Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (3)
- Оригинално заглавие
- Foundation, 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Григор Гачев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.
| Фондация | |
| Foundation | |
| Автор | Айзък Азимов |
|---|---|
| Създаване | 1942 г. САЩ |
| Първо издание | 1951 г. САЩ |
| Издателство | Gnome Press |
| Жанр | научна фантастика |
| Страници | 255 |
| Поредица | Фондация |
| Следваща | Фондация и Империя |
| Издателство в България | Бард |
| ISBN | ISBN 0-553-29335-4 |
„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.
В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]
Главни действащи лица
- Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
- Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
- Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
- Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
- Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
- Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп
Сюжет
Психоисториците
(разказ, публикуван за пръв път през 1951)
Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.
Енциклопедистите
(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)
Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.
Кметовете
(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)
Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.
Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.
Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.
Търговците
(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)
Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.
Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.
Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.
Търговците – принцове
(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)
155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.
След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.
Значимост
Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.
Социално влияние
Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]
Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]
Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]
Източници
- ↑ Фондация, том 1, в „Хеликон“, архив на оригинала от 14 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150614081343/http://www.helikon.bg/books/61/-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.1-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_142313.html#book_info, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ www.theguardian.com
- ↑ www.mediabistro.com, архив на оригинала от 16 май 2013, https://web.archive.org/web/20130516054940/http://www.mediabistro.com/galleycat/the-science-fiction-books-that-inspired-elon-musk_b67209, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ Селигман, Мартин. Наученият Оптимист ((c) 1998 автор Алфред А. Кнопф,), 185ff.
Външни препратки
8.
Стоманолеярният цех беше огромен и носеше всички признаци на разрушението, което никакви допълнитеелни ремонти не можеха да поправят. Сега той беше празен и удивително тих, приемайки такива гости като Комдора и неговите придворни.
С небрежно движение Мелоу постави лист стомана на стойката. Взе в ръка инструмента, протегнат му от Твер, и здраво хвана кожената ръкохватка, обкръжаваща оловната обвивка.
— Това е ниструмент. — каза той. — Той е опасен, но опасен е и обикновеният трион. Просто не бива да подлагате ръцете си.
Докато говореше, той прокара дулото на апарата по стоманената плоскост, която беззвучно се раздели на две.
Раздаде се всеобща въздишка на изумление и Мелоу се разсмя. Той вдигна една от половинките и я опря ня коляното си.
— С моя прибор може точно да се отреже ивичка, дебела една стотна от дюйма, а стоманен лист, дебел два дюйма, ще се разреже също така лесно, както и тънък. Ако точно измерите дебелината на метала и сложите листа на масата, вие можете да разрежете стоманата, без дори да одраскате дървото.
И с всяка негова фраза дулото на апарата се движеше напред и назад, и стоманата хвърчеше из цялата стая.
— Със стоманата — завърши той — може да се прави всичко, което пожелаете.
Той леко премести една ръчка.
— Да допуснем, че вие искате да намалите дебелината на стоманата, или да премахнете шупла, или да отстраните ръждата? Гледайте!
От дулото на прибора започна да излита прозрачно фолио, отначало на шестдюймови стружки, после на осемдюймови, после на дванадесетдюймови.
— А ако искате да пробивате дупки? Принципът е все същият.
Сега те се струпаха около него. Това беше демонстрация, вълшебство, водевил, и по-точно — умение да уговаряш при продажбата. Високите правителствени чинове се повдигаха на пръсти, гледаха над рамената на съседите и си шепнеха, докато Мелоу правеше кръгли акуратни дупки в еднодюймовата стомана със своя апарат с атомно захранване.
— А сега искам да ви покажа още нещичко. Нека някой ми донесе две къси парчета тръба.
Почтеният министър на някакъв там отрасъл скочи като хлапе, но никой не обърна внимание на това, че той изцапа ръцете си с кал и машинно масло като прост работник.
Мелоу постави тръбите една върху друга вертикално и с едно движение ги завари. И пред тях стоеше една тръба! Дори не се виждаше шев!
Мелоу огледа всички присъствуващи, започна отново речта си и внезапно млъкна по средата на думата. Сърцето му изстина.
Във всеобщото възбуждение един от телохранителите на Комдора се приближи, за да вижда по-добре, и Мелоу за пръв път се оказа на такова разстояние, че можеше добре да разгледа непознатото му ръчно оръжие.
То беше атомно! Не можеше да греши, обикновените пистолети просто не можеха да имат такава форма на дулото. Но най-важното не беше в това, съвсем не беше в това.
На ръкохватките на тези бластери, на дълбоко врязаната златна пластина, стоеше емблемата на Звездолета и Слънцето.
Същата тази емблема на Звездолета и Слънцето, с която беше подпечатан всеки огромен том на Енциклопедията на Основанието, вече започната, но още незавършена.
СЪЩАТА тази емблема на Звездолета и Слънцето, която блестеше на знамената на Галактическата Империя вече хиляда години.
Мелоу продължаваше да говори и мисли едновременно.
— А сега изпробвайте тази тръба! Тя е единно цяло. Разбира се, не е идеална — съединяването не трябва да става ръчно.
Нямаше смисъл да се задържа повече. Всичко свърши, Мелоу получи това, което искаше. Само една мисъл занимаваше мозъка му. Златистото кълбо с правите лъчи и наклонената пура на звездолета.
Звездолетът и Слънцето на Империята!
Империята! Тази дума навяваше хлад в душата. Беше минал век и половина, но Империята все още живееше, някъде дълбоко, в самия център на Галактиката. И тя отново се беше появила на Периферията.
Мелоу се усмихна.