Клер Лоримър
Морийн (30)

Глава двадесет и девета
1803 — 1804

— Но скъпа моя Морийн! Умолявам те да размислиш! Миналата седмица навърши двадесет и три. Възрастта не те ли плаши поне малко?

Ан Лейд, бивша мис Петигрю, седеше на една табуретка в краката на Морийн. Широката рокля от светлосин поплин не можеше да скрие, че е бременна. Макар и доста закръглено сега, красивото й личице бе все така миловидно и излъчваше същата ведрост, заради която хората я обичаха толкова много. Ан държеше Морийн за ръката.

Устата на приятелката й потрепна и Ан отново въздъхна. Изглежда, нямаше начин да накара Морийн да разбере, че репутацията й е сериозно застрашена и че поведението й буди все по-голямо недоумение. Когато преди три години братовчедът на лорд Бар реши да напусне Лондон и й предложи да се настани в Бар Хаус, всички смятаха, че Морийн най-сетне ще прекъсне тригодишния траур след смъртта на Джилбърт и ще се върне към предишния си живот. Но когато пристигна в Лондон преди около две години, тя продължи да живее по свои собствени правила. Създала си бе своя среда, като напълно пренебрегваше всички условности, които можеха да й попречат да търси непрестанно нови забавления и… нови мъже.

Лицето на Ан помръкна още повече. Дрехите на Морийн като че ли бяха подбрани нарочно, за да засилват впечатлението за липса на морал. Черешовата й рокля бе ушита наистина по последна мода, ала късото, обшито с ширити жакетче с тесни ръкави, което напомняше военна униформа, никак не подхождаше на една дама!

Ан бе сключила щастлив брак с Пърси Лейд. Двамата бяха много популярна двойка, но въпреки това, колкото и да се стараеше, тя не успяваше да защити Морийн от злите езици, нито пък да умилостиви сърцата на онези, които смятаха, че със скандалното си поведение вдовицата на лорд Бар нарушава непростимо установените правила за добро поведение. Единствено Ан знаеше, че това не е така и че с държанието си Морийн се опитва да си отмъсти на силния пол.

След като двамата с Дикън бяха спасени като по чудо при потопяването на кораба, тя реши да възстанови силите си в имението в Съсекс. Ан, която често я посещаваше там, бе свидетелка на радостното нетърпение, с което тя очакваше деня, в който трябваше да пристигне Жерар, и на покрусата й, когато се разбра, че той няма да спази обещанието си. За съжаление Ан не можеше да й предложи нищо друго освен мълчаливото си съчувствие. Морийн кръстостваше салона часове наред, бродеше из полето и непрекъснато обръщаше пълни с копнеж и надежда очи на юг — беше си наумила, че той трябва да дойде именно от тази посока.

Морийн не искаше да повярва, че той я е изоставил. На първи април, когато разбра, че не може повече да стои със скръстени ръце, тя обяви, че потегля за Франция — да разбере сама причината за отсъствието на Жерар. Дикън, който знаеше колко безполезно е да се спори с Морийн, благоразумно си замълча. За разлика от него Ан направи всичко, за да я разубеди. Напразно. Морийн бе твърдо решена да тръгне, въпреки че отново трябваше да прекоси морето, което за малко не погуби нея и Дикън.

Все пак пътуването не се състоя, защото точно когато се стягаше за път, Морийн получи писмо от Клариса. Съобщаваше й, че маркиз Дьо Жеридон наскоро посетил сър Джон и Клари разпитала подробно за семейство Дьо Вал. Научила, че жената на Жерар родила син, а самият той бил под командването на Моро в Германия, за да участва в битката срещу австрийците. Присъединил се към армията на Наполеон след много душевни терзания, но бил уверен, че по този начин ще съумее да си върне семейните богатства. Още повече че само така можел да попадне по следите на онзи австрийски барон, който — припомняше й Клариса — бил негодникът, отговорен за смъртта и безчестието на Антоан дьо Вал. Според маркиза Жерар мислел само за бъдещето на сина си. „Много ми е мъчно за тебе, мило дете — завършваше писмото си тя, — но ти остава утешението, че макар и без тебе, той е намерил цел и смисъл на живота си. Сега трябва да се опиташ да го забравиш.“

Цели три дни Морийн не стана от леглото и не прие да хапне нищо. Очите й бяха сухи, но бе толкова съсипана от мъка, че Ан дори се изплаши за живота й. Най-неочаквано на четвъртия ден тя се изправи на крака, облече се и заяви, че е решила да тръгне за Лондон още същата тази сутрин. Нареди Роуз да опакова нещата й на часа, а Дикън да приготви веднага конете.

— Достатъчно дълго седяхме тук в скука и досада! — заяви тя на Ан с неестествено весел глас. — Време е да се върнем в големия град и да си наваксаме за тези пропуснати месеци!

