Клер Лоримър
Морийн (24)

Глава двадесет и трета
1798

Жерар виждаше, че контраадмиралът се тревожи. От деня, в който научиха, че Малта се е предала в ръцете на генерал Бонапарт и френската армада е отплавала в неизвестна посока, бяха изминали два месеца. Нелсън предполагаше, че французите ще навлязат в Египет, който можеше да бъде плацдарм за нападение към Индия и Индийския океан. Той реши да отплават за Александрия, но там не намериха нито френската флота, нито човек, който да им каже къде се е дянала тя. Фрегатите все още не се бяха присъединили към тях и Нелсън бе много изнервен и възбуден от постоянните усилия да предугади движението на врага.

След това спряха в Сицилия, където губернаторът им предостави възможност да попълнят запасите си от провизии. Всички искания на Нелсън за прясна храна и вода бяха задоволени, ала той не можа да получи онова, от което се нуждаеше най-много — известия за придвижването на френската флота.

Нелсън изложи накратко плана си пред своите офицери. Беше решил да потърси врага първо в Егейско море, след това около Кипър, да се насочи към Палестина и ако не го открие, да се завърне в Египет. Вероятността да намерят французите изглеждаше нищожна и Жерар бе не по-малко обезкуражен от останалите офицери и от самия контраадмирал.

Най-сетне дойде вест, че французите са нападнали Египет. С опънати платна те се насочиха към Александрия, където намериха само няколко по-малки кораба от френската флота. Отново бяха закъснели. Френските войски, изглежда, бяха слезли необезпокоявани на сушата, а корабите им се бяха върнали във Франция. Мисията и този път завърши с провал.

Докато плаваха унило покрай брега и Жерар обядваше с отчаяния Нелсън и офицерите му, изведнъж на палубата настъпи необичайно раздвижване. Пренебрегвайки протокола, Тед Бъроуз нахълта в каюткомпанията и извика възбудено:

— От „Зийлъс“ са ги видели! Жабарите! Ей сега дадоха знак със сигналните флагчета! Пуснали са котва в залива Абукир!

Жерар усети тръпка на възбуда. Пред него се откриваше възможност да помогне за озаптяването на корсиканското чудовище! Когато ескадрата наближи Абукир, той преброи на рейда тринадесет френски кораба. Англичаните също щяха да имат толкова, ако „Алекзандър“, „Суифшуър“ и „Кълодън“ не бяха изостанали на няколко мили. Макар че разполагаха само с две-три остарели карти на залива, Нелсън нито за миг не се поколеба да атакува. На мачтите издигнаха сигнални флагчета, които разясняваха на капитаните плана за бойните действия. Контраадмиралът бе решил да съсредоточи цялата мощ на ескадрата върху част от френските кораби.

По залез слънце боят вече кипеше. Жерар щеше да запомни за цял живот страховитата битка, ръководена сякаш от свръхестествени сили — пред очите му се разиграваше зловещ спектакъл. За кратък миг ярката светлина на експлозиите обливаше корпусите и мачтите на корабите, които изглеждаха призрачно сред гъстите облаци барутен дим. Над черните води на залива ехтеше грохотът на четиристотин или петстотин оръдия. На фона на този тътен от време на време се чуваше резкият пукот на прекършена мачта, разнасяха се писъци и вопли.

Внезапно флагманът на французите „Ориент“ се подпали и огънят бързо обхвана мачтите и такелажа. Корабът се превърна в пламтяща факла, която озари с бледа оранжева светлина двете ескадри.

Малко след това „Ориент“ експлодира с оглушителен трясък и за няколко секунди воюващите страни прекъснаха стрелбата. Настъпи зловеща тишина, нарушавана единствено от плясъка на отломките, които тежко падаха във водата.

Жерар имаше чувството, че грохотът на експлозията избухна сякаш в самата му глава. Ушите му писнаха, всичко около него се завъртя в бясна въртележка. В този миг той си спомни кой е.

Остана неподвижен на палубата, макар смътно да разбираше, че стрелбата е подновена. Не можеше да мисли за нищо друго, спомените се блъскаха безпорядъчно в съзнанието му — падането от моста край Алфристън, спъването на коня, времето, прекарано с Морийн в имението… Морийн! Образът й изпъкна така ясно пред него, сякаш ако протегнеше ръка, щеше да я докосне… Видя всички — Дикън, Роуз, мадам Мантън… След това се върна назад във времето, при майка си, която го чакаше в замъка.

