Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

14.

На четвъртия ден на заседанието на съда по процеса на Хобер Мелоу, Главен Търговец, залата на Съвета беше пълна в буквалния смисъл на думата. Единственият отсъствуващ член на Съвета проклинаше счупената си глава, заради която беше на легло. Галериите бяха натъпкани до тавана с тълпа, която използуваше влияние, богатство или дяволска настойчивост, за да попадне на процеса. Останалите бяха отвън на площада, струпани на огромни тълпи около поставените там стереовизори.

Анкор Джаел едва се добра до съдебнада зала с помощта на полицията, а склед това през вече по-малката тълпа се добра до креслото на Хобер Мелоу.

Последният се обърна с облекчение.

— Кълна се в Селдън, вече мислех, че всичко е пропаднало. Намерихте ли го?

— Дръжте. Тук е всичко, което искахте.

— Добре. Какво прави тълпата отвън?

— Просто беснеят.

Джаел неуверено се размърда в креслото.

— Не биваше да допускате открит процес. Можехте да го избегнете.

— Но не исках.

— Говори се за съд на Линч. И хората на Публис Манлио на другите планети…

— Именно за това исках да ви попитам, Джаел. Той настройва срещу мен Йерархията, така ли?

— Не зная. Външно всичко е дори благопристойно. Като министър на външните работи той възглавява обвинението, когато делото засяга междузвездните закони. Като Първосвещенник и Кардинал на църквата той събира тълпи от фанатици…

— Добре, това няма значение. Помните ли думите на Хардин, които ми цитирахте миналия месец? Ние ще им покажем, че бластерът може да стреля и в двете посоки.

В залата кметът заемаше мястото си и членовете на Съвета се надигнаха в знак на уважение.

— Днес е мой ред — прошепна Мелоу. — Седете и гледайте комедията.

Съдебното заседание започна и след петнадесет минути Хобер Мелоу, придружен от враждебен шепот от всички страни, излезе на празното място пред скамейката на кмета. Самотен лъч светлина го освети и на екраните на телевизорите, пред многохилядните тълпи на Основанието и на другите планети се появи огромната предизвикателна фигура на този човек.

Той започна да говори спокойно и просто.

— За да не прахосвам време аз веднага се признавам за виновен по всяка точка, която ми предяви обвинението. Историята за свещенника и тълпата, както я представи прокурорът, е вярна до наймалките подробности.

По залата се понесе шум, а отвън се раздадоха дивите триумфални вопли на тълпата. Той търпеливо изчака, докато утихне шумът.

— Но картината, която те нарисуваха, е доста недовършена. Моля за привилегията да я допълня със своите съображения. Отначало може би ще изглежда, че разказът ми няма отношение към делото. Моля за извинение за това.

Мелоу говореше, без да поглежда листовете, лежащи пред него.

— Ще започна от същия момент, от който започна и прокурорът, от деня на моята среща с Джоран Сат и Джейм Твер. Какво стана на тези срещи вие знаете. Всичките ни разговори бяха преразказани, и аз нямам какво да добавя, освен собствените си мисли този ден. Това бяха подозрителни мисли, тъй като събитията на деня бяха твърде странни. Съдете сами. Двама души, които аз на практика изобщо не познавах, изведнъж ми правят неестествени и почти невероятни предложения. Единият от тях, секретарят на кмета, ме моли да поема ролята на правителствен шпионин и да изпълня това поръчение, природата и важността на което ви обясниха, в най-строга тайна. Другият, невеж лидер на политическа партия, изведнъж ме моли да се кандидатирам за член на Съвета.

Естествено, най-напред аз помислих за причините. Относно Сат всичко ми беше ясно. Той не ми вярваше. Може би мислеше, че продавам атомно оръжие на враговете и планирам въстание. А може би просто се опитваше да ускори събитията, или поне мислеше, че се опитва. В такъв случай му беше необходим до мен негов човек, когато аз ще изпълнявам тази мисия. Последната мисъл обаче не ми дойде на ум, докато на сцената не се появи Джейм Твер.

Съдете по-нататък: Твер ми се представи като търговец, заел се с политика, но въпреки това аз дотогава не бях чувал нищо за търговската му кариера, макар че познанията ми в тази област са огромни. И, по-нататък, макар че Твер непрекъснато казва, че е получил образованието си на Основанието, той дори не беше чувал за Селдъновите кризиси.

