Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

2.

Звездолетът се приземи в бъркотия и неразбория от шумове. Атмосферата шипеше, плъзгайки се по металическите бордове на кораба. Кондиционерите шумяха равномерно, справяйки се с прегряването, спирачните двигатели бучаха. Раздаваха се мъжки и женски гласове, обслужващият персонал приготвяше трапове, по които стоварваха хората на специални разтоваръчни платформи.

Гаал почувствува лек тласък и разбра, че звездолетът е изключил двигателите си. Сега в течение на дълги часове гравитационното поле на кораба ще бъде уравновесено с гравитационното поле на планетата. Хилядите пътници търпеливо очакваха в дебаркационните помещения със силово поле, което ориентираше променящото се направление на гравитационните полета. Слизането започна.

Гаал почти нямаше багаж. Той стоеше на палубата, докато чантата му бързо и с познаване на работата беше разглобена и отново сглобена. Щателно провериха визата му и поставиха печат в паспорта му. Самият той не обърна на тези процедури никакво внимание.

Това беше Трантор! Въздухът тук изглеждаше малко по-малко разреден, гравитацията — малко по-силна, отколкото на родната му планета Синакс, но с това лесно ще се свикне. Ще свикне ли той някога с тази необятност?

Дебаркационното здание беше огромно. Почти невъзможно беше да се разгледа сводът на тавана. Гаал едва ли не физически чувствуваше, че някъде далече горе се събират облаци. Срещуположната стена също не се виждаше: докъдето стига поглед имаше само маси и хора зад тях.

— Вървете де, Дорник — му каза един от митничарите. Той говореше раздразнено и преди да назове Гаал по фамилия отново отвори паспорта му с визата.

— Но къде? — нерешително попита той.

Митничарят небрежно заби пръст във въздуха.

— Стоянката на такситата е надясно и на третия завой наляво.

Гаал се отдръпна от масата и видя как във въздуха от нищото се образува надпис: Таксита по всички направления.

Човек, появил се неизвестно откъде, се приближи към стола, от който току-що се отдръпна Гаал. Митничарят му направи знак и леко кимна с глава. Човекът му кимна в отговор и тръгна след младия имигрант.

Той пристигна точно в момента, когато Гаал назова адреса си.

* * *

Гаал тежко се подпря на бариерата.

На неголяма табелка беше написано „Разпределител“. Човекът, който седеше зад табелката, попита, без да повдига глава:

— Къде?

Гаал сам не знаеше това, но дори секундно колебание беше недопустимо: отзад незабавно започваше да се струпва опашка.

Разпределителят откъсна поглед от хартиите си и вдигна глава:

— Къде, значи?

Гаал почти нямаше пари, но той трябваше да изкара само една нощ, после започваше работа. Той се постара гласът му да звучи безстрастно.

— В добър хотел.

Това не направи никакво впечатление на разпределителя.

— Те всички са добри. В кой точно?

— В най-близкия — с отчаяние в гласа отговори Гаал.

Разпределителят докосна един бутон. Тънка светлинна линия легна на пода, разсипвайки се в разнообразни цветове и оттенъци. В ръката на Гаал се появи картичка. Тя слабо светеше.

— Един и дванадесет — каза разпределителят.

Гаал бръкна в джоба си за дребни пари.

— Накъде да вървя? — попита той.

— Вървете по светлинната линия. Ето ви картичката. Тя ще свети, докато вървите правилно.

Гаал плати и тръгна напред. Стотици хора, такива като него, вървяха по своите индивидуални маршрути, колебаейки се, когато светлината на картичките им отслабваше, и отново продължавайки да вървят нататък.

Неговата собствена картичка внезапно угасна. Човек в блестяща жълто-синя униформа от свръхздрав пластотекстолит вдигна багажа му.

— Пряка линия до Луксор — каза той.

Неизвестният, вървящ след Гаал, чуваше всичко. Той чу и как Гаал отговори „добре“ и влезе след това в машината.

* * *

Таксито се издигна вертикално във въздуха. Гаал погледна през извития прозрачен прозорец, наслаждавайки се на усещането на полета в затворената машина и държейки се инстинктивно за седалката на водача. Хората долу веднага заприличаха на мравки в разтревожен мравуняк. След това и те изчезнаха някъде настрана.

Отпред се виждаше стена. Тя започваше високо във въздуха и продължаваше докъдето стига погледът. В стената се виждаха широките отвори на тунели. Таксито на Гаал долетя до един от отворите и се гмурна вътре. За секунда Гаал се удиви откъде водачът знаеше, че пътят е точно този.

Тъмнината наоколо разсичаше само тънък лъч светлина. Във въздуха беше шумно.

Таксито рязко забави ход и Гаал се наклони напред, стараейки се да запази равновесие. След това машината излетя от тунела и спря на едно от равнищата.

— Хотелът Луксор — каза водачът.

Той помогна на Гаал да стовари багажа си, получи десет кредита бакшиш с делови вид, след което взе поредния пътник и подкара таксито си нагоре.