Стивън Ледър
Госпожа Мафия (16)

Сам отвори очи. От долния етаж се чуваха гласове. Мъжки гласове. Тя седна в леглото, разтърка очи и погледна електронния будилник. Часът беше два. Тя стана, облече халат и слезе долу.

Роджър Пайк седеше на един стол, а Анди Макинли и Ким Флечър стояха до него и оглеждаха лявото му рамо.

— Ужасно боли — оплакваше се Пайк.

— Ти си си виновен, че не бягаш достатъчно бързо — отбеляза Флечър.

Тери ровеше из шкафовете в кухнята.

— Я по-тихо — смъмри ги той. — Ако Сам ни чуе…

Тя влезе и той замълча. Флечър и Пайк се спогледаха виновно.

— Сам вече ви чу — каза хладно тя. — А ако събудите Триша и Лора, тежко ви и горко.

— Извинявай, любов моя.

Сам се приближи до Пайк и погледна раната му.

— Какво е станало? — попита.

Макинли се отдръпна, сякаш искаше да се дистанцира от Флечър и Пайк.

— Имаха пушки, госпожо Грийн — изхленчи Пайк.

Тери му хвърли свиреп поглед, но белята вече бе направена — Сам се извърна ужасена към него:

— Пушки ли?

— Малки пушчици — оправда се Тери. — Къде са лекарствата?

— На същото място, където бяха вчера, когато трябваше да лекувам твоите рани. — Тя въздъхна и извади медицинския комплект. Обърна се към Пайк: — Свали си ризата.

Флечър помогна на приятеля си да се съблече.

— Боли — оплака се раненият.

— Разбира се, че ще боли, нали си прострелян — тросна се Тери.

Сам се наведе над Пайк и избърса около раната с мокра кърпа.

— Можеше да те убият — отбеляза.

Пайк, изглежда, остана доволен от това заключение, защото се обърна към Флечър:

— Виждаш ли?

Флечър удари ранения леко по главата. Сам го бутна:

— Не се дръж като дете, Ким.

— Ким, иди да провериш колата — намеси се Тери. — Виж да не сте изцапали с кръв седалките.

Флечър се нацупи и излезе.

Сам почисти раната, махна няколко парченца олово с пинсети. Пораженията бяха повърхностни и кръвотечението бе спряно.

— Кой го направи? — попита тя Тери.

— Твоите приятели от Косово.

— Какво?

Сам погледна Макинли, но той се извърна, явно не искаше да се замесва.

— Албанците, които остави да се намърдат на територията ни — поясни Тери. — Онзи мръсник Поскович.

— Мислех, че сме се разбрали.

— Грешно мислиш, скъпа.

Тери отвори бутилка бира.

— Опитали са се да те убият?

— Не, любов моя, дойдоха да подпишем договор за сътрудничество.

Той отпи от бутилката и обърса уста.

— Сигурно си ги предизвикал с нещо — настоя Сам, докато мажеше рамото на Пайк с йод.

— Това не е детска градина — сопна се Тери.

— Като те гледам, точно това си мисля. — Сам затвори йода и кимна на Пайк. — Вземи два аспирина и не ме занимавайте повече. — Тя остави медицинския комплект на шкафа. — Отивам да спя.

— Идвам с теб — каза Тери и махна на Пайк. — Хайде, момчета, омитайте се.

Пайк си взе ризата и двамата с Макинли излязоха. Макинли не посмя да погледне Сам в очите.

Тери отиде в банята, съблече се и си пусна душ. Сам се показа на прозореца и изчака Пайк, Флечър и Макинли да си заминат. Когато се обърна, забеляза отражението си в огледалото. Изглеждаше напрегната и измъчена, с тъмни сенки под очите и бръчки около устата. Знаеше, че не е само от недоспиване. Тери смучеше жизнените й сокове. Беше я излъгал за Престън Сноу. Беше я излъгал за престъпните си дейности. Беше я използвал, за да се отърве от Рики Морисън. И кой знае още какво замисляше.

Тя отиде в банята. Тери си тананикаше под силната водна струя.

— Каза, че ще се отказваш.

— Стига си ми натяквала, скъпа.

— Това не е натякване. Искам да поговорим. Обеща, че ще се оттеглиш, не помниш ли? Или и ти развиваш преждевременно Алцхаймер. — Тя си даде сметка какво говори и замълча. Тери се обърна. — О, извинявай, Тери. Не исках да кажа точно това. Алцхаймер не е… — Тя изруга.

