Клайв Къслър
Възкръсналите (49)

47.

Пит седеше зад бюрото си и го разчистваше от документацията, свързана с работите на НЮМА, преди да отпътува за фермата на Елмор Еган в Ню Джърси, когато адмирал Сандекър нахлу в кабинета му, минавайки като хала покрай секретарката му Зери Пошински. Пит го погледна изненадан. Когато адмиралът искаше да обсъжда задачи на НЮМА, той винаги викаше директора си за специални проекти за разговор в своя кабинет. А щом идваше тук, значи нещо силно го бе обезпокоило. Устните на адмирала бяха стиснати под острата му брадичка, властните му сини очи излъчваха притеснение.

Преди Пит да каже дума, Сандекър изрече през зъби:

— Зейл ни е пратил за зелен хайвер.

— Моля? — попита объркан Пит.

— „Пасифик троуджън“ дойде празен. Адмирал Доувър току-що докладва. На борда на танкера няма никакви взривни вещества. Корабът бил чист, капитанът и екипажът изглеждали напълно невинни, по нищо не личало, че се готвят да разрушат крайморската част на Сан Франциско. Или сме били изпързаляни, или Сали Морс е халюцинирала.

— Аз вярвам на Сали. Според мен по-скоро сме били изпързаляни.

— С каква цел?

Пит се замисли, преди да отговори.

— Зейл е хитър като чакал. Една от вероятностите е, че е напълнил главата на Сали с измислена история, знаейки, че тя е склонна на измяна и ще предупреди правителството. Използвал е старият номер на магьосника, който размахва едната ръка, за да отвлече вниманието на публиката, докато с другата извършва трика си — заяви той и заби поглед в Сандекър. — Мисля, че той крие друго бедствие в ръкава си.

— Добре. Ще се съглася с теб, но докъде води това?

— Разчитам на Хирам Йегър и Макс да дадат отговора — отвърна Пит, като стана, заобиколи бюрото и се отправи към вратата.

 

 

Йегър изучаваше страниците на презокеанските банкови сметки, в чиито компютризирани архиви Макс бе проникнала, докато проследяваше незаконните възнаграждения и подкупи на близо хиляда членове на американското правителство. Общата сума беше астрономическа.

— Сигурна ли си в сбора, Макс? — попита Йегър изумен. — Направо е невероятно.

Холографната фигура на Макс сви рамене.

— Направих всичко, каквото можах. Сигурно има поне петдесет или повече, които още не съм проследила. Защо питаш? Изненадват ли те сумите?

— Двайсет и един милиард и двеста милиона долара може и да не ти се струват много пари, но за един беден компютърен техник това е несметна сума.

— Едва ли мога да те нарека „беден“.

Пит, следван на две крачки зад него от Сандекър, нахълта в стаята на Йегър така, сякаш бик го беше подгонил.

— Хирам, двамата с адмирала имаме нужда от теб и Макс да направите ново проучване възможно най-бързо.

Йегър вдигна поглед и видя тревогата в очите на двамата.

— Аз и Макс сме на ваше разположение. Какво искате да търсим?

— Провери всички кораби, които са пристигнали и ще пристигнат до следващите десет часа в главните пристанища на страната, като наблегнеш предимно на супертанкери.

Йегър кимна и се обърна към Макс.

— Чу ли?

Макс се усмихна омайващо.

— Ще се върна при вас след шейсет секунди.

— Толкова скоро? — възкликна Сандекър, който винаги гледаше с благоговение на потенциала на Макс.

— Тя все още не ме е проваляла — отвърна Йегър с многозначителна усмивка.

Докато изображението на Макс бавно започна да избледнява и изчезва, Йегър подаде на Сандекър резултатите от последното проучване.

— Ето ги. Не са напълно завършени още. Но повече от деветдесет процента от проучените са имена, офшорни банкови сметки и сумите от депозитите на онези, които Къртис Мърлин Зейл и неговите приятели от „Цербер“ са подкупили.

Сандекър прегледа цифрите и вдигна глава изумен.

— Нищо чудно, че Зейл е сложил в малкото си джобче толкова много високопоставени лица. Сумите, които е платил, се равняват на целия бюджет на НЮМА за сто години.

— Бреговата охрана и специалните части успяха ли да попречат на танкера да влезе в залива на Сан Франциско — поинтересува се Йегър, все още неуведомен за събитията.

