Стивън Ледър
Госпожа Мафия (15)

Ръсел погледна в огледалото.

— Още е зад нас. През три коли — обяви той.

Тери се изсмя високо от задната седалка на беемвето.

— Какво му става на Ракел? Да не си въобразява, че като пусне две коли между нас, ще стане невидим?

— Така ги учат в академията за дървени глави — вметна Пайк, който седеше до шофьора.

Тери се облегна назад.

— Ще действаме по план Б тогава.

Тримата се изсмяха.

Пайк извади мобифона си и набра.

— Ким? Да, на позиция ли си? Чудесно. В пет сме при теб.

Той затвори и показа палец на Тери.

Тери се усмихна.

Продължиха по магистралата, придържайки се към ограниченията. Стигнаха под един надлез. Ръсел спря, а Тери и Пайк слязоха и се покачиха по страничния насип. Изчакаха отгоре и помахаха на Франк Уелч, докато минаваше.

— Педал! — изкрещя Тери.

Уелч ги погледна, но не можеше да направи нищо в натовареното движение.

Ръсел продължи напред, а Тери и Пайк се покачиха на горното шосе. Ким Флечър ги чакаше в един джип „Тойота“. Те се качиха и потеглиха.

— Взе ли го, Ким? — попита Тери.

Флечър бръкна в жабката и извади един револвер. Пайк го взе и го подаде на Тери.

— Хубав е — каза той и провери изправността на барабана.

 

 

„Лапландия“ беше пред затваряне. Две блондинки правеха вяли опити да забавляват група костюмирани бизнесмени, но те все по-често поглеждаха часовниците си и бързаха да допият питиетата си.

Тери влезе заедно с Флечър и Пайк.

Джордж Кей седеше сам на една маса с полупразна бутилка шампанско пред себе си. Той се намръщи при вида на Тери, после стана и го посрещна с протегнати ръце.

— Тери, да се беше обадил. Момичетата вече си тръгнаха.

Тери се здрависа с Кей и го потупа по гърба.

— Просто минавах и реших да се отбия, Джордж.

— Винаги се радвам да те видя, Тери. Знаеш го. Бутилка шампанско?

— Да. Защо не? — Тери се настани на масата на Кей и даде знак на Флечър и Пайк да седнат. — Та как върви работата?

— Днес е малко празно, но нали е средата на седмицата. В петък няма да можеш да се разминеш. — Кей махна на една сервитьорка и раздвижи нямо устни, за да поръча шампанско. — Сам не е ли с теб?

Тери поклати глава.

— Днес съм свободен мъж.

Блондинките бяха забелязали Тери и сега усилено развяваха коси и се увиваха около два сребристи стълба, но той не им обръщаше внимание.

— Знаеш ли какво ми дойде наум, Джордж — продължи той. — Да поиграем на покер. Не съм играл комар от години. Имаш ли карти?

Кей го изгледа объркано.

— Карти ли? — Той извади инхалатора и вдиша от него. — Сигурно има някое тесте в офиса.

— Иди ги вземи, става ли? А, и можеш да затваряш, отпрати всички. Тази вечер искам да лудувам.

Той погледна Пайк и Флечър и двамата се ухилиха и закимаха. Сервитьорката се приближи с бутилка шампанско в кофичка с лед и четири чаши. Кей се намръщи при вида на бутилката.

— Не това „Мое“. Донеси истинско шампанско.

След два часа и след като бяха изпили три бутилки „Кристал“, четиримата мъже седяха сами в клуба около купчина банкноти. Кей спечели залагането и със самодоволна усмивка придърпа парите към себе си.

— По дяволите, Джордж — възкликна Пайк. — За трети пореден път печелиш.

— Да, днес си късметлия, Джордж — съгласи се Тери. — Де да имах и аз такъв късмет.

— Е, такива карти ми се падат — отбеляза скромно Кей и отвори нова бутилка, докато Флечър раздаваше.

— Да, ангелът ти пазител бди над теб — добави Тери. — Искаш ли да го поставим на малко изпитание?

Кей се намръщи, започна да пълни чашите с шампанско. Тери бръкна в джоба си и извади револвера. Ръката на Кей затрепери и по масата се разплиска шампанско.

— По-внимателно, Джордж.

— По дяволите, Тери!

— Какво, за пръв път ли виждаш револвер?

— Ако ченгетата ни пипнат… мамка му, разрешителното ми, клуба…

Кей върна бутилката в кофичката с леда с трепереща ръка.

— Спокойно бе, Джордж. — Тери погали цевта на револвера. — Защо ще идват точно сега? Да не заработваш допълнително и за тях?

