Стивън Ледър
Госпожа Мафия (20)

Джеф Донован провери третия пакет хероин. Тери го наблюдаваше. Донован кимна.

— Страхотна стока, Тери.

— Нали ти казах. — Тери го потупа по гърба. — Разбират от хероин руснаците.

— Смяташ ли да внасяш още? Този е десет пъти по-хубав от помията на проклетите турци.

Тери се усмихна, наведе се и зашепна в ухото на Донован:

— Може, Джеф, но не казвай, за бога, на Сам. — Той се изправи и погледна Макинли, който наблюдаваше броенето на парите. — Как върви, момчета?

Флечър постави последната пачка в машината за броене. Райзър записа и последния резултат и подаде бележника на Макинли, за да сметне крайната сума.

— Не стигат — обяви Макинли.

Донован се намръщи.

— Как така?

Остави епруветката настрана.

— Двайсет кинта не стигат. — Макинли му подаде бележника. — Провери сам.

Донован извади банкнота от двайсет лири от портфейла си и я подаде на Тери.

— Няма да издържа още едно броене. Животът е прекалено къс, за да си пилеем времето за глупости.

— Работата с теб е удоволствие, Джеф — похвали го Тери и прибра банкнотата.

Двамата мъже си стиснаха ръцете, прегърнаха се и се потупаха един друг по гърбовете.

Сам крачеше нервно около беемвето и Тери отиде при нея и я прегърна.

— Готово, скъпа. Да се прибираме у дома.

Донован извика на тримата си биячи да прибират хероина в чантите.

Флечър, Райзър и Пайк започнаха да подготвят куфарите.

— Анди, ще отвориш ли багажника?

Макинли кимна и отиде при беемвето.

Изведнъж проехтя оглушителен гърмеж и всички замръзнаха по местата си. През вратата нахлуха четирима мъже с плетени маски. Тримата носеха пистолети, четвъртият — рязана пушка. Иззад група стари варели в дъното на халето изскочи пети човек, с автомат.

— Какво, по дяволите, е това? — изкрещя Донован.

Нападателите изтичаха към Флечър и хората му, размахаха оръжия.

— Пусни куфарите! На земята, веднага! — изкрещя онзи с пушката.

От дъното на фабриката изскочиха още двама маскирани и се нахвърлиха с пистолети върху Донован и хората му. Горилите на Донован оставиха чантите с хероина и вдигнаха ръце.

— Да не сте посмели! — изрева Донован, но един от нападателите го удари с пистолет в главата и той се свлече до един от микробусите; по челото му потече кръв.

Нападателят започна да го рита с все сила в корема.

Флечър, Райзър и Пайк легнаха по очи на пода, разпериха ръце. Двама от маскираните взеха куфарите.

— Това са моите пари! — изкрещя Тери.

— Тери, не — изплака Сам и го хвана за ръката. Дръпна го назад. — Остави ги да взимат каквото искат.

Един мъжага със синя плетена маска и камуфлажно яке застана пред Тери и насочи голям пистолет в лицето му.

— Прави каквото ти казва — изсъска.

— Знаеш ли кой съм аз бе? — изкрещя разярено Тери.

— Пукната пара не давам кой си.

— Ще те пипна. Ще те открия и ще те убия. Мъртъв си!

Мъжът със синята маска пристъпи към него и вдигна петлето на пистолета с палец.

— Тери, внимавай — изкрещя Макинли.

Той притича от беемвето и застана пред шефа си.

Тери го избута встрани.

— И сам мога да се справя, Анди. Не за пръв път ме заплашват с пистолет.

Донован се изправи, олюлявайки се, подпря се на микробуса. Двама от хората му го подхванаха.

Тери размаха пръст срещу мъжа със синята маска.

— Няма да ти се размине. Ще те преследвам до края на света.

Нападателят пристъпи напред и го изрита в корема. Тери се строполи назад и се удари в Сам, изстена от болка. Главата му издрънча на бетона и Сам изпищя.

Макинли изрева и се хвърли върху нападателя.

— Анди, не! — изкрещя Сам.

Нападателят стреля веднъж и Макинли се хвана за гърдите и се свлече по очи.

Тери загледа с ужас как Макинли пада на пода.

— Анди — промълви.

Краката на Макинли се сгърчиха, после се отпуснаха безжизнено.

— Анди! За бога. Не!

Отново се чу гърмеж от пушка и из хангара се разлетяха подплашени гълъби. На пода се посипаха люспи ръжда като снежинки. Тери опита да се изправи, но коремът го болеше нетърпимо.

Тримата бодигардове на Донован влачеха шефа си към изхода. Един от нападателите стреля и в стената над главата на Донован се появиха дупки от куршуми.