— Няма нищо, скъпа. Знам, че не си искала да ме обидиш.

— Просто…

Сам вдигна рамене. Не можеше да не мисли за Грейс.

— Знам. Забрави. Неволна грешка на езика. — Той се усмихна. — Няма ли да ми изтъркаш гърба?

Сам взе едно кисе и му го хвърли. Тери се усмихна и продължи да се къпе.

— Защо продължаваш още, Тери. Не може да е заради тръпката от постоянната опасност да те застрелят.

— Още не сме стъпили на крака, прахоснице.

— Тези фалшиви пари. Триста хиляди ли каза?

Тери спря водата. Сам му подаде кърпа.

— Имам дългове. Сега може да имаме пари, но положението ни не е никак стабилно.

— Тери, ти обеща. Даде ми дума.

Той уви кърпата около кръста си и взе друга, за да си изсуши косата.

— Какво ще кажеш за една последна сделка? Един голям удар.

Сам изцъка с език и излезе от банята. Тери я последва.

— Изслушай ме, Сам.

Тя седна на тоалетката, разреса косата си.

— Не мога да повярвам, че чувам това от устата ти.

Тери се настани на леглото.

— Помниш ли за сделката, която ни предложи Майки?

Тя го погледна в огледалото.

— На теб ти я предлага. Не на нас.

— Той познава някакъв човек, който може да осигури висококачествен хероин от Афганистан.

Сам размаха гневно четката за коса.

— Искаш да ме замесиш в контрабанда на хероин? За бога, не си ли извади вече поука. Този път нищо няма да може да те измъкне от затвора.

— Ако ни хванат.

— Пак това „ние“.

— Виж, скъпа, и на мен не ми се иска, но ако искаш да се откажа, трябва да направим някой голям удар. Да натрупаме достатъчно пари, за да живеем спокойно.

Сам го изгледа хладно и продължи да се реши.

— Какво? — попита Тери. — Какво означава този смразяващ поглед?

— Това си го обмислил много добре, нали? Не ти хрумва току-тъй.

Тери преметна кърпата през врата си.

— Може да се каже. Да.

Сам присви очи.

— Не Майки е дал идеята, нали? Използвал си го само за да ми пусне мухата.

Тери се направи на обиден, сякаш предположението й нямаше нищо общо с истината.

— Хайде, Сам. Ти първа ми спомена за идеята. Виж, с тази сделка ще започнем спокоен живот. Няма да се тревожим, че всеки момент на вратата ще се появи съдия-изпълнител.

— Тери…

— Точно тук грешат всички, не разбираш ли? Поддават се на алчността и продължават, докато късметът им изневери. Ние ще направим един удар и ще се откажем.

— Сделката с канабиса беше такъв удар и се провали.

— Имаше прекалено много маймуни, затова се получи така. Този път ще стане по-просто.

Сам поклати объркано глава. Тери не падаше по гръб.

— Хероинът е сериозна сделка, Тери. Нямаш нужда от мен.

— В сравнение с четири тона канабис?

Сам въздъхна. Той имаше право.

— Как ще го прекараме във Великобритания? — попита накрая тя.

Тери се усмихна и вдигна вежди, и Сам си даде сметка, че и тя се е изказала в множествено число. Хвърли четката си към него, но не се целеше добре и той лесно я отбягна.

— Имам план.

— Не съм се и съмнявала.

Тери продължи да се хили.

Сам приключи с ресането и влезе в леглото.

— Хайде тогава. Разказвай.

— Ще го вкараме по канала за вноса на алкохол — заобяснява той. — Микробусите обикновено идват от Кале, но този път първо ще минат през Испания. Монтьорите на Майки ще им сложат тайници и ще скрият стоката. След това ще отидат в Кале и ще ги натоварим с бутилки. Никой няма да ги спре, а ако го направят, най-много да конфискуват алкохола. Митничарите няма да търсят наркотици.

— Откъде ще вземем парите, за да платим хероина?

— Ще използваме наличните средства. Ще взема и малко от Кей, от клубовете. Ашър и Патерсън също може да се включат.

Тери хвърли кърпите върху един стол и се мушна под юргана.

— Всичко си обмислил, нали?

