Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

3.

В дните, когато Галактическата Империя обхващаше цялата Галактика и Анакреон беше най-богатият васал в Периферията много императори посещаваха вицекралския дворец на държавата. И нито един от тях не се връщаше без да е му се е случило поне едно покушение, било то опит за въздушна катастрофа или обикновен пистолет, с който ходеха на лов за летящата крепост, известна под името птицата Пайк.

Старата слава на Анакреон беше потънала в миналото заедно с Империята. Дворецът лежеше в руини, с изключение на това крило, което бяха възстановили работници от Основанието. И вече повече от двеста години Анакреон не беше видял нито един император.

Но ловът на Пайк все още беше кралска забава, и все така на кралете на Анакреон беше нужен зорък поглед.

Леполд I, Крал на Анакреон и лорд-протектор на външните доминиони, макар че нямаше още шестнадесет години, беше доказал своето изкуство неведнъж. Беше убил първия си Пайк още преди да навърши тринадесет години, десетия — след като получи трона, а сега се връщаше от лова на четиридесет и шестото животно.

— Петдесет, преди да навърша шестнадесет! — възкликна той. — Бас?

Но придворните не смееха да се обзалагат срещу изкуството на своя крал. Винаги съществуваше смъртоносната опасност да спечелиш. Затова никой не рискува да спори с него, и кралят отиде да се преоблече в прекрасно настроение.

— Леполд!

Кралят спря и навъсено се обърна.

Венис гледаше младия си племенник от прага на покоите си.

— Отпрати ги — нетърпеливо махна той с ръка. — Вън!

Кралят рязко кимна и двамата прислужници с ниски поклони и заднешком слязоха по стълбите. Леполд влезе в стаята на чичо си.

Венис гнусливо огледа ловния костюм на краля.

— Много скоро ще ти се наложи да се занимаваш с неща поважни от лова.

Той се обърна с гръб към пеменника си и тръгна към масата. Венис вече беше твърде стар, за да може да издържи резките пориви на вятъра, опасните завои пред самото крило на Пайк, мятанията на въздушната лодка ту нагоре, ту надолу. може би затова той казваше, че презира това развлечение.

Леполд разбра презрението, изказано му от чичо му, и започна разговора с ентусиазъм, но не без заплаха в гласа.

— Жалко, че вие не бяхте днес със нас, чичо. Ние убихме звяра от Самия — истинско чудовище. Това беше направо чудесно. Ние я преследвахме цели два часа па седемдесет квадратни мили. А след това аз дадох нагоре — тук той направи движение с ръка, като че ли все още се намираше в своята въздушна лодка, — и се гмурнах под крилото му. Улучих го под четвъртината на лявото крило. Той побесня и се хвърли напред. Но и аз не спях, дръпнах се наляво и му застанах срещу слънцето. И, разбира се, той се спусна. Той се промъкна към мен на един мах на крилата, тогава аз…

— Леполд!

— Хмм… Така го убих.

— Не се и съмнявам в това. А сега може би все пак ще ме изслушаш за малко?

Кралят сви рамене и приседна на края на масата, след това взе лежащия на нея лешник и се опита да го строши със зъби съвсем не с кралско достойнство. Той не смееше да срещне погледа на чичо си.

Венис каза, все едно разговорът започваше сега:

— Днес бях на крайцера.

— На какъв крайцер?

— Има само един крайцер. Този, който Основанието поправя за нашия флот. Старият Имперски крайцер. Достатъчно ясно ли се изразявам?

— А, да, този. Ето, виждате ли, аз ви казвах, че е достатъчно да ги помолим за това, и те ще го поправят. Всички тези ваши разговори за това, че те искат да ни нападнат, са глупости. Ако беше така, защо щяха да ни поправят кораба? Нали това няма смисъл.

— Леполд, ти си глупак!

Кралят, който току-що беше строшил лешника и се мъчеше да извади ядката, почервеня.