Жерар не можеше да каже колко дълго бе стоял така, глух и сляп за всичко наоколо. Тед, който дотича при него с новината, че на северния фланг френските кораби са сложили оръжие, го върна към реалността. Вече наближаваше полунощ и хората бяха изтощени. Моряците буквално заспиваха на бойния си пост.

Жерар бързо се окопити.

Докато „Вангард“ плаваше към Неапол, Жерар пресмяташе за колко време новината за победата ще стигне до Лондон. Според Нелсън щеше да мине поне месец, а може би и повече. Но Жерар искаше при първа възможност да изпрати писма на майка си и на Морийн. Сърцето му се свиваше при мисълта, как ги е разтревожил, особено Морийн. Майка му поне не знаеше колко точно ще трае престоят му в Англия. И все пак от деня, в който напусна Франция, бяха изминали пет месеца. Какви ли черни мисли са минали през главата на Морийн! Можеше само да се надява, че тя все някак е разбрала какво му се е случило и не се е тревожила много, след като е научила, че е жив и се намира на кораба на контрабандистите.

Жерар много искаше да обсъди проблемите си с Нелсън, но контраадмиралът не се чувстваше добре, повален от получената в главата рана и от нервното изтощение.

Жерар веднага разказа на Тед, че си е възвърнал паметта. Но преди да му съобщи кой е, изтръгна от него обещание, че няма да допусне нищо да помрачи приятелството им.

— Че то кое ли ще успее да го стори? Ние с тебе сме си другари и се бихме рамо до рамо! — без колебание отсече момъкът.

Въпреки тази декларация в първия момент Тед бе смутен от титлата му, а и съвсем се обърка като разбра, че приятелят му е „жабар“. Виконтът му припомни, че много френски аристократи се бият срещу новия режим и британците отдавна не гледат на тях като на врагове. Скоро Тед си възвърна присъствието на духа и когато Жерар призна, че е влюбен в момиче, родено в Съсекс, се ухили широко.

— Наште девойки са най-красиви, дума да няма! Ще се ожениш ли за нея? — Едва изрекъл тези думи, той видя мрачното изражение на Жерар и побърза да добави: — Е, прощавай, не ми е работа да питам!

— Всичко е наред, Тед — искрено каза Жерар.

Въпросът на приятеля му му позволи да говори за своята страстна и безнадеждна любов към Морийн. Той разбираше, че не бива да иска от простото, отрасло на село момче да реши този заплетен проблем, но бе опознал своеобразната мъдрост и здравия разум, с които Тед се отнасяше към живота. Знаеше, че може да разчита на неговата преданост така, както Морийн разчиташе на Дикън, защото двамата много си приличаха.

Жерар очакваше да чуе примитивна лекция, основана на простичкия морален принцип „с една девойка лягаш, с друга сватба стягаш“. Но Тед търпеливо изслуша разказа за отношенията му с Морийн и накрая го изненада с неодобрението си. Според него Жерар не бивало да се връща при любимата си, щом е решил да се жени за друга. Тя сигурно отдавна го смята за мъртъв и нищо чудно дори да се е примирила с тази мисъл. С какво щастие можел да я дари, ако поднови връзката си с нея, след като тя е омъжена, а той — сгоден? В най-добрия случай щяло да е за кратко, а после отново трябвало да я напусне.

— Хич недей да размътваш водата, приятел! — посъветва го Тед. — Може да ти е много криво, ама не забравяй, че за нея така ще е по-добре, щото, види се, наистина те обича.

Тази необикновено дълга, старателно премислена реч съвсем обърка Жерар. Откакто паметта му се върна, единственото му желание беше по-скоро да се срещне с Морийн. А сега Тед му обясняваше, също както Клариса беше обяснила на Морийн, че истинската любов изисква да поставиш на първо място щастието на другия и да пренебрегнеш себе си.

Жерар си помисли с горчивина, че щеше да е по-добре да си бе останал завинаги Джордж Кинг, за да не страда от своята непостижима любов към Морийн. Той започна умишлено да се самоизмъчва, припомняше си всяка нейна дума, всеки неин жест, целувките, ласките, моментите на страст и копнеж… Признаваше пред себе си, че каквото и да се случи, никога няма да обича друга жена така, както обича Морийн, нито пък ще получи някога такъв щедър и всеотдаен дар като този, който му бе направила тя. Беше му дала всичко — и тялото, и душата си. Отново почувства онова, което изпита в имението: Морийн го даряваше с живот.

Докато корабът бавно следваше своя курс към Неапол, Жерар разбра, че победната битка при Абукир бе завършила с неговото поражение.