— Зейл ни направи на глупаци — отвърна рязко Сандекър. — Корабът наистина превозва петрол, но на борда му не е имало никакви взривни вещества и той е продължил по пътя си към определеното по график котвено място в южната част на залива.

Йегър отмести поглед към Пит.

— И ти мислиш, че корабът е бил само примамка, така ли?

— Сигурен съм, че това е план на Зейл. Онова, което ме безпокои от самото начало, е изключително дълбокото газене на натоварен догоре танкер с размерите на „Пасифик троуджън“. Дъното на залива, опасващ Сан Франциско, е прекалено плитко за огромен кораб като него. Той ще заседне много преди да се е доближил до брега.

— Значи обмисляш варианта, че Зейл ще изпрати друг танкер в друго пристанище — предположи Йегър.

Всички замълчаха, когато на екрана се появи женското изображение на Макс.

— Мисля, че открих онова, което вие, господа, търсите.

— Провери ли всички супертанкери, влизащи във вътрешните ни пристанища? — попита нетърпеливо Сандекър.

— Има няколко много големи транспортни кораби за суров петрол, влизащи в няколко пристанища, но от суперголемите един плава за Луизиана от Саудитска Арабия, но котвеният му терминал е на сто мили от главен град. Друг един се е отправил към офшорната помпена станция край Ню Джърси, но той ще пристигне чак утре. И най-накрая, има един свръх, свръхголям танкер за суров петрол, плаващ за Лонг Бийч, Калифорния, който обаче е все още на два дни път в открито море. Тези са засега. Изглежда, че вашето приятелче господин Зейл е пропуснал възможността да вкара тихомълком друг танкер.

— В такъв случай целият ни труд е бил напразен — измърмори Сандекър. — Зейл изобщо не е имал намерение да разрушава Сан Франциско или друг гъсто населен пристанищен град.

— Така изглежда — вметна обезсърчен Пит. — Но защо тогава е това хитруване? Какво цели да спечели с подобно нещо?

— Да не би просто да ни дразни?

— Това не е неговият начин на действие.

— Да няма някаква грешка? — обърна се Йегър към Макс.

— Вътре имам вкарани архивите на всяка пристанищна служба в долните четирийсет и осем щата.

Сандекър като че ли понечи да напусне стаята и заклати уморено глава с думите:

— Явно, че това ще е краят.

— Вие, господа, взехте ли предвид различните видове плавателни съдове? — попита Макс.

Пит я погледна с любопитство.

— Какво имаш предвид?

— Мислех си нещо. Един танкер за ВПГ може да причини по-голямо бедствие, отколкото свръх свръхголям петролоносач.

Забележката удари Пит като с чук.

— Танкер за втечнен природен газ!

— Такъв един избухна в Япония през четирийсетте години на миналия век с взривна сила, почти колкото тази на бомбата в Хирошима — осветли ги Макс. — Жертвите бяха повече от хиляда.

— Ти провери ли дали има такъв, който е на път за някое от щатските пристанища? — попита Йегър.

Макс се направи на обидена и нацупи устни.

— Ти като че ли нямаш високо мнение за интуитивните ми таланти. Разбира се, че проверих всички навлизащи танкери за ВПГ.

— Е, и? — подкани я Йегър.

— „Монгол инвейдър“, плаващ от Кувейт, трябва да влезе в пристанището на Ню Йорк по график в десет и трийсет часа.

— Сутринта или вечерта? — попита Сандекър.

— Сутринта.

Адмиралът погледна часовника си.

— Можем да го отпишем. Би трябвало да е пристигнал преди двайсет минути.

— Не е така — възрази Макс. — Той закъснява поради проблеми с генераторите му и ще остане на дрейф, докато повредата бъде отстранена. Засега закъснението му е пет часа.

Пит и Сандекър си размениха ужасени погледи.

— Такъв трябва да е бил планът на Зейл. Пуска за заблуда „Пасифик троуджън“ покрай западното крайбрежие и напада Ню Йорк от изток с „Монгол инвейдър“.

Сандекър удари юмрук в масата.

— Той ни сварва неподготвени като пеленачета.

— Няма много време да бъде спрян, преди да стигне до долния залив и да навлезе в пролива — отбеляза Макс.

— Как изглежда „Монгол инвейдър“? — попита я Йегър.

Макс разкри изображение на кораба върху екрана на голям монитор. Плавателният съд беше като изваден от научнофантастична комична книга. Корпусът имаше линията на петролоносач с двигатели и надстройка на кърмата, но приликата свършваше дотук. Вместо просторна равна палуба от корпуса се издигаха осем еднакви гигантски самостоятелни сферични танка.

