Стивън Ледър
Госпожа Мафия (11)

Следващите няколко дни минаха като сън. Повечето приятели на Тери се обадиха да честитят. Джордж Кей, Дейвид Джаксън, Уоруик Лок. Дори Майки Фокс телефонира от Испания, където подготвяше следваща сделка, за да възстанови загубите от провала с канабиса. Всички бързаха да засвидетелстват верността си към Тери. Сам приемаше поздравленията и добрите им пожелания сдържано, не можеше да забрави колко неуслужливо се бяха държали, когато имаше нужда от тях.

В деня преди обжалването къщата бе обсадена от журналисти и тя остави пердетата спуснати и изключи телефона. Триша не пожела да отиде на училище и Сам не я насилваше. Двете си останаха вкъщи и гледаха телевизия. Журналистите не спряха да пъхат бележки под вратата й с предложения за пари срещу интервю и звънецът звънеше толкова често, че тя накрая се принуди да го изключи.

Вечерта репортерите станаха още по-нагли, вероятно защото ги притискаха срокове. Някои по-смели тъпчеха градината и чукаха по прозорците, а един, преоблечен като момче за доставка на цветя, избълва цял куп въпроси, преди Триша да му тресне вратата.

Когато погледна през прозореца и забеляза как един телевизионен екип се прехвърля през оградата, Сам реши, че чашата на търпението й е преляла, и се обади на Анди Макинли. Той дойде след около половин час с още шестима охранители от „Лапландия“. Те изхвърлиха всички натрапници от двора и застанаха на вратата, гледайки заплашително всеки новопоявил се журналист.

Сам покани Макинли вътре и му направи кафе.

— Обадих се в полицията, но те казаха, че не могат да направят нищо — оплака се тя.

— По-скоро не искат да направят нищо. Ще станат за смях, когато Тери излезе.

— Не мога да повярвам, че стана толкова бързо. Преди няколко седмици изглеждаше, че никога няма да го пуснат. Сега… — Тя поклати глава. — Не знам, Анди.

Макинли загледа мълчаливо чашата си.

— Мислиш ли… — Тя замълча; запали цигара. — Извинявай. Няма логика.

— Преживяхте много, госпожо Грийн.

— Да. Може би. — Отгоре Триша наду уредбата си; Сам се усмихна тъжно. — Триша не е особено радостна, че ще освободят баща й.

Макинли сведе смутено поглед и Сам осъзна, че го поставя в неудобно положение. Макар че напоследък работеше като неин бодигард, той все още бе подчинен на Тери.

— Благодаря, че дойде, Анди.

— За мен беше удоволствие, госпожо Грийн. Мога да остана и през нощта.

— Сигурен ли си?

— Мисля, че и съпругът ви би одобрил. А и утре сутринта трябва да ви закарам в съда.

Сам се почувства много по-спокойна в присъствието на Макинли. Настани го в стаята на Джейми. На сутринта той стана половин час преди нея и направи бекон с яйца. Триша се намуси на храната, но Сам яде с апетит и изпи две чаши силно кафе.

Когато излязоха за съда, повечето журналисти се бяха отказали. Двама от приятелите на Макинли още пазеха на вратата. До една кола чакаха мъж и жена. Мъжът направи вял опит да изкрещи няколко въпроса, докато лексусът минаваше покрай тях, а жената извади фотоапарат. Сам наведе глава, докато се отдалечат от журналистите.

— В съда ще има още, госпожо Грийн — предупреди Макинли; закопча колана със свободната си ръка, докато караше. — Това е голяма сензация.

— Паразити — каза Сам и си сложи черни очила.

Макинли остана при колата, а тя влезе в съда. Тери бе въведен от двама служители от затвора; махна на Сам и се усмихна. Пайк и Ръсел също бяха в залата; говореха оживено и млъкнаха едва когато приставът нареди да запазят тишина.

Съдиите бяха трима, но само единият говореше. Сам не го слушаше, изненада се от краткостта на процедурата. Две-три минути. След това в залата избухнаха радостни възгласи.

Тери се приближи и я прегърна.

— Нали ти казах — прошепна й на ухото. — Казах ти, че всичко ще се оправи.

