Стивън Ледър
Госпожа Мафия (7)

Когато Сам пристигна в залата за свиждане, Тери го нямаше. Наложи се да го чака петнайсет минути. Той я целуна по бузата и седна.

— Извинявай, любов моя, още ми въртят номера.

— Какво стана?

— „Пълна чистка“, така го наричат. Претърсват цялата килия.

— Защо?

— Би трябвало да търсят контрабандни стоки. Наркотици алкохол, фонокарти, такива неща. В случая обаче не търсеха нищо, просто обърнаха килията нагоре с краката. Скъсаха няколко снимки, счупиха ми огледалото, хвърлиха пастата ми за зъби в тоалетната. — Той се усмихна. — Но какво от това, не съм на курорт. Ти как си?

— Защо не ми каза за контрабандата с алкохол, Тери?

— Какъв алкохол?

— Как „какъв алкохол“? Не ми се прави на светец, Тери Грийн.

Тя му разказа за Райзър и Флечър и за откраднатия микробус.

Тери изруга и удари с юмрук по масата. Околните го изгледаха подозрително и той вдигна ръце, за да покаже, че всичко е наред.

— Знаеш ли какво мразя, Тери?

— Дебели мъже с високи токчета и жартиери. — Сам го изгледа хладно и той вдигна ръце. — Добре, добре. Извинявай. Какво мразиш?

— Мразя да ме разиграват, да ми подават информацията на парченца. Първо ми казваш за марихуаната, после ми дават някакъв бележник за фалшивите банкноти. Научих за алкохола само защото се появи проблем.

— Добре де, мислех, че Ръсел и Пайк ще се справят сами. Всичко вървеше добре.

— Не това е въпросът, Тери. Ти ми казваш само това, което трябва да знам. Което искаш да знам. Всичко друго остава скрито. Какво има, Тери? Нямаш ли ми доверие?

Тери протегна ръка, но Сам не му позволи да я докосне.

— Разбира се, че ти имам доверие. За бога, на кого другиго да се доверя?

Сам подпря главата си с ръце.

— Не знам още колко ще издържа.

Тери се наведе напред, изглеждаше искрено загрижен.

— Любов моя, всичко ще се оправи.

Тя изсумтя.

— Така каза и Джейми, преди да ти прочетат присъдата.

— Наистина ще се оправим, обещавам.

— Не можеш да обещаеш такова нещо, Тери.

Сам вдиша дълбоко, за да се успокои. Тери я изгледа загрижено, но тя поклати глава.

— Добре съм. Наистина. Добре съм.

— Сигурна ли си?

Сам кимна.

— Тази работа с алкохола трябва да я уредим. Трябва да открием кой стои зад това и да му стъпим на врата.

— Пак „ние“.

Тери вдигна рамене и разпери ръце.

— Оттук не мога да направя много, любов моя. И както казах, само на теб мога да се доверя навън. Някой е пропял за марихуаната. Виж, скъпа, ако не се заемем веднага, ще го сметнат за слабост и ще ударят отново и отново. Ще се обадя на Ръсел да подготви всичко, но ти трябва да следиш хода на операцията. Анди Макинли ще ти обясни всичко.

Сам не каза нищо. Ужасно й се пушеше, но в залата за свиждане беше забранено.

— Ричард и Лорънс дадоха ли ти бележника?

Сам кимна.

— Това е фасулска работа, Сам.

— Да бе, каза го и за предишната акция. Тери, ако ме бяха пипнали с Рег и останалите, щяха да ме тикнат зад решетките за десет години. — Тя се наведе към него и зашепна: — Сега искаш да пренасям фалшиви пари. Не може ли да почака?

— Проблемът е, че не само аз съм вложил пари. Има и други инвеститори. Единият е Майки Фокс. Ще иска да си върне загубата от последния провал.

