Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

3.

Трантор… — в началото на тринадесетото хилядолетие неговите възможности достигнаха своя климакс. Явявайки се център на имперското управление в течение на стотици хиляди поколения, бъдейки разположен в централните райони на галактиката, сред най-плътно населените и индустриално развити светове, той не можеше да не бъде най-значителното и богато струпване на човечеството, което някога бе виждала човешката раса.

Значението на тази планета, стабилно увеличавайки се, достигна накрая своя максимум. Цялата повърхност на Трантор, 75 000 000 кв. мили, представляваше само един град. Населението през времената на най-голям разцвет превишаваше

четиридесет милиарда души. Цялото това огромно количество хора се занимаваше изключително с административните нужди на Империята, и въпреки това те не достигаха за задача с такава сложност. (Следва да се помни, че невъзможността правилно да се изпълнява административната работа на Галактическата Империя под невдъхновяващото ръководство на последните императори се оказа решаващ фактор в падането на Империята. ). Всеки ден цели флотилии от десетки хиляди звездолети возеха продукти от десетки селскостопански планети на обедните маси на Трантор…

Зависимостта на планетата от външните светове не само в селскостопанската, но и във всички други области, свързани с жизнените необходимости направи Трантор изключително раним за нападения и дълга обсада. За последното хилядолетие императорите добре разбраха това, смазвайки въстание след въстание, и цялата политика на императорския двор се свеждаше до това да се защити някак това уязвимо място…

 

Галактическата енциклопедия.

 

Гаал не знаеше, свети ли слънце на небето, нещо повече, не можеше даже да разбере ден ли е в момента, или нощ. Стесняваше се да попита. Изглеждаше, че цялата планета е закована в метал. Наистина, сега на храна имаше консерви с етикет „закуска“, но той от опит знаеше, че има много планети, коио живеят по свой собствен ред и не обръщат внимание на неудобното редуване на деня и нощта. А с каква скорост Трантор се върти около оста си той не знаеше.

Отначало той се натъкна на врата с надпис „Стая на слънцето“, но тя се оказа обикновено помещение с изкуствено радиационно осветление. Той остана в нея само няколко минути, след което се върна в главния хол на Луксор.

— Извинете, къде мога да си купя билет за космическа обиколка? — попита той администратора.

— Тук.

— А кога започва тя?

— Тя вече започна, вие закъсняхте само няколко минути. Но следващата е утре. Вие можете да купите билет веднага, и ще ви резервираме място.

— Ясно.

Утре ще бъде вече късно. Рано сутринта той ще трябва да ходи в университета.

— Извинете, а нямате ли нещо като наблюдателна кула? — попита Гаал — Имам предвид на открит въздух.

— Разбира се, има! Ако искате, мога да ви продам билет и за там. Но по-добре първо да проверим не вали ли дъжд.

Той премести някаква ръчка до лакътя си и погледна матовия екран, по който се заплъзгаха цифри. Гаал проследи погледа му.

— Добро време — каза той. — Сега май си спомних — сега при нас е лято. Аз самият не обичам много да излизам навън, — продължи той доверително. — За последен път излизах преди около три години. Веднъж като погледнеш и веднага всичко ти става ясно… Ето ви билета. Специалният асансьор е до черния вход на хотела. На него си пише „Кулата“. Качвате се и всичко ще бъде наред.

* * *

Асансьорът беше новост: той се изкачваше, използувайки отрицателни и положителни гравитационни полета. Гаал влезе пръв, останалите екскурзианти го последваха. Водачът на асансьора натисна един бутон. Когато за секунда настъпи безтегловност на Гаал му се стори, че е отново в космоса. Но постепенно асансьорът набра ускорение и всичко се появи отново. Незадълго. След рязкото, макар и неусетно забавяне краката му се откъснаха от пода и той неволно извика.

— Мушнете си краката под скобите на пода — изръмжа водачът. — Вие какво, не можете ли да четете?

Всички останали бяха постъпили така още от самото начало. Сега те, усмехвайки се, гледаха неговите напразни опити да се спусне на пода. Техните обувки стърчаха изпод хромирано блестящите скоби, които се разполагаха на пода в две паралелни редици. Гаал видя тези скоби, когато влезе в асансьора, но не им обърна никакво внимание.

След това нечия ръка го придърпа надолу.

Докато той, леко задъхан, мърмореше слова на признателност, асансьорът спря.

Той излезе на открития балкон, залят с ослепителна светлина, от която боляха очите. Чвекът, чиято уверена ръка току-що му помогна, излезе след него.

— Тук има колкото искате свободни места — каза той с топлина в гласа.

Гаал затвори уста — той все още малко се задъхваше — и каза:

— Да, места има повече от достатъчно.

Той направи няколко крачки към креслата, след което спря.

— Ако нямате възражения, аз ще постооя малко до перилата. Иска ми се… иска ми се да погледам малко.

Човекът махна с ръка, явно беше добродушно настроен, и Гаал, опрян на перилата, които му стигаха до рамото, буквално се потопи в обкръжаващата го панорама.

Земя той не видя. Тя се губеше под все по-сложни постройки. Хоризонтът също не се виждаше: само метал на фона на небето, сив метал, и Гаал знаеше, че навсякъде на планетата зрелището ще е същото. Всичко като че ли беше застинало — само няколко машини за разходка плуваха по небето, но той знаеше, че милиарди хора сноват и бързат някъде там, под металическата кора на този свят.

