Клер Лоримър
Морийн (33)

Глава тридесет и втора
1805

Когато се върна от Франция, Морийн завари писмо от мъжа си. Той й съобщаваше твърде обезпокоителната новина, че според някои източници преди края на годината Англия ще обяви война на Франция. Джеймс настояваше тя час по-скоро да отиде при него, като подчертаваше изрично, че ще е по-добре да не взема Тамариск със себе си.

„Вярвам, че ще мога да ти осигуря безопасност, но смятам за неразумно да вземаме детето при нас. Зная колко тежко ще ти бъде да се разделиш с нея, но повтарям, че това ще бъде изцяло в неин интерес. Копнея да те видя до себе си. Виена е прекрасен град. Въпреки че съм затънал до гуша в работа, болезнено усещам липсата ти и едва сдържам нетърпението си да те видя тук колкото се може по-скоро. Тръгни веднага, скъпа моя съпруго!…“

Писмото завършваше с молба да не забрави ловната му пушка, защото на другия бряг на Дунава имало чудесен дивеч.

Морийн завари на масата си още едно писмо, което съдържаше покана за Тамариск. Принцеса Шарлот я канеше да им гостува за неограничено време в Уорик Хаус. По тона на поканата личеше, че малката принцеса дълго е настоявала пред краля да се съгласи Тамариск да й дойде на гости.

Морийн знаеше отлично, че не трябва да се безпокои за здравето и доброто настроение на дъщеря си по време на гостуването, защото принцесата бе заобиколена със специални грижи. Бе решено Роуз да придружи Тамариск в Уорик Хаус като нейна лична бавачка.

Роуз и Дикън вече бяха решили да се оженят, но, изглежда, и двамата мислеха, че не е дошъл подходящият момент. Дикън, който никога не си позволяваше да постави личните си интереси над тези на Морийн, несъмнено щеше да я придружи във Виена, въпреки че това би означавало да се раздели временно с Роуз. Морийн добре знаеше, че дори и изрично да му нареди да остане в Англия, Дикън няма да й се подчини. Неговата преданост не знаеше граници.

— Тръгваме заедно, ако ще и накрай света! — веднага заяви Дикън. — Тия пусти австрийци са същата стока като френските жабари!

Тамариск, която чу думите му, плесна с ръце и избухна в смях.

— О, Дикън! Говориш така, сякаш никак не харесваш французите. А помниш ли, като ми каза, че си истински приятел с Жюл? Но е много хубаво, че ще ходиш с мама във Виена. Нали знаеш, Роуз и аз нито за миг няма да бъдем спокойни, ако не сме сигурни, че ти се грижиш за нея?

Не само Тамариск оцени жертвоготовността на Дикън. Когато това дълго пътешествие завърши благополучно, Джеймс специално благодари на Дикън:

— Бях напълно спокоен за съпругата си, защото знаех, че е в твои ръце — каза той на ухиления до уши Дикън.

По-късно, когато останаха с Морийн сами в спалнята, Джеймс й призна, че на няколко пъти се е проклинал, дето така лекомислено й е писал да тръгне незабавно за Виена.

— Носят се слухове, че сред френските войски има раздвижване — сподели мрачно той. — Прусаците най-после бяха принудени да нарушат неутралитета си и да изпратят цяла армия за защита на територията си, когато французите нахлуха през югоизточната им граница. Австрийската армия под командването на генерал Мак е решена да защити Улм. Остава ни да се надяваме, че прусаците ще пристигнат там навреме, защото има сведения, че Наполеон се придвижва с невероятна бързина. А ако Мак загуби битката…

Той млъкна, загледан в Морийн. В обточената с кожа наметка от каракул, макар бледа и уморена от пътя, тя изглеждаше страшно привлекателна. Джеймс освободи камериерката Гретхен и сам помогна на Морийн да свали наметката и шапката си. Прегърна я и я целуна страстно.

— Не вярвам да съм ти липсвал толкова много, колкото ти на мене! — каза той с пресекнат от вълнение глас. — Колко пъти се проклинах, че те оставих сама в Англия!