Пайк и Флечър се изсмяха, но Кей изглеждаше смутен. Той се отпусна на стола си и започна да бърше лице с голяма бяла кърпичка, гледаше револвера с широко отворени очи.

— Какво ще правиш с това? — попита.

Тери се ухили по-широко.

— А, сега ще измислим…

Кей вдиша отново от инхалатора.

Тери отвори барабана и погледна през цевта.

— „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър — обяви. — Няма равен. Пистолетите може да са лъскави, но плюят гилзи наляво и надясно.

Тери изтръска патроните от барабана и те изтракаха върху масата.

Кей ги загледа втренчено. Хвана инхалатора с две ръце, гърдите му се свиха спазматично.

— Сума ти нещастници са свършили в затвора, защото са забравили да изтрият отпечатъците си от гилзите.

Тери сложи един патрон в цилиндъра и го затвори.

— Помниш ли оня филм, Джордж? За Виетнам?

Кей преглътна тежко:

— „Апокалипсис сега“ ли?

Тери поклати глава.

— Не бе, този беше с Марлон Брандо. Имам предвид онзи с Де Ниро. В който играят на руска рулетка. И Кристофър Уокър играеше.

Тери завъртя цилиндъра.

Пайк подсмръкна.

— „Ловец на елени“, не се ли казваше така?

Тери кимна одобрително.

— Да, същият. „Ловец на елени“. Велик филм.

Той остави револвера на масата и го завъртя. Оръжието постепенно забави ход, после спря с дуло, насочено към Тери. Той се усмихна равнодушно:

— Виждаш ли, днес явно не ми е ден.

Той вдигна бавно револвера и го насочи към слепоочието си.

— Тери! — изкрещя Кей.

Тери присви очи и натисна спусъка. Револверът изщрака.

— Боже мили! — възкликна Кей.

— Може би късметът ще се обърне, как смяташ, Джордж?

Тери постави отново револвера на масата и го завъртя.

— Тери, какво правиш? — попита Кей.

Тери не отговори. Револверът спря да се върти. Този път сочеше Флечър.

— Хайде, Ким — насърчи го Тери.

— Тери, това е лудост — проплака Кей.

— Какво има, Джордж? Нямаш ли чувство за хумор?

Флечър взе оръжието. Погледна Тери и той му кимна насърчително. Флечър бавно вдигна револвера, допря го до слепоочието си, затвори очи и натисна спусъка. Механизмът изщрака. Флечър въздъхна, отвори очи и се ухили:

— Мамка му, каква тръпка.

— По-вълнуващо е от секса — съгласи се Тери. Кей се изправи и той му се закани с пръст. — Сядай веднага!

Гласът му звучеше заплашително. Тери кимна на Флечър.

Флечър взе револвера и го завъртя. Оръжието направи шест оборота и спря. Сочеше Кей. Дебелакът го погледна ужасен.

— Твой ред е, Джордж — подкани го Тери.

— Да, хайде, Джордж. Ние сме с теб — добави Флечър.

— Нищо няма да почувстваш — увери го Пайк.

Кей хвана оръжието. Лицето му пребледня, дишането му се учести. Тери го загледа хладно и той вдигна револвера към главата си. Погледна Тери с молещи очи. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще заплаче.

— Тери…

— Хайде, Джордж. Да видим какъв ти е късметът.

Кей постави пръст на спусъка. Ръката му трепереше, той прехапа устни.

— Хайде, Джордж — настоя Тери. — Можеш да го направиш.

Пръстът на Кей побеля, цялото му тяло се разтресе, сякаш през него преминава електрически ток. Флечър и Пайк го наблюдаваха любопитно, с насърчителни усмивки.

Кей накрая се предаде.

— Не мога. — Остави револвера на масата; по лицето му потекоха сълзи. — Съжалявам. Просто не мога.

Захлипа и цялото му тяло се разтресе.

По лицето на Тери бавно се разля усмивка. Той вдигна лявата си ръка и отвори юмрук. Върху дланта му стоеше патрон.

Кей се намръщи озадачено. Изведнъж разбра.

Тери, Пайк и Флечър избухнаха в дружен смях.

— Да се беше видял само, Джордж — каза Тери. — Плачевна картинка.

Той се наведе и леко потупа дебелака по бузата.

Кей също се засмя, но очевидно не му беше весело.

Тери, Флечър и Пайк излязоха от „Лапландия“ развеселени.

— Видяхте ли го, за малко да напълни гащите.

— Той е негодник — отбеляза Пайк.

— Да, както казаха в „Кръстника“, дръж приятелите си изкъсо, а негодниците сред тях — още по-изкъсо.

— Откога започна с тези цитати от филми, Тери? — поинтересува се Пайк.

— Откакто си купи новото компактдисково видеоустройство — пошегува се Флечър.