Джеймс, братът на Ан, който години наред бе останал верен на любовта си към Морийн, веднага позна, че тя е прибягнала към единственото лекарство за своята мъка. Тази насилена веселост бе продиктувана от желанието да се втурне в безкрайни забавления, та да не й остане и минута за размисъл или за спомени… Богатството й позволяваше да има всичко. Шампанското се лееше без мярка със и без случай. Гардеробите й пращяха от разкошни рокли, шапки и обувки, направени по нейните понякога прекалено смели и екстравагантни модели. Освен това Морийн си купи огромен жребец, с който препускаше из парка по всяко време на деня и нощта. В пристъп на зловещ хумор тя нарече жребеца Смърт и Ан бе сигурна, че Морийн често рискува живота си, докато се носи в бесен галоп с него.

Но това далеч не бе всичко. Морийн си взе за любовник един младеж със златни коси, който служеше в Десети хусарски на Негово сиятелство Уелския принц полк. Още не бяха стихнали злобните клюки по неин адрес и тя го смени с друг, а след това се появи и трети. Тя жестоко се подиграваше с тях, подмамвайки ги да се влюбят в нея, а щом почнеха да лазят в краката й, им се присмиваше и без капка жалост им заявяваше, че й досаждат с ухажванията си. Ненапразно започнаха да я наричат „диамантената лейди Бар“. Джеймс иронично отбеляза, че диамантът, който е кралят на скъпоценните камъни, е най-твърдото от всички познати вещества и винаги има два заоблени и два остри като бръснач ръба.

— Е, признайте, че това описание наистина чудесно подхожда на нашата лейди, която има бучка лед вместо сърце — казваше с известна тъга той.

На няколко пъти Джеймс й бе правил предложение за женитба. Без да проявява грубост, тя го отблъскваше със смях, като всеки път му повтаряше, че от всичко на света най-много искала да си остане вдовица, а той трябвало да потърси някоя по-достойна дама за своя съпруга. Ан се чудеше защо ли Морийн не прибавя влюбения до уши Джеймс към безкрайната си колекция от любовници. Имаше нещо необяснимо в това, че въпреки дълбокото си огорчение, Морийн не се реши да нарани своя стар приятел и дългогодишен верен обожател. Ан не забравяше, че бе обещала на Джеймс да поговори за него с Морийн този следобед, когато най-после можа да я види насаме за един час.

Тя тъжно огледа приятелката си. Сега, надхвърлила двадесетте, Морийн изглеждаше много по-хубава, отколкото бе като младо момиче. Любовта, страданието и майчинството бяха сложили своя отпечатък и по необясним начин правеха красотата й още по-вълнуваща. Новата мода изискваше кокът да лежи ниско долу на врата, но Морийн бе вдигнала косата си на неприемливо малък кок високо на върха на темето си, като бе оставила множество къдрици с цвят на тъмно злато да падат над челото. Прическата й бе царствена, но същевременно някак небрежна. Фигурата й бе все така съвършена, със съблазнителен бюст и тънка талия, която подчертаваше закръглените й бедра. Само внимателно око би открило, че понякога живият искрящ поглед на зелените й очи и предизвикателният й език не успяваха да прикрият нито уязвимостта, нито раната в душата й.

— Моля те, Морийн! Бъди сериозна поне за миг! — настоя Ан. — Мисля не само за тебе, но и за малката Тамариск. Детето вече е почти на пет годинки и много скоро слуховете, които се носят за тебе, ще почнат да му причиняват мъка!…

За секунда по лицето на Морийн се появи израз на загриженост, но веднага след това тя се засмя звънко, отметна глава назад и каза:

— Скъпа Ан! Нима не знаеш, че Тамариск е най-добрата приятелка на принцеса Шарлот? Мога ли да желая по-добра приятелка за дъщеря си от самата внучка на краля? Та някой ден Шарлот може да стане кралица на Англия!

Ан поклати глава.

— На приятелството на кралските особи не бива да се разчита — замислено каза тя. — Още повече, когато членовете на височайшето семейство са в постоянна война помежду си… Но стига, Морийн. Не съм дошла да говорим за добрите и лошите страни на двора. Искам да обсъдим твоето положение. Въпреки думите ти, въпреки че се опитваш да убедиш целия свят в обратното, аз зная, че не си щастлива. Двамата с Джеймс сме сигурни, че продължаваш да страдаш, защото Жерар те изостави. Опитвам се да те разбера, но трябва да ти кажа, че няма да намериш никакво щастие в живота, който водиш напоследък. Защо не се омъжиш за Джеймс? Знаеш, че те обича истински, готов е да затвори очи пред скандалното ти поведение и да ти възвърне подобаващото положение в обществото. Той е силно привързан към Тамариск и ще й бъде отличен баща. Защо продължаваш да го отхвърляш?

— Защото не го обичам и никога няма да го заобичам — тихо отвърна Морийн. Но обзета от внезапен прилив на нежност, бързо протегна ръка и погали косата на Ан. — Знаеш, че го харесвам и в никакъв случай не съм сляпа за обичта му, която ми прави чест и ме изпълва с благодарност. Но какво мога да му дам аз? Нищо! — Чертите на лицето й внезапно се сгърчиха от болка и тя проплака, като се удари силно с юмрук в гърдите. — Тук няма нищо, Ан! В това сърце няма нито любов, нито каквото и да е друго чувство. Празна съм като захвърлена мидена черупка. Да, вярно е, продължавам да ходя, да се храня, да говоря, дори да мисля, но възприемам света само с ума си. Единствено той откликва на болката и удоволствието, защото сърцето ми е мъртво. Най-малкото нещо, което ми напомня за Жерар, ми причинява мъка. А когато се разделям с някое нищожество, което случайно се е оказало мой любовник, изпитвам злорадство, защото страдам не аз, а някакъв си мъж. Зная, че ме наричат „диамантената лейди Бар“, но всъщност аз не съм коравосърдечна, Ан, аз просто нямам вече сърце.

