш ли кога се срещнахме за пръв път?

— На Конвенцията на Търговците.

— Точно така. Ти беше председател. Ти не остави от тези инати камък върху камък, ти им запуши устата завинаги. И сред народа на Основанието си популярен. Имаш обаяние, или поне твърдата репутация на човек, обичащ приключенията, което е едно и също.

— Чудесно — сухо отговори Мелоу. — Но защо точно сега?

— Защото сега ни попадна удобен случай. Знаеш ли, че министърът на Образованието е подал оставка? Това още не е обявено официално, но е така.

— Откъде знаеш това?

— От… няма значение.

Той недоволно махна с ръка.

— Това е вярно. Партията на Действието постепенно се разпада и ние можем да я довършим още сега, ако повдигнем въпроса за равни права за търговците, или, по-добре, за демокрацията.

Мелоу се облегна назад и се загледа в дебелите си пръсти.

— Ясно. Но много съжалявам, Твер. Следващата седмица заминавам по работа. Ще ти се наложи да намериш някой друг.

Твер го изгледа.

— По каква работа? Каква ти работа?

— Свръхсекретна. Държавна тайна и така нататък. Говорих днес със собствения секретар на кмета.

— Змията Сат? — възбудено попита Джейм Твер. — Това е капан. Тази лисица просто иска да се избави от теб. Чуй, Мелоу…

— Спри!

Ръката на Мелоу падна върху свитите юмруци на неговия събеседник.

— Не се горещи. Ако това е капан, аз все някога ще се върна да си разчистя сметката. А ако не, тогава твоята змия Сат играе в наша полза. Слушай, настъпва Селдънов кризис.

Мелоу замълча, очаквайки бурна реакция, но такава не последва. Твер го зяпна в недоумение.

— Какво е това?

— Велика Галактико!

Мелоу не издържа и избухна.

— Какво, по дяволите, сте правили в училище? С какво сте се занимавали там? Вие какво, шегувате ли се със мен, като задавате такива идиотски въпроси?

По-възрастният му събеседник се намръщи.

— Ако ми обясните…

Настъпи дълга пауза, а след това Мелоу отпусна очи и със спокоен тон каза:

— Ще ви обясня. Когато Галактическата Империя започнала да се разпада по периферията и когато в тази периферия настъпил периодът на варварство, тя напълно отпаднала от Империята. Хари Селдън и неговата група психолози създали колония, Основанието, в центъра на цялото това варварство, за да можем да култивираме изкуство, наука и технология, и да създадем ядрото на Втора Империя.

— О, да, да, за това…

— Ощи ни съм свършил — студено каза Мелоу. — Бъдещият път на Основанието е бил пресметнат според психоисторическите формули и по този път хората са били поставени в такива условия, че да преживеят серия от кризиси, които на свой ред да подтикнат човечеството към по-бързо създаване на бъдещата Империя. Всеки кризис, всеки Селдънов кризис завършва епоха в нашата история. Сега ние се приближааме към поредния кризис — трети поред.

— Да, разбира се!

Твер сви рамене.

— Сега си спомних. Но аз съм учил отдавна, преди теб.

— Добре, да забравим това. Работата е там, че сега ме изпращат право в центъра на този кризис. На никого не е известно какво ще стане, когато се върна, а избори за Съвета се провеждат ежегодно.

Твер вдигна глава.

— Надушил ли си някаква следа?

— Не.

— Но имаш някакви определени планове?

— Абсолютно никакви.

— Но…

— Никакво но. Хардин някога е казал: „Успехът не се постига само с планиране. Трябва да умееш и да мислиш.“. Аз смятам да мисля.

Твер неуверено поклати глава и двамата станаха, гледайки се един друг.

Неочаквано, но с тон, като че ли това се подразбира от само себе си, Мелоу каза:

— Чуйте какво ще ви кажа. Не искате ли да полетите с мен, младежо? Не ме гледай така. Преди да станеш политик, ти си бил търговец. Поне така са ми казвали.

— Накъде ще летим?

— Към Васалийския провал. Не мога да ти кажа по-точно, докато не се окажем в космоса. Е, какво ще кажеш?

— А ако Сат реши, че е по-добре да не ме изпуска от очи?

— Не мисля. Ако той така желае да се избави от мен, защо да не се избави от двамата наведнъж? Освен това нито един търговец няма да излезе в космоса, ако не му разрешат да си избере собствен екипаж. Ще взема когото поискам.

В очите на по-възрастния заиграха пламъчета.

— Добре. Съгласен съм.

Той протегна ръка.

— Това ще бъде първото ми пътешествие от три години насам.

Мелоу здраво стисна протегнатата ръка и отговори:

— Чудесно. Всичко е просто чудесно. А сега ще отида да събеа момчетата си. Не знаеш ли къде се намира докът на „Далечна Звезда“? Тогава до утре. Довиждане.