Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stretch, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Марин Загорчев, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Ледър. Госпожа Мафия
Английска. Първо издание
ИК „Атика“, София, 2001
ISBN: 954-729-112-2
История
- — Добавяне
Шон Кели се намръщи при вида на посетителя в залата за разпити. Обърна се към надзирателя, който го беше довел:
— Казал съм му всичко, което имам за казване.
— Сядай и млъквай — изсъска Франк Уелч.
Полицаят хвърли две кутии цигари на масата. Бяха от любимите на Кели. Затворникът погледна презрително цигарите, но седна пред Уелч. Детективът даде знак на надзирателя да ги остави сами.
Той отвори вратата и Кели се извъртя неспокойно.
— Ей, не ме оставяйте сам с него.
— Не се тревожи, Шон — успокои го Уелч. — Не си мой тип.
Уелч изчака вратата да се затвори след надзирателя.
— Как си? — попита.
Кели го изгледа озадачено.
— Какво имате предвид?
Уелч го изгледа хладно.
— Знаеш какво имам предвид.
Кели отвори едната кутия, извади цигара и запали.
— Говорих с лекаря ти — каза тихо Уелч.
Кели се наежи.
— Как пък не.
Уелч се усмихна и вдигна вежди.
— Все паркират неправилно тия лекари.
Кели присви очи и се втренчи в детектива, после отмести поглед.
— Мамка му — прошепна.
— Ракът на задстомашната жлеза е гадна работа, а? — Уелч замълча няколко секунди, след това се наведе напред. — Посетих и любимата ти съпруга. Хубава кола си е купила. И стереоуредба. Знам, че не ти пука особено дали ще излежаваш Престън Сноу или не. Остава ти не повече от една година. Мога да се обзаложа обаче, че Тери Грийн ти се е отплатил богато. Кой даде парите, Шон? Макинли? Кей? Или жена му? Сам Грийн ли ти плати?
Кели взе двете кутии цигари и стана.
— Сам Грийн ли ти плати? — изкрещя Уелч. — Тя ли?
Кели обърна гръб на детектива и изтропа на вратата, за да го пуснат навън.
* * *
Сам вървеше бавно през гробището. Под краката й шумоляха листа. Тя коленичи пред гроба на Грейс и остави малък букет лилии до надгробната плоча. Лилиите бяха любимите цветя на свекърва й.
Сам махна сухите листа от плочата, след това се изправи и избърса ръце.
— Липсват ми разговорите с теб, Грейс. Наистина.
Две момченца притичаха с крясъци и смях по близката алея, ритайки пластмасова бутилка. Сам се усмихна на това безгрижно своеволие; животът беше пред тях.
— Е, скъпото ти синче излезе от пандиза — продължи тя и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Въпреки това още ме кара да му върша мръсната работа. Върна се у дома. Дори отново спим заедно. Имам обаче ужасното подозрение, че нещо не е наред. Какво да правя, Грейс? Какво да правя?
Сам въздъхна. Букетът се наклони на една страна и тя се наведе да го изправи. Прокара ръка по гладкия мрамор.
— Твърдеше, че в нощта на убийството на Сноу бил с някакви ирландски бандити, но и това е лъжа. Къде е бил, Грейс? Къде е бил?
Сам наклони глава настрани, сякаш очакваше надгробният камък да й отговори, но само вятърът шумолеше в клоните.
— Лора е в болницата. Ще се оправи. Продължава да твърди, че се е спънала. Не мога да разбера защо още не се е махнала. — Тя се изсмя кратко. Кимна към гроба до този на Грейс. — Ти всъщност трябва да знаеш най-добре. Човек или обича някого, или не, нали? Какво да правя, Грейс? Колкото повече се задълбавам, толкова повече лъжи откривам.
* * *
Беше ранна вечер и Сам лежеше в спалнята със студен компрес на очите си. Триша бе на концерт. Беше петък, така че Сам й разреши да остане до късно, стига да се прибере преди полунощ. Тери също го нямаше, но той не й беше дал толкова точни обяснения за това къде отива, нито кога се връща.
Сам ту задремваше, ту се будеше, блажена, че е останала за малко сама. Нищо не тревожеше съзнанието й. Просто лежеше сама в тихата стая.