Ан скочи и я прегърна.

— Не е вярно, Морийн! Ако беше така, ти нямаше толкова упорито да отблъскваш Джеймс! Ти се опитваш да го предпазиш от себе си, ти мислиш за него, а това е вече много! Той сам ми го е казвал, а и леля Клари е на същото мнение. Морийн, трябва да се омъжиш за Джеймс и да сложиш край на цялата тази история! Много скоро ще родиш брат или сестра на Тамариск, а и женитбата ще ти донесе толкова други предимства. Нищо не е в състояние да ме убеди, че би предпочела да живееш по сегашния начин.

Морийн нежно отстрани Ан, отиде до прозореца и погледна навън към градината, в която някога се бе разхождала с Джилбърт. В очите й бликнаха сълзи. Радваше се, че той поне не доживя да види в какво се е превърнала. Любовта му към нея бе толкова искрена и безкористна, че тя нямаше да има сили да го лъже и да крие предаността си към Жерар. Но ето че тази преданост се бе оказала недостатъчна, Жерар се отрече от нея в името на дълга, семейството и честта си! Съпругата, синът, майка му и именията на семейството бяха по-важни от любовта.

През първите няколко седмици, след като март дойде, а той не се появи въпреки уговорката им, Морийн продължаваше да се залъгва, че причините за това, макар и неизвестни на нея, сигурно са напълно основателни. Той може би смята, че е умряла, може да е болен… Майка му да е на смъртно легло… Или нещо страшно с жена му. Тя си измисляше най-невероятни обяснения, само и само да отхвърли голата истина. Но писмото на Клариса разби и последните й илюзии.

— Не желая никога повече да чувам името му! — каза тя на Клари, когато се върна в Лондон. — Това не е първият случай, когато Жерар бяга от мене. Презирам го! Той е като всички мъже. Те не знаят какво е да обичаш!

Но дълбоката преданост на Джеймс, който оставаше непоколебим въпреки нейните усилия да го разочарова, я убеждаваше, че не всички мъже приличат на Жерар. Джеймс беше нежен, мил, любящ. При това съвсем не беше грозен с пепеляворусата си коса, същата като на сестра му, и с тези големи виолетово-сини очи… Ан твърдеше, че под привидното му спокойствие се крие наистина страстна натура. Тамариск го обичаше и много пъти бе питала майка си защо си няма татко, както другите й приятелки, който да я гали и да я разсмива.

— Добре, ще поговоря с Джеймс — каза изведнъж Морийн. — Макар все още да не съм убедена, че от това ще излезе нещо добро за мене, а и за него. Все пак ти обещавам да обсъдим въпроса. Доволна ли си?

И така през есента на 1804 година Морийн, лейди Бар, стана мисис Джеймс Петигрю. За да спестят на твърде възрастните и болни родители на Джеймс пътуването до Лондон, двамата се венчаха в семейния параклис на семейство Петигрю в Бъкингамшир, където се намираше тяхното имение. Ан, която бе родила втория си син Томас и наскоро се бе завърнала от принудителното заточение, наложено от бременността й, щеше да им кумува, а малката Тамариск и тригодишната дъщеричка на Ан, Ема, облечени в роклички от бродиран муселин, бяха определени за шаферки. Уелският принц щедро предложи и дъщеря му да се присъедини към тях, но кралят, който сега бе настойник на внучката си, не разреши. До ушите му бяха стигнали слухове за екстравагантните подвизи и скандалното поведение на лейди Бар и той не искаше да й прави никакви услуги.

Сватбата бе сравнително скромна. Присъстваха само сър Джон, семейство Петигрю и техните съседи, както и леля Клари. Морийн бе заявила, че ако Клариса не дойде, тя няма да се омъжи. Представиха я като стара приятелка на семейството.

Сър Джон с вълнение наблюдаваше булката и младоженеца, които бавно пристъпваха по каменния под на параклиса. Морийн изглеждаше великолепно, облечена подходящо за случая. Върху светлосинята копринена рокля, цялата в рюшове и дантели, бе наметнала манто в малко по-тъмносиньо, което трябваше да я предпазва от прохладата на деня.

Сър Джон се усмихна ободрително на Клариса, която бе готова да се разплаче всеки миг.

— Ще видиш, че когато момчето се погрижи да я дари с няколко малчугана, които да я наобиколят като пилци, няма и да помисли вече да върши лудории. Помни ми думата, Клари, този брак ще бъде сполучлив!

Той изобщо не разбра защо неговата мила Клари избра точно този момент да избухне така глупаво в сълзи.