Мелоу спря, за да може важността на това, което той каза, да достигне до съзнаниет на слушащите, и за пръв път беше възнаграден с мълчание, което не наруши дори галерията. Коренните жители на Терминус прекрасно разбраха всичко. Човек от всяка друга планета би могъл да знае само изопачени версии, замъглени от религията. Той не би могъл да знае нищо за Селдъновите кризиси. Нищо, това не е последното, което ще разберат. Той продължи:

— Ще се намери ли тук дори един човек от Основанието, който да не познава природата на тези кризиси? Само един тип образование на цялата планета може да даде такива знания, които напълно да изключват всяко напомняне за историческия процес на Селдън и да говорят единствено за самия човек като за велик вълшебник…

В тази секунда аз вече знаех, че Джейм Твер никога не е бил търговец. Знаех, че се намира при мен по заповед на свещенниците и може би сам е един от тях. Несъмнено е и друго: през тези три години, когато възглавяваше политическата партия, той е бил платен човек на Джоран Сат.

В този момент не бях наясно. Не знаех целите на Сат по отношение на себе си, но тъй като той си даваше вид, че ми дава пълна свобода на действие, аз също не седях със скръстени ръце. Вече не се съмнявах, че че Твер е изпратен при мен от Джоран Сат в качеството на неофициален стражар. Ако аз бях решил да не клъвна на тази въдица и не го бях взел със себе си, той щеше да измисли още нещо, което не бих могъл да разбера така бързо. Известният враг е сравнително безопасен. Аз го поканих да лети с мен. Той се съгласи.

Това, господа съветници, обяснява две неща. Първо, това ви говори, че Твер съвсем не е мой приятел, даващ свидетелски показания срещу мен с неохота, само заради възстановяването на справедливостта, както се опитва да го представи обвинението. Второ, това обяснява определени мои действия при първото появяване на свещенника, в убийството на когото ме обвиняват — действия неизвестни за вас, защото още не съм говорил за тях.

Членовете на Съвета обезпокоено си шепнеха за нещо. Мелоу театрално се изкашля и продължи:

— Много ми е неприятно да описвам чувствата си, когато за пръв път чух, че на борда на звездолета се намира беглец мисионер. Неприятно ми е дори да си ги припомням. В общи линии, в главата ми беше пълна бъркотия. Отначало помислих, че това е поредният ход на Сат, но да се провери това беше невъзможно. Бях объркан, при това напълно.

Можех да направя само едно. Да се избавя от Твер за пет минути, изпращайки го за офицерите ми. В негово отсъствие включих видеомагнетофона, за да анализирам после всичко, което става. Не съвсем ясно, но напълно искрено смятах, че тва, което ме смущаваше в този момент, ще стане съвсем ясно след разглеждането на записа.

Оттогава съм гледал този филм повече от петдесет пъти. Лентата е у мен, и ще я демонстрирам във ваше присъствие за петдесет и първи път.

Кметът с монотонен глас отдаде заповед, докато в залата шумът нарастваше, а галерията ревеше. В пет милиона домове на Терминус възбудените наблюдатели се преместиха по-близо до телевизорите, а на скамейката на прокурора Сат студено поклати глава в отговор на нервните думи на своя първосвещенник, без да откъсва погледа си от Мелоу.

Средата на залата беше разчистена и светлината намалена. Анкор Джаел откъм лявата скамейка включи апарата и с щракването на екрана се появи изображение.

Появи се мисионерът, смутено и изплашено стоящ между лейтенанта и сержанта. Мълчаливо пред него стоеше Мелоу, а след това влязоха хората и последен — Твер. Започна разговорът дума по дума. На сержанта беше дадено дисциплинарно наказание и мисионерът беше разпитан. Появи се тълпата, чуваше се ревът й, и негово преподобие Джорд Парма започна отчаяните си молби. Мелоу измъкна бластера, и мисионерът, преди да го измъкнат, вдигна ръце, проклинайки търговеца, а след това се появи и изчзна тъничка ивица светлина.

Мисионерът беше извлечен и офицерите застинаха от ужас. Твер запуши ушите си с ръце, а Мелоу спокойно скри бластера в кобура.

В залата включиха светлината. Пространството в средата й напълн се изчисти от хора. Мелоу, истинският, жив Мелоу продължаваше тежкото си повествование:

— Нещата, както виждате, станаха точно така, както ги показа обвинението, но само повърхностно. Сега ще се постарая да ви обясня. Емоциите на Джейм Твер впрочем ясно показват, че той е получил духовно образование.

Същия ден аз посочих някои несъответствия във всичко станало на Твер. Попитах го откъде се е взел мисионерът в такова изолирано място, на каквото се приземи нашият звездолет. По-нататък го попитах откъде се е взела тълпата, ако и най-близкото градче е на сто мили оттам. Прокурорът кой знае защо не оърна внимание на тези проблеми.

