Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земя за прицел (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 20 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
asayva (2016)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
Fingli (2017)
Допълнителна корекция
moosehead (2024)

Издание:

Свобода Бъчварова

Земя за прицел: Гонитбата

 

Рецензенти: проф. Цветана Тодорова, проф. Тончо Жечев

Редактор: Нели Чилингирова

Художник: Петя Генева

Художник-редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Коректор: Лидия Ангелова

 

Код: 29/95362/5605/285/87

 

Българска. Първо издание

Издателски №29/1987 г.

Дадена за набор: 18 юни 1987 г.

Подписана за печат: 12 ноември 1987 г.

Излязла от печат: м. декември 1987 г.

Формат: 84/108/32. Изд. коли: 16,17

УИК 14,52. Печатни коли 19,25

 

Тираж брошура: 46150

Цена брошура: 1,54 лв.

Тираж твърда подвързия: 6100

Цена твърда подвързия: 2,00 лв.

 

Издателство на Българския земеделски народен съюз

1592, София, ул. „Илия Бешков“ №2

 

Печатница на Издателство на Българския земеделски народен съюз

Поръчка 7209/1987 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки

Глава трета

След завръщането си от Гърция Рене Шарон отново се срещна със Скарлатов във вилата му. Изглежда тук обстановката и природата много му харесваха, а също спокойствието за водене на разговор. Но сега вън валеше дъжд, черни облаци се спускаха от забулените върхове на планината и всяваха някаква тревога. Шумът на дъжда се сливаше с ромона на капчуците. Те пак седяха в хола и по желание на госта порталът бе отворен към парка. Борис търпеливо го изчакваше да започне пръв. Настроението на французина беше като времето.

— Скоро дъждът ще се обърне на сняг… — забеляза Скарлатов.

— Някога, като дете, обичах тези мигове пред буря и самото начало на бурята. Гръмотевиците ми звучаха като тимпаните от увертюрите на Бетовен. И кожата ми настръхваше от трепетно очакване на нещо тревожно и разтърсващо, което тогава приемах като екстаз. Обичам такова време. У нас във Франция е прекалено слънчево.

Борис разбра двусмислието в последните му думи, но каза:

— А пък аз съм останал с впечатление, че в Париж често вали.

— Така Ви се е случило… Господин Скарлатов, исках да Ви попитам нещо и все се колебая… Какъв е този пръстен на ръката Ви?

Борис погледна големия златен пръстен с пирамидата и тайнствените знаци, подарен му навремето от барон Захариас, и се усмихна.

— Държа го по-скоро като амулет, но ако Ви дразни, бих могъл да го сваля…

— Познавам няколко сатани с подобен пръстен…

— Нямам нищо общо с тях. Всеки, който е участвал във война, има такава вещ: било куршум, закачен на верижката на часовника, било парче от шрапнел… А аз — ето тази вещ, и толкова! Дотам се простира значението й за мен.

— Вие ме успокоихте, господин Скарлатов. Още първия път, като се срещнахме, този пръстен ме направи подозрителен към Вас…

Скарлатов го сне от ръката и го пъхна в джоба на жилетката.

— Така по-добре ли е?

Шарон кимна с глава и каза:

— Господин Скарлатов, какво мислите за италианския фашизъм?

Той не отговори, а се замисли. Терминът „фашизъм“ не бе се наложил и се употребяваше понякога в пресата, по-скоро когато се отнасяше до Мусолини. Само най-далновидните и прозорливите вече се тревожеха. Борис също имаше свое мнение, но още твърде неизбистрено. Затова въпросът на Шарон го затрудни и заговори предпазливо:

— Може би е само временно явление, в тесните национални рамки на Италия?…

— Доскоро и аз така мислех, но има нещо по-тревожно, което не мога да определя — балкански страни, Русия… Струва ми се, че си заравяме главата в пясъка и не искаме да погледнем черните облаци… Затова говорех за „слънчева Франция“.

— Господин Шарон, Вие се връщате от Гърция и аз чакам отговора Ви.