Макс започна да изброява техническите му характеристики.

— Най-големият танкер за ВПГ, строен някога. Дълъг е петстотин шейсет и седем метра, широк — сто и девет метра. Обслужва се само от осем офицера и петнайсет матроса. Малкият екипаж се дължи на факта, че той е почти изцяло автоматизиран. Турбините му с двустъпателен редуктор произвеждат шейсет хиляди конски сили за всеки от двата му гребни винта. Държавата на регистрацията му е Аржентина.

— Кой е собственикът му?

— Проследих родословието му през фасада от фиктивни компании, които ме отведоха до вратата на империята „Цербер“.

Йегър се захили.

— Защо си помислих, че точно до нея ще стигнеш?

— Танкерите за ВПГ имат много по-плитко газене, отколкото петролоносачите, поради разликата в теглото между газа и петрола — вметна Сандекър. — Той може много лесно да мине по река Хъдсън, преди да завие и се насочи към долен Манхатън, после да се плъзне между пристаните и без да заседне, да се вреже в брега.

— Сали Морс каза, че „Пасифик троуджън“ ще се блъсне в терминала на Световния център — напомни Йегър. — Можем ли да допуснем, че Зейл е направил неволна грешка и целта му наистина да е Световният търговски център в Ню Йорк?

— Точно манхатънският бряг е мястото, където ще нанеса удар, ако искам да постигна най-голямото разрушение — съгласи се Сандекър.

— Какво количество газ превозва корабът? — зададе въпрос на Макс Пит.

— Двеста и единайсет хиляди деветстотин и седемдесет кубически метра.

— Много лошо — смънка Йегър.

— А какъв е газът?

— Пропан.

— Още по-лошо — изстена Йегър.

— Огненото кълбо ще бъде ужасяваща гледка — поясни Макс. — През седемдесетте години се взриви една железопътна цистерна в Кингман, Аризона. Тя съдържаше трийсет хиляди двеста и осемдесет литра пропан и огненото кълбо се разшири в радиус от над двеста метра. Можете да си представите тогава колко широко ще бъде огненото кълбо от избухването на близо двеста и дванайсет хиляди кубически метра — най-малко три километра.

— А доколко ще пострадат сградите? — попита я Сандекър.

— Тежко — отвърна Макс. — Повечето сгради като небостъргачите на Световния търговски център ще останат на местата си, но вътрешността им ще бъде изкорубена. Голяма част от другите постройки в близост до центъра на взрива ще рухнат. Дори не смея да си представя броя на човешките жертви.

— И всичко това само защото Зейл и картелът „Цербер“ искат да възпламенят американската общественост срещу вносния петрол — измърмори гневно Пит.

— Трябва да спрем този кораб! — заяви с леден тон Сандекър. — Този път не бива да се правят никакви грешки.

Пит заговори бавно:

— Екипажът на кораба няма да допусне качване на борда, както стана с „Пасифик троуджън“. Обзалагам се, че Оно Канай е възложил на групата си от вайпъри да се разпорежда на кораба. Зейл никога няма да повери такава задача на аматьори.

Сандекър погледна отново часовника си.

— Имаме четири и половина часа, преди корабът да навлезе по река Хъдсън откъм Манхатън. Ще съобщя на адмирал Доувър какво сме открили и ще му кажа да предупреди бреговата охрана в района на Ню Йорк да предприемат акция за пресичане на пътя му.

— Би трябвало да уведомите също и дивизията по борба с тероризма на щата Ню Йорк — предложи Макс. — Те тренират и провеждат практически упражнения именно за такава вероятност.

— Благодаря ти, Макс — каза Сандекър, развълнуван от компютърното творение на Йегър. Дотогава той гледаше на Макс като на тежест върху бюджета на НЮМА, но сега разбра, че тя си заслужаваше всеки цент, дори и повече. — Ще се погрижа и за това.

— Ще повикам и Ал. Като използваме новия реактивен самолет със завъртащо се крило на НЮМА, „Акуеъриъс“, ще стигнем до пристана на НЮМА в Ню Йорк до час.

— Какво смятате да правите, като стигнете там? — попита Макс.

Пит я погледна така, сякаш тя питаше Дан Марино дали знае как да подава футболна топка.

— Как какво? Ще попречим на „Монгол инвейдър“ да разруши половината от Манхатън.