Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (3)
- Оригинално заглавие
- Foundation, 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Григор Гачев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.
| Фондация | |
| Foundation | |
| Автор | Айзък Азимов |
|---|---|
| Създаване | 1942 г. САЩ |
| Първо издание | 1951 г. САЩ |
| Издателство | Gnome Press |
| Жанр | научна фантастика |
| Страници | 255 |
| Поредица | Фондация |
| Следваща | Фондация и Империя |
| Издателство в България | Бард |
| ISBN | ISBN 0-553-29335-4 |
„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.
В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]
Главни действащи лица
- Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
- Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
- Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
- Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
- Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
- Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп
Сюжет
Психоисториците
(разказ, публикуван за пръв път през 1951)
Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.
Енциклопедистите
(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)
Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.
Кметовете
(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)
Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.
Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.
Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.
Търговците
(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)
Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.
Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.
Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.
Търговците – принцове
(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)
155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.
След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.
Значимост
Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.
Социално влияние
Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]
Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]
Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]
Източници
- ↑ Фондация, том 1, в „Хеликон“, архив на оригинала от 14 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150614081343/http://www.helikon.bg/books/61/-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.1-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_142313.html#book_info, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ www.theguardian.com
- ↑ www.mediabistro.com, архив на оригинала от 16 май 2013, https://web.archive.org/web/20130516054940/http://www.mediabistro.com/galleycat/the-science-fiction-books-that-inspired-elon-musk_b67209, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ Селигман, Мартин. Наученият Оптимист ((c) 1998 автор Алфред А. Кнопф,), 185ff.
Външни препратки
8.
В покоите на Венис цареше мъртва тишина, когато на телевизионния екран се появи образът на Лефкин. Регентът слабо извика, когато видя измъченото лице и разкъсания мундир на сина си, след което падна в креслото. Лицето му се изкриви от страх и изумление.
Хардин слушаше флегматично, ръцете му спокойно лежаха на коленете, а в това време току-що коронованият крал се беше вмъкнал в най-тъмния ъгъл и безпощадно мачкаше ръкава на обшитото си със злато одеяние. Даже войниците изгубиха своята безпристрастност, която е прерогатив на военните, и преграждайки вратата с готови за стрелба атомни бластери в ръце, скришом поглеждаха към телевизора.
Лефкин говореше неохотно, правейки паузи между фразите, като че ли очакваше подсказване. Гласът му беше прегракнал.
— Космическият флот на Анакреон… разбирайки за своята мисия… и отказвайки да бъдем оръдие… в извършването на нечувано кощунство… се завръщаме на Анакреон… и диктуваме следния ултиматум… на тези богохулни грешници… които се осмеляват да използуват грешна сила… срещу Основанието… източник на всяка благословия… и против Галактическия Дух. Незабавно прекратете всякакви военни действия против… истинската вяра… и гарантирайте така, че това да успокои нашия флот… представен от нашия Главен Жрец Тео Апорат… че такава война… няма да има никога вече, и че… — тук последва дълга пауза — и че бившият принц-регент Венис… ще бъде затворен и съден от духовен съд… за неговите престъпления. В противен случай Кралският космически флот при връщането си на Анакреон… ще изтрие двореца от лицето на земята… за да унищожи гнездото на грешници… и извор на насилници… над човешките души, които те обричат на вечни мъки.
С полупридушено ридание гласът замлъкна и екранът на телевизора потъмня.
Пръстите на Хардин бързо натиснаха бутонче отстрани на атомната лампичка и светлината й помръкна, докато кралят, регентът и войниците не останаха само смътни контури в тъмното, и тогава се видя, че Хардин е окръжен от аура.
Това не беше тази бляскава светлина, която е прерогатив на кралете — тя беше и по-малко театрална, и по-малко впечатляваща, но беше доста по-ефектна в известен смисъл и доста по-полезна.
Гласът на Хардин беше мек и ироничен, когато той се обърна към същия този Венис, който само преди час го обявяваше за военнопленник, а Терминус — за бъдещи развалини, и който се беше превърнал сега в сломена и мълчалива сянка.
— Има една стара приказка, — каза Хардин, — стара като самото човечество, защото и най-старите й записи са препечатки от още по-стари. Мисля, че ще ви бъде интересна. Тя звучи така:
Конят, чийто най-могъщ и страшен враг бил вълкът, живеел в постоянен страх за живота си. Когато вече съвсем се отчаял, му хрумнало да си намери силен съюзник. И той дошъл при човека и му предложил съюз, отбелязвайки, че вълкът е враг и на човека. Човекът веднага се съгласил и предложил веднага да убият вълка, ако само новият му съюзник му предостави бързите си крака. Конят бил много доволен и позволил на човека да му надене седло и юзда. Човекът го яхнал, настигнал вълка и го убил.
Конят, радостен и успокоен, благодарил на човека и му казал:
„Сега, когато врагът ни е мъртъв, свали от мен седлото и юздите и ми върни свободата“.
При което човекът се разсмял и отговорил:
„Напред, конче!“ и му добавил и шпори.
Настъпи тишина. Сянката, която беше Венис, не помръдваше.
Хардин спокойно продължи:
— Надявам се, виждате аналогията. В алчния си стремеж да закрепит навеки властта си над народа кралете на Четирите кралства приеха науката като религия, която ги правеше свещени, и същата тази наука стана за тях седло и юзда, защото тя предаде жизнените сили на атомната енергия в ръцте на свещенниците, които се подчиняваха, забележете, не на вашите, а на нашите заповеди. Вие убихте вълка, но не можахте да се избавите от чо…
Венис скочи на крака. Очите му блестяха в тъмното. Гласът му беше хриплив, несвързан:
— И все пак няма да избягаш от мен! Няма къде да се денеш. Ще изгниеш в гроба. Нека те да разрушат двореца! Нека всичко да разрушат! Няма да избягаш от мен! Войници! — истерично закрещя той. — Стреляйте по този дявол! Убийте го! Убийте го!
Хардин се обърна със стола към войниците и се усмихна. Един от тях се прицели в него с бластера, след това го отпусна. Другите дори не се помръднаха. Салвор Хардин, усмихвайки се, ги гледаше, и цялата мощ на Анакреон се превръщаше в прах.
Венис изруга и скочи към най-близкия войник. С бяс изтръгна атомния бластер от ръката му, насочи го към Хардин, който даже не се помръдна, и натисна спусъка.
Непрекъснатият бял лъч опря в силовото поле, обкръжаващо кмета на Терминус, и безвредно засъска, неутрализирайки се. Венис още по-силно натисна спусъка и безумно се разсмя.
Хардин продължи да се усмихва и силовото му поле-аура стана малко по-ярко, всмуквайки енергията на атомния лъч. В ъгъла си Леполд закри лицето си с ръце и застена.
И внезапно, с вопъл на отчаяние, Венис промени целта си, и отново натисна спусъка, и се свлече на пода вече обезглавен.
Хардин се намръщи и промърмори:
— Прав му път.