Клер Лоримър
Морийн (15)

Глава четиринадесета
1796

Вечерта преди сватбата Клариса седеше до леглото на Морийн. Косата на девойката се спускаше на разбъркани кичури над лицето й. Утре рано сутринта най-важната работа щеше да бъде да я измият и да направят прическата. Бялата батистена нощница беше благоприлично завързана на шията й със светлосин шнур. Изглежда толкова млада, а трябва да се омъжи за много по-възрастен от нея човек, помисли си Клариса с натежало сърце.

— Майка ти не е жива, мило дете, така че на мене се пада да ти кажа няколко думи за утрешния ден! Не, не говоря за венчавката… Впрочем защо да не започнем от нея? — добави тя, като реши да се приближи по този начин към темата на разговора. — Виждаш ли, Морийн, освен нея и приема, който ще последва, утре те чака и още нещо. Имам предвид първата ти брачна нощ. — Клариса забеляза, че Морийн се изчерви, и разбра, че тя знае за какво става дума.

— Предпочитам да не мисля за това сега — тихо каза Морийн. — Тя ще настъпи съвсем скоро.

— Така е, мила, и много искам да не се страхуваш от това, което ще ти се случи. Длъжна съм да ти кажа…

— Скъпа лельо Клари! — прекъсна я Морийн. — Забравяш, че съм отраснала във фермата! Зная много добре какво е то.

От гърдите на Клариса се изтръгна въздишка на облекчение.

— Това наистина улеснява задачата ми. Искам все пак да ти кажа, че си длъжна да изпълняваш желанията на съпруга си в леглото и въобще да му се подчиняваш във всичко. Не е изключено да изпиташ болка, но не се плаши! Това ще е само първия път, когато ще загубиш девствеността си.

Морийн примря. Преди малко каза на Клариса, че не иска да мисли за утре, но сега си призна, че всъщност се бе страхувала именно от този разговор. Ала след като въпросът вече бе повдигнат, реши да каже истината, защото наистина се боеше много от първата нощ.

— Аз не съм девствена! — прошепна тя толкова тихо, че Клариса долови думите й само по движението на устните й. — Допуснах Жерар до себе си!

Клариса широко отвори ужасените си очи.

— Позволила си на Жерар да те съблазни! Глупаво дете, как можа да го направиш!?

Морийн се усмихна, макар никак да не й бе до смях.

— Той не се възползва от мене, както ти си мислиш, лельо Клари! Желанието ми да му се отдам бе не по-малко от неговото да ме вземе. Не съжалявам за това. Вярвам, че той ще остане единствената ми любов за цял живот. Моля те, не ме гледай така уплашено. Сега поне зная какво означава да обичаш някого с цялото си сърце.

Клариса, която отчаяно кършеше ръце, каза разтревожено:

— Какво да направим, след като вече е станало! Безсмислено е да ти казвам, че не е трябвало да го допускаш. Но каквото й да ми обясняваш, аз съм сигурна в неговата вина. Той ще съсипе живота ти!

— Как така ще го съсипе? — попита унило Морийн. — Мислиш, че Джилбърт вече няма да ме иска за съпруга?

Клариса простена.

— Не мога да ти отговоря на този въпрос, но зная със сигурност, че той очаква да си девствена.

— Но в такъв случай трябва веднага да отида при него и да му кажа истината, за да реши дали иска да се ожени за мене, или не! — спокойно каза Морийн и понечи да стане от леглото, за да се облече.

— Не, недей, дете! — ужаси се Клариса. — Това ще е направо нечувано! Няма да мърдаш от леглото! Остави ме да обмисля всичко на спокойствие.

— Трябваше по-рано да се сетя за това. Не мога да заблуждавам лорд Бар! — продължи да настоява Морийн. — Той е толкова добър, че просто няма да е почтено.