Лорънс Патерсън го потупа по гърба, а защитникът му Джон Орвис му стисна ръката. Тери прегърна Сам и двамата тръгнаха заедно към изхода.

В задната част на залата седяха Уелч и още двама детективи с мрачни лица. Тери се ухили на Уелч.

— Заповядай в кръчмата, Ракел. Аз черпя.

— Остави го, Тери — прошепна Сам и го прегърна.

Навън защракаха фотоапарати, телевизионните екипи запалиха ослепителни прожектори. Сам си сложи черните очила, а Тери започна кратка импровизирана реч:

— Искам само да благодаря на адвокатите си и на всички, които ме поддържаха по време на престоя ми в затвора. Винаги съм знаел, че съм невинен, но това не е единствената съдебна грешка в тази страна и няма да е последната. Някой трябва да контролира полицията по-изкъсо. Дори за слепец бе ясно, че не съм извършил това убийство.

Неколцина репортери закрещяха въпроси, но Тери вдигна ръце, за да млъкнат.

— Жал ми е за семейство Сноу — продължи. — За това, което преживяха. Сега искам само да се върна у дома при семейството си. Надявам се, че всички ще уважите правото ми на личен живот. Сега с удоволствие ще ви отговоря на няколко въпроса, но след това искам да оставите мен и близките ми на мира.

Последва нов дъжд от въпроси.

Сам задърпа Тери, но той не помръдна. Харесваше му да е център на вниманието.

 

 

Макинли седеше в лексуса и наблюдаваше как Тери говори с насъбралите се журналисти. Забеляза познато лице и настръхна. Люк Сноу вървеше самоуверено по улицата към съда, с плитки, скрити под черна вълнена шапка, и рамене, свити под зеленото камуфлажно яке.

Макинли слезе от колата и тръгна да го пресрещне. Вниманието на Сноу бе съсредоточено върху Тери и журналистите и той забеляза Макинли чак когато ирландецът се изправи пред него.

— Дори не си го помисляй, Люк — предупреди тихо Макинли.

Дясната ръка на Сноу потрепна. Макинли мерна нещо метално в джоба му. Нож. Той си отдъхна. С нож можеше да се справи. По-лошо щеше да е, ако чернокожият имаше пистолет.

— Той уби брат ми — изсъска през зъби Сноу.

Макинли погледна строго младежа, държеше ръцете си разперени, за да не го предизвиква към необмислени действия, но в същото време да може да реагира навреме.

— Съдията каза, че не го е извършил — отбеляза Макинли.

— По дяволите, съдията.

Сноу опита да се промъкне покрай Макинли, но ирландецът му препречи пътя. Чернокожият понечи да измъкне ножа и бодигардът го стисна за ръката. Сноу опита да се съпротивлява, но Макинли бе доста по-як.

— Ще ти счупя ръката — предупреди той.

— Той уби брат ми! — изсъска Сноу. В очите му заблестяха сълзи, брадичката му затрепери. — Гледай го сега как се перчи пред шибаната преса.

— Не го прави за слава, Люк. — Макинли почувства, че противникът му вече не се съпротивлява. — Връщай се вкъщи.

— Ще го убия.

— Няма да го убиеш, Люк. Поне не тук. При толкова много ченгета.

Пред сградата на съда стояха трима униформени полицаи, Ракел и другите двама детективи също излязоха. Неколцина репортери се втурнаха към тях с касетофони и бележници.

— Няма да се добереш до Грийн. Ще завършиш в затвора. И за какво?

— Заради брат ми. Заради шибания ми брат.

Тери и Сам се отделиха от репортерите. Ръсел и Пайк ги последваха. Флечър ги чакаше зад волана на голямо беемве и всички се качиха при него.

Сноу изпрати колата с поглед. По бузата му се стече сълза и той извади дясната си ръка, за да я избърше, без да изпуска петнайсетсантиметровия ловджийски нож.

— За бога, Люк, прибери това! — прошепна Макинли; огледа се, за да види дали полицаите не са ги забелязали.

Сноу осъзна какво прави и бързо скри ножа.

— Съжалявам.

Макинли го потупа по рамото.