— Тери, да се махаме! — изкрещя Донован. — Тия ще ни избият.

Тери продължаваше да гледа като вцепенен безжизненото тяло на Макинли.

Сам притича до мъртвия и коленичи до него.

— Анди! — заплака. Пъхна ръка под якето му. — О, господи, Анди, не!

Тя дръпна ръката си и я вдигна. Пръстите й бяха почервенели. Тя се обърна към Тери със сълзи на очи.

— Тери…

— Сам, остави го — извика той.

Нападателят със синята маска се обърна към Сам, но нейното внимание бе погълнато от Тери.

— Ти си виновен — изсъска тя. — Всичко е заради теб.

Тери се изправи на крака въпреки болката.

— Сам, пази се! Бягай!

Тя гледаше безизразно, сякаш изобщо не осъзнаваше какво става. Обърна се бавно към мъжа със синята маска.

— Ти го уби! — изкрещя. — Убиец!

— Сам, недей! — опита да я спре Тери.

Донован и хората му се измъкнаха от фабриката. Зад тях във вратата задрънчаха куршуми.

Ушите на Тери забучаха от гърмежите, разнесе се силна миризма на барут.

Сам се изправи бавно. Мъжът със синята маска държеше пистолета насочен към гърдите й, гледаше я, без да мига. Дори от мястото си Тери забеляза как пръстът му потрепва на спусъка, решителността в очите му. Веднага си даде сметка, че този човек няма да се поколебае да застреля Сам.

— Остави го, Сам! — изкрещя Тери. — Остави го!

Тя пристъпи към нападателя със синята маска. Разпери ръце, сви юмруци. От дясната й ръка капеше кръв от раната на Макинли. Нападателят отстъпи една крачка, без да сваля оръжието. Сам продължи да настъпва.

— Мръсник! — изсъска.

— Сам! — изкрещя Тери; опита да се изправи, държейки се за стомаха. — Сам! Недей!

— Назад! — изрева нападателят със синята маска.

— Ще те убия! — изкрещя Сам и се хвърли върху него, замахна към главата му.

— Сам! — извика Тери.

Тя хвана нападателя за гърлото. Чу се изстрел и Тери потрепна. Сам застина и отметна главата си назад.

— Не! — изрева Тери. — Не!

Сам бавно се свлече до убиеца си. Падна на колене, след това се строполи настрани. При падането леко се извъртя и Тери забеляза червено петно върху палтото й.

Мъжът със синята маска се отдръпна назад, загледа втренчено трупа на Сам. Погледна пистолета, после пак Сам.

Тери наблюдаваше ужасен.

— Какво направи? — изкрещя. — Какво направи!

 

 

Ким Флечър се изправи. Всички нападатели гледаха безжизненото тяло на Сам. Цареше зловеща тишина, сякаш всички бяха затаили дъх в очакване на онова, което щеше да последва.

Флечър погледна Пайк и му направи знак да се изправи. Тери стоеше превит на две, държеше се за корема с две ръце. Беше в шок, устата му се движеше безмълвно.

Убиецът на Сам вдигна пистолета и го насочи към Тери.

— Тери! — изкрещя Флечър. — Внимавай!

Тери вдигна очи и видя, че нападателят се цели в него. Олюля се встрани точно в момента на изстрела и куршумът го отмина, заби се в една метална колона.

Отвън се чу трясък на врати и рев на мощен двигател — Донован и хората му се изтегляха.

Райзър също се изправи. Маскираният нападател с пушката се обърна и стреля, едва не улучи Пайк. По якето на Флечър се посипаха сачми, но никоя не го нарани.

— Хайде! — изкрещя той и се втурна към Тери, който стоеше на едно място и псуваше убиеца.

Райзър го последва.

Чу се нов оглушителен гърмеж, но Флечър не погледна назад. Вниманието му бе съсредоточено само върху Тери.

Мъжът със синята маска се извъртя, приклекна и стреля два пъти по Флечър. Не уцели. Флечър сграбчи Тери за сакото и го повлече към беемвето. Райзър му помогна. Тери не спираше да повтаря името на жена си.

Нападателят стреля пак и задното стъкло на беемвето се пръсна на парченца.

— Хайде, Тери! — изкрещя Пайк. — Да се махаме.

Флечър скочи зад волана и запали двигателя. Пайк се хвана за едната врата и набута Тери вътре точно когато един куршум се забиваше в калника.

— Бързо, бързо! — крещеше Флечър.

Райзър отвори предната врата и едва успя да се вмъкне в колата, преди Флечър да натисне с всички сили газта. Беемвето потегли рязко.