Клариса въздъхна безнадеждно. Колкото и достойна за уважение да бе честността на Морийн, сега можеше да им донесе единствено неприятности. С болка си помисли, че именно тя трябва да подтикне детето към измама. Когато онзи ден узна за сърцераздирателната среща на Морийн с младия виконт, Клариса забрави всичките си аргументи против брака й с лорд Бар. Сега беше твърдо убедена, че той трябва да се състои на всяка цена. Много добре знаеше колко слаба може да бъде една влюбена жена. Тя се страхуваше, че ако Морийн не се омъжи, сърцето й лесно би могло да се смекчи дотолкова, че да приеме не особено почтеното предложение на Жерар. Колкото по-бързо се омъжеше, толкова по-добре. Жерар щеше да се държи на почтително разстояние от съпругата на Джилбърт Бар.

— Не споменавай пред никого това, което ми каза! — решително подзе тя. — Дори сър Джилбърт да те попита имала ли си някога любовник, трябва да отричаш категорично! Ако ти повярва, ще остане доволен, а ако признаеш любовта си към Жерар, това само ще го огорчи. Нали виждаш, че съм права, дете?

Морийн също не искаше да огорчава бъдещия си съпруг. Досега лорд Бар винаги се бе държал мило и щедро с нея. И тази вечер един от лакеите му й донесе красива, подплатена с меко кадифе кутийка, в която имаше троен наниз перли.

„Принадлежаха на майка ми — бе написано в придружаващата ги бележка. — Ще бъда горд и много щастлив, ако ги носиш по време на сватбеното празненство!“

Лорд Бар бе отгатнал колко я унижава истината за нейния произход и с този подарък искаше да я накара да се почувства достойна за негова съпруга. Двете с леля Клари силно се съмняваха, че майка му би била горда, а още по-малко щастлива да види Морийн със семейния накит.

— Не искам да наранявам лорд Бар! — каза Морийн. — Не го обичам така, както обичам Жерар, но го уважавам, лельо Клари, а това също би могло да се нарече любов. Тя бива различна, не е ли така? Тебе обичам като родна майка, обичам и Дикън, но по съвсем различен начин.

Клариса се наведе и прегърна момичето.

— Сърцето ти е голямо, скъпа моя, и в него има място за всички. Съжалявам, че здравето на милия мистър Глоувър не му позволява да пътува, но се надявам, че любезното ти писмо до него ще му бъде достатъчна утеха. Книгата, която ти изпрати като сватбен подарък, е наистина великолепна. — Тя си пое дъх и се замисли. — Вече имаш толкова много книги, че, опасявам се, за тях няма да се намери достатъчно място в Бар Хаус. Между другото, съпругът ти, изглежда, има много приятели и както разбирам, на празненството ще присъстват най-малко триста души.

Морийн също я прегърна и отвърна:

— Толкова се радвам, че и ти ще дойдеш, лельо Клари! Ето още една причина да обичам Джилбърт. Ако не те беше поканил на сватбата, никога нямаше да се съглася да живея в дома му.

Клариса се усмихна.

— Той не може да ти откаже нищо, скъпа. Подочух, че спалнята ви била изключителна! — Ставаше дума за новата наредба, която трябваше да бъде изненада за Морийн и естествено не й бяха позволили да види как напредва работата по нея. — Ще живееш по-добре и от принцеса, да не говорим, че ще бъдеш обичана много повече от принцеса Каролина например. Всички разправят, че дори раждането на малката му дъщеричка не накарало принца да се държи по-топло към съпругата си. Онази вечер лорд Малмсбъри каза на сър Джон, че от веселото настроение, с което тя пристигна в Англия, не е останала и следа, а меланхолията и мъката, изписани по лицето й, можели да трогнат и най-коравото сърце.

— Аз не бих допуснала да се отнасят така с мене! — заяви Морийн. — Правата й са по-малки дори от тези на една слугиня, защото никога не може да го напусне, ако пожелае.

— Щастлива е тази жена, чийто съпруг прави всичко, за да й достави удоволствие — отвърна Клариса с въздишка. — Вярно е, че клетата принцеса е напълно безправна. Ти ще получаваш всичко, което поискаш много по-лесно, мила, защото лорд Бар те обича, но ако нещо в държанието ти към него го разгневи… — Тя замълча, спомняйки си водения преди малко разговор. — Да се надяваме, че никога няма да научи истината, защото, ако това стане, ще имаш сериозни неприятности, мило дете. Преструвай се колкото можеш, че изпитваш наслада, дори да не е така. За един мъж на неговите години твоето възхищение е много важно и ако го получи, може и да не задава други въпроси!