— Вижте какво, — каза той със злост, която едва ли се отличаваше с нещо от обикновената заядливост — не мисля, че вие можете да ме наричате така. Вие се самозабравяте. След два месеца аз ще стана пълнолетен.

— Да, и ти просто прекрасно си подготвен за приемането на кралската власт. Ако ти отделяше за обществени работи половината от това време, което отделяш за лов, аз спокойно бих подписал оттеглянето си от регентството.

— А на мен ми е все едно. И изобщо всичко това в случая няма никакво значение. Даже ако вие сте регент и мой чичо, все пак аз съм крал, а вие — мой поданик. Вие не можете да ме наричате глупак, и между другото, не можете да седите в мое присъствие. Не сте ми поискали разрешение. Мисля, че вие трябва да бъдете по-внимателен, чичо, или аз сам ще се погрижа за това… скоро.

Погледът на Венис беше студен.

— Мога ли да се обърна към вас, Ваше величество?

— Да.

— Вие сте глупак, Ваше величество!

Тъмните му очи святкаха изпод косматите вежди и младият крал бавно седна в креслото. За миг иронично удовлетворение озари лицето на регента, но този израз бързо изчезна. Дебелите му устни се раздвижиха в усмивка и той сложи ръка на рамото на краля.

— Не обръщай внимание, Леполд. Не биваше да разговарям така строго с теб. Понякога е просто трудно да се сдържиш и да разговаряш с нужния тон, когато събитията те пришпорват, както… Разбираш ли ме?

Но макар че речта му течеше умиротворително, очите му си оставаха също така жестоки, както и преди.

Леполд неуверено каза:

— Разбирам. Държавните дела са много трудни.

Той помисли, не без опасения, няма ли да го зааставят сега да слуша досадни безсмислени детайли относно търговията със Смирно или за неотдавна заселените светове на Червения Коридор.

Венис продължи:

— Моето момче, исках да побеседвам с теб за това по-рано, и може би така трябваше да направя, но аз зная, че младият ти дух е нетърпелив относно скучните детайли на управлението на държавата.

Леполд кимна с глава.

— Няма нищо, чичо, всичко е наред…

Венис твърдо го прекъсна и продължи:

— Обаче след два месеца ти ще станеш пълнолетен. Нещо повече, в тези трудни времена, които идват сега, ще ти се наложи активно да вземаш участие в държавните дела. Ти ставаш крал, Леполд!

И отново последният кимна с глава, но нищо не се отрази на лицето му.

— Ще има война, Леполд.

— Война? Но нали имаме мирен договор със Смирно…

— Не със Смирно. Със самото Основание.

— Но, чичо, те се съгласиха да поправят този крайцер. Вие сам казахте…

Гласът му постепенно утихна, когато той видя презрително издадената долна устна на чичо си.

— Леполд, — каза той вече не така приятелски, както по-рано — ние с теб трябва да поговорим като мъж с мъж. И да не бъде ремонтиран крайцерът, войната с Основанието е неизбежна, и то може би преди той да бъде ремонтиран. Основанието е източник на власт и могъщество. Цялото величие на Анакреон, целият му флот, неговите градове, неговият народ и неговата търговия зависят от тази власт, която без особено желание ни даде Основанието. Помня времето… Да, аз самият помня времето, когато градовете на Анакреон се отопляваха с печки — с въглища и с нефт. Но всичко това няма значение. Все едно, няма да разбереш.

— Излиза — неуверено възрази кралят, — че ние трябва да бъдем благодарни…

— Благодарни! — изрева Венис. — Благодарни, че те ни хвърлят трохи от масата си, а за себе си оставят даже не можем да си представим какво, и при това правят всичко с умисъл. Та те правят всичко това, за да завладеят в един прекрасен ден властта над цялата Галактика.

Той сложи ръка на коляното на племенника си и очите му се присвиха.