— Ние обсъждаме именно въпроса, който ни интересува!… Обяснете ми, господин Скарлатов, защо в Гърция цари терор? Защо и там, както във Вашата страна, военната хунта е на власт, защо в Италия е същото, защо реваншизмът в Германия се възражда? Не се ли касае до тенденция, а не до изолирано явление?

Същите мисли бе имал и Борис, но той искаше да приключи неприятния разговор.

— Толкова лоши ли са впечатленията Ви от Гърция?

— Да. Тя върви по стъпките на италианския фашизъм. Там се шири насилие и антисемитизъм. По моя преценка в България все още има някаква надежда…

— Тогава, ако правилно съм Ви разбрал, Вие ще съдействате за заема?

— Аз вече изготвих благоприятен доклад до ОН.

— Благодаря Ви, господин Шарон. Мога ли да съобщя това?

— Аз сам официално ще го направя, но Вие не отвърнахте на въпроса ми.

— Ще се помъча, въпреки че съм затруднен в собствените си разсъждения. Според мен не се касае до временно или тясно национално явление, а до тенденция, и ако не в цял свят, то в Европа…

— Така и аз мисля, но се питам защо?

— Поради недалновидността, да не кажа глупостта, на капитализма.

— Употребявате понятия като болшевик.

— Така е по-просто да разберете. Впрочем това, което се случи в Русия, се дължи не толкова на особената гениалност у руските революционери, а преди всичко на богатите страни, на войната, разрухата и като се прибави некадърността на императора, на управляващия елит, които доведоха народа до границата на физическото унищожение, революцията беше неминуема.

— Добре. Русия засега е извън играта, а останалата Европа?

— Тук е същността на въпроса! Не Ви ли прави впечатление, че фашизмът се заражда в победените страни, обременени с непосилни дългове и репарации, с разрушено стопанство? Демократичните правителства не могат да се справят с икономическата разруха без ваша помощ. А вие взимате и последния им залък! Тогава идва часът на пророците, на екстремистите, на националистите, реваншистите, мракобесите, с други думи — на фашизма! Те обещават всичко в името на един добър живот и масите тръгват след тях, тръгват след тоя, който ще им осигури парче хляб, за да ги поведе по-късно към нова погибел.

— Искате да кажете, че ние сме виновни, че ние ще доведем фашизма в Европа?

— Не изключвам и себе си от това число в качеството си на банкер.

— Смятате ли, че този заем би попречил на една такава тенденция в България?

— Да — каза твърдо Борис.

— Вие ме убедихте.

По-нататък разговорът взе конкретен характер. Трудно беше на Скарлатов да го уговори в необходимостта Карасулиев да се заеме с техническата част и извърши сондажите. Накрая взе съгласието му и по тоя пункт. По-нататък гостът му се спря на книгата, която готви върху значението на „Комите дьо Форж“ за изграждането на френската тежка индустрия, а оттук и за спечелването на Световната война. Вероятно щяла да излезне в малък тираж, повече за специалистите. Скарлатов внимателно слушаше и изказа няколко свои наблюдения по дейността на Комитета. Рене Шарон си отиде късно през нощта.

За изненада на Борис работата по новия заем се развиваше необикновено бързо. От стария си опит знаеше, че за такава сделка са необходими минимум две години. Карасулиев разви голяма дейност. Бързо намери банки и финансови обединения, предимно английски, които да кредитират заема. Оставаше съгласието на ОН, гаранциите на правителствата, а също и гласуването в Парламента. За последното не се безпокоеше. Всички разбираха, че заемът е жизненонеобходим, че министър-председателят нямаше да срещне трудности дори от опозицията.