Райзър затръшна вратата. Флечър насочи колата право към мъжа със синята маска. Нападателят изстреля няколко куршума, после отскочи встрани, за да се махне от пътя им. Беемвето изхвърча през вратата. Флечър хвърли последен поглед на Макинли и Сам, лежащи безжизнено като счупени кукли.

Тери се показа през прозореца, но Пайк го дръпна обратно.

— Пази си главата, шефе!

Беемвето полетя с пълна скорост по улицата. Парченца от счупеното стъкло се посипаха по главите им.

— Господи! — възкликна Флечър. — Бях си помислил вече, че ще се мре.

— Сам… — прошепна Тери.

— Кои бяха тези, Тери? — попита Пайк.

— Сигурно проклетите албанци — отвърна Флечър.

— Мръсници.

Тери погледна през прозореца.

— Сам…

Флечър и Пайк размениха тревожни погледи.

— Нищо не можем да направим, шефе — каза Пайк.

Тери сякаш не го чу.

— Сам… — повтори едва чуто.

* * *

Мъжът с пушката се показа на входа и надникна навън.

— Отидоха си! — извика.

Човекът със синята маска затъкна пистолета на колана си. Приближи се бавно до Макинли и Сам и си свали маската.

Подритна леко Сам.

— Готово.

Тя отвори очи и се извъртя.

— За бога, Зоран, ужасно беше.

— Игра блестящо — каза Зоран Поскович и протегна ръка, за да й помогне да стане. — Истинска актриса!

— Уплаших се до смърт.

Поскович я вдигна и я прегърна толкова силно, сякаш искаше да й счупи ребрата.

Макинли седна и разкопча якето си. Огледа изкуствената кръв по ризата си и се усмихна на Сам. Тя му отвърна с усмивка. Той се изправи и я прегърна.

— Ти си истинска звезда, Анди — похвали го тя.

Поскович извика на хората си да взимат наркотиците и да ги натоварят на колата си.

— Внимавай, Зоран — предупреди го Сам. — Тери не е глупав. Бързо ще се досети и ще потърси отмъщение.

— Няма да има време, трябва да се крие от Донован — отвърна Поскович и махна към куфарите. — Освен ако не си решила да му върнеш парите.

— Това е последното, което ще ми дойде наум. Ще ми помогнете ли за куфарите? А, трябва да взема и нещо от багажника на сааба.

* * *

Тери гледаше през задното стъкло.

— Преследват ли ни, шефе? — попита Флечър.

Той превключи скоростите и отново натисна газта.

Тери поклати глава:

— Не.

— Слава богу — намеси се Райзър. — Бяха въоръжени до зъби.

— Да, така е — съгласи се разсеяно Тери.

— Имаме късмет — отбеляза Пайк. — Дяволски късмет. Пропуснаха ме на сантиметри.

— Да, но все пак те пропуснаха, нали? Никой не пострада.

— Пръснаха задното стъкло — напомни Райзър и погледна плахо в огледалото.

— Да, но всички сме добре — повтори Тери. — Освен Сам и Макинли. — Той се намръщи, тръсна глава. — Нещо не е наред. Спри колата.

— Какво? — не повярва на ушите си Флечър и се извърна.

— Спри колата!

Флечър натисна спирачки.

— Какво има? — попита Пайк.

Тери потърка брадичката си.

— Не знам.

Намръщи се и отново премисли всичко, което се беше случило във фабриката. Рязаната пушка. Пистолетите. Заплахите. Реакцията на Макинли. Изстрелът. Поведението на Сам. Кръвта по пръстите й. Изражението й, преди да се хвърли върху убиеца. Прострелването й…

— Застреляха само Макинли и Сам — каза Тери, — но никой от тях не беше въоръжен. Нито някой от нас. Не може да не са забелязали, че не се съпротивляваме… — Той поклати глава. — Няма логика.

— Шефе, можеше да ни убият — настоя Райзър.

— Не мисля. — Тери потупа Флечър по рамото. — Назад към фабриката, Ким.

— Не съм сигурен, че идеята е добра, шефе.

— Прави каквото ти казвам, по дяволите!

Флечър се изчерви, направи обратен завой и потегли към фабриката. Тери се загледа с безизразно лице през прозореца.

— Сигурен ли си, че трябва да го правим, шефе? — обади се Пайк. — Може още да са там.

Тери го изгледа хладно и Пайк бързо сведе очи.

Спряха пред фабриката.

— Вие чакайте тук — нареди Тери и отвори вратата на беемвето.

— Да дойдем с теб, шефе — настоя Флечър. — Може още да са вътре.

Тери поклати глава.

— Няма нужда.