— Леполд, ти си крал на Анакреон. Твоите деца и децата на твоите деца могат да бъдат крале на вселената, ако имаш това могъщество, което Основанието крие от нас!

— В това има нещо вярно.

В очите на Леполд блесна някаква искра и той се изправи.

— В края на краищата, наистина, какво право имат те да пазят нещо само за себе си? Анакреон също значи нещо.

— Ето, виждаш ли, ти вече започваш да разбираш. А сега, мойто момче, какво ще стане, ако Смирно също реши да нападне Основанието и да си присвои всичките им чудеса? Как мислиш, ще успеем ли дълго време да се задържим без да станем васали? И дълго ли ще останеш ти на своя трон?

Леполд постепенно преминаваше към възбуда.

— Велики космосе, вие сте прав! Вие сте абсолютно прав. Ние сме длъжни да нападнем първи. Това ще бъде просто самоотбрана.

Усмивката на Венис стана по-широка.

— Нещо повече, някога, по времето на управленето на твоя дядо, Анакреон беше организирал една военна база на планетата на Основанието, Терминус — база, жизнено необходима за националната ни отбрана. Бяхме заставени да напуснем тази база поради разните машинации на лидера на това Основание, плебей, учен без капка благородна кръв в жилите си. Разбираш ли, Леполд? Твоят дядо беше оскърбен от този негодник. Аз го помня! Той беше не по-стар от мен, когато долетя на Анакреон с дяволската си усмивка и дяволския си ум. Той долетя сам, но зад гърба му стоеше мощта на другите три кралства, които се обединиха в страхлив съюз срещу величието на Анакреон.

Леполд почервеня и очите му заблестяха.

— Кълна се в Селдън, ако бях на мястото на дядо, щях да му дам да се разбере!

— Не, Леполд. Ние решихме да чакаме и да отмъстим за оскърблението в подходящ момент. Това беше мечтата на твоя баща, преди преждевременния му край, че именно той ще бъде човекът, който… не мога да говоря!

Венис рязко се обърна. После, като човек, сдържащ чувствата си, каза:

— Той беше мой брат. И ако неговият син…

— Да, чичо. Няма да го подведа. Аз реших. Ще бъде справедливо, ако Анакреон изличи от лицето на света тези смутители на спокойствието, и то веднага.

— Не, само не веднага. Първо, ние сме длъжни да дочакаме края на ремонта на бойния крайцер. Простия факт че те се съгласиха да приведат крайцера в бойна готовност доказва, че те се боят от нас. Тези глупаци се опитват да ни умиротворят но ние няма да се отклоним от пътя си, нали?

Леполд радостно удари юмрук в длан:

— Никога, докато съм крал на Анакреон!

Устните на Венис саркастично се изкривиха.

— Освен това ние трябва да изчакаме пристигането на Салвор Хардин.

— Салвор Хардин!

Очите на краля внезапно станаха кръгли, и юношеският контур на безбрадото лице изгуби тези почти твърди черти, които съвсем неотдавна се очертаваха на него.

— Да, Леполд, самият лидер на Основанието пристига на Анакреон за рождения ти ден, вероятно за да ни успокои с лъстивите си речи. Но това няма да му помогне.

— Салвор Хардин! — шепотът едва се чуваше.

Венис се намръщи.

— Ти какво, боиш ли се? Това е същият Салвор Хардин, който по време на предишната си визита ни каляше. Надявам се, ти не си забравил това смъртоносно оскърбление на кралския дом? И то от плебей, чието място е в боклука.

— Не, не съм. Не… Не! Ние ще му платим за това, но… но… аз малко… се боя.

Регентът се надигна.

— Боиш се? От кого? От кого, теб питам, ти…

Той се задави от ярост.

— Искам да кажа, че това ще бъде… е-е-е… малко светотатствено, да се нападне Основанието. Искам да кажа…

Той млъкна.

— Продължавай.