Дойде зимата на 1928 година. Йосиф уведомяваше за всяка своя стъпка Борис, така че да е в течение на работата. Предстоящият заем получи в пресата и деловите кръгове названието „Стабилизационен“, понеже му се възлагаха големи надежди за съвземането на икономиката. Разшумя се и в световния печат. И още преди да бъде одобрен, българските търговци почувстваха повея на новия вятър. Появиха се кредитори, които в годините преди войната бяха изчезнали. Стопанският живот започна да се съживява. На 10-и март същата година Съветът на ОН прие доклада и протокола на Финансовия комитет за българския стабилизационен заем от четири и половина милиона лири стерлинги при седем на сто лихва. На 15-и и 16-и март започнаха разискванията в Народното събрание и върху интерпелациите по условията на заема. На 3-ти април министърът на финансите Моллов внесе за одобрение в Парламента протокола на Финансовия комитет на ОН. Точно по това време се случи едно събитие, което на пръв поглед нямаше никакво отношение към заема… Една нощ Скарлатов се събуди от гръмотевици, както помисли в първия миг. Но в началото на пролетта такива бури бяха изключени. Той стана от леглото и излезе на балкона. В нощта се чуваха взривове. Някъде на югоизток се появи зарево. Скоро всичко заглъхна. Остана само заревото. Той се прибра и си легна. На сутринта се обади на Туше Динев по телефона. Бил се подпалил някакъв погреб към Слатинския редут от стари снаряди. Към 10 часа сутринта му телефонира Рене Шарон и поиска незабавна среща. Пристигна почти веднага с колата си и влезе в кабинета като буреносен облак.

— Господин Скарлатов, можете ли да ми обясните какво става? — започна веднага Шарон, без дори да поздрави.

— Не разбирам добре въпроса Ви. Моля, заповядайте, седнете…

— Не, няма да сядам. Чакам отговора Ви?

— За какво се касае?

— Нима спахте спокойно тази нощ?

— Не, но разбрах, че се отнася до авария в някакъв стар погреб около Слатинския редут, останал от войните.

— Някакъв стар погреб?! Добре казано, само че не е стар! Военните аташета на Франция, Великобритания, Гърция и Сърбия още сутринта дадоха своето експертно заключение. Касае се за нови, модерни снаряди, може би най-модерните в света, доставени по контрабандни пътища! Как ще обясните наличието им в околностите не къде да е, а на столицата?!

— Вероятно правителството ще даде някакво обяснение.

— Аз питам Вас! Вие твърдяхте, че ако дам положителен доклад до Финансовия комитет, ще помогна не само на икономиката, но и на демокрацията! Ето до какво положение ме докарахте! Вие ме подведохте, господин Скарлатов!

— Господин Шарон, не смесвате ли в яда си две различни неща?

— И това не е всичко! Преди няколко дни са открити модерни оръжия и картечници във врачанските казарми!

— Това за мене е ново.

— О, много новини ще имате още, господин Скарлатов! Аз излязох глупак, че Ви повярвах!

Шарон внезапно си тръгна, без да се сбогува, Борис беше объркан. Още същия ден в пресата на Франция и Великобритания излязоха статии по военизирането на България. В тях се обвиняваха страната и правителството, че използват или ще използват парите от заемите за военни доставки и усилване на армията. Съседите не закъсняха да атакуват и вдигнат вой до бога за военната заплаха от България. Скандалът стигна връхната си точка на 5-и април, когато представител на английската легация протестира пред министър-председателя Андрей Ляпчев, че е осъществена крупна военна доставка от две хиляди и петстотин датски картечници „Бранд“ — най-модерните по това време в света. По-нататък разкритията следваха едно след друго. Английското разузнаване попада по следите на тази афера. Замесен е лично военният министър генерал Вълков. Съобщаваха за големи суми, взети от него като комисионно. Обвиненията в корупцията засягаха най-силния човек след Царя в България. Може би те направиха неудобно по-нататъшното присъствие на генерала в Министерския съвет и по-късно биде изваден от състава на правителството. Но главната и основната причина за неговото отстраняване, според Скарлатов, си остана участието му в кървавите злодеяния през 1923 и 1925 година, които извънредно много компрометираха България, и скандалът в случая послужи само за повод. Правителството се обърка, подписването на договора за Стабилизационния заем се усложняваше. По поръчение на министър-председателя Скарлатов на няколко пъти се опита да влезе във връзка с Шарон. Най-после благоволи да го приеме. Посрещна го в кабинета си съвсем студено, едвам му кимна с глава. И все пак фактът, че го прие, бе обнадеждаващ.