— Да, имам някои идеи.

Той я прегърна и я придърпа до себе си. Целуна я по врата.

— И после какво? — попита тя. — Внасяме стоката във Великобритания. Какво ще правим с нея. На улицата ли ще излезеш да я продаваш?

— Ще продам цялото количество наведнъж. Имам някои познати. Ще разпитам за купувач. Ще пробутаме всичкото на един път, Сам.

— Не знам, Тери.

Той я прегърна и я целуна.

— Всичко ще мине по вода, Сам. Имай ми доверие.

Сам го погледна. „Наистина ли? — помисли си. — Наистина ли мога да ти имам доверие?“

— Какво има пък сега? — попита той.

— Какво имаш предвид?

— Ами този поглед.

— Какъв поглед?

— Подозрителен.

Тери се усмихна и пак я целуна.

Тя се обърна на другата страна.

— И с това се приключва, нали? Една сделка, и край?

— Обещавам. Честна дума. Ще започна законен бизнес, може би ще взема някоя кръчма.

— Тери Грийн, кръчмарят?

— Ще видим. Да не избързваме.

Той опита да я целуне, но тя го отблъсна.

— Боли ме глава, Тери. Съжалявам.

Той се отдръпна.

Сам го целуна по бузата.

— Лека нощ.

Обърна му гръб и остана да лежи с отворени очи, заслушана в дишането му. Не, реши, не можеше да му има доверие. Прекалено много лъжи стояха между тях. Прекалено много лъжи и едно бебе в Бристол.

* * *

Ричард Ашър крачеше напред-назад около бюрото си.

— Да не си се побъркал? — попита.

Тери се усмихна от дивана.

— Предложението е много добро, Ричард. Веднъж в живота се случва.

— Ние сме професионалисти — каза Лорънс Патерсън, който стоеше до вратата и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ашър.

— Аз да не съм аматьор? — възрази Тери.

Патерсън се приближи до бюрото.

— Под професионалисти имах предвид, че сме хора с почтени професии. Аз съм адвокат, Ричард е счетоводител. Ние само даваме съвети, не се месим в такива дела.

Тери се усмихна непринудено.

— Виж, това е уникална сделка. Твърда инвестиция. За седмица парите ти се връщат трикратно.

Ашър спря да се разхожда.

— Ама, Тери, това е контрабанда на наркотици, за бога. Хероин.

— Ричард, колко пари съм ти платил през последните десет години? Откъде мислиш, че идват? — Тери стана и посочи с пръст Патерсън. — И ти знаеш много добре откъде идват хонорарите ти. — Тери отиде зад бюрото на Ашър, настани се на кожения стол и вдигна крака. — Да говорим по същество. Това е последната ми сделка. С нея приключвам. Няма да има вече хонорари, няма да има комисиони. Дойната крава вече няма да я има. Давам ви шанс за последна тлъста печалба.

Патерсън и Ашър се спогледаха и Тери прецени, че почти ги е убедил.

— Колко? — попита Ашър.

— Колко имате?

* * *

Веднага щом видя Тери да излиза от сградата, Франк Уелч извади фотоапарата. Фокусира и снима. Тери се запъти към беемвето, Ким Флечър чакаше с работещ двигател.

Уелч мерна нещо да се движи отстрани и се обърна. До прозореца на джипа му стояха Стив Райзър и Роджър Пайк. Пайк му показа среден пръст и се ухили. След това двамата се затичаха към беемвето.

Пайк се качи отпред, а Райзър — отзад, при Тери. Беемвето потегли и Уелч го последва. Отзад се чу гърмеж и той натисна спирачки. Слезе от колата. В задната му гума се беше забила дъска с пирони.

Той изруга и погледна отминаващото беемве. Тери му помаха от задната седалка.

* * *

Тери мина през „Лапландия“, придружен от Пайк и Флечър. Клубът тънеше в полумрак, единствената светлина идваше от кабинета на Джордж Кей.

Астматикът седеше на бюрото си пред няколко купчини банкноти. Вдигна очи, когато чу Тери да влиза.

— Значи все пак ги намери — отбеляза Тери и кимна към парите.

— Мразя да ме заплашват, това мога да ти кажа.

Тери се настани на стола срещу Кей и вдигна крака на бюрото му. Пайк затвори вратата и застана с гръб към нея.