Изведнъж настръхна. Чу звук от отваряне на врата, последван от тихи стъпки по килима. Тя веднага си представи Люк Сноу с пушката му; смъкна рязко компреса и седна. Някой се приближаваше към нея, някой в черно, някой с протегната ръка. Тя отвори уста да закрещи, но в последния момент го фокусира — беше Тери.
— За бога, Тери, на какво си играеш?
Той седна на ръба на леглото.
— Какво съм направил пък сега?
— Промъкваш се като крадец.
— Не съм се промъквал.
Тери изглеждаше искрено загрижен от реакцията й. Сам не му беше казала за неочакваното посещение на Люк Сноу, а и не възнамеряваше.
Тя се изправи и отметна косата от очите си.
— Бях заспала.
— Не съм искал да те плаша…
— Трябваше да почукаш. Или да позвъниш.
— Аз живея тук, Сам.
— Понякога се питам дали наистина е така.
Тери се намръщи.
— Добре. Исках да те изненадам.
— Е, постигна го.
Той се усмихна и вдигна една найлонова чанта. Откопча я и изсипа съдържанието й на леглото. Отвътре изпаднаха много пачки банкноти от по петдесет лири. Десетки. Стотици. Пачките, които Сам бе видяла в автосервиза на Майки Фокс в Испания. Тери свали хартиения бандерол на една от пачките и хвърли банкнотите във въздуха. Те се посипаха около Сам като огромни снежинки.
— Значи са пристигнали, а?
Сам стисна няколко банкноти в юмрук и ги заразглежда.
— До последната — отвърна Тери. Вдигна втора чанта от земята и изсипа и нея на леглото. — И двете коли са минали благополучно границата. Отворихме ги в склада. Платихме на останалите участници в сделката. Това е само за нас.
Той хвърли чантите на земята и целуна Сам по устата.
Тя го отблъсна.
— Колко има тук? — попита.
— Тук ли? Около половин милион.
— Половин милион!
— Не бързай да се радваш. Не забравяй, че не са истински. Трябва да се преперат. Чрез клубовете, чрез неколцина познати. Не можеш да ги внесеш направо в банката.
Сам притисна няколкото банкноти до лицето си и вдиша дълбоко.
— Обожавам миризмата на пари.
— Не можем да ги харчим, Сам.
— Ама те са съвършени.
— Може да са съвършени, но не са истински. Само с една да ни хванат, и сме загазили дълбоко. Трябва да ги изперем, ще внесем чистите пари в банката и чак тогава можем да харчим.
Сам пусна банкнотите на леглото. Петстотин хиляди лири. Беше виждала пачки банкноти у Тери, но се съмняваше да е имал повече от няколко хиляди наведнъж. Петстотин хиляди лири. Това бе истинско съкровище.
— Колко време ще е нужно, за да се изперат?
— Няколко седмици. И както и да го направим, ще загубим около двайсет и пет процента. Може би и повече. Накрая ще ни останат може би около триста хиляди.
Сам кимна. Това все още беше солидна сума. Поне щяха да закърпят финансовото си положение за известно време.
Тери се приближи и протегна ръце.
— Тери! — запротестира тя.
— Хайде. — Той я накара да легне върху банкнотите. — Колко пъти ти се случва да правиш любов върху половин милион лири?
Тя се изсмя.
Тери я погледна сериозно.
— Нямаше да успея без теб, Сам.
Тя го погледна в очите, протегна ръце. Целунаха се, първо плахо, после с нарастваща страст. Сам се извъртя, започна да го съблича, докато той сваляше дрехите й.
По-късно двамата останаха да лежат върху парите. Сам нежно го погали по гърдите.
— Сериозно ли го мислеше? — попита.
— Напълно.
— Значи това е краят. Ще започнеш легален бизнес, нали?
Тери изръмжа:
— Господи, все такива моменти избираш.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. Изстискваш ми всички сокове и пак започваш: „Кога ще се пенсионираш?“
— Не е така. Просто искам да знам върху какво стоя.
Тери прокара пръсти по гърба й.
— В момента лежиш, скъпа.
Сам се усмихна хладно.
— Не е смешно, Тери.
Той обгърна гърдите й с ръце и опита да я целуне. Тя извърна глава.
— Тери…
— Да, така се казвам…
Той я целуна и този път тя не се извърна. Прокара ръка между краката й и тя изстена тихо. Той легна върху нея и тя тъкмо разтваряше крака, когато отстрани на леглото се чу звън.
