Айзък Азимов
Фондацията (8)

1.

Терминус… — разположението на планетата беше малко странно за ролята, която тя трябваше да играе в галактическата история, и въпреки това (което нито един от многобройните автори никога не се е опитвал да отбележи) — неизбежно. Разположена на самия край на галактическата спирала, самотна планета на изолираното си слънце, бедна на полезни изкопаеми и безполезна икономически, тя не беше населена в продължение на петстотин години след откриването си, докато на нея не се появиха енциклопедистите.

Беше неизбежно, че в течение на поколенията Терминус ще стане нещо повече от придатък на психоисториците на Трантор. Когато било извършено въстанието на Трантор и на власт дошъл Салвор Хардин, първият от великата линия…

 

Галактическата енциклопедия

В един от добре осветените ъгли на стаята седеше Люс Пирен, задълбочен в работа. Трудът на отделните групи трябваше да се координира, обединените усилия да се организират, от мъничките частици да се направи едно цяло.

Петдесет години, вече петдесет години, за да се настанят и да подготвят Том Номер Първи на Енциклопедията на Основанието. Петдесет години, за да се събере суровият материал. Петдесет години подготовка.

Това беше направено. Още пет години и ще бъде публикуван първият том от най-монументалната работа, която някога е била провеждана в Галактиката. А след това, през десет години, редовно като часовник, том след том. А също и томове със забележки, специални статии по текущите събития, докато…

Над масата раздразнено издрънча звънецът и Пирен се размърда в креслото си. Почти беше забравил за уговорената среща. Той натисна бутона и с крайчеца на окото си наблюдаваше как се отваря вратата и в нея се появява широкоплещестата фигура на Салвор Хардин. Не вдигна глава.

Хардин се усмихна. Той много бързаше, но не се разсърди на Пирен, чудесно знаейки отношението му към всичко, което му пречеше да работи. Просто се отпусна в креслото от другата страна на масата и зачака.

Моливът на Пирен се плъзгаше по хартията почти безшумно. Други звукове и движения не се чуваха. А след това Хардин извади от джоба си монетка. Подхвърли я и стоманената повърхност отрази светлината, летейки във въздуха. Той я хвана и отново я подхвърли, лениво наблюдавайки бляскащите отражения. Стоманата беше добро средство за обмяна на планета, където всички метали се внасят.

Пирен вдигна глава и премига.

— Прекратете това! — каза той раздразнено.

— А?

— Монетата. Престанете непрекъснато да я подхвърляте.

— О-о.

Хардин мушна монетата в джоба си.

— Бихте ли могли да ми кажете кога ще се освободите? Обещах да се върна на заседанието на Градския съвет преди гласуването на новия проект на водопровода.

Пирен въздъхна и се отдръпна от масата заедно с креслото.

— Готов съм. Но, надявам се, няма да ме безпокоите със всякакви градски проблеми. Нали и сам можете да решавате тези въпроси. Енциклопедията ми отнема цялото време.

— Чухте ли новините? — флегматично попита Хардин.

— Какви новини?

— Новините, които преди два часа прие ултракъсовълновият предавател на Терминус Сити. Губернаторът на Анакреон е получил кралска титла.

— И какво от това?

— Това значи, — отговори Хардин, — че сега сме отрязани от вътрешните райони на Империята. И макар че го очаквахме, от това не ни става по-леко. Анакреон лежи точно на търговския път към Сантания, Трантор и Вега. Откъде сега да вземаме метал? Вече шест месеца не можем да договорим доставки на стомана и алуминий, а сега вече изобщо няма да ги получаваме, освен от великата милост на Краля на Анакреон.

Пирен нетърпеливо цъкна с език.

— В такъв случай поръчайте метал през него.