— Тери, ти явно не разбираш колко ми е тежко. Ще ме изритат от къщи. Таксата на Джейми не е платена. От старческия дом заплашват да изхвърлят мама на улицата. Спешно имаме нужда от пари. Не следващата седмица или следващия месец. Имаме само пет бона от Уоруик Лок.

Тери се намръщи.

— Пет бона ли? За какво?

— За дела ти в модната къща.

— Какво? По дяволите, Сам, петдесетте ми процента струват много повече.

— Уоруик не смята така.

— Уоруик е мръсник.

— Мислех, че сте приятели.

— Така ли? Явно не си мислила правилно. — Тери поклати глава. — В наши дни не можеш да имаш доверие на никого.

— Твърдеше, че бизнесът не вървял.

— Последния път, като гледах балансите, всичко си беше наред. — Той постави ръце върху масата. — Добре, щом имаш нужда от пари, оставил съм на Джордж Кей да ми пази известна сума. Десетина бона.

— Не ми спомена при последната ни среща.

— Е, сега ти му спомени. Кажи му, че ти трябват спешно. Трябва да бутнеш нещо и на Блаки. А за Испания също ще имаш разходи.

Сам се отпусна на стола си. Чувстваше се изтощена.

— Не е честно — каза с въздишка. — Имах личен живот. Бях независима от теб.

Тери се засмя.

— Никога не си била независима от мен.

Сам се изсмя нервно.

Тери се наведе, лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.

— Чувствата ми към теб не са се променили. Дълбоко в душата си винаги съм ти бил верен.

— Значи изневерите са били само повърхностни, а? Какво успокоение. — Тя си пое дълбоко въздух. — Съгласих се само да ти осигуря алиби за онази нощ. Сега ме въвличаш в нещо, което… — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Нещата вече ми се изплъзват.

— Ще се справиш.

— По-добре да ми беше разказал всичко.

— Кълна се в живота на майка си, нищо друго не крия.

Тя го изгледа хладно.

— Не въвличай Грейс в тази мръсотия, Тери.

Той вдигна виновно рамене.

— Ако излезе още някоя сделка, за която не си ми казал, Тери Грийн, има опасност да ме обесят заради теб.

— Не си ли разбрала? Смъртното наказание е отменено.

— Да, голям късметлия си.

— Хей…

Той я изгледа обидено, но това не я трогна.

— Мръсник такъв.

— Ще ти се реванширам, като изляза, любов моя. Обещавам.

— Ще видим. Ще видим.

* * *

През деня „Лапландия“ бе неуютно, западнало място. Всички лампи светеха, разкривайки истинската мизерия на заведението. Червените велурени седалки в сепаретата бяха избелели и скъсани на места, масите — издраскани, килимите — с дупки от цигари. Един мъж чистеше с прахосмукачка и си подсвиркваше фалшиво, друг, покачен върху дървена стълба, сменяше някаква крушка. Бяха напръскали с ароматизатор с миризма на лимон, но тя не успяваше да замаскира вонята на цигарен дим.

Джордж Кей стоеше зад бара и броеше бутилките с алкохол. Чу стъпките на Сам и се обърна. Отначало лицето му помръкна, но той побърза да се усмихне.

— Сам, каква приятна изненада. — Той излезе иззад бара, целуна я по бузата и стисна ръката й. — Нямахме уговорка, нали?

— Неочаквано посещение, Джордж. Как вървят нещата?

— Чудесно. — Той кимна към бутилките зад бара. — Ако не броя всичко, ще ме оберат до шушка.

— Да, в наши дни човек не може да се довери на никого, нали?

Лицето на Кей стана малко по-сериозно.

— Та какво мога да направя за теб?

— Тери твърди, че ти е оставил някакви пари.

Кей присви очи.

— Така ли?

— Да. И честно казано, малко съм разочарована, че не ми каза при последната ни среща, Джордж.

Кей извади инхалатора си и вдиша дълбоко. Потупа се по гърдите и прибра апаратчето.

— Да идем в кабинета ми.