Тери замахна да го удари по гърба, но Флечър се дръпна със смях. Тери го блъсна и той се подпря в близката стена. В същия момент от един джип изскочиха трима мъже с работни дрехи и плетени маски. Бяха въоръжени.

— На земята! — изсъска единият и опря пистолет в гърлото на Тери.

— Какво, по дяволите, е това?

— Подчинявай се, иначе ще ви разстреляме на място.

Нападателят беше широкоплещест, с хладни кафяви очи, които се виждаха през дупките на маската. Дъхът му миришеше на чесън. Говореше с ирландски акцент. Северноирландски.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита Тери.

Нападателят притисна още по-силно пистолета към гърлото му. Носеше кожени ръкавици и Тери забеляза пръста му да потрепва на спусъка.

— Добре, добре — побърза да го успокои той. — По-спокойно, става ли?

Един от другите нападатели удари с оръжието си Пайк през лицето и го повали на земята.

— Казах — на земята! — изкрещя той.

Също като мъжа с кафявите очи и той говореше с ирландски акцент, но по-гърлен.

Флечър застана на колене, след това легна с разперени ръце. Обърна глава към Пайк.

— Добре ли си? — прошепна.

— Млъквай! — изкрещя един от нападателите.

Тери понечи да коленичи, но мъжът с кафявите очи го ритна в корема и го блъсна на земята. Насочи оръжието си към главата му. Тери го погледна спокойно, без да издава страха си. Кафявите немигащи очи на нападателя срещнаха неговите и той си даде сметка, че гледа очите на хладнокръвен убиец.

Един от другите нападатели извади руло тиксо и запуши устата на Флечър и Пайк, омота здраво китките и глезените им.

Мъжът с кафявите очи набързо пребърка джобовете на Тери, без да отмества пистолета от главата му. Намери револвера и го прибра в джоба си.

Тери се поуспокои. Ако имаха намерение да го убиват, нямаше да го претърсват.

— Какво искате? — попита той.

Нападателят го удари през устата.

— Млъквай, Грийн, или ще ти пръсна черепа — изсъска и продължи да го пребърква.

Единият от другите нападатели се приближи, залепи парче тиксо на устата на Тери и друго върху очите му. После завързаха ръцете му зад гърба и го натикаха в джипа. Той опита да се съпротивлява, но някой допря пистолет във врата му.

— Мирувай.

Вратите се затръшнаха и колата потегли, Флечър и Пайк останаха вързани на улицата.

Тери лежеше на пода на автомобила. Едва дишаше през носа, затова отмести леко с език тиксото от устата си и вдиша дълбоко.

Джипът ускори. Движеха се по права линия и Тери предположи, че са на магистрала. Нямаше представа нито къде го карат, нито кои са похитителите му. Отначало си беше помислил, че са от косовската мафия, но ирландският акцент показваше, че греши. Кои бяха? Единствените ирландци, с които Тери си беше имал вземане-даване, бяха от една банда в Ливърпул. Преди няколко години опитаха да се намесят в бизнеса му, но сега всички лежаха в затвора, след като ги хванаха с един контейнер канабис на път за Лондон.

Които и да бяха тези мъже, явно много добре го познаваха. Нападателят с кафявите очи се беше обърнал към него по име, а и взеха само Тери. Явно ставаше дума за лични сметки.

Караха по магистралата около половин час, след това продължиха по по-неравни и криволичещи пътища. Накрая спряха и Тери бе измъкнат от колата; повлякоха го нанякъде. Хвърлиха го на земята върху мокра трева и мъртви листа.

— На колене — изкомандва някой.

Тери с мъка се изправи. Панталоните му се наквасиха с вода. Някой свали тиксото от устата и очите му и той примигна. Намираше се в някаква горичка, вятърът шумолеше в клоните на дърветата като шепот на неспокойни духове.

От двете му страни стоеше по един човек и когато той опита да вдигне глава, единият го удари по темето.

— Стой с наведена глава.

Тери сведе очи, стисна юмруци. Нападателите бяха трима и въоръжени, но ако мислеха да го убиват, Тери нямаше да се предаде без съпротива.

Третият нападател, онзи, който му беше говорил в колата, застана пред Тери. Носеше чисто нови ботуши.

— Голяма грешка си направил, че си използвал името ни напразно — изсъска той.

Тери го погледна. В мрака виждаше само голям черен силует.

— За какво, по дяволите, говориш?

Ирландецът го удари с пистолета си.

— За това, че си разправял, че работиш с нас — обясни с гърлен белфастки акцент. — Сякаш някога сме ти се месили. — Той насочи пистолета към челото на Тери. — Ще си кажеш ли молитвата?