— Какво ще кажеш да ги разиграем на покер, а, Джордж — изсмя се Тери.

Пайк сви ръка като пистолет и насочи двата си пръста към Кей:

— Бум, бум!

Тримата мъже избухнаха в дружен смях.

— Не е забавно, Тери — изскимтя Кей. — Тук има триста бона. Мисля, че имам право да знам какво възнамеряваш да правиш с тях.

— Нали ти казах, Джордж, удар за милиони.

— Бих искал да знам нещо по-подробно. Имам право.

Тери кимна на Флечър.

— Преброй ги, Ким.

Флечър започна да брои парите.

Кей бръкна в чекмеджето си и извади инхалатора. Вдиша дълбоко от него.

— Да не си алергичен към парите, Джордж?

Кей остави апаратчето на бюрото, без да вдига ръка от него.

— За какво са ти парите?

Тери го изгледа хладно.

— Защо те интересува.

Кей си придаде изненадано изражение.

— Това са моите пари. Триста хиляди лири.

Тери свали крака от бюрото и се наведе напред.

— Парите са на клуба, нали? Аз притежавам половината от клуба. Освен това от години ме мамиш.

Кей се облегна назад и разпери ръце.

— Тери, Тери, Тери, не си честен.

Тери се изправи и се опря на бюрото.

— Джордж, Джордж, Джордж, не ми пука кое смяташ за честно и кое не.

Кей вдигна инхалатора с трепереща ръка и го лапна като биберон.

— Казват, че астмата се причинявала от стреса — отбеляза Тери.

Кей кимна.

— От дете я имам.

Тери се изправи и го погледна презрително.

— Дебел, грозен астматик. Сигурно детството ти не е било леко.

Кей го изгледа обидено, питаше се защо Тери се държи толкова враждебно.

Флечър приключи с броенето.

— Всичко е точно, Тери.

Той кимна и Флечър прибра парите в найлонова чанта.

— Радвам се, че не се опита да ме излъжеш, Джордж.

Кей го изгледа обидено.

— Тери…

Тери го прекъсна нетърпеливо.

— Знам, че си снасял информация на Ракел, Джордж.

Кей се стъписа. Изпусна инхалатора.

Тери се наведе и го стисна за китките, притисна ги върху бюрото.

— Знам, че си му казал за сделката с канабиса — продължи с равномерен глас той. — Знам, че си платил да ме убият в банята на затвора. Всичко знам.

Кей отвори беззвучно уста.

— Време е за разплата.

Кей опита да се освободи, но Тери беше твърде силен за него. Флечър пристъпи напред и хвана дебелака за косата. За негова най-голяма изненада тя остана в ръцете му. Флечър загледа перуката с отворена от почуда уста. Тери се ухили и пусна Кей. Пайк избухна в смях и Кей смутено закри плешивината си с ръце. Флечър размаха перуката над главата му. Кей започна да хихика нервно и четиримата мъже избухнаха в дружен смях.

Тери поклати глава.

— Хубав номер, Джордж.

Кимна на Пайк. Той се приближи и извади найлонов плик от джоба си. Надяна го на главата на Кей. Флечър хвана астматика за ръцете и му изсъска да стои мирно.

Пайк пристегна плика около врата му. Кей изцъкли очи, пликът започна да се надува и спада с всяко вдишване и издишване.

Тери погледна за последен път Кей:

— Сбогом, Джордж.

Той взе чантата с парите и излезе. Кей започна да се гърчи зад бюрото, но Тери не му обърна повече внимание.

* * *

Сам си наля мляко в кафето и пусна едно хапче подсладител. Подаде една чаша на Лора, която седеше до масата в кухнята по хавлия.

— Благодаря, мамо — каза тя.

Триша влезе в кухнята с ученическата си униформа и си наля портокалов сок от хладилника. Погледна презрително чашата кафе в ръцете на Сам и изсумтя:

— Сама си копаеш гроба, мамо. Кафето съкращава живота ти с години.

— Триша! — смъмри я Лора. — Дръж се прилично.

Сам се усмихна на малката си дъщеря.

— Честно казано, скъпа, надявам се да го изживея пълноценно.

Тя седна до Лора и въздъхна тежко.

Триша я погледна загрижено.

— Какво има, мамо?

Сам прокара пръсти през косата си.

— О, нищо. Малко съм уморена.