Морийн отвърна на целувката му, твърдо решена този път да не отблъсва нежността му.

— И аз имам да ти разказвам много неща! — каза тя, докато сядаше пред тоалетката, за да среши косите си. — Но всичко може да почака! Иска ми се да огледам тази чудесна къща, която си избрал за мене!

Наистина Джеймс бе наел една внушителна резиденция, наречена Розенкьогел. Къщата се намираше на тихата сенчеста „Линзерщрасе“ и той много се надяваше Морийн да одобри избора му. Островърхите арки и колоните в готически стил я потискаха не по-малко от масивните, покрити с дърворезба мебели, но Морийн с нищо не показа неодобрението си и щедро похвали Джеймс, че е намерил дом тъкмо по неин вкус.

— Предполагам, че положението ни ще ни задължава да приемаме много гости, но, слава Богу, има достатъчно място. Разкажи ми за работата си, Джеймс! Интересно ли ти е? Имаш ли вече нови приятели?

Джеймс не изпитваше желание да говори за това. Не възнамерявал да си губи времето със странични неща. „След толкова дълга раздяла — обясни той — искам да се занимаваш само с мене и да бъдеш изцяло моя!“

— Чудесно! Тъкмо ще можеш да ми покажеш Виена, преди да затъна в светски задължения.

Джеймс бе в прекрасно настроение и Морийн реши, че сега е най-удобният момент да спомене уж случайно за посещението си във Франция. Докато му разказваше за тежкото заболяване на внконтесата и за писмото, с което бе помолила да я посети преди смъртта й, Джеймс слушаше внимателно, без да я прекъсне нито веднъж.

— Никога не съм предполагал, че привързаността й към тебе е толкова голяма, та да иска да пътуваш в тези неспокойни времена — каза той и я погледна подозрително през масата със сервираната вечеря.

— Виконтесата не ме е карала насила да го направя — отвърна Морийн, като се опита да прикрие раздразнението си от тона на Джеймс. — Тя умира, Джеймс, а хората, които са на смъртно легло, често биват обхващани от някакво натрапливо желание. Тя не изискваше от мене да отида, но молбата й бе формулирана така, че се почувствах просто задължена да го сторя. Освен това бе издействала документи, които ни осигуряваха пълна безопасност…

Джеймс, който слушаше внимателно, като побутваше храната в чинията си, остави ножа и вилицата.

— „Ни осигуряваха“ ли каза? Да разбирам ли, че си взела и Тамариск?

Сърцето на Морийн трепна. Тя признаваше правото на съпруга си да я разпитва, но възнегодува срещу това, че е принудена да обяснява всяка своя стъпка. Преди сватбата бе свикнала да не дава обяснения на никого. Въпреки всичко търпеливо заразказва, че виконтесата имала слабост към децата, а и тя самата помислила колко полезно ще е за Тамариск да посети Франция и да поупражни езика…

Напрежението у Джеймс сякаш стихна и той продължи машинално да се храни. Не проговори нито дума по време на вечерята. Когато прислужниците разчистиха масата, той освободи лакея и каза многозначително:

— Не вярвам да говорят английски, но е по-добре да не водим лични разговори пред тях. Току-виж се оказало, че поназнайват някои английски думички… А сега, Морийн, искам да ми кажеш защо не се сети да ми пишеш, преди да тръгнеш за Франция! През цялото време си мислех, че си в Съсекс!

— Моля те, Джеймс! Престани! — каза тя, внезапно уморена от този обвинителен тон. — Ти непременно щеше да решиш, че пътуването ми до Компиен е свързано с Жерар дьо Вал. Предпочетох да ти разкажа, когато се видим, за да мога да ти обясня всичко. Не исках да се тревожиш без причина.

Джеймс остана доволен, че тя е мислила преди всичко за него. Стана, заобиколи масата, сложи ръце на раменете й и я целуна по главата.