Тери огледа мъжете с маските. В далечината излая лисица, след това всичко утихна, само вятърът продължаваше да свири в клоните. Тери се усмихна. Знаеше, че нямат намерение да го убиват. Ако искаха да го застрелят, щяха да го направят без излишни приказки.

— Майната ти, ирландецо. Ако искахте да ме застреляте, щяхте да го направите още в града. Така че защо не направите каквото ви е наредено? Да кажете каквото имате за казване и да се върнете в дупките си.

Пръстът на ирландеца потрепна на спусъка, но Тери не мигна. Петлето беше вдигнато и нападателят допря дулото в челото му. Тери погледна човека с маската в очите, но стомахът му се свиваше. Едно натискане на спусъка, и мозъкът му щеше да се разхвърчи по тревата. Той преглътна тежко, но здравият разум го караше да продължава да гледа нападателя си. Независимо какво щеше да стане, той бе решен да не показва никаква слабост. Ако трябваше, щеше да умре като мъж.

Ирландецът бавно свали пистолета. Тери се усмихна самодоволно — значи правилно бе преценил.

— Бихте ли ме върнали сега там, откъдето ме взехте?

Ирландецът го удари с все сила в слепоочието. Пред очите на Тери всичко почервеня, после му причерня, но той продължи да се усмихва. Знаеше, че е спечелил.

 

 

Макинли забави и превключи на дълги. Тери му махаше от края на гората. Макинли спря до него и Тери се качи на предната седалка. Притискаше кърпичка до главата си.

— Не си много бърз — изропта той.

— Тръгнах веднага — оправда се Макинли. — Когато се обади, бях в банята. Добре ли си?

— Разбира се, че не съм добре. Някакви ирландци ме пребиха с пистолет и ме оставиха насред проклетата гора. Това добре ли ти звучи, Макинли?

Макинли се намръщи, но не отговори.

— Хайде, тръгвай. Закарай ме вкъщи.

Макинли потегли към Лондон.

— Откъде в ИРА знаят за мен, Анди?

Макинли сведе смутено очи.

— Предполагам, че Сам се е свързала с тях — продължи Тери. — Как мислиш?

— Не е била с мен, Тери.

— Мисля, че трябваше да не я изпускаш от очи. Казах ти да я наблюдаваш.

— Така правих.

— Е, сигурно по някое време се е свързала с тях. Как иначе ще знаят какво съм й казал?

— Може да им се е обадила по телефона.

— Номера на ИРА го няма в указателя.

— Просто помислих…

— Стига си мислил. Не ти плащам да мислиш. Плащам ти да наблюдаваш жена ми, точка. А сега виждам, че май съм си дал парите напразно. — Тери свали кърпичката от главата си и огледа кървавите петна. — Проклети ирландци. — Обърна се пак към Макинли. — Нещо друго да имаш да ми казваш?

Макинли се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво. Говорила ли е с някого другиго, който може да ми създаде неприятности?

— Не.

— Сигурен ли си?

Макинли кимна мълчаливо.

* * *

Сам седеше в кухнята и пиеше какао, когато чу Тери да влиза. Тя си наля още мляко. Тери влезе в кухнята, притискаше до главата си окървавена кърпичка.

— Какво е станало?

— Недей да започваш и ти.

— Какво значи „недей да започваш“? Тече ти кръв.

— Имах лош ден, любов моя.

— Да не би моят да е бил хубав? Направила съм какао. Искаш ли?

— Искам бира.

Той хвърли кърпичката в кошчето и извади една бира от хладилника. Отвори я, седна на един стол и отпи направо от бутилката.

Сам опита да прегледа раната на главата му, но той я отблъсна.

— Какво е станало? — попита тя.

— Ударих си главата, като слизах от колата.

— Трябва да ти сложа нещо.

Тя отвори един шкаф и извади шишенце йод и пакет памук. Намаза раните му с дезинфекциращата течност.

Тери присви очи.

— За бога, Сам, не съм дете.

— Да, и си малко старичък да се биеш по улиците.

— Нали ти казах, че се ударих по невнимание.

— Да, много неща ми казваш.

Тери се обърна и я погледна.

— Какво означава това?

Сам го накара да се извърти и продължи да му маже раните.

— Мирувай.

— Жена ми се прави на чичо доктор.

— Къде беше тази нощ?

— В клуба. По работа.

Сам привърши с раните и прибра лекарството и памука. Наля мляко в чашата си и си сипа лъжица какао.

— Джонатан е напуснал Лора — обяви тя.

— Чудесно.

— Нещо повече. Напуснал е страната. Обадил й се от Торонто. Канада.

— Да, знам къде е Торонто.

Сам седна на стола срещу Тери.

— Да не си му направил нещо?

Тери се намръщи.

— Какво например?