Той не обърна внимание и на друг любопитен детайл: явната наглост на Джорд Парма. Мисионер на Корелия, рискуващ живота си, нарушаващ законите и на Корелия, и на Оснванието, разхождащ се по планетата в явно нови свещеннически одежди. Тогава аз предположих, че този мисионер е капан от страна на Комдора, който е искал да ни застави да извършим грубо незаконно нарушение, за да оправдае по закона последващото унищожаване на нас и нашия звездолет.

Прокурорът взе това мое съображение по дадения въпрос под вниание. Те очакваха, че моите обяснения ще бъдат следните: корабът ми, екипажът ми и мисията ми са се намирали в опасност и не е трябвало да бъдат пожертвувани заради един човек, когато този човек във всички случаи е щял да бъде унищожен — с нас или без нас. И те ще ми отговорят с неясно мърморене за честта на Основанието и за необходимастта за поддържане на престижа, за да не нарушаваме авторитета си.

Но поради някакви странни причини обаче обвинението забрави за самия Джорд Парма като индивид. На процеса за него не беше казана нито дума: нито за местораждането му, нито за образованито му, нито за това, с което се е занимавал преди това. Обяснението на това също ще бъде дадено от тези несъответствия, които аз посочих при гледането на филма. Това е взаимно свързано.

Обвинението не представи никакви данни за Джорд Парма, защото то не можеше да направи това. Сцената, която вие видяхте на филма, изглежда нереална, защото и самият Джорд Парма е нереален. Такъв човек никога не е съществувал. Целият този процес е най-големият фарс, който някога се е провеждал на Основанието, такъв, какъвто досега не е имало.

Наложи му се още веднъж да изчака, докато шумът в залата утихне.

— Смятам да ви покажа един отделен увеличен кадър от лентата. Той ще говори сам за себе си. Светлината, Джаел.

Залата помръкна и екранът отново се изпълни със замрелите в неестествени пози фигури. Офицерите от звездолета отново стояха в тясна групичка. Бластерът се появи в твърдата ръка на Мелоу. Светият отец Парма, тънко пищейки и сипейки проклятия, вдигна ръце към небето, и широките ръкави на мантията му се смъкнаха до раменете.

И от ръката на мисионера се изтръгна това малко слънчево зайче, което в предишния показ блесна и изчезна. Сега кадърът беше спрял, и светлината се виждаше постоянно.

— Обърнете внимание на ивичката светлина на ръката му — чу се от тъмното гласът на Мелоу. — Увеличете кадъра, Джаел.

Екранът бързо се приближи. Всички останали фигури отплуваха настрана, и мисионерът се оказа в самия център. Отначало се виждаха само гигантските глава и ръце, после само една ръка, която изпълни целия екран и застина на място. Светлината на ръката засия още поярко.

И внезапно, при още по-голямо увеличение, се сля в ясни букви: КСП.

— Това — бучеше из цялата зала гласът на Мелоу — е вид татуировка. В обикновена светлина тя не се вижда, но в ултравиолетова, а преди да включа магнетофона аз изпълних стаята с ултравиолетови лъчи, татуировката добре личи. Това, разбира се, е наивен начин за запазване на тайна, но в Корелия такива установки не се срещат на всеки ъгъл. Дори на нашия звездолет това стана случайно.

Може би някои от вас вече са се досетили какво значи КСП. Джорд Парма прекрасно знаеше свещените текстове и изигра своята роля превъзходно. Къде и как той е научил това не мога да кажа, но КСП значи Корелийска Секретна Полиция.

Мелоу крещеше с всичка сила, опитвайки се да надвика рева на залата:

— Имам косвени улики във формата на документи, докарани от Корелия, които при поискване ще представя на Съвета.

И къде е сега обвинението? Те вече хиляди пъти правеха кошмарни предположения, че съм бил длъжен да защищавам този мисионер въпреки закона, и да погубя мисията си, кораба и екипажа си и самия себе си заради „честта“ на Основанието.

Но да постъпя така заради самозванец?

Трябваше ли да направя това заради корелийски агент, облечен в мантия на свещенник и използуващ проповеди, вероятно заимствувани от Анакреон? Нима Джоран Сат и Публис Манлио са очаквали, че ще се хвана в толкова глупав капан…

Прегракналият му глас потъна в безкрайно монотонния рев на тълпата. Вдигнаха го на рамене и го понесоха към скамейката на кмета. През прозорците той виждаше тълпи от държащи се като луди хора, които непрекъснато растяха и растяха. Мелоу се огледа къде е Анкор Джаел, но нищо не се виждаше през масата от лица. Бавно той разбра, че тълпата сега скандира една и съща фраза:

— Дълъг живот, Мелоу… дълъг живот, Мелоу… дълъг живот, Мелоу…