Двадесет и четири часа по-късно, след като венчавката и празненството бяха минали, Морийн чакаше сама в огромното легло на спалнята им в Бар Хаус. Доркас, новата й лична камериерка, съблече булченската й рокля от кремав сатен и й помогна да се изкъпе в голямата бронзова вана, пълна до ръба с ароматизирана гореща вода, която носеха от кухнята. Момичето, назначено същия ден на служба при новата лейди Бар, бе не по- малко нервно от Морийн. Макар да бе работило при баронеса Фон Еберхард и да бе подбрано именно защото знаеше как трябва да бъде облечена Нейна светлост при всеки случай, то никога не бе приготвяло една дама за първата й брачна нощ.

Когато се озова в леглото, Морийн почувства, че тревогата й се засилва, и побърза да отпрати момичето, защото предпочиташе да посрещне младоженеца сама.

Под гънките на разкошната нощница по тялото й пробягаха тръпки, предизвикани както от допира на хладните копринени чаршафи, така и от безпокойството й. Едва сега, когато вече бе твърде късно и не можеше да предотврати неизбежното, тя разбра защо Жерар така горещо я бе молил да не се омъжва без любов. Тогава не изпитваше страх от Жерар и до болка копнееше да бъде колкото се може по-близо до него. Тази вечер обаче, докато лежеше в очакване на другия, чието тяло не желаеше, усети отвращение при мисълта за допира на ръцете му до тялото й.

На сватбата милият Джилбърт се бе постарал да се представи в най-привлекателния си вид. Беше облечен в тъмнозелен жакет на широки райета в цвят бордо и в сребриста, богато бродирана също като маншетите му жилетка. Изглеждаше наистина много представителен. Освен това, очевидно за да бъде в крак с най-новите изисквания на елегантността и за да се подмлади, той се бе разделил с перуката си, а сивата му коса бе напудрена по модата, въведена от Уелския принц. Тогава Морийн искрено го хареса, но сега той щеше да бъде без дрехи и представата за подпухналото му от възрастта и излишествата тяло никак не я привличаше.

Тя потръпна, ала знаеше, че няма как да избегне това изпитание. Да можеше сега Жерар да долети отнякъде и да я отведе през прозореца като принца от приказките! Или да застане на вратата на спалнята с обнажен меч в ръка като архангел Гавраил и да извика със страшен глас: „Никой освен мене няма право да се докосва до нея!“

Морийн с труд сдържаше сълзите си. За да разсее тягостните си мисли, тя плъзна поглед из стаята. Беше наистина великолепна. Джилбърт бе наредил да подменят мебелите и украсата специално заради нея. Четирите стълба на огромното легло поддържаха разкошен балдахин от нежнозелена коприна. Тапети на цветя покриваха стените, а върху лъснатия до блясък дъбов паркет имаше тъмновиолетови килими от Обюсон. Завесите на огромните трикрилни прозорци бяха в същия цвят.

Колкото и старателно да оглеждаше всяка подробност, мислите й постоянно се връщаха към това, което предстоеше, и тя неволно обръщаше очи към вратата. Джилбърт се бавеше, макар гостите да си бяха отишли преди повече от два часа.

В душата й се прокрадна надеждата, че той няма да дойде. Може би след като похапна добре и изпи доста вино, той ще се почувства неразположен и не ще може да окаже внимание на младоженката? Много й се искаше да стане така, но дълбоко в себе си знаеше, че се самозалъгва, тъй като в края на приема Джилбърт бе обгърнал раменете й с думите:

— Побързай, мила, защото горя от нетърпение да ти се порадвам, без някой да ни пречи!

