Клайв Къслър
Възкръсналите (24)

22.

На другия ден Пит стана рано, обръсна се и си облече тъмен работен комбинезон. Направи си лека закуска и потегли с колата си към главната квартира на НЮМА. Движението беше натоварено както винаги, но той не бързаше особено и използва случая да събере мислите си и да състави план за деня си. Взе асансьора от подземния паркинг за четвъртия етаж, където се намираше кабинетът му. Когато вратите се отвориха, той слезе в коридор с мозаечни плочки, изобразяващи сцени с кораби. Коридорът беше пуст по това време — часът беше седем.

Пит влезе в ъгловия си кабинет, свали сакото си и го закачи на старомодна закачалка. Той рядко прекарваше повече от шест месеца в годината зад бюрото си. Предпочиташе да работи на открито. Бумащината не му беше по вкуса. През следващите два часа прегледа пощата си и материално-техническото обезпечение за предстоящите научни експедиции на НЮМА в различни точки на света. Като директор той отговаряше за специални проекти, свързани с инженерната страна на океанографията.

Точно в девет часа дългогодишната му секретарка Зери Пошински влезе в преддверието на кабинета му. Като видя Пит, тя се втурна към него и го целуна.

— Добре си дошъл! Чух, че заслужаваш поздравления.

— Не започвай — измърмори Пит радостен, че я вижда.

Зери беше двайсет и пет годишна и неомъжена, когато постъпи като негова секретарка. Омъжена впоследствие за един вашингтонски лобист, тя не можа да има собствени деца, затова двамата със съпруга й осиновиха пет сирачета. Изключително умна и интелигентна, тя работеше само по четири дни седмично — нещо, което Пит с удоволствие й уреди поради съвършеното й познаване на работата и факта, че тя винаги беше с две крачки пред него. Той не познаваше друга секретарка, която да ползва все още стенография.

Зери беше жизнена, с пленителна усмивка, лешникови очи и светлокафява коса, която, откакто я познаваше, носеше дълга до раменете. През първите години двамата флиртуваха един с друг, но Пит никога не наруши правилото си да не смесва личните си отношения със служебните. И те станаха близки приятели без романтична връзка.

Зери заобиколи бюрото, обви ръце около врата и раменете на Пит и го притисна до себе си.

— Нямаш представа колко съм радостна да те видя здрав и читав. Винаги се притеснявам като майка, когато чуя, че си изчезнал по време на изпълнението на някой проект.

— Черен гологан не се губи.

Тя се отдръпна, приглади надолу полата си и заговори с официален тон.