— Знаеш какво. Да не си го бил?

Той замълча.

— Отговори ми, Тери.

— Какво очакваш да кажа?

— Истината. Направил ли си нещо на Джонатан?

Тери я погледна в очите и остави бирата си.

— Поприказвахме малко — призна. — Нищо повече.

— Какво му каза?

— Казах му, че ако още веднъж докосне Лора, ще си има работа с мен. Мисля, че ме е разбрал правилно. — Той отпи от бутилката и избърса устни. — Няма повече да я тормози.

Сам отпи глътка какао.

— Лора твърди, че звучал уплашено. Поискал развод, щял да й остави къщата и всичко останало.

— Малка цена за онова, което й причини.

— Да, но защо ще бяга от страната? Ти ли си го накарал, Тери?

— Стига глупости. Пък и в края на краищата така е по-добре за нея.

— Кажи ми истината, Тери. Направи ли му нещо?

Тери поклати глава.

— Не, скъпа. Поговорихме, това е всичко. Честен кръст.

Сам стана.

— Ще си лягам — обяви тя.

Изплакна чашата си на мивката.

— Идвам след минутка — каза Тери.

— Както искаш.

Той я изпрати с поглед, след това си взе втора бира.

* * *

Когато Тери излезе от къщата на следващата сутрин, Флечър и Пайк го чакаха отпред. И двамата изглеждаха засрамени.

— Благодаря за помощта снощи, момчета.

— Извинявай, Тери — измънка Флечър.

— Изненадаха ни, шефе.

— Да, и бяха подготвени.

— Направиха ли ти нещо? — попита Пайк.

Тери се качи отзад в беемвето.

— По-добре да забравим случилото се, момчета.

Мобифонът му иззвъня. Пайк и Флечър се настаниха на местата си. Тери изръмжа в телефона и затвори.

— Плановете се променят, момчета — обяви той. — Отиваме в Бристол.

През цялото пътуване на запад Тери не проговори. Пайк и Флечър постоянно се споглеждаха, чудеха се дали не трябва те да започнат разговор, но им стана ясно, че на Тери не му е до приказки. По някое време Пайк посегна към радиото, но Флечър поклати глава.

Когато пристигнаха пред дома на Алиша, Тери нареди на хората си да го изчакат в колата. Отиде на входа и позвъни.

Алиша отвори. Носеше тясна рокля с изрязано деколте.

— Тери!

— Не се прави на изненадана. Нали ти ми се обади. Сега ще ме пуснеш ли вътре, или ще стърчим тук.

Щом влязоха в антрето, Алиша прегърна Тери и го целуна страстно по устата. Бебето заплака в хола и Тери отблъсна любовницата си.

— Бебето плаче.

— Цял ден реве. Нищо й няма.

Алиша застана на колене и започна да разкопчава панталоните му.

— Алиша… Хайде, стига.

Тя започна да го гали и той затаи дъх.

— Кучка — прошепна и я погали по косата.

Тя погледна нагоре и се усмихна.

— Твоята кучка. Аз съм твоята кучка.

Тери я накара да се изправи и разкопча роклята й. Тя не носеше бельо и се усмихна, като видя изненаданото му изражение.

— Чаках те — каза. Взе ръката му и я допря между краката си. — Виж колко съм влажна.

Тери я притисна до стената и тя обви крака около кръста му.

— Да — прошепна в ухото му. — Да, Тери. Хайде.

Тери проникна в нея и тя изкрещя името му.

— Горе — изстена. — Качи ме на горния етаж.

Той я вдигна, качи я горе и двамата се любиха в двойното легло.

След това се отпусна до нея и загледа тавана. Бебето продължаваше да плаче.

— Защо страниш от мен, Тери?

— Алиша… — изръмжа той; последното, което му трябваше сега, бе скандал с любовницата му.

— Много си зает, а?

— Не е това. Нали ти казах. Ако ченгетата ме видят с теб…

— Знам, знам. Но от месеци не сме се виждали.

— Стига, Алиша.

Тя прокара ръка по гърдите и слабините му, след това надолу по бедрата му. Той се усмихна и тя продължи да го гали.

— Жена ти идва — изтърси тя.

Тери застина.

— Какво?

— Жена ти. Затова исках да те видя. Тя беше тук.

Тери се изправи рязко.

— Защо, по дяволите, не ми каза?

— Нали точно това правя?

— Защо не ми го каза по телефона?

— Защото нямаше да дойдеш. Нали?

Тери стана и започна да се облича.

— Виждаш ли?

— Какво „виждаш ли“? — попита Тери, докато закопчаваше ризата си.

— Още я обичаш, нали?

— Не бъди глупачка. Какво искаше?

— Какво те интересува какво е искала?