— Господин Шарон, бедата не е толкова голяма. Защо се поддадохте на пропагандните шумотевици?

— И според Вас България не е главната заплаха на Балканите, така ли? Вашите съседи изглежда ще излязат прави!

— Казах, пропагандна шумотевица! Мога само да прибавя — глупост на правителството, или по-скоро на военните! У нас има една поговорка — когато господ раздавал на хората ум и разум, всеки получил по нещо. Само военните не получили, понеже закъснели — били на маневри по това време!…

Рене Шарон се усмихна и с усилие си възвърна сериозния израз. Това не убегна от погледа на Скарлатов и той продължи вече по-спокойно:

— Да вземем факта от най-грубата страна, тоест че България се превъоръжава. Но кого превъоръжава? В момента ние нямаме армия. Налице са само 15 хиляди души войници и офицери на доброволчески начала. На всички тях се плаща като на наемна войска. Тогава, ако се запитаме, какво са петнайсет хиляди души спрямо половин милион действащи армии на Сърбия, Гърция и Румъния?! Те нямат ограничения по мирните договори и в броени дни ще увеличат контингента си до милиони. Каква заплаха са тия петнайсет хиляди души?! Сам виждате колко е несериозно!

— Вие защитавате милитаризма?

— Далеч съм от тая мисъл! Такъв у нас има и ние се борим срещу него! Защо тогава Вие, господин Шарон, съжалявате, че ни помагате в тая борба?

— Защото парите, които ви даваме, трябва да служат на хуманни цели!

— С подобни думи днес всеки се мъчи да прикрие грозотата на своите действия — каза Скарлатов.

— Това и за мен ли се отнася?

— Е, добре! Заем за бежанците, така ли? Сумата в левове е два милиарда и двеста и петдесет милиона. Веднага Банк дьо Пари и де Пей Ба задържа с ваше съдействие петнайсет и половина милиона във франкове. Номиналната лихва е седем на сто, а реалната осем и половина на сто. В Народната банка са депозирани един милиард и триста хиляди лева. Останалите пари са в Лондон — осемстотин и петдесет хиляди лири стерлинги — и в Ню Йорк — три милиона долара. Е, питам Ви като финансист, можете ли да ми посочите друг толкова неизгоден и тежък заем, като си държите парите във вашите банки! Бих го нарекъл заробващ!

Шарон не беше очаквал подобно внезапно нападение от Скарлатов. Досега наистина витаеше в облаците и се смяташе за хуманист. Българският банкер го принуди да слезе на грубо реална почва и това никак не му хареса, особено когато Борис заключи:

— Това не е хуманен заем, а долнопробно лихварство!

Шарон избухна:

— Аз не искам да разговарям повече, господин Скарлатов! Първия път във Вашата вила ние беседвахме задушевно и вярвахме един на друг…

— Аз и сега вярвам, господин Шарон, че няма да попречите на Стабилизационния заем. Просто Ви изтъквам другата, по-обективната страна на въпроса. И аз не съм забравил разговора за фашизма. Ако наистина мислите хуманно, Вие сте задължен да съдействате. Останалото, което се случи, са подробности.

— Не Ви задържам повече, господин Скарлатов.

Шарон не подаде ръка. Борис си излезе угнетен. Нещо завинаги се беше скъсало между тези двама мъже. Той правилно прецени, че Рене Шарон няма да попречи на заема по няколко причини, най-важната от които беше, че е заложил авторитета си в доклада до ОН. Ако го провали, това означаваше да се самоликвидира като финансист на международната арена. В следващите години продължиха да се срещат. Бяха учтиви един към друг, запазиха и уважението си, но близки не станаха, а още по-малко приятели, за което еднакво съжаляваха и двамата.

На 13 април 1928 година Народното събрание прие протокола на ОН. Новият външен заем влезе в сила. На 14 април същата година стана първото голямо земетресение в Южна България с център Чирпан, последвано от второ на 18 април. Загинаха 109 души, бяха ранени хиляда, разрушени къщи, жп линии, обори, училища, складове, черкви, казарми, селскостопански постройки, фабрики на обща стойност седем милиарда лева. Бог не бе милостив към България…