Тери изруга и заопипва пода за мобифона си.
Сам опита да го спре.
— Остави.
— Може да е важно, скъпа.
— Това е по-важно.
Той я целуна, вдигна телефона и смъкна крака от леглото.
— Да? — Послуша няколко секунди. — Идвам веднага. Да.
Затвори и се усмихна виновно на Сам.
— Трябва да тръгвам, любов моя.
— Тери, искам да поговорим.
Той се усмихна и разроши косата й.
— Преди малко правихме нещо по-добро.
— Трябва да обсъдим някои неща.
Тери стана и започна да се облича.
— Добре, само че не сега. Имам работа.
— Планини за изкачване — имитира го подигравателно тя.
— По-късно. Обещавам.
Тери се облече, целуна я по бузата и излезе.
— Пази парите — извика, преди да затвори вратата.
* * *
Тери пристигна в паркинга на ръгбиклуба и спря до колата на Ким Флечър. Флечър седеше зад волана, до него беше Роджър Пайк. Тери слезе и се приближи. На паркинга имаше само още една кола — червено порше.
— Само той е вътре — съобщи Флечър. — През тази врата, след това първата вляво.
Тери кимна и протегна ръка. Флечър бръкна в джоба си и извади пистолет.
— Сигурен ли си, шефе? — попита.
Тери взе пистолета.
— Чакайте тук — нареди. — Няма да се бавя.
Флечър се спогледа с другаря си.
— Наистина ли не искаш да дойдем? — попита Пайк.
Тери провери механизма на пистолета.
— Да не би да мислите, че не мога да се справя сам, а, момчета?
— Не е това, шефе — отвърна Флечър. — Просто не искаме да пропуснем веселбата.
Тери поклати глава и прибра пистолета в джоба си.
— Това е само моя работа.
Той се запъти към входа на залата за бодибилдинг на спортния клуб.
Джонатан Никълс лежеше по гръб на лежанката за вдигане на тежести и не го видя, когато влизаше.
— Изразходваш излишната енергия, а? — заговори Тери. — Сега нямаш върху кого да си изкарваш яда.
Никълс застина с тежестите върху гърдите.
— Тери… аз… тя падна… — започна да заеква.
— О, нещастен случай, а? — Тери се наведе и вдигна една тежест от два килограма. — Навсякъде стават такива неща, нали?
Тери хвърли тежестта върху Никълс и го удари по гърдите.
— За бога! — извика банковият чиновник. Скочи на крака, хвърли тежестите на пода и започна да разтрива гърдите си. — Можеше да ми счупиш ребрата.
Носеше фланелка за ръгби и широки черни шорти. Тери опря пръст във фланелката му.
— Малко за обратни ми се вижда тази игра, ръгбито. Цялото това докосване, хващане, навиране на главата между краката на други мъже. — Той отново заби пръст в гърдите на Никълс, достатъчно силно, за да го накара да отстъпи. — Малко подозрително ми се вижда. Виж, футболът, това е мъжка игра. Но в края на краищата ти никога не си бил истински мъж, нали?
Никълс замахна, но Тери се отдръпна и избегна удара. Ухили се.
— И това ли беше нещастен случай? Май не оцених правилно този съвсем безобиден жест на привързаност.
Той зашлеви шамар на Никълс.
Никълс изръмжа и замахна отново, но Тери блокира ръката му и го удари два пъти в слънчевия сплит. Никълс се наведе, едва си пое дъх. Тери го удари с все сила с лакът в лицето. Никълс залитна назад, от счупения му нос рукна кръв.
— Така е по-различно, а? — продължи Тери. — Когато противникът може да се отбранява.
Никълс избърса разкървавената си уста.
— Съжалявам — промълви.
— Не, не съжаляваш. Още не.
Тери удари Никълс в лицето и той се спъна в едни тежести и падна назад. Тери започна да го рита с все сила в бъбреците. Никълс се сви на топка, но така гърбът му стана още по-уязвим и Тери продължи да го рита с още по-голяма злоба.
Никълс се извъртя, опита да защити гърба си. Тери скочи върху него, притисна ръцете му с колене и започна да го налага с юмруци, докато лицето на зет му не заприлича на кървава пихтия. Тери спря и погледна Никълс. Очите на банковия чиновник бяха подути, полузатворени. Той се закашля, изплю кръв и от устата му изпаднаха два зъба.