Тери я изгледа и тя поклати тъжно глава.

— Не знам какво искаше — отвърна Алиша. — Не стоя и една минута. Влезе насила, видя Роузи, изгледа ме, сякаш искаше да ме изпепели с поглед, и избяга.

— Видяла е детето, така ли?

— Нали ти казах вече.

Тери изруга.

— Сама ли беше?

— Някой я караше. Някакъв мъж с голяма кола.

Тери отново изруга. Макинли. Сигурно беше Макинли. Той привърши с обличането и тръгна да излиза.

Алиша грабна пеньоара си и се втурна след него.

— Тери… не се занимавай с нея. Можеш да останеш тук… при нас.

Тери намери обувките си в хола и си ги сложи. Алиша опита да го прегърне, но той я отблъсна.

— Знаеш, че е невъзможно — каза той.

Тя се усмихна съблазнително.

— Няма да те разочаровам. Ще правим само хубави неща…

— Зарежи това, Алиша.

Тя опита да го целуне, но той й обърна гръб и облече сакото си. Тя го удари по гърба.

— Мръсник!

Удари го отново и отново, но той почти не усещаше.

— Дръж се като зряла жена — изръмжа и тръгна към входната врата.

— Ти уби Престън заради мен! — изкрещя тя. — Застреля го, за да ме имаш.

Тери се извъртя. Очите му блестяха от гняв.

— Убих го, защото ме заплаши с шибания си пистолет. Защото иначе той щеше да ме убие.

— Ти така твърдиш.

— Да, така твърдя. Той си го изпроси.

— Той ми беше съпруг.

— Бивш съпруг. А и бракът не ти пречеше да спиш с мен.

— Нито пък твоят.

Тери я загледа гневно, беше се задъхал. Алиша се усмихна и се допря до него.

— Желаеш ме, не можеш да отречеш.

Тери поклати глава и тя протегна ръка и го погали между краката.

Той я отблъсна и отвори вратата.

— С мен искаш да живееш! Не можеш да се върнеш при нея! — изкрещя Алиша и затръшна вратата. — Не можеш!

* * *

Сам и Лора, хванати под ръка, излязоха от болницата.

— Не се тревожи, мамо. Добре съм.

Лора носеше тъмни очила и шал, за да скрие поизбелелите синини и още незаздравелите драскотини.

— Знам, че си добре, искам просто да повървя с дъщеря си. В това няма нищо лошо, нали?

Отидоха при лексуса. Макинли излезе напред и пое чантата на Лора от ръцете на Сам. Прибра я в багажника, двете жени се качиха в колата.

— Какво ще прави в Канада, мамо?

— Не знам, скъпа.

— Той е банкер, няма какво да прави в Канада.

— Не каза ли нещо, когато се обади?

— Само, че искал да се разведем и че ми оставя всичко. Говорихме не повече от минута. Звучеше уплашен, сякаш някой е допрял пистолет до главата му. Татко го е направил, нали? Той го е изгонил.

Макинли седна зад кормилото.

— Баща ти отрича.

— Е, това може да се очаква, нали?

Мобифонът на Макинли иззвъня и той вдигна.

— Как е татко? — попита Лора.

Сам въздъхна.

— Не знам.

— Ще се върне ли за постоянно?

Тя се намръщи.

— Надявам се, скъпа.

Макинли остави мобифона. Изглеждаше разтревожен.

— Наред ли е всичко, Анди? — попита Сам.

— Господин Грийн иска да ме види, след като ви закарам.

Макинли подкара колата.

— Коланът, Анди — напомни му Сам.

* * *

Макинли пристигна на стадиона по смрачаване. Когато излезе на игрището, прожекторите светнаха и той закри очи. Тери стоеше на мястото за биене на дузпи пред едната врата, в краката му имаше голяма торба.

— Какво има, Тери? — извика Макинли.

— Просто реших да поритам. — Тери кимна към вратата. — Ще застанеш ли да пазиш?

Макинли се приближи бавно до вратата. Тери вдигна торбата и изсипа десетина топки. Носеше черно кожено яке върху костюма си и скъпите му обувки блестяха на светлината от прожекторите. Макинли също не беше облечен в подходящ екип — вълнено палто и костюм.

Тери се засили леко и вкара една от топките в мрежата. Сложи ръце на кръста си:

— Не се стараеш много, Анди.

Макинли нагласи черните си кожени ръкавици.

— Какво става, Тери? — попита.

Пайк и Флечър се появиха от тъмното пространство зад вратата. Застанаха от двете й страни с каменни изражения. Макинли ги погледна, после пак се обърна към Тери.

Тери изрита друга топка и тя профуча покрай Макинли и се заби в мрежата.

— Понапъни се малко!

