Стивън Ледър
Госпожа Мафия (18)

Сам и Тери вървяха хванати за ръце през площада; над тях светеше пълната луна. Нощта беше топла и Тери носеше сакото си през рамо. От градините в покрайнините на селцето се носеше аромат на портокали.

Тери вдигна ръцете на Сам към устните си и ги целуна нежно.

— Добре ли си? — попита.

Сам кимна.

— Благодаря ти.

— За какво?

— За вечерята. За това, че ме взе.

Покрай тях минаха момче и момиче, хванати за ръце. Момичето имаше дълга руса коса и се смееше, опряло глава на рамото на приятеля си. Момчето бе с черна къдрава коса, носеше дънки и галеше ръката на любимата си. Сам се усмихна. Момичето надали бе много по-голямо от Триша. Тя се притисна до Тери.

— Почти като в добрите стари времена, нали? Вечеря, шампанско, разходка на лунна светлина…

— … и легло — допълни Тери.

Тя го ощипа леко и се засмя.

— Все за едно мислиш, Тери Грийн.

Пред тях се издигаше красива каменна църква с квадратна кула.

— Гледай — възкликна Сам. — Сигурно е на няколко века. Искаш ли да влезем?

— В църква? — направи се на изненадан Тери. — Сега кой за какво си мисли?

— Исках само да я разгледаме.

Тери се усмихна.

— Да, знам. Хайде тогава.

Те влязоха. В църквата цареше хлад и тишина, имаше висок сводест таван и боядисани в розово стени. Дъбовите скамейки бяха излъскани до блясък от безброй поколения вярващи. Двамата се запътиха хванати за ръце към олтара.

Сам погледна Тери. Той се усмихна и очите му заблестяха.

— Просто се сетих за сватбата ни — каза тя.

Тери кимна.

— И аз за това си мислех. Връщаш се към старите спомени.

— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.

Тери се намръщи.

— Откъде пък ти хрумна?

Сам въздъхна.

— Каза ми го Грейс. Последния път, когато я видях.

Тери я прегърна.

— Тя ми липсва.

— Да. И на мен. — Сам стисна леко ръката му. — Искам да запаля свещ.

Тери я пусна и тя отиде при една масичка с двайсетина горящи свещи пред една икона на Богородица. Взе нова свещ и я запали, след това затвори очи и постоя почти цяла минута неподвижно.

След това отвори очи и се усмихна.

— Какво си пожела? — попита Тери.

— Това са свещи за умрелите. В църквата не се пожелава нищо. Молиш се за опрощение на душите. — Тя го погледна сериозно. — За нещо да искаш да се изповядаш?

Тери се усмихна.

— Само в присъствието на адвоката ми.

Сам се усмихна вяло и кимна леко. Отиде на предната редица пейки и седна. Тери се настани до нея.

— Искрен ли си с мен, Тери?

— За какво?

Сам поклати тъжно глава.

— Това е безсмислен въпрос. Човек или е искрен, или не. То е като да си бременна. Няма средно положение.

— Все с тия подвеждащи въпроси.

— Все с тия уклончиви отговори.

Тери я погледна сериозно.

— Ще се поправя, скъпа. Отварям нова страница. Започвам нов живот.

Сам го погледна, запита се дали казва истината. Вгледа се в сините му очи и усети, че й се завива свят.

— Знаеш, че аз убих Сноу — каза накрая той с равномерен глас.

Отначало Сам не повярва на ушите си. Намръщи се, отново премисли думите му, за да се увери, че го е разбрала правилно.

Тери продължаваше да я гледа.

— И знаеш за Алиша — допълни.

Сам го погледна сурово. Побиха я студени тръпки. Не беше страх. Обхвана я гняв. Гняв, който едва успя да скрие.

— Тя не означаваше нищо за мен — продължи Тери. — Нито преди, нито сега. Дори не съм сигурен, че детето е мое.

— Има твоите очи — прошепна Сам. — Не трябваше да ме лъжеш. Ако ми беше казал истината, може би…

Тя не успя да довърши изречението.

Тери опита да хване ръката й, но тя се отдръпна. Не искаше той да я докосва.

— Беше при самоотбрана — каза сериозно той.

— Сигурно — отвърна насмешливо тя. — А Морисън? И това ли беше самоотбрана?