— А можем ли? Чуйте ме, Пирен, съгласно Хартата, написана, когато се е създавало това Основание, на Доверените на Комитета по създаване на Енциклопедията е била дадена пълна административна власт. Аз, като кмет на Терминус Сити, имам власт колкото да се изсекна, ако, разбира се, вие не ми забраните, и тогава ще ми се наложи просто да кихна. Значи, това е ваша и на вашия Комитет работа. Моля ви то името на града, чието благополучие зависи от непрекъснатата търговия с Галактиката, да свикате спешно съвещание.

— Чакайте! Престанете да изнасяте предизборни речи. Слушайте, Хардин, нашият Комитет не попречи на създаването на мунципално правителство на Терминус. Ние разбираме, че това е необходимо поради нарастването на населението и все по-големият брой хора, заети не с енциклопедическа работа. Но това не означава, че първа и единствена цел на Основанието е престанало да бъде създаването на Енциклопедия, която да съдържа всичките знания на човечеството. Ние сме поддържан от държавата научен институт, Хардин. Ние не можем, нямаме право и няма да се намесваме във вътрешната политика.

— Вътрешната политика! Кълна се, Пирен, това е въпрос на живот и смърт. Планетата Терминус сама за себе си не може да поддържа механическа цивилизация. На нея няма метали, вие знаете това. На нея не са намерени и следи от желязо, мед и алуминий, само нищожно количество от другите метали. Как мислите, какво ще стане с цялата ни Енциклопедия, ако този новоизлюпен крал на Анакреон ни откаже доставки и търговски път?

— На нас? Вие какво, забравяте ли, че ние се подчиняваме непосредствено само на самия Император? Ние не сме част от областта Анакреон, нито от няоя друга област. Запомнете това! Ние сме част от личните владения на Императора, и никой няма право да ни пипа. Империята ще защити своята собственост.

— Защо тогава тя не защити имперския наместник на Анакреон, който беше изхвърлен като мръсно коте? И само на Анкреон ли? Поне двадесет области на Галактиката, ако искате да знаете, почти цялата периферия кара сега така, както им изнася. Казвам ви, малко се съмнявам, че Империята може да защити не само нас, но и себе си.

— Глупости! Императорски наместници или крале — къде е разликата? В империята винаги стават всякакви политически събития, и различните хора дърпат на различни страни. Губернаторите много пъти са въставали, и, щом става дума за това, и самите императори много пъти са ги сваляли или убивали. Но какво отношение има това към цялата Империя? Забравете всичко това, Хардин. То не ни интересува. Ние сме преди всичко — и в крайна сметка също — учени. И имаме еднаединствена грижа — Енциклопедията. А, впрочем съвсем бях забравил. Хардин!

— Да?

— Направете нещо с този ваш вестник!

— „Терминус Сити Джърнъл“? Той не е мой, собственикът му е частен. Какво има?

— Те вече цели седмици пишат за това как трябва да се отпразнува петдесетгодишнината на Основанието. Смятат да отменят работния ден и да организират разни увеселения по този повод.

— Какво лошо има в това? Радиационният часовник ще отвори Първия Сейф след три месеца. Аз бих казал, че това се струва да се отпразнува. Не е ли така?

— Това действително е събитие, Хардин, но не за глупави празнувания. Първият Сейф и отварянето му засяга само нашия Комитет. Ако стане нещо важно, ние ще го съобщим на народа. Това е окончателно, и, моля ви, накарайте вашия вестник да разбере това.

— Много съжалявам, Пирен, но Хартата ни гарантира една малка подробност, която се нарича свобода на печата.

— Може би. Но Комитетът нищо не ви гарантира. Аз съм представител на Императора на Терминус, Хардин, и имам пълна власт в това отношение.

Хардин мрачно каза:

— Във връзка с вашия статут като представител на Императора ми се налага да ви съобщя още една новост.

— Относно Анакреон?

Пирен сви устни. Той беше много раздразнен.

— Да. От Анакреон към нас е изпратен посланник. Ще бъде тук след две седмици.

— Посланник? Тук? От Анакреон? — Пирен се замисли. — Защо?

Хардин стана и бутна креслото си обратно до масата.

— Досетете се сами.

И достатъчно безцеремонно излезе от стаята.