Зелен цвят изобщо не се виждаше: нито зеленина, нито земя, нито небе, нищо друго освен хора. Някъде в този свят, смътно осъзнаваше Гаал, беше дворецът на императора, който стоеше на истинска земя, обкръжен с високи зелени дървета и цветя като дъгата. Това беше малко островче сред океана от стомана, но от балкона, на който стоеше той, дворецът не се виждаше. Може би се намираше на хиляди километри оттук. Гаал не знаеше.

Нищо, ще мине немного време, и той ще намери някой и друг час за своята космическа обиколка!

Той дълбоко въздъхна и неочаквано осъзна, че той накрая е на Трантор, на планетата, която представляваше център на Галактиката и същност на човешката раса. Той не виждаше слабостите й. Не виждаше как се приземяват на планетата кораби с хранителни продукти. Дори не подозираше за съществуването на тази жизнено важна сънна артерия, коята така слабо съединяваше четиридесетте милиарда жители на Трантор с останалата галактика. Той виждаше само най-могъщото създание на човека: пълна и почти презрителна победа над света.

Той се отдръпна от перилата на балкона като в мъгла. Неговият познат от асансьора му махна с ръка, показвайки свободното място до него, и Гаал се приближи и отпусна в креслото.

Човекът се усмихна.

— Наричат ме Джерил. За пръв път ли сте на Трантор?

— Да, мистър Джерил.

— Така си и мислех. Впрочем, Джерил е моето име, а не фамилия. Трантор впечатлява, особено ако имате поетическо въображение. Самите транториани обаче не идват тук. Не им харесва. Те, виждате ли, нервничат!

— Нервничат!… Да, впрочем, аз се казвам Гаал. Заради какво тук може да се нервничи? Това е великолепно!

— Субективно възприятие, Гаал. Ако вие се раждате в инкубатор, израствате в коридори, работите в погреби, а отпуските си прекарвате в препълнената „Стая на Слънцето“, то, излизайки навън и не виждайки над главата си нищо друго освен небе, вие можете сериозно да се разболеете. Транторианите разрешават на децата си да излизат тук веднъж на година, след като навършат пет години, но не зная, дава ли им това нещо. Първо, това явно е малко, и второ, когато децата ги довеждат първите няколко пъти, те изпадат в ужасна истерия. Би следвало да ги донасят тук веднага след раждането, и то поне по веднъж в седмицата.

Общо взето, това няма чак толкова голямо значение — продължаваше той. — Какво от това, че те никога няма да видят небето? Те са щастливи там, долу, и те управляват Империята. Как мислите, на каква височина се намираме сега?

— Половин миля? — неуверено отговори Гаал, мислейки за себе си, че отстрани навярно изглежда като неопитен наивен хлапак.

Сигурно така и беше, защото Джерил се усмихна.

— Нищо подобно — каза той, — само на петстотин фута от земята.

— Какво? Но ние се возихме на асансьора повече от…

— Точно така. Но по-голямата част от пътя асансьорът измина под земята. Съоръженията на Трантор са разположени на една миля дълбочина. Той е като айсберг. Девет десети просто не се виждат. Нещо повече, използувайки само температурната разлика между дълбочините на земята, където живеем, и повърхността, можем да получим енергия за обслужването на целия наш сложен комплекс. Не знаехте ли това?

— Не. Мислех, че използувате атомни генератори.

— Някога са използували, но така е по-евтино.

— Аз само мисля!

— И харесва ли ви това?

За момент цялото добродушие се смъкна от човека като кора, отстъпвайки място на остра проницателност. В погледа му се появи твърдост.

— Великолепно — повтори Гаал, макар че този път в гласа му се чувствуваше неувереност.

— Отпуската си ли прекарвате тук? Пътешествувате?

— Не точно… Макар че винаги съм мечтал да посетя Трантор. Пристигнах предимно по работа.

— О!

Гаал се почувствува не съвсем удобно и побърза да обясни.

— Над проекта на доктор Селдън от Транторския университет.

— Гарвана Селдън?

— Не, не. Имам предвид Хари Селдън… психоисторика Селдън. Никога не съм чувал за Гарвана Селдън.

— И аз имам предвид Хари. Него го нарекоха гарван. Просто образен израз. Той непрекъснато ни предсказва пълна велика разруха.

— Какво?

Гаал много се учуди.

— Но нима вие нe знаете това?

Джерил даже не се усмихна.

— Нали смятате да работите заедно с него?

— Да, разбира се, нали съм математик. Но защо той предсказва тази… катастрофа? И що за катастрофа е това?

— А как мислите вие?

— Боя се, че нямам ни най-малка представа за това. Чел съм всички статии, публикувани от доктор Селдон и групата му. Всички те са на тема математическата теория.

— Да, тези, които те публикуват.

Гаал почувствува леко раздразнение.

— Вече е време да си тръгвам — каза той. — Много ми беше приятно да се запозная с вас.

Джерил безразлично помаха с ръка след него.

* * *

Когато Гаал влезе в стаята си, видя вътре непознат. За секунда той така се изуми, че даже не зададе неизбежния въпрос: „Кой сте вие?“

Непознатият се надигна. Той беше стар и почти плешив, накуцваше при ходене, но на лицето му поразяваха ярко блестящите сини очи.

— Аз съм Хари Селдън — каза той секунда преди фотографиите на този човек, много пъти виждни в различни списания, да пламнат в паметта на Гаал Дорник.