— А ако не ми се играе? — попита Макинли.

— Тогава няма да играем. — Тери започна да дриблира с една топка, ритна я нависоко, отби я с гърди и отново я подхвана с крак. — Като дете тренирах за „Уестхям“, не съм ли ти казвал? — Той отново вдигна топката, подхвърли я няколко пъти с колене, после отново я подхвана с крак. — Нищо не излезе, но по едно време бях доста добър. Такъв е животът. Всичко е до късмет. До късмет и възможности. От някои се възползваш, други изпускаш.

Тери ритна силно топката към горния десен ъгъл на вратата. Макинли се хвърли и я отби с ръка. Тери се ухили.

— Така е по-добре…

Постави една топка на точката за дузпи и отстъпи няколко крачки.

— Давам ти последна възможност, Макинли. Ако бях на твое място, щях да я хвана с две ръце.

Той се усмихна сурово, направи се, че рита. Макинли понечи да се хвърли встрани, но бързо разбра, че Тери го лъже, и се изправи отново.

Тери отстъпи още една крачка назад.

— Защо не ми каза, че сте ходили в Бристол?

Макинли не отговори. Тери се втурна напред и изрита силно топката. Тя полетя към вратата и се удари в гърдите на Макинли, изкара му въздуха. Той се олюля, Тери подготви друга топка.

— Е? — настоя.

— Не исках…

— Какво? Какво не си искал?

— Не исках да й създавам неприятности.

Тери погледна Пайк и Флечър и изкрещя.

— Аз ли не съм наред, или целият проклет свят се е побъркал?

Пайк и Флечър вдигнаха рамене. Тери се обърна към Макинли.

— Напомни ми пак, Макинли. Кой ти плаща?

— Ти.

— Значи работиш за мен, нали?

Макинли кимна.

— Защото, ако има някакво неразбиране по този въпрос, най-добре да го изясним тук и веднага.

Тери ритна друга топка. Макинли пристъпи бързо встрани и я хвана, притисна я силно към гърдите си. Тери кимна одобрително.

— Та защо, по дяволите, си разхождал жена ми до Бристол, при съпругата на мъжа, в чието убийство бях обвинен? Не ти ли се струва малко нелоялно от твоя страна?

— Тя ме помоли. Какво можех да направя?

— Можеше да ми се обадиш. Да ми кажеш. По дяволите, Макинли, малоумен ли си?

Макинли не отговори, стисна устни.

Тери изрита поредната топка в долния десен ъгъл на вратата.

— Да — извика. — Той се засилва, стреля, гооол! Тълпата ликува.

Той нагласи нова топка на точката за дузпи. Погледна Макинли.

— И какво каза тя след това?

— Искаше да знае дали ти си го убил.

— И?

— Казах, че е било при самозащита.

— Повярва ли ти?

— Струва ми се, че да.

— А Морисън? Знае ли, че съм я използвал, за да се добера до него?

Макинли кимна бавно.

Тери нагласи нова топка.

— Значи благодарение на теб жена ми знае, че съм лъжец и убиец, че съм направил дете на съпругата на жертвата и съм очистил единствения свидетел по делото. Не ти ли се струва, че това няма да се отрази много добре на стабилността на брака ми, Макинли? Да не говорим за перспективите ми да отърва затвора.

Макинли не отговори.

Тери постави крак върху топката и я завъртя напред-назад.

— Какво, по дяволите, да правя с теб, Макинли? Жълт картон ли да ти покажа? Червен ли? Как смяташ?

— Тери… аз…

Тери му даде знак да мълчи.

— Какво ще кажеш да го решим с дузпи? — попита. — Ако спасиш следващата, оставаш на изпитателен срок. Ако ти вкарам гол, ще се поразходим в гората.

— Тери…

Тери отстъпи назад и Макинли се приготви. Пайк и Флечър заподсмърчаха нервно зад вратата. Тери погледна Макинли, кимна и ритна леко топката. Тя изписа голяма дъга и Макинли я хвана с лекота. Тери се ухили:

— Значи, на изпитателен срок.

Той излезе от игрището и се запъти към паркинга. Пайк и Флечър го настигнаха и тримата тръгнаха заедно към беемвето.

— Това ли е? — попита Пайк.

— Моята половинка може да бъде доста убедителна, когато поиска. Макинли надали щеше да й устои. Щом си е наумила да види Алиша, нищо не е било в състояние да я спре. — Той погледна Макинли, който вървеше към лексуса. — Анди е добро момче. Просто не се отличава с особен ум, това е.

В паркинга навлезе син микробус със запалени фарове. Тери се обърна да го разгледа и се намръщи.

— Какво има, шефе? — попита Пайк.