Сам го последва. При всяка крачка от гърдите му се чуваше леко хриптене, панталоните му шумоляха при търкането на бедрата му. Той й отвори вратата на кабинета си и Сам се мушна покрай него, мина достатъчно близо, за да подуши потта му.

Тя се настани на дивана и запали цигара. Кей седна зад бюрото си. Намръщи се при вида на цигарата, но не каза нищо.

— Тери твърди, че му държиш десет хиляди лири.

— Това е работен капитал, Сам. Постоянно е в обращение.

— Не така ми представи нещата Тери. Каза, че ти ги оставил да му ги пазиш за черни дни. И повярвай ми, Кей, напоследък така ми е причерняло, че две не виждам.

Кей потърка бузата си, намръщи се.

— Сам, съжалявам, но в момента не са у мен.

— Къде са, Джордж?

— Ами… — Той се запъна, търсейки подходящи думи. — Вложил съм ги. В обращение са. За текущи разходи.

— Джордж, колко хиляди печелиш всяка нощ? Последния път отвън имаше опашка.

— Затънал съм в дългове, Сам.

— Глупости, Джордж.

— Да не се караме сега, Сам, моля те.

— Това не е караница, Джордж. Това е разговор. Караницата ще бъде, когато Тери разбере, че не искаш да му върнеш парите.

Кей застина.

— Това звучи като заплаха, Сам.

— Много добре познаваш Тери.

— Да, но Тери го няма, нали?

— Много си бил наблюдателен, Джордж. Само че той има приятели, които са на свобода.

— Като Макинли. Дочух, че сега работел за теб.

Сам не отговори, избълва облак дим към тавана.

Кей забарабани с пръсти по бюрото. По лицето му избиха капки пот. Сам го погледна в очите и накрая той отмести поглед.

— Днес мога да ти отпусна няколко бона — каза, — останалата част са вързани в бизнеса.

— Ами отвържи ги. Час по-скоро.

Кей се надигна и отиде до голяма снимка на две прегърнати голи блондинки на стената. Дръпна я и отдолу се показа малък сейф. Нагласи комбинацията на ключалката и отвори вратата. Извади пачка банкноти от по двайсет лири.

— Знаеш ли — каза, — размислих над предложението ти да купя дела на Тери в клубовете.

Сам протегна ръка и Кей й подаде парите. Тя прокара пръст по ръба на пачката.

— Колко има тук, Джордж?

— Две хиляди.

— Нали каза няколко. Две не е няколко. Две си е две. Тери каза десет.

— Ще ти дам и останалите осем, Сам. При първа възможност. Доста загубих с тази марихуана, забрави ли?

— И аз загубих.

Тя прибра пачката.

— Помислих, че може да се споразумеем с Тери. Да купя дела му. Това ще разреши финансовите ви проблеми, нали? Е, след загубата с канабиса няма да мога да платя веднага, но съм сигурен, че ще се споразумеем.

— Ще предам на Тери, като го видя.

— Дали е планирал още нещо?

Тя присви очи.

— Какво имаш предвид, Джордж?

— Ами… Нали знаеш. Някакви други… далавери. За покриване на загубите.

— Питай самия Тери. Защо не му идеш на свиждане? Сигурна съм, че ще ти се зарадва.

Кей кимна. Върна се при сейфа и го заключи, премести снимката на мястото й.

— Знам, че преживяваш тежки моменти, Сам. Имаш много ядове.

— Благодаря за съчувствието.

Кей се върна зад бюрото и се отпусна на стола. Извади инхалатора и се заигра с него.

— Винаги си ми била слабост, Сам. Знаеш го. Ако искаш да поговориш с някого…

Сам кръстоса крака и забеляза, че Кей проследи с поглед движението й. Тя опита да сдържи раздразнението си: беше дошла за парите на Тери, не да флиртува с негов приятел.

— Единственото, което ме интересува в момента, са парите на Тери.