Тери се наведе, хвана Никълс за яката и го изправи на колене.
— Чуваш ли ме сега? — изсъска.
Никълс изстена и кимна.
— Отвори си шибаните очи.
Никълс се подчини и го погледна уплашено. Тери извади пистолета, допря дулото до челото му и вдигна петлето с палец.
— Мъртъв си — изсъска.
— Моля те, недей…
— Ти си страхливец, който бие беззащитни жени. Никой няма да заплаче за теб.
Пръстът на Тери потрепна на спусъка.
Никълс се разхлипа. Замириса на урина и шортите му потъмняха отпред. Тери сбърчи нос с отвращение.
— Не ме убивай — проплака Никълс. — Моля те, не ме убивай.
Тери изгледа презрително зет си. Никълс затвори очи и продължи да хленчи. Тери свали пистолета и блъсна банковия чиновник отново на пода. Застана над него и насочи оръжието в главата му.
— Тя лежи в болницата цялата в катетри и рани — изсъска. — Едва не я уби. Кажи ми поне една скапана причина да не ти пръсна главата на часа.
Мокрото петно между краката на Никълс се увеличи.
— Толкова си противен.
— Съжалявам — проплака Никълс.
Тери дишаше тежко. Насочи пистолета между очите на зет си. Замисли се за Лора и за това, което й бе сторил този човек, и гневът му се усили. Пръстът му отново потрепна на спусъка. Никълс се сви на топка, по разкървавеното му лице потекоха сълзи.
Тери изпухтя презрително.
— Ето какво ще направиш. И ако не се подчиниш, си мъртъв, ясно ли е?
Никълс кимна кратко. Изплю още кръв.
— Сега отиваш у вас, взимаш си паспорта и каквото друго ти трябва и изчезваш от страната. Не ме интересува къде ще идеш и какво ще правиш, но ако пак те срещна във Великобритания, смятай, че си мъртъв. Ще те убия. Ще те убия и окото ми няма да мигне.
Никълс затвори очи и закима. Дишаше на пресекулки. Тери го хвана за косата и удари главата му в пода.
— Не припадай, мръсник! — изкрещя. — Отвори си шибаните очи!
Той удари зет си с пистолета по носа.
Никълс се подчини, но погледът му беше размътен, явно едва се държеше в съзнание.
— Да не си посмял да правиш каквито и да било опити да говориш с дъщеря ми. Остави й писмо, че заминаваш. Наеми адвокат да уреди развода. Ако разбера, че си й се обаждал, ще те убия. Ясно ли е?
— Работата ми… — изстена Никълс.
— По дяволите да върви работата ти! Кажи им каквото искаш, дребно нищожество такова. Не разбираш ли? Ако до двайсет и четири часа не си напуснал страната, си мъртъв.
Никълс кимна. Изплю още кръв и още един зъб. Тери пусна косата му и се изправи. Прибра пистолета, избърса ръка в кърпата на зет си и му я хвърли с отвращение.
Тери излезе и се върна при колата. Флечър смъкна прозореца и Тери му върна пистолета, като му намигна.
— Да не си… — започна Флечър.
— Още не, но не съм се отказал.
Флечър кимна и върна пистолета на Пайк, който го прибра в жабката.
Тери потупа по покрива на колата.
— Хайде, момчета, свободни сте до края на нощта. Имам едно посещение.
* * *
Старшата сестра бе около петдесетте, набита и със самоувереност, създадена от многогодишното командване на пациентите. Тя чу бързите стъпки на Тери, преди да го види, и застана по средата на коридора, за да го пресрещне, вдигна ръка като регулировчик, който спира уличното движение.
— Къде си мислите, че отивате? — попита тя.
— При Лора Никълс. Аз съм баща й.
— Свиждането изтече, господин Никълс.
— Искам просто да остана няколко минути при нея. И не съм Никълс, а Грийн. Тери Грийн. — Тери извади портфейла си и даде на сестрата четири банкноти по двайсет лири. — Само две минути, може ли?
Той остави сестрата в коридора удивена, с банкноти в ръка.
Тери седна на пластмасовия стол до леглото на Лора. Тя спеше и не реагира, когато той се пресегна и хвана ръката й.
— Здравей, мила — каза той. — Аз съм баща ти. — Мониторите на Лора продължиха да пиукат тихо и очите й останаха затворени. — Всичко е наред. Аз се погрижих. Вече няма от какво да се тревожиш.