— Върви си сега.

Сноу кимна и бавно се отдалечи с наведена глава. Макинли го изчака да се загуби от поглед и се върна в лексуса.

 

 

Джордж Кей бе затворил „Лапландия“ за посетители и беше осигурил няколко кашона от най-хубавото шампанско за празненството по случай завръщането на Тери. Повечето танцьорки бяха наети за вечерта, но с нареждане да се облекат по-консервативно заради многото съпруги, които щяха да присъстват.

Повече от двеста гласа посрещнаха Кей на сцената, където между два сребристи пилона висеше плакат „Добре дошъл вкъщи, Тери“. Кей почука по микрофона и прошепна: „Проба, проба“, после призова за тишина.

Радостните възгласи постепенно затихнаха, само от време на време се чуваше пукане от отварянето на някоя бутилка шампанско.

— Значи старата поговорка е вярна — заговори Кей, разхлабвайки вратовръзката си. — Че никой не може да възпре добрия човек. А няма по-добър човек от Тери Грийн. Хайде, Тери. Ела тук!

Тери се качи на сцената сред бурни овации. Вдигна победоносно ръце. Тълпата заръкопляска гръмко. Ким Флечър падна със стола си назад и се сгромоляса с трясък. Пайк и Ръсел му помогнаха да стане и той махна сконфузено на Тери.

Тери се разсмя гръмко. Остави гостите да го приветстват цяла минута, после размаха ръце за тишина.

— Млъкнете, искам да кажа нещо!

Присъстващите заръкопляскаха още по-силно и Тери се усмихна на Сам, която седеше на една маса с Ричард Ашър и Лорънс Патерсън. Тя му отвърна с усмивка и вдигна чашата си.

Най-накрая залата се успокои и Кей подаде микрофона на Тери. Той излезе на средата на сцената, един прожектор го освети.

— Искам да благодаря на всички за поддръжката — заговори той. — През последните няколко седмици понякога си мислех, че ще прекарам остатъка от живота си зад решетките.

Откъм масата на Флечър се чуха възгласи:

— Няма начин.

— Наистина. Точно в такива моменти човек разбира кои са истинските му приятели. А аз открих много приятели. — Публиката отново избухна в аплодисменти и Тери закрещя, за да ги надвика: — Това означава, че аз не мога без вас!

Врявата се усили и всички вдигнаха чаши за тост.

Тери изчака да утихнат.

— А за онези, които се чудят… — Той замълча и се потупа отзад. — Да, все още съм девствен.

Гостите избухнаха в смях и отново заръкопляскаха.

Тери вдигна ръка за тишина и посочи Патерсън:

— На теб, Лорънс, не знам как да ти се отблагодаря.

Патерсън вдигна чаша и изкрещя:

— Ще намериш начин, като видиш сметката ми!

— Да — не остана назад Тери, — ще ти запуша устата с чека си.

Последва нов смях и Тери отново призова за тишина.

— Има обаче един човек, на когото дължа всичко. Без нея… е, тя знае какво направи за мен. И какво й дължа. Сам, ела тук. Хайде.

Сам поклати глава.

— Хайде! — изкрещя Тери.

Сам се усмихна, но пак поклати глава. Наоколо се разнесоха възгласи: „Хайде, Сам.“ Тя вдигна ръце пред лицето си.

Тери тръгна към нея, размаха пръст. Прожекторът я освети и тя закри очи.

— Не ме карай да сляза и да те кача насила тук! — предупреди Тери.

Сам стана сред гръмки аплодисменти. Провря се между масите към сцената и Тери й помогна да се качи. Прегърна я през кръста и размаха ръка.

— Искам всички да знаете, че аз обичам тази жена. Тя ме поддържаше, когато имах нужда от нея, тя запази семейството ми и направи онова, което трябваше. — Тери постави ръка на сърцето си и погледна Сам в очите. — Знам, че животът ти с мен през последните няколко години не беше лесен, Сам. Сега с ръка на сърцето те моля за прошка. Ще ти се реванширам, обещавам.