Леполд смутено проговори:

— Искам да кажа… ако действително съществува Космически Дух, той… е-е-е… това може да не му хареса. Как мислите вие?

— Мисля, че не — последва твърдият отговор.

Венис отново седна и устните му се изкривиха в изкуствена усмивка.

— Значи ти наистина мислиш за Галактическия Дух, така ли? Ето какво значи човек да те остави без наблюдение. Ти просто прекалено много си слушал Вересов, както разбирам.

— Той ми обясни много неща…

— За Галактическия Дух?

— Да.

— Ама че си теленце. Той вярва във всички тези глупости много по-малко и то мен, а аз изобщо не вярвам в тях. Колко пъти съм ти казвал, че това са само празни приказки?

— Да, помня, но Вересов казва…

— По дяволите Вересов. Това са глупости.

Настъпи кратка, упорита тишина, а след това Леполд каза:

— Все едно, всички вярват в това. Имам предвид това, че Хари Селдън е пророк, че той е създал Основанието, за да изпълнява неговите предвиждания и че един ден ще има рай по цялата земя, и че всеки, който не вярва в това, ще бъде проклет и унищожен навеки. Те вярват в това. Бил съм на много празненства и зная, че това е така.

— Да, те вярват, но ние — не. И ти можеш да бъдеш благодарен, че това е така, иначе ти нямаше да бъдеш крал по свещено право и сам нямаше да се смяташ за помазаник божи. Дори е твърде удобно. Това отстранява всяка възможност за революция и гарантира абсолютно послушание във всичко. Ето затова, Леполд, ти си длъжен да вземеш активно участие във войната срещу Основанието. Аз съм само регент, следователно — човек. Ти си за тях крал, нещо повече, полубог.

— Но според мен това не е точно така — машинално отговори кралят.

— Не е точно така — последва ироничният отговор. — Но всички така смятат, освен Основанието, разбира се. За всички, освен за Основанието. Щом ги унищожим, вече никой няма да се съмнява, че ти си избраник божи. Помисли за това!

— И тогава ние сами ще можем да управляваме тези могъщи кутии в храмовете и да караме кораби без хора, и да вземаме Светата храна, която лекува от рак, и да получим всичко останало? Вересов казваше, че само благословените от Галактическия дух могат…

— Именно, Вересов казваше! Вересов е вторият след Хардин твой най-зъл враг. Бъди с мен, Леполд, и не мисли за тях. Заедно ние ще създадем Империя, не просто кралството Анакреон, а такова, което ще обхване всяко от милиардите слънца в Галактиката. Нима това не е по-добро от думите, например „рай на земята“?

— Да-а-а.

— Нима Вересов може да обещае повече?

— Не.

— Много добре.

Гласът му звучеше повелително.

— Мисля че мога да смятам, че сме се договорили.

Той изчака отговора.

— А сега върви, аз ще дойда по-късно. И още нещо, Леполд.

Младият крал се обърна на прага.

Веннс се усмихваше, но очите му оставаха студени.

— Бъди внимателен на лов, момчето ми. След нещастния случай, който стана с баща ти, непрекъснато имам някакви странни предчувствия за тебе. Надявам се, че ще бъдеш внимателен. И нали ще направиш това, за което говорихме с теб?

Очите на Леполд се разшириха и той ги наведе.

— Да… разбира се, чичо.

— Прекрасно!

Без какъвто и да било израз на лицето той погледа отдалечаващия се племенник и се върна до масата.

А мислите на отиващия си Леполд бяха трезви и лишени от страх. Сигурно ще бъде по-добре да се победи Основанието и да се спечели тази власт, за която говореше Венис. Но после, когато войната свърши и той здраво ще седи на трона…

Той внезапно остро осъзна това, че Венис и двамата му големи синове бяха сега единствени наследници на трона.

Но той беше крал. А кралете могат да заповядат да се стреля.

Дори по техните чичовци и братя.