Той й се усмихна. Вдигна ръката й и я целуна, после я допря до бузата си.
— Баща ми биеше баба ти. Никога не я е докарвал до болницата, беше твърде хитър. Затова напуснах толкова рано родния си дом. Той прекалено често започна да използва юмруците и аз веднъж го ударих в устата.
Лора се размърда насън, стисна леко ръката на Тери, после пак се отпусна.
— Направих всичко възможно, за да запазя това семейство, Лора. Да, междувременно наруших няколко закона, но кой не го прави? Никога не съм причинил зло на някого незаслужено.
Тери погледна ръката си. Кокалчетата му бяха натъртени и омазани с кръвта на Никълс. Той пусна ръката на Лора, наведе се и я целуна.
— Както и да е, всичко вече е уредено. Той няма повече да ти причинява болка. Лека нощ, мила моя. Приятни сънища.
Тери излезе от стаята, облизвайки наранените си кокалчета.
* * *
Сам свали сакото си и го преметна през рамо. Въздухът беше с температура около трийсет градуса и с висока влажност, идеалните условия за култивиране на тропически растения. Това бе едно от любимите места на Грейс. Беше прекарвала часове в ботаническата градина „Кю“, за да рисува растенията и в разговори с градинарите, с повечето от които бе на „ти“.
Вратата от противоположната страна на оранжерията се отвори и Блаки влезе. Запъти се към Сам. Не беше свалил шлифера си, а лицето му плуваше в пот.
Сам се усмихна на конфузното му положение.
— Жежко ли ти е, а, Блаки?
— Това е прекалено, Сам. Дължа услуга на Тери, не на теб.
— Това се предава в семейството, не си ли разбрал?
Блаки извади едно листче от джоба си и й го подаде. Огледа се наляво и надясно, за да се увери, че наоколо няма никой.
— Само се надявам да не реши да се обеси, след като говориш с нея.
— Самоубийството на Морисън няма нищо общо с мен — възнегодува Сам.
Блаки вдигна рамене.
— Е, това вероятно никога няма да се разбере. — Той кимна към листчето. — Не разгласявай откъде го имаш.
— Имай ми доверие, Блаки. — Тя прочете името и адреса на листчето и го прибра в чантата си. — Защо не са я призовали на свидетелската скамейка?
— Със Сноу са били вече разделени. Няма данни да е била около къщата в нощта на убийството. А и Тери е основен заподозрян от самото начало. Не са търсили други. — Блаки избърса чело с ръкава си. — Струва ми се, ти ми обеща, че Тери ще се оттегли.
— Така е — потвърди тя.
— На твое място бих проверил по-подробно, Сам. — Блаки се обърна да си ходи. — Остани тук още няколко минути. Не искам да ни видят, че излизаме заедно.
Сам се усмихна леко.
— Боже опази. Няма да подронвам репутацията ти, я.
Блаки изсумтя, пъхна ръце в джобовете си и излезе.
Сам се разходи още пет минути из оранжерията, след това се запъти към изхода.
Макинли я чакаше до лексуса на паркинга. Отвори й задната врата, след това седна зад волана.
— Какво ще кажеш за една разходка, Анди?
— Както искате, госпожо Грийн.
— До Бристол. И си сложи колана.
През цялото пътуване на запад Сам не пророни дума, само стискаше здраво листчето. Макинли я поглеждаше от време на време в огледалото, но не прекъсна мислите й.
Когато стигнаха покрайнините на Бристол, Сам прочете адреса и Макинли кимна:
— Ще го намеря, госпожо Грийн.
Не се наложи да спира и да пита минувачи за адреса, след двайсетина минути спря пред красива къща с добре под държана градина. Отпред бе спряно блестящо синьо „Ем джи“. Сам кимна към луксозната кола.
— Момичето се справя добре. — Поседя няколко минути загледана в къщата. — Идвал ли си друг път тук, Анди?
— Защо питате, госпожо Грийн?
— Просто се чудех.
Макинли се извъртя. Погледна я хладно.
— Накъде биете, госпожо Грийн?
Тя вдигна рамене.
— Просто ми се стори, че знаеш пътя.
— Градът не е чак толкова голям.
Сам запали цигара. Свали прозореца и издиша дима навън.