Сам го погледна, още се чувстваше неловко, че е център на вниманието. Той я погали по бузата, сякаш опитваше да я накара да се усмихне. Тя бавно поклати глава и по устните й постепенно се изписа усмивка. Тери се наведе и я целуна по устата. Залата избухна в нови аплодисменти като след някакво виртуозно изпълнение.

— Имам едно последно желание! — продължи Тери.

— Това е само за осъдените на смърт! — изкрещя Флечър.

— Някой ще запуши ли устата на този Ким? Сериозно, Сам, какво ще кажеш за една песен? За мен.

Тя поклати глава.

— Хайде — настоя той; застана на едно коляно и й подаде микрофона. — Моля те. Изпей нещо.

— Не — изсъска тя. — От векове не съм пяла.

Гостите започнаха да я насърчават и тя неохотно взе микрофона.

— Ще си платиш за това — прошепна, но Тери само се усмихна.

Уредбата засвири някакъв съпровод. Джордж Кей вдигна окуражително палец. Тери се изправи и остави Сам сама на сцената.

Тя смотолеви първите няколко думи, но бързо навлезе в мелодията. Остана изумена колко лесно й се удава. Не беше пяла професионално повече от двайсет години, въпреки че често изпълняваше по нещо на събирания с приятели. За щастие слушателите й обикновено бяха толкова пияни, че не забелязваха кога бърка текста или мелодията.

Тери седна до Ашър и Патерсън и вдигна чашата си към нея. Сам излезе на ръба на сцената и запя към него. Почти като в миналите дни, помисли си. В дните, преди той да започне да й изневерява прекалено често. Преди да го изрита от къщи, преди да го осъдят за убийство. В дните, преди тя да стане наркотърговец и гангстерски шеф.

Докато пееше, забеляза Анди Макинли в задната част на залата. Той я съзерцаваше с безизразно лице, сякаш умът му беше другаде. Сам му се усмихна, но Макинли не реагира. Изглеждаше, сякаш вижда през нея. Чувството беше неприятно и Сам потрепери.

Беше на средата на последния куплет, когато лампите изведнъж светнаха и музиката спря. Един униформен полицай и две полицайки прекосиха залата и се приближиха към Тери. Сърцето на Сам се сви. Едрият полицай постави ръка на рамото на Тери. Тери застина, на лицето му се четеше ужас.

— Господин Терънс Грийн? — попита полицаят.

Двете полицайки, руса и червенокоса, застанаха зад него. Едната извади белезници.

— Какво, по дяволите, става тук? — възкликна Тери.

— Терънс Грийн, имам заповед за арестуването ви…

Тери опита да се изправи, но русата полицайка го блъсна и щракна белезниците около лявата му китка.

— Трябва да ви предупредя — продължи полицаят, — че всичко, което кажете, може да бъде…

Полицаят се обърна към червенокосата си колежка, хвана полата й и я смъкна. Отдолу полицайката носеше дълги чорапи и червени бикини.

— … свалено и хвърлено върху вас!

Джордж Кей пусна отново уредбата и в залата зазвуча музика за стриптийз. Тримата полицаи съблякоха останалите си дрехи и блондинката седна в скута на Тери и отърка гърди в лицето му; червенокосата завърза ръцете му отзад. Уоруик Лок стана от масата си и извика нещо и Сам реши, че вероятно той е виновникът за тази изненада. Блондинката прошепна нещо в ухото на Тери, но той поклати глава.

Сам продължи да ги наблюдава от сцената. Тери я погледна и й се усмихна виновно. Сам също се усмихна, въпреки че не й беше особено весело. Като гледаше Тери в стихията му, тя се запита дали вълкът ще си смени нрава. Погледна към бара, за да види какво прави Макинли, но него вече го нямаше.

 

 

Таксито ги остави пред къщата и Тери бутна на шофьора банкнота от двайсет лири и му каза да задържи рестото.

— Да не би финансовите ни проблеми да са приключили, а, Тери? — попита Сам, докато слизаше.

— Не, ще го удържа от надницата на Макинли. Трябваше той да ни докара тази вечер. Няма право да изчезва така.

Таксито тръгна и Сам бръкна в чантичката си за ключовете. Тери се приближи отзад и я целуна по врата.