Какъв прием само! Огромната къща сякаш преливаше от елегантно облечени дами и господа. По едно време Морийн дори се зачуди кои ли са тези безбройни непознати, които се приближаваха към нея с поклон или реверанс, пожелаваха й щастие, правеха комплименти за красотата й и веднага отстъпваха място на следващите. Всички красиви сребърни прибори и кристални съдове, събирани цял живот от съпруга й, бяха наредени по масите. Навсякъде имаше вази с бели цветя — нали бялото е символ на невинността, досети се едва сега Морийн. Какво ли щеше да се случи с нея, ако тази нощ Джилбърт напуснеше леглото й разгневен? Какво щастие можеше да се очаква от брак, който започва с измама и разочарование? Въпреки че изпитваше към Жерар омраза, в каквато винаги се превръща измамената голяма любов, тя пазеше в сърцето си спомена за тяхната любовна нощ като безценно съкровище. Страхуваше се за себе си, но към съпруга си изпитваше единствено съжаление.

В този миг чу стъпките му на площадката и веднага след това той почука на вратата. Морийн придърпа завивките до брадичката си и го покани да влезе.

Нервите й бяха така опънати, че едва не избухна в смях, когато той застана пред нея в огромната си бяла нощница, нощна шапчица с пискюл и вдигната високо над главата му свещ. Ала искрицата веселие в очите й бързо угасна, когато той се приближи до леглото със сериозно лице, на което нямаше и следа от предишното безгрижие. Тя изпита внезапен страх и започна да трепери неудържимо.

Джилбърт приседна на ръба на леглото, но не се опита да я целуне. Огромен огън в камината затопляше спалнята. При отварянето на вратата течението разпали огъня и след малко едно дърво падна на металната решетка и вдигна рояци искри. Внезапният шум стресна и двамата.

— Искам да си поговорим, Морийн! — започна той. Стори й се, че гласът му звучи заплашително. — Може би не съм споменавал за това преди сватбата и по този начин съм допуснал голяма несправедливост към теб.

Тя не смееше да помръдне. Макар да не разбираше нищо, беше сигурна, че по някакъв начин той е разбрал за срещите й с Жерар. Възможно ли бе Роуз, примамена от богато възнаграждение, да си е развързала езика? Не, на̀дали. Ето сега той щеше да я заразпитва и тя чувстваше, че не е способна да го излъже, както я бе посъветвала леля Клари!

— Любовта е важен елемент от природата на човека! — дълбокомислено заяви лорд Бар. — Тя може да донесе неизмерима радост и непоносима болка. От нея зависи дали един брак ще сполучи, или ще пропадне. Разбираш ли какво искам да ти кажа, дете?

Морийн кимна. Гърлото й беше свито от лоши предчувствия. Съпругът й обаче също замълча и когато напрежението стана нетърпимо, тя извика:

— Каквото и да е то, не се страхувай да ми го кажеш! Готова съм да приема и най-тежката присъда, защото зная, че си справедлив и имаш добро сърце. За Бога, говори!

Лорд Бар я погледна за миг и след това извърна очи, сякаш видът й му причиняваше болка.

— Не ми е лесно, Морийн. Въпросът е от огромно значение за тебе, за бъдещето ти, за новото ти положение като моя съпруга!

— Няма защо да се колебаеш! — гордо отвърна тя. — Ако желаеш бракът ни да бъде разтрогнат…

— Не, в никакъв случай не искам това! — веднага я прекъсна той.

Нима е решил, че може да ми прости, помисли си Морийн, но все още се бори с отвращението към съпругата си, която е дошла при него, омърсена от ръцете на друг? Той очевидно нямаше сили да изрече тези думи, затова тя каза направо:

— Да разбирам ли, че не желаеш да споделяш леглото ми?

Джилбърт зяпна от изненада. Никак не бе очаквал от жена си, която смяташе все още за дете, да говори без всякакво стеснение за това.

— Желанието ми съвсем не е такова, мила, защото не бих могъл да си представя по-голяма наслада! — искрено каза той. — Морийн, мое най-скъпо момиче, трябваше да ти призная още в самото начало, че аз вече не съм мъж и не съм в състояние да спя с нито една жена.

Изпълнените му с боязън очи търсеха по лицето й признаци на гняв, разочарование и дори презрение, но за негова огромна изненада тя отхвърли завивката, коленичи на леглото до него и нежно го погали по бузата.

— Джилбърт! О, мили Джилбърт! Най-после съм свободна да те обичам! — успя да каже тя, докато хлипаше и се смееше едновременно.