— Не знам, Анди. Може да е била свидетел, може Тери да е искал да я предупреди.
Макинли се обърна напред и загледа равнодушно през предното стъкло.
— Анди?
Той постави големите си ръце върху кормилото.
— Малко ме боли глава, госпожо Грийн. Това е.
Сам отвори вратата.
— Госпожо Грийн?
— Да?
— Мислите ли, че идеята е добра?
— Искаш ли да ми кажеш нещо, Анди?
Макинли въздъхна и бавно поклати глава.
Сам слезе, хвърли цигарата и я смачка с пета, след това отиде до външната врата и натисна звънеца. Обърна се към лексуса. Макинли все още гледаше втренчено пред себе си, стиснал здраво волана.
Вратата се отвори и Сам се обърна. На прага стоеше красива негърка и я гледаше объркано. Беше около двайсет и пет годишна, с гладка черна кожа, високи скули, големи тъмнокафяви очи и дълга коса.
— Какво? — попита тя с лондонски акцент. — Какво искате?
Някъде отвътре се чу бебешки плач.
— Вие ли сте Алиша Сноу?
Погледът на младата жена стана по-суров и тя вдигна глава.
— Какво правите тук?
Сам се намръщи.
— Познавате ли ме?
— Как ме открихте?
— Вие знаете коя съм, нали?
Алиша понечи да затвори вратата, но Сам я подпря с рамо и влезе насила.
— Хей! Не може така! — изкрещя негърката.
Сам нахлу през антрето в големия хол. Бебето беше в кошарка, държеше се за пречките и ревеше колкото му глас държи.
Сам погледна детето. Беше момиченце, на петнайсетина месеца, с по-светла кожа и коса от майка си. Щом видя Сам, то спря да плаче.
Алиша се приближи зад нея.
— Не трябваше да идвате.
Сам не отговори. Едва чуваше Алиша, сякаш гласът й идваше от дълбините на дълъг тунел. Имаше чувството, че времето е спряло, не можеше да откъсне поглед от бебето. В кошарката имаше играчки. Плюшен Мечо Пух. Гумени топки. Пластмасова гъсеница. Дървени кубчета с картинки на животни.
— Ще се обадя в полицията — заплаши Алиша.
— Няма да го направите — каза тихо Сам.
На една полица имаше снимки: на Тери и Алиша с чаши шампанско в някакво заведение, приличащо на „Лапландия“; зад тях стоеше ухилен Джордж Кей. Снимка на двамата на плажа, Тери — по гащета, Алиша — с черен бански костюм, разкриващ голяма част от прелестите й. Плажът сигурно беше в Испания. Вероятно онзи до вилата на Майки Фокс. На трета снимка Тери държеше бебето, което бе на не повече от два месеца. Той се усмихваше. Гордият баща.
Алиша постави ръка на рамото на Сам, но тя я отблъсна.
— Не ме докосвай! — изсъска. — Не смей да ме докосваш!
Бебето отново заплака и Алиша го вдигна. Започна да го успокоява и погледна сърдито Сам.
Тя поклати глава, не можеше да повярва на очите си. Цялата абсурдност на положението я накара да занемее.
— Мисля, че трябва да си вървите — каза Алиша.
Сам се обърна и избяга от стаята. Едва успя да напипа бравата и изскочи задъхана от къщата. Чувстваше се, сякаш са я ударили в гърдите, всяко вдишване й струваше усилия. Сърцето й туптеше лудо и тя едва се държеше на крака.
Сам вдигна ръка, за да запази равновесие. Вратата се затръшна зад гърба й, но тя не разбра дали е от вятъра, или Алиша е излязла, за да затвори. Не я интересуваше. Искаше да избяга оттук. От това дете, от тези снимки и от всичко, което означаваха. Тя си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и бавно тръгна по алеята покрай спортната кола на Алиша.
Макинли не беше помръднал; продължаваше да гледа втренчено напред.
Сам отвори задната врата и се отпусна на седалката.
— Карай.
— Накъде — попита той.
Погледна я в огледалото, но бързо отмести очи, щом забеляза, че тя го наблюдава.
— Просто карай — изсъска тя.
Отвори чантичката си и извади цигара.
Макинли потегли бавно, от време на време поглеждаше в огледалото. Минаха покрай една детска площадка.
— Спри тук — нареди Сам.