— Той опита да ме убие, Сам.

— Кой? Сноу или Морисън?

— Ще ме изслушаш ли, Сам. Опитвам да бъда искрен с теб.

— Опитваш? Сигурно ти коства големи усилия.

Тери изръмжа и се загледа към олтара. И двамата запазиха мълчание. Зад тях се чу леко тропане и Сам се обърна. Една старица стоеше на колене в задната част на църквата. Кожата й бе груба като стар пергамент, на главата си носеше черна забрадка.

— Изнудваше ме със седмици — продължи тихо Тери. — Беше разбрал за детето и искаше пари. Заплашваше, че ако не му платя, ще ти разкаже за Алиша и бебето. Може би дори да го разгласи по вестниците. Все повтаряше, че съм му откраднал жената и съм му бил длъжник. Това са глупости, тя и без това щеше да го напусне, но той не искаше да чуе. Обеща, че ако му дам десет бона, ще ме остави на мира.

— И ти му повярва?

— Реших, че си струва да опитам. Не исках да ти причинявам страдание, Сам. Кълна се в Господ.

— О, всичко било заради мен, така ли? Защо не ми звучи много правдоподобно?

— Това е самата истина, Сам.

— Носил си пистолет, нали?

— Това точно искам да те убедя. Не бях въоръжен. Носех само парите. Отидох да му платя. Е, смятах да му дам да разбере, че няма да успее да ме изстиска повече, че ако отново ми досажда, ще си изпати, но не носех пистолет.

Тери въздъхна и прокара пръсти през косата си. Облегна се напред и събра ръце като за молитва.

— Занесох му десет хиляди, но той каза, че не стигали. Не можеше да се насити. Един господ знае какво беше замислил. Извади пистолета и започна да го размахва. Аз го хванах и той гръмна.

— Застрелял си го?

— Пистолетът гръмна по погрешка, Сам. И двамата го държахме. Всичко стана много бързо, но мисля, че неговият пръст беше на спусъка.

— Мислиш?

— Всичко стана много бързо, Сам. Няма да те лъжа. После той пусна пистолета и побягна из къщата като обезглавена кокошка. Не мисля, че беше сериозно ранен.

— Бил е прострелян.

— С двайсет и втори калибър. Нищо работа. Нямаше много кръв.

— О, значи всичко е било наред.

Тери постави ръка на коляното й, но тя го отблъсна.

— Сам…

— Прострелял си го два пъти, Тери — каза хладно тя.

— Той изтича на горния етаж, удряше се в стените, сякаш не виждаше къде върви. Последвах го. За да видя какво му има. Той се качи в спалнята, започна да рови из чекмеджетата, да търси нещо. След това изгуби съзнание. Свлече се на пода. Приближих се, реших, че може би е мъртъв. Не беше. Още дишаше. Затова слязох долу, за да се обадя в „Бърза помощ“.

— Колко великодушно.

— Сам, опитвам се да ти разкажа какво стана.

— Наистина ли, Тери? Нима? Или искаш да се изкараш като добър самарянин.

— Тръгнах да излизам, Сам. Исках да извикам линейка.

— И какво стана тогава?

— Той имал друг пистолет. Когато излизах, той се появи зад мен. Извади отнякъде другия пистолет и стреля. Едва не ми отнесе главата. — Тери вдигна палец и показалец, за да покаже на колко му се е разминало. — На толкова ми мина куршумът, Сам. — Той опря лакти в коленете си и се наведе напред. — Още държах другия пистолет. Застрелях го. Беше неволна реакция, Сам, изобщо не съм се замислял, не знаех какво върша. Той стреля по мен и аз се обърнах и стрелях по него.

— В главата?

— Не съм се целил, Сам. Не съм искал да го убивам. Просто исках да го сплаша. Повярвай ми, беше самозащита.

Тери се облегна назад и зачака Сам да заговори. Старицата и задната част на църквата изпъшка и се изправи. Прекръсти се и излезе.

— Защо ми го разказваш едва сега, Тери?

— За да нямаме вече никакви тайни. За да отворя нова страница. За да започнем на чисто. — Той се изправи и я погледна в очите. — Вече съм друг човек, Сам. Честен кръст.

Той посегна към ръката й и тя този път не се дръпна. Загледаха мълчаливо олтара.