Преди Тери да отговори, задната врата на микробуса се отвори и отвътре изскочиха двама мъжаги с плетени маски и пушки. Веднага последваха два гърмежа и стъклото на една кола зад Тери се пръсна на хиляди парченца. Тери се хвърли на земята. Пайк и Флечър последваха примера му със звучни ругатни.

Анди Макинли се стресна от гърмежите. Завъртя се точно навреме, за да види как Тери, Пайк и Флечър залягат зад една сребриста хонда. Двама мъжаги с пушки-помпи се приближаваха към колата, единият пак стреля.

Синият микробус ги следваше бавно, шофьорът носеше плетена маска.

Макинли изруга. Единственото му оръжие в момента бе джобното ножче. Дори с пистолет обаче нямаше какво да направи срещу две пушки. Той се огледа. На паркинга нямаше никой друг.

Той вече бе извадил ключовете за колата си, изтича при нея и я отвори. Запали двигателя и натисна газта. Той отново изруга. В момента най-малко от всичко на света му се искаше да е тук, сещаше се за милион други неща, които можеше да прави, но съзнаваше, че трябва да действа.

Тери показа плахо глава иззад хондата, но видя пушките да се насочват към него и отново залегна. Последва нов гърмеж и мигачът на колата се пръсна.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Флечър.

— Предполагам, че стрелят по нас.

Тери се претърколи настрани и се скри зад една тойота. Последва нов гърмеж, чуха се бързи стъпки.

— Мамка му, раниха ме — изкрещя Пайк; хвана се за рамото. — Простреляха ме.

— Някой от вас не носи ли пистолет? — попита Тери.

Другите двама поклатиха глави и той изруга.

Тери надникна предпазливо иззад багажника на тойотата. Двамата маскирани мъже стояха до микробуса и зареждаха пушките си. Тери се намръщи. Кои, по дяволите, бяха тия? Не можеше да са пак ирландците. Освен това ирландците използваха автомати, не пушки. Той огледа бегло паркинга и пак изруга. Освен хондата, тойотата, неговото беемве и още две коли нямаше друго прикритие. Стигаше само нападателите да заобиколят, и всичко беше свършено. Той пак изруга. Изведнъж чу рев на мотор и лексусът с Макинли зад волана се понесе с пълна скорост през паркинга.

Макинли стискаше кормилото с две ръце. Натисна педала за газта до крайно положение. Струваше му се, че всичко тече на забавен кадър. Шофьорът на микробуса се обърна, погледна лексуса и зина от изненада. Един от маскираните мъже тъкмо се канеше да стреля, другият бе спрял и презареждаше. Никой от двамата не беше забелязал лексуса. Тери стоеше приклекнал зад тойотата.

Инстинктът за самосъхранение караше Макинли да завие, за да избегне удара, но той знаеше, че няма друг начин да спре нападателите. Той закрещя, нададе животински вой, който се сля с рева на двигателя. Облегна глава на седалката, изпъна ръце и крака, за да се приготви за неизбежния сблъсък.

Заби се с пълна скорост в микробуса.

Лексусът се блъсна странично в микробуса. Той се преобърна, удари двамата въоръжени мъже и ги повали на земята. Едната пушка изтрака на асфалта. Макинли не отпускаше газта, лексусът повлече микробуса, моторът му ръмжеше като умиращ звяр.

Двамата нападатели лежаха на земята, още не се бяха опомнили.

— Хванете ги! — изкрещя Тери.

Той изскочи иззад тойотата и се хвърли върху шофьора, който се опитваше да се измъкне от преобърнатия микробус. Тери го сграбчи и го удари с все сила в лицето, носът на нападателя изпука. Зад него Пайк и Флечър започнаха да ритат другите двама.

Тери извлече шофьора за косата и го изрита в корема, блъсна го назад и отново го удари. Пайк остави жертвата си и стъпи върху гърдите на шофьора. Другият мъж беше в безсъзнание, изпод маската му течеше кръв. Флечър вдигна двете пушки и ги запрати надалеч.

Тери се приближи до лексуса. Макинли още седеше зад волана, тръскаше глава и дишаше тежко като тежкоатлет, който се кани да подобри личния си рекорд.

— Добре ли си? — попита Тери.

— Да — отвърна Макинли и издиша силно.

— Добре си се сетил да си стегнеш колана.

Тери отиде пред колата и огледа щетите. Изсвири леко и посочи смачканата броня.

— Ще ти го удържа от заплатата, Макинли. — Той погледа за известно време бодигарда, после по лицето му се разля широка усмивка. — Благодаря, Анди, задължен съм ти.

Макинли кимна сериозно.

Пайк се наведе и смъкна маската на единия от нападателите.

— Това са проклетите косовци! — възкликна.