— Сериозно говорех, Тери. Пием по едно и си тръгваш.

— Винаги си предразполагала мъжете.

Сам отвори вратата и Тери влезе след нея.

— Страхотна вечер, а? — отбеляза той.

— Да. Дяволска вечер.

— Трябва по-често да ме освобождават от затвора.

Сам влезе в хола и наля две големи чаши коняк. Когато се обръщаше да му подаде неговата, Тери я сграбчи изненадващо и я целуна. Тъй като ръцете й бяха заети с чашите, тя не успя да го отблъсне, а той бе запушил устата й със своята. Тя опита да се противопостави, но скоро впи устни в неговите. Той започна да я гали по врата, по гърдите. Тя усети как зърната й се втвърдяват и изстена тихо.

Тери я пусна, усмихна се самодоволно. Взе чашата си и я вдигна.

— Наздраве, любов моя.

— Мръсник.

— Ти си ми жена, Сам. Не е забранено да те целувам.

— Разделени сме.

— Знам.

— Разделени сме почти от година и половина.

— Знам.

— Значи явно не разбираш какво означава да сме разделени.

Тери седна, отпи глътка коняк, без да сваля очи от нея.

— О, напротив, разбирам. Лорънс Патерсън отдели доста време, за да ми обясни. Какво означава и какви са финансовите последствия от това.

— Още ли държиш онзи апартамент?

— Да, още.

— Значи имаш къде да спиш.

— Сам… — възнегодува той.

— Не съм ти никаква „Сам“. Ако искаш, вземи тълковния речник на Триша да си опресниш знанията за значението на думата „разделям се“.

— Това беше преди година и половина, Сам. Сега е друго.

— Искаш да се върнеш, така ли?

Тери я погледна в очите.

— Ти искаш ли да се върна?

Сам се усмихна тъжно.

— Тери, не можеш да се върнеш в живота ми, сякаш нищо не се е случило.

— Знам.

— Ти ме предаде. Вече не мога да хвана бройката на жените, с които си ми изневерявал.

— Знам, знам. Съжалявам.

— Не съжаляваш, Тери. Виждам го в очите ти.

— По дяволите, Сам, при това шампанско, което съм изпил, се съмнявам, че в очите ми може да се види нещо.

— Аз го виждам, Тери. — Сам изпи коняка си и погледна часовника. — Трябва да си лягам. Ще ти извикам такси.

Тери се отпусна в креслото и разхлаби вратовръзката си.

— Сам, скъпа, къде ще намериш такси по това време на нощта?

Тя поклати глава.

— Никакъв проблем няма да имам.

Тери я погледна умолително и заскимтя като кученце.

— Смешен си — засмя се тя; изправи се и остави празната си чаша на масата. — Добре, остани. — Закани му се с пръст. — Ще спиш в стаята на Джейми.

Тя се наведе и го целуна по главата. Тери опита да я хване, но тя се изплъзна.

— И те предупреждавам, Терънс Грийн, спя с нож под възглавницата.

Тери затвори очи и опря глава на облегалката на креслото. Сам го загледа изпитателно. Косата му бе разрошена и на двете му бузи имаше следи от червилото на стриптийзьорките. Беше страшно хубав мъж и ставаше все по-привлекателен с годините. Сам знаеше защо жените си падат толкова по него. Още от първата им среща бе разбрала, че цял живот ще трябва да се съревновава с други за сърцето му. Бяха на италиански ресторант в Сохо и сервитьорката цяла вечер не спря да мига на парцали и да заголва бедрата си. Тери се правеше, че не забелязва, през цялото време съзерцаваше само Сам. Точно затова се влюби в него. Венчалната халка не го направи по-малко привлекателен за жените, но поне в първите години на брака им той й остана верен. Едва след раждането на Джейми започна да се прибира късно през нощта и Сам започна да открива признаците на изневярата. Отначало тя опита да си внуши, че си въобразява, но намираше твърде много бележки с телефонни номера в джобовете му, твърде много сметки от хотели и ресторанти.

Тери се усмихна, без да отваря очи.

— Гледаш ме, нали?

— Не.

Сам излезе, раздразнена, че той още успява да предвиди действията й.