Тя слезе, олюлявайки се, от колата и се запъти към една зелена площ с люлки. От очите й рукнаха сълзи. Тери я беше излъгал. Всичко бе лъжа. Всичко. Беше й казвал онова, което тя искаше да чуе, беше я използвал, мамил. И тя му бе повярвала. Беше се проявила като пълна глупачка. Непростимо глупава.
Чу звук от отваряне и затваряне на врата на кола и се обърна. Макинли вървеше към нея по тревата.
— Госпожо Грийн…
Сам се извърна и му зашлеви шамар. Макинли не помръдна и тя пак го удари. И пак.
— Съжалявам — извини се той.
— Мръсник!
Тя му обърна гръб, по бузите й рукнаха нови сълзи. Сам не направи опит да ги избърше. Дръпна силно от цигарата си и потрепери.
— Как можа? — промълви. — Знаел си през цялото време. От самото начало. Той го е направил, нали? Тери го е убил. Застрелял го е точно както твърди полицията.
Тя го погледна и Макинли кимна.
Тя отново му обърна гръб.
— Как е станало?
— Не съм бил там, госпожо Грийн.
Сам въздъхна.
— Наистина, госпожо Грийн. Знам само каквото ми е казал Тери. Било при самозащита.
— Бил е застрелян два пъти. В гърдите и в главата.
— Казвам само каквото знам от Тери. Сноу го изнудвал. Искал много пари. Когато Тери се обърнал да му плати, той извадил пистолет.
— Да му плати ли? Заради нея ли? Жената на Сноу?
— Бившата му жена. Сноу твърдял, че Тери му е задължен. Че му откраднал жената и трябвало да плати. — Макинли застана до Сам. — Било е при самозащита, но кой щеше да му повярва? Ракел го дебнеше, ченгетата нямаше да го изслушат дори.
— Затова му помогна, така ли?
— Тери ми даде пистолета. Аз се отървах от него. Хвърлих го в канала.
— И след това Тери дойде при мен, за да му осигуря алиби.
Макинли кимна.
— И си платил на Шон Кели. Накарал си го да признае за убийството.
— Кели има рак. Прие веднага парите. Ашър и Патерсън дадоха на жена му десет хиляди. Кели пое цялата вина.
— И на жената на Сноу ли са платили?
Макинли кимна.
— Значи всички сте знаели. Ти, Ашър, Патерсън. Знаели сте, че Алиша Сноу е любовница на Тери и той е убил бившия й съпруг.
— Било е при самозащита, госпожо Грийн.
— Така твърдиш ти. — Цигарата на Сам изгоря до филтъра, тя извади друга и я запали от фаса. — Мръсници. Сигурно ме мислите за тъпа крава.
— Не, госпожо Грийн. Не е вярно.
— Мръсници — повтори тя.
Тя се отдалечи от пързалките към една дървена катерушка. Седна, издиша облак дим и изгледа на кръв Макинли.
— Това не е всичко, нали?
Макинли не каза нищо, остана неподвижно, със скръстени ръце.
— Тери знаеше за Морисън, нали? Знаеше, че го е видял и ще свидетелства срещу него. Но не е могъл да го отстрани, докато Морисън е бил под полицейска охрана. Не е било възможно преди делото. Нали така?
Макинли кимна.
— След това обаче, след делото, след като Тери влезе в затвора, Морисън беше по-лесна плячка. — Тя поклати тъжно глава. — Използва ме, за да намеря Морисън, нали?
Макинли не отговори, но по изражението му Сам разбра, че е права.
— Толкова бях глупава. Защо не се досетих? Защо не разбрах, че ме използва?
Тя смукна от цигарата и издиша бавно.
— Ти ли го уби — попита накрая. — Ти ли уби Морисън?
— Не, госпожо Грийн. Не съм го убил аз.
— Знаеш обаче кой го е направил, нали?
Макинли стисна зъби и кимна:
— Пайк и Ръсел.
— Убили са го така, че да прилича на самоубийство.
Макинли кимна.
— Ти им каза къде да намерят Морисън, нали?
Макинли не отговори.
— Нали? — изкрещя Сам, гласът й отекна на празната площадка.
— Госпожо Грийн… — Макинли поклати тъжно глава. — Съжалявам.
— Съжаляваш? — Сам поднесе цигарата към устата си с трепереща ръка. — Ти ли съжаляваш?