Триша постави ръка на рамото й.

— Да не е заради татко?

Сам се намръщи и я погледна.

— Кое те кара да мислиш така?

— Ами, първо, снощи го нямаше вкъщи.

— Беше по работа.

— Да, сигурно. — Триша седна и стисна ръката на майка си. — Мамо, пак започва старата история, не виждаш ли?

— Не можеш да знаеш какво прави, Триш.

— Досещам се. Къде е сега, мамо?

— Не каза. Сигурно по работа.

Лора и Триша се спогледаха.

— Я стига вие двете — смъмри ги Сам.

— Той те използва, мамо — продължи да настоява Триш. — Готвиш му, чистиш му, забавляваш го в леглото, но той те използва.

— Триша!

— Права е, мамо — намеси се Лора. — По цели нощи не се прибира вкъщи.

— Не е малък.

— Ами да не се държи като дете тогава — контрира Триша.

Вратата се отвори и трите вдигнаха очи. Беше Тери. Стоеше на вратата с усмивка на уста.

— Женска седянка, а?

— Говорим за вълка, а той — в кошарата — отбеляза Триша.

Допи си сока, взе си раницата и се измъкна покрай баща си.

— Здравей, Триш.

Тя изсумтя, но не отговори.

— Чао, Триш. — Тери седна до масата. — Май още ми се сърди.

Лора въздъхна и стана.

— Ще си пусна един душ.

— Да не ми се сърдиш и ти? — попита Тери.

— Още не се знае.

— Джонатан обажда ли се пак?

Лора поклати глава.

— Помисли ли върху предложението му? За развода?

— Не знам, татко. Просто искам да поговоря с него.

— Трябва да се срещнеш с Лорънс Патерсън. Да ти обясни положението. Разводите са заплетена работа, ако нямаш добър адвокат.

— Татко… — запротестира Лора.

— Искам само да кажа, че трябва да си защитаваш интересите.

— Да. Може би. — Лора поклати глава. — Просто съм объркана.

— Говори с Лорънс — повтори Тери.

Опита да вземе чашата на Сам, но тя го плесна през ръката.

— Знаеш къде е чайникът — каза.

Тери стана и си направи кафе; Лора се качи на горния етаж.

— Как мина? — попита Сам.

— Ашър и Патерсън са вътре с един милион. Изтеглиха от сметките на клиентите си, което не е много добре, но парите трябва да се осигурят спешно. Взех и триста хиляди от Кей.

Сам вдигна вежди.

— Измъкнал си триста бона от Джордж Кей? Това е все едно камък да пусне кръв.

— Нещо подобно.

Сам отпи глътка кафе.

— На кого ще продадеш стоката, след като я вкараме в страната?

Тери взе чашата си и седна до масата.

— На едни хора от Северен Лондон, с които Майки е работил преди няколко години. Шефът им се казва Джеф Донован. Навит е на сделката. Плащането ще стане при доставката. Той ще осигури средствата. Всичко ще мине по мед и масло, Сам.

Тя остави чашата си и избърса лице.

— Сигурен ли си, Тери?

— Това е единственият начин, скъпа. Или това, или продаваме и се преместваме в едностаен някъде по покрайнините. Не знам за теб, но аз няма да издържа такава мизерия.

— Да, но хероинът…

— Не мисли за него като за хероин. Това е обикновена стока. Купуваме я на континента и я продаваме на петорна цена тук. Също както с евтиния алкохол.

— Не е същото, Тери. Знаеш го.

— Защото е незаконно ли? Защото правителството е решило, че алкохолът е разрешен, а хероинът — не?

— Това е хероин, Тери.

— Все това повтаряш, скъпа. Никой не кара никого насила да става наркоман. Ние само задоволяваме търсенето. Хората взимат хероин доброволно, никой не ги кара насила. Същото като при теб с цигарите. Никой не заставя хората да пушат, но милиони го правят.

Сам посегна към кутията пред себе си, но спря. Изведнъж й се отщя да пуши.

Тери протегна ръка и потропа с пръст по кутията.

— Колко души умират от това, Сам? Десетки хиляди? Стотици хиляди? Децата постоянно те карат да ги откажеш. Това принуждава ли правителството да ги забрани? Не. Защо? Защото събира милиони от данъците. — Тери се облегна назад и се протегна. — Казвам ти, веднага щом измислят как да облагат канабиса и хероина, ще ги разрешат.