Качи се на горния етаж и се изкъпа, погледна се в огледалото, докато се бършеше. Сложи си парфюм зад ушите и се усмихна на отражението си, после спря и се запита защо се гласи така. Остави шишенцето с парфюма и промърмори:

— Проклет да си, Тери.

Върна се в спалнята, загаси лампата и си легна. Остана по гръб, загледана в тавана и заслушана в собственото си дишане.

Чу лек шепот откъм вратата и се извъртя. Тери стоеше на прага в стария си халат.

— Намерих го в банята на децата — каза.

— Така и не се престраших да го изхвърля — отвърна тя. — Връщай се в леглото, Тери.

— Не говориш сериозно.

Тери пристъпи напред, без да сваля очи от нея.

— Тери…

Тя чу неувереността в собствения си глас и когато той направи още една крачка, цялата й решителност да се съпротивлява се изпари. Тя въздъхна и отметна юргана. Тери смъкна халата и се мушна при нея. Сам се обърна по гръб и Тери започна да я гали, прокара ръка между краката й. Тя се отпусна, остави му се, прошепна името му. Той се премести върху нея, впи устни в нейните.

Тя отмести глава, за да може да говори.

— Не ми причинявай повече болка, Тери — прошепна; стисна крака около кръста му.

— Няма. Обещавам.

Той отново впи устни в нейните. Тя се почувства, сякаш никога не са се разделяли. Той знаеше точно къде и как да я докосва, докато накрая тя беше негова, само негова…

 

 

Сам отвори очи. Тери я гледаше с лукава усмивка.

— Все още хъркаш.

— Мръсник — засмя се тя и леко го погъделичка.

Целунаха се и Тери я прегърна. Сам прокара ръка по корема му. Напипа пресния белег и се намръщи, вдигна завивките, за да види какво е.

— Божичко, Тери, какво е станало?

Сам загледа раната. Беше десетина сантиметра дълга, с няколко хирургични шева. Почти зараснала бе, но тъканта наоколо все още беше подута и зачервена.

— Това е от нож — установи Сам.

— Какво, на лекарка ли се правиш сега? — изсмя се Тери.

— Не е смешно, Тери. Боли ли?

Той поклати глава.

— Само малко сърби. Още няколко дена, и съвсем ще мине. Повърхностна рана, така каза докторът. — Той се ухили. — Хайде, скъпа, снощи не й обърна внимание.

Сам се усмихна и го шляпна по гърдите.

— Не ми даде възможност. Едва успявах да си поема дъх.

Тери се сгуши до нея.

— Сега имаш такава възможност.

Той я притисна до себе си и я целуна. Тъкмо се преместваше отново върху нея, когато вратата се отвори.

— Мамо, искаш ли чай? — попита Триша; видя Тери и застина. — Какво прави той тук?

Сам я погледна сериозно.

— Триша…

— Добро утро, Триш — поздрави спокойно Тери.

— Курва! — изкрещя Триша и избяга.

Сам отблъсна Тери.

— Тери…

— Остави я, ще се оправи.

Сам стана и си сложи пеньоара. Отиде при стаята на Триша и почука.

— Махай се — извика отвътре момичето.

Сам отвори.

— Триш…

— Махай се!

Триша лежеше по лице в кревата и стискаше силно възглавницата. Сам седна до нея и постави ръка на рамото й. Триша я отблъсна.

— Остави ме.

— Триша…

— Как можа?

— Триш… той ми е съпруг.

Триша се обърна и я погледна през сълзи.

— Той ни напусна. Не даваше и пет пари за теб или за когото и да било от нас.

— Не ни е напуснал. Аз го накарах да си отиде.

— Така твърдиш ти.

— Така е. Аз твърдя така. Каквото и да е станало, той се върна.

— Не се е върнал, мамо. Само минава. Само да му смигне някоя, и пак ще ни зареже.

Триша се отпусна отново на леглото и зарови лице във възглавницата. Сам я потупа по гърба и тя отново я отблъсна.

Сам се върна в спалнята си. Леглото беше празно. Тя чу шуртене на вода. Тери беше в банята. Тя седна на леглото и се хвана за главата.