— Този път наистина си права — каза той с дрезгав от вълнение глас. — Сигурно щях да полудея от ревност! Но да не говорим повече за това! Казах ли ти колко си красива? Тази рокля е зелена като очите ти. Мила Морийн, ти си несравнима! Каква магическа притегателна сила се крие в тебе!

Морийн покорно му позволи да я поведе към спалнята. В нетърпението си да се озоват в леглото колкото се може по-скоро той искаше да я съблече сам, но засмяната розовобуза Гретхен, изглежда, не разбра жеста, с който той я освободи и остана да съблече новопристигналата господарка. Джеймс бе принуден да се оттегли в стаята си и да изчака, докато нощният тоалет на жена му бъде привършен.

Безкрайно уморена от няколкоседмичното пътуване, Морийн си мечтаеше само да се наспи. Нежеланието й да приеме ласките му беше обратнопропорционално на неговата жажда да я обладае.

Докато Джеймс бързо задоволи страстта си, станала още по-настойчива поради дългата им раздяла, Морийн лежеше неподвижно, сякаш всичко това не се случваше с нея, а с някой друг. За щастие Джеймс мислеше единствено за себе си и не искаше нищо друго, освен да му позволи да я има. Няколко нежни думи, които Морийн прошепна, когато след това погали разгорещеното му лице, го накараха да въздъхне блажено и да легне по гръб до нея. Най-после отново можеше да остане сама.

Над чувствата, които изпитваше към съпруга си, надделяваше съжалението. Той никога нямаше да разбере, че притежава само незначителна частица от нея, че никога няма да се докосне до нейната същност.

Но Джеймс бе напълно доволен. Беше все така горд с невероятната красота на Морийн и гореше от нетърпение да я представи в двора, след като вече бе добре приет там.

Жителите на Виена като че ли изобщо не се тревожеха от наближаващата война. Във „Фрайхаус опера“ даваха за втори път Моцартовата „Вълшебната флейта“. Виенчани се разхождаха из многобройните красиви паркове и градини, пиеха вино в „Белия лебед“ или кафе в кокетните малки сладкарници и кафенета. Опашките пред разкошната барокова зала на Зимното училище по езда не се стопяваха. Всички искаха да видят школовката на чудесните бели липицански коне на манежа.

Морийн стоеше у дома не повече, отколкото налагаше приличието. След като се увери, че Джеймс е наел прислуга, която е в състояние да се грижи за къщата, без да бъде надзиравана непрекъснато, Морийн, придружена от Дикън, се впусна да обикаля Виена, за която хер Мелер й бе говорил толкова много. Тя често мислеше за стария си учител по музика и за изпълнените му с носталгия разкази. Написа му сърдечно писмо, в което му разказваше подробно за многобройните концерти, на които бе ходила.

Въпреки желанието си Джеймс не успя да си вземе отпуск, притискаха го служебни задължения. Морийн бе свободна да прави каквото иска. Отдели много време, за да разгледа безбройните църкви и катедрали. Прекара цял един ден в „Свети Стефан“, поразена от огромните размери на храма. Има щастието да чуе хора в катедралата „Свети Петър“ и изпита искрено съжаление, че хер Мелер и Клариса не са с нея, за да се насладят на божествената музика. Някаква сила я накара да коленичи пред озарената от светлината на свещите статуя на Мадоната с младенеца, за да се помоли горещо за виконтесата и за Жерар.

Въпреки студа Дикън я откара да разгледа укрепленията на стария град, които го опасваха като подкова. Той не прояви никакво нетърпение, докато Морийн обикаляше с часове императорския дворец Шьонбрун.

— Можеш ли да си представиш, Дикън! — възкликна тя. — Само до преди шестдесет години, когато императрица Мария-Терезия се преместила да живее тук, това грандиозно здание е било най-обикновена богата къща. А Гретхен ми каза, че само с паленето на свещите се занимавали двадесет слуги!

Двамата с Дикън обходиха целия град. Обиколиха архитектурните забележителности, Пратера с резервата за елени и игрищата за кегли, с малките горички, в които се уреждаха забранени дуели между благородниците. В приятни забави дните летяха неусетно.