— Ами ако ни хванат, Тери?

Той се усмихна.

— Няма, скъпа. Имай ми доверие.

* * *

Макинли спря сааба пред тухления склад.

— По-добре да дойда с вас, госпожо Грийн.

— Не искам да го изплаша, Анди. — Сам се усмихна. — Просто не чупи сааба, докато съм вътре.

Макинли изръмжа:

— Това с лексуса беше катастрофа, госпожо Грийн. Нали ви казах.

— Е, Тери ми го представи в друга светлина.

Макинли се намуси.

— Тери ви е разказал какво е станало?

— Няма тайни между съпрузите, Анди. — Сам си пое дълбоко въздух и се усмихна. — Поне така се говори.

Тя се загледа през прозореца, опита да събере кураж.

— Сигурна ли сте, госпожо Грийн?

Сам въздъхна.

— Не, но не виждам друг избор. — Тя слезе от колата и му намигна. — Ако не се върна до десет минути, изпращай спасителния отряд.

Тя се запъти към входа, усещаше, че Макинли я следи през цялото време.

Вратата на склада беше отворена и когато тя наближи, отвътре излязоха двама мъжаги с груби черти и къси коси. Тя познаваше единия от предишната си среща с Поскович и му кимна. Той се обърна и извика нещо на албански към вътрешността на склада. Сам чу гласа на Поскович и двамата мъжаги се отместиха, за да я пуснат.

В склада миришеше на застояло и на пържен лук. Вътре се подготвяха двайсетина колички за хотдог; когато Сам се появи, всички мъже се обърнаха към нея.

Поскович седеше в дъното на склада и наблюдаваше двама души, които разтоварваха каси бира. Носеше изтъркано кожено яке и шарен пуловер. Той изгледа сурово Сам.

— Какво правите тук? — изръмжа.

— Дойдох да поговорим.

— Нямам какво да ви казвам. Тръгвайте си, преди да съм забравил, че сте дама.

— Бре, Зоран, това прозвуча почти като комплимент. — Тя кимна към една маса с два стола. — Защо не седнем?

— По-добре си вървете. Хората ми още се сърдят на съпруга ви.

— Доколкото разбрах, те са го нападнали с пушки.

— Имате ли представа колко загубих заради съпруга ви? Подпали предишния ми склад. Изгори всичко до основи.

— Съжалявам, Зоран. Аз нямам пръст в тази работа, гарантирам ви.

Поскович вдигна рамене.

— Двама от хората ми бяха тежко пребити. Единият още е в болница. Този ваш съпруг е истински звяр.

— Разбирам ви, Зоран. Наистина. Но вие не останахте по-назад, нали. Тази стрелба. Тери ми разправи всичко.

— Той ги преби. И смачка микробуса ни.

— И неговият лексус не е в по-розово положение, Зоран. Зъб за зъб.

Поскович се намръщи.

— Зъб за зъб ли?

— Означава, че каквото ви е направил той, вие сте му го върнали.

Поскович кимна.

— Следващия път ще го ударим по-лошо.

— И той ще ви отвърне със същото. Зъб за зъб.

Поскович вдигна рамене.

— Не очаквах да ви видя отново.

Сам се усмихна; огледа склада.

— Този е по-голям от предишния — отбеляза. — Всяко зло, а?

Поскович се намръщи.

— Какво?

— Това е поговорка. Всяко зло за добро. Значи, че от всяка неприятност може да излезе нещо хубаво.

— Да не намеквате, че трябва да съм благодарен на съпруга ви, че ми изгори склада?

— Не, не това имах предвид, Зоран.

Поскович я изгледа сърдито.

— Да не мислите, че е бил застрахован, госпожо Грийн?

Сам поклати глава.

— Не, Зоран, не си го мисля. Имате ли нещо за пиене? Много съм жадна. Какво става с водката, която пихме миналия път?

— Изгоря в пожара.

— Жалко.

Поскович се усмихна.

— Но ми изпратиха още. — Той махна към един метален шкаф до стената. — В долното чекмедже.

Сам отиде при шкафа и извади бутилка водка.

Поскович взе две големи чаши от една полица и ги занесе на масата.

— Какво искате, госпожо Грийн? — попита той, докато наливаше солидни дози водка.