Той отиде бавно към фабриката. Халето бе празно. Той се приближи до мястото, където бяха застреляни Сам и Макинли. Нямаше кръв, но в праха, където бяха лежали, се виждаха следи.

— О, Сам — прошепна Тери.

Върху масата бе поставен малък телевизор. Тери се приближи и забеляза, че е с вградено видео и вътре е пъхната касета. „Пусни ме“ — пишеше от едната страна.

Тери прокара ръка през косата си и погледна към тавана на фабриката. На гредите бяха кацнали няколко гълъба и гукаха тихо.

— Сам, Сам, Сам — прошепна Тери.

Вкара касетата и натисна копчето.

На екрана се появи Сам. Усмихната, гримирана, с лека синя блуза и тънка златна верижка с кръстче.

— Здравей, Тери, как е?

Тя замълча за малко, Тери скръсти ръце и поклати глава.

— Знам, че в момента вероятно не си особено радостен — продължи тя, — но повярвай ми, след някой и друг месец и ти ще видиш смешната страна на случилото се.

Тя отново направи пауза, сякаш да даде време на Тери да реагира. Той просто се усмихна и продължи да клати удивено глава.

— Двайсет и няколко години твоя жена и майка на децата ти. Дължиш ми го, Тери Грийн. Имам право на малко почивка в някоя слънчева страна, така че точно това смятам да направя. Заминавам с Лора и Триша за Испания. Няма да се крия, знам, че можеш да ме намериш, но ако някой ден се появиш на прага ми, по-добре да е с усмивка и букет цветя. Имам предостатъчно доказателства, за да те тикна зад решетките за цял живот. И всичко е в сейф, така че, умната.

Тя погледна в камерата и се усмихна тъжно.

— Не трябваше да ме лъжеш, Тери. Не го прави повече.

Екранът прищрака и потъмня. Тери погледа телевизора още няколко секунди, след това избухна в смях. Вдигна глава и се закикоти гръмко; гълъбите над главата му се разлетяха уплашено.

* * *

Таксито спря пред голямата вила на върха на едно възвишение на морския бряг. Блаки слезе и се протегна. Потупа покрива на таксито:

— Изчакай.

Шофьорът кимна енергично и се ухили, показвайки дупката от двата си липсващи предни зъба.

Блаки отиде до масивните железни порти. Не бяха заключени и той тръгна пеша по дългата алея към къщата. Заобиколи вилата, придържайки се до стената. От другата страна се чуваха смях и плискане на вода.

Той зави зад ъгъла и се закова на място. Пред него стоеше едър мъжага. Мъжага с усмивка на уста и весели очи.

— Самият главен инспектор Блаксток — отбеляза Макинли. — От плът и кръв.

— Къде е тя? — попита Блаки.

Макинли кимна назад.

— При басейна.

Блаки кимна и се запъти натам. Макинли го последва.

Сам седеше до басейна и четеше вестник. На масичката до нея имаше кофичка с лед и бутилка шампанско. Лора лежеше на шезлонг, Триша плуваше в басейна. Сам забеляза Блаки, изправи се и му помаха. Отвори шампанското и напълни три чаши. Подаде една на Блаки и една на Макинли, след това вдигна своята към детектива:

— Без теб нямаше да се справя, Блаки. Благодаря.

Те се чукнаха.

Блаки отпи глътка шампанско и погледна към вилата.

— Хубаво местенце — отбеляза. — Надявам се, че не си изхарчила всичко.

Сам се усмихна и кимна към куфарчето до стола си. Блаки го вдигна, постави го на масата и го отвори. Беше пълно с пари. Банкноти от по петдесет лири.

— Дано да са истински, Сам.

— Не се тревожи, Блаки. — Тя кимна към парите. — А казват, че от престъпления не се забогатявало.

— Всъщност това вече не е валидно. — Блаки затвори куфарчето и допи шампанското си. — Имаш ли новини от Тери?

Сам поклати глава.

— Как е той?

— По-нисък е от тревата. Джеф Донован го търси под дърво и камък.

— Тери може да се грижи сам за себе си. Голямо момче е.

Блаки взе куфарчето и си тръгна. Сам и Макинли го изпратиха с поглед.

— Най-добрата полиция, която може да се купи с пари — отбеляза Макинли. — Нали така се говори за Столичното управление.

— Да, но парите не могат да ти купят щастие, Анди.

Макинли я погледна загрижено.

— Добре ли сте, госпожо Грийн?

Сам отпи шампанско.

— Да, предполагам. Ще видим как ще се развият нещата.

— Той винаги ще ви обича, трябва да го знаете.

— Да. Знам. — Тя протегна ръка и чукна чашата си в неговата. — За престъпността.

Макинли се усмихна:

— Да. За престъпността.