— Парите не са най-важното в живота, Сам. — Кей отново вдиша от инхалатора. — Можеш да дойдеш някоя вечер в клуба. Да пийнеш шампанско. Да хапнеш. Да се видиш с хора като в добрите стари времена. Жена като теб не бива да се самоизолира така.

Сам се изправи. Изведнъж се почувства омърсена, не искаше да прекарва и минута повече в компанията на Кей. Той беше дори по-отвратителен от клуба си.

— Обади ми се, когато събереш останалите пари — каза тя и излезе.

Зад гърба си чу отново звука от инхалатора.

 

 

Сам се качи в колата и въздъхна.

— Как мина, госпожо Грийн? — осведоми се Макинли.

— Добре, предполагам. — Тя затвори очи и облегна глава на седалката. — Колко получаваш от Джордж Кей, Анди? — Макинли не отговори и тя отвори очи. — Какво е това, да не си му дал обет за мълчание? Хайде, кажи.

Той се усмихна.

— Нека се изразя по-просто, госпожо Грийн. Ръкувахте ли се с него?

Тя поклати глава.

— Не.

— Това е добре, не се налага да си броите пръстите. — Той запали двигателя. — Накъде сега?

Сам погледна часовника си. Наближаваше обяд.

— Искам да се видя с Блаки.

— Не вярвам да се зарадва на визитата ви.

— Може би, но трябва да измъкнем Тери от затвора, а само Блаки може да ни помогне.

Макинли я остави на ъгъла до полицейския участък, където работеше Блаки, и тя се обади на инспектора по мобифона си, докато отиваше към входа.

— Блаки, Сам Грийн се обажда.

— Как, по дяволите, можа да се обадиш тук?

— Ако предпочиташ, мога да накарам Тери да ти се обади от затвора, но струва ми се, това ще ти създаде известно неудобство.

— Не е смешно, Сам.

— Да си ме чул да се смея? Пред участъка съм, Блаки. Ако не слезеш до пет минути, ще те потърся на рецепцията.

Тя затвори и запали цигара. Беше я изпушила едва наполовина, когато Блаки изскочи от участъка, навличайки палтото си.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — тросна се той.

— Щом като Мохамед не ще да отиде при планината…

— Май няма да се откажеш, докато не ме видиш зад решетките при съпруга ти. — Той се огледа тревожно. — Хайде, не можем да стоим тук.

— Срам ли те е от мен, Блаки?

Той изсъска раздразнено и закрачи към главната улица, Сам го последва.

Полицаят се насочи към една градинка, постоянно се озърташе.

— Блаки, по-спокойно. Изглеждаш подозрително.

— Ти си жена на убиец. Как иначе да изглеждам в твоята компания?

— Какво, никога ли не говориш с престъпници? Какво ченге си? Ще кажеш просто, че съм от информаторите ти.

Блаки отново изсъска и се запъти към едно езерце насред градинката.

Сам го последва.

— Виж, Блаки, трябва да говоря с Морисън. Той твърдеше, че е видял Тери да излиза от апартамента на Сноу след изстрелите. Искам да знам дали лъже. Няма да ти струва много усилия.

Блаки се обърна:

— Морисън е включен в програмата за защита на свидетелите: нова самоличност и тем подобни.

— Знаеш ли къде е?

— Не можеш да се видиш с него. Точка. Ако те оставя да говориш с него, слухът ще стигне до Уелч и ще загазя.

— Но ти знаеш къде е, нали?

Блаки я изгледа, без да спира.

— Не можеш все да бягаш, Блаки — извика Сам след него. Извади един плик от чантата си и му го подаде. — Не и ако искаш тези нещица да бъдат унищожени. — Блаки не се обърна. — Прави се на мъж, щом искаш, но ако това стигне до шефа ти, с кариерата ти е свършено.

Блаки спря. Обърна се бавно и се вгледа в плика в ръката на Сам.

— Какво, по дяволите, е това?

Сам не отговори. Двамата стояха и се гледаха като съперници на дуел, никой от които не смее да стреля пръв. Блаки стисна зъби, извади ръце от джобовете си и бавно тръгна към нея. Дръпна плика от ръцете й и бързо го отвори. Вътре бяха черно-белите снимки от сейфа на Тери. Блаки ги разгледа, лицето му почервеня.

— За такова нещо можеш да получиш седем години — изсъска той.

— За няколко снимки с приятели?

— Това е изнудване!

— О, не знаех. Е, взимам си ги обратно и забравяме всичко. Осъзнай се, Блаки. Знам, че е изнудване. Точно това целя. Сега ще ме заведеш ли при Морисън, или да изпратя негативите на шефа ти?

Блаки върна снимките в плика.

— Бързо се учиш, Сам.

— Налага се.

— Само внимавай да не преучиш. — Той пъхна плика във вътрешния си джоб. — Имаш ли кола?

Сам извади мобифона си и се обади на Макинли. След две минути лексусът спря пред градинката и Сам и Блаки се качиха отзад. Блаки каза на Макинли накъде да кара и тримата продължиха в пълно мълчание.

Спряха пред един жилищен блок в северозападната част на Лондон. Сам и Блаки слязоха и тя заоглежда закованите с дъски и напръскани със спрей витрини на магазините и купищата боклук по тротоара.

— Голяма грижа за свидетелите, Блаки, няма що.

— Съкращения на бюджета, какво да правиш? Пък и никой няма да си дава много труд, за да осигури удобства на отрепка като Морисън.

Блаки тръгна към блока. Ръждясалата метална врата бе с електронно заключване, но ключалката беше счупена и тя се отваряше и затваряше леко от вятъра. На два от трите асансьора бяха закачени бележки „Не работи“.

— На кой етаж е? — попита Сам.

— На третия.

— Не е ли по-добре да се качим по стълбите?

— Добра идея.

Тръгнаха по стълбите. Стените бяха изпъстрени със спрей — главно имена и мръсни надписи и рисунки на полови органи.

— От колко време е тук? — попита Сам.

— От около месец преди делото.

— И това ли е част от сделката, ако натопи Тери?

— Не го е натопил — възрази Блаки, задъхан от бързото изкачване. — Той е очевидец на престъпление. Има разлика.

— Да, малка подробност. Защо е в програмата за защита на свидетели?

— Помага на отдела за борба с наркотиците по няколко случая. Морисън е дребен пласьор, но познава няколко души по-високо в йерархията.

— Явно не са особено високо, иначе щяхте да му осигурите повече удобства.

Блаки се намуси. Някой се беше изходил на площадката и двамата заобиколиха опасното място със страхопочитание. На Сам й се догади, закри устата и носа си с кърпичка.

Блаки се ухили.

— Ако това ти се вижда гадно, чакай да видиш Морисън.

В коридора на третия етаж имаше петнайсетина врати. Тази на Морисън имаше шпионка и на стената личаха дупките от електронна ключалка. Устройството бе изтръгнато, но очертанията му още личаха на по-светлия цвят на боята. Блаки натисна звънеца и след като не чу нищо отвътре, потропа. Чуха се стъпки и той почука отново.

— Хайде, Рики, знам, че си тук.

Дупката на шпионката се затъмни и Морисън ги разгледа внимателно отвътре.

— Стига си се правил на интересен — подкани го Блаки.

— Кой е? — чу се приглушен глас.

Блаки извади служебната си карта и я показа пред шпионката.

— Полиция.

Вратата се открехна. Беше закачена с веригата. През процепа се показа част от лицето на Морисън — кичур рошава коса, присвито око, брадясала буза. Въпреки това Сам успя да го разпознае.

— Трябва да говорите първо с адвоката ми — изфъфли Морисън. — Не можете да си идвате, когато ви скимне.

— Нямаме време за каналния ред.

— Кои сте вие?

Блаки завря служебната си карта под носа му.

— Детектив Блаксток, началник на отдел.

Морисън се взря в документа.

— Блаксток ли? Не си от антинаркотичния, нали?

— Не, Рики. Не съм. Сега ще отвориш ли вратата, или да разбивам?

Морисън кимна към Сам.

— А тая каква е?

— Искам само да поговорим — каза Сам.

Блаки опря длан във вратата и натисна.

— Хайде, Рики, съседите ще станат подозрителни, ако ни държиш още тук.

Морисън се изхили.

— Съседите пет пари не дават.

Сам извади един плик от чантата си.

— Нося ти нещо.

Блаки я изгледа заплашително, но не каза нищо.

— Какво е това? — попита Морисън.

Сам се усмихна и потърка плика във вратата. Морисън прехапа устни, после свали веригата и отвори. Сам влезе първа, подаде плика на Морисън. Той го отвори. Вътре имаше пачка банкноти от по петдесет лири.

Блаки видя парите и постави ръка на рамото на Сам.

— Не може така! Той е свидетел, не можеш да подкупваш свидетели!

— Ти ще кажеш, че не може — сряза го Морисън.

Беше по пижама и халат. Побърза да занесе парите в спалнята, сякаш се опасяваше, че ще го накарат да ги върне.

Сам смъкна ръката на Блаки от рамото си.

— Просто улеснявам нещата — каза. — Както постъпвате с информаторите си. Ако ти е неприятно, можеш да изчакаш навън.

— Може би си права — съгласи се Блаки. Погледна часовника си. — Десет минутки, нали? След това се махаме.

Сам кимна.

Блаки я погледна, сякаш иска да каже още нещо, но просто се обърна и излезе.

Сам огледа стаята. Имаше вехт диван, две изтъркани кожени кресла и чисто нов голям телевизор с видео. Подът беше осеян с празни кутии от храна за вкъщи, върху масичката до отворена кутия бира бяха натрупани порносписания. Сам отиде при прозореца и дръпна мръсните дантелени завеси. Отдолу се виждаше преобърната обгорена кола и контейнер, преливащ от боклук.

Морисън се върна в стаята и Сам се обърна.

— Не знам какво очаквате да ви кажа — заговори той.

— Знаете коя съм, нали?

— Разбира се. Видях ви в съда, госпожо Грийн.

Тя кимна.

— Имате ли нещо против да запаля?

— Давайте.

Сам извади цигара и предложи на Морисън. Той си взе и тя му подаде запалка. Погледна дивана. На едната странична облегалка имаше отворено списание, до него стоеше кутия с хартиени кърпички. Морисън проследи погледа й, извади една салфетка и си избърса носа.

— Имам хрема — обясни. — Сума ти време ме държи.

Той хвърли списанието върху другите и се загърна по-плътно с халата.

Сам реши да остане права. Застана с гръб към прозореца и издиша облак дим.

— Рики, чух показанията ти в съда, но съм сигурна, че съпругът ми е невинен. Не може да е убил Престън Сноу.

Морисън вдигна рамене.

— Каквото съм видял, видял съм го.

— Какво по-точно?

— Вече го казах. В съда. Не съм излъгал, госпожо Грийн.

— Разкажи ми пак, Рики.

Морисън въздъхна. Смукна силно от цигарата, пак въздъхна и издиша дима.

— Разказвал съм го хиляда пъти. На ченгетата, на прокурора, на адвоката.

— Направи ги хиляда и един.

Морисън се почеса по брадичката и вдигна крака на масичката.

— Добре. Както си спя, изведнъж се събуждам. Чувам два изстрела. Бум. Бум. Ставам и отварям вратата. Съпругът ви слиза по стълбите и прибира нещо в джоба си. Аз го виждам, той не ме вижда. Той слиза, аз затварям вратата и пак си лягам. След два часа ченгетата цъфват у нас и ми съобщават, че Сноу е мъртъв. Застрелян с два куршума. — Той вдигна ръце, сякаш е доказал някаква сложна теорема. — Не е ли очевидно?

Сам кимна замислено:

— У Сноу ли живееше?

Морисън поклати глава.

— Сноу държеше горните два етажа, на долния имаше наематели.

— Познаваше ли Сноу?

— Не сме били приятели, ако това имате предвид. Просто ми продаваше стока от време на време.

— Стока ли?

— Малко кокаин.

— Често ли се друсаш?

— Ако имам пари, да.

— Каза ли го пред съда?

— Никой не ме е питал.

Сам закрачи напред-назад, забеляза малка кухня отстрани на хола. Газовата печка бе покрита с почерняла мазнина, в умивалника имаше купчина мръсни чинии, чешмата капеше.

— Да ви направя ли кафе, госпожо Грийн? — предложи Морисън.

Този неочакван израз на гостоприемство изуми Сам, но тя предпочете да не рискува да пие от чашите на Морисън.

— Не, благодаря, Рики. Беше ли взимал наркотик, когато убиха Сноу?

Морисън се намръщи като бебе, което се кани да зареве.

— Знам какво си мислите. Не ми се е привидяло.

— Не казвам, че ти се е привидяло, просто може би си бил малко замаян. С размътено съзнание.

Морисън поклати глава.

— Каквото съм видял, видял съм го.

— Било е през нощта. В коридора не е имало осветление.

— Адвокатът на мъжа ви каза всичко това в съда. Отвън идваше достатъчно светлина. Видях лицето му.

— Но само в профил. Бил е с вдигната яка.

— Той беше, госпожо Грийн. — Морисън смукна от цигарата, държеше я с палец и показалец. — Не сте били с него онази нощ, нали?

— Аз плащам за информация, Рики.

— Да, и двамата знаем, че ако някой е излъгал пред съда, това сте вие май? Не е бил с вас, нали?

Сам не отговори и Морисън се ухили самодоволно. Размаха цигарата към нея.

— Виждате ли?

— Какво те накара да се събудиш?

Морисън се намръщи.

— Какво имате предвид?

— Каза, че си се събудил и чак тогава си чул двата изстрела. Какво те събуди?

Морисън вдигна рамене.

— Не знам. Може би ми се е ходило по нужда. Защо се будят хората?

— Не чу ли крясъци, спор?

— Просто се събудих. След това чух изстрелите. После видях съпруга ви.

Цигарата на Сам изгоря до филтъра. Тя се огледа за пепелник, но не видя. Отиде в кухнята и смачка фаса в умивалника. Някаква хлебарка пробяга по една от мръсните чинии и Сам се дръпна уплашено.

— За бога, Рики, защо не почистиш тази кочина?

— Обещаха да ми изпратят чистачка.

Сам се върна в хола.

— Работил ли си друг път с Ракел?

— С какво?

— С Франк Уелч. Имали ли сте вземане-даване преди убийството на Сноу?

Морисън продължи да я гледа объркано.

— Бил ли си му информатор?

Морисън завъртя очи.

— Не мога да ви кажа такова нещо. Знаете ли колко хора ме търсят да ме очистят?

— И аз ли се включвам в това число, Рики?

— Ако се разчуе, че съм информатор, знаете ли какво ще стане с мен?

— Рики, включен си в програмата за защита на свидетелите. За всички е ясно, че пееш като канарче. Искам просто да знам, беше ли информатор на Уелч?

Морисън кимна.

— Да. Бях.

— Виж, мисля, че Уелч е натопил съпруга ми. Подозирам, че е подправил уликите.

— И мислите, че ме е накарал да лъжесвидетелствам?

Сам го погледна и кимна бавно.

— Точно това мисля.

Той срещна спокойно погледа й.

— Е, тук грешите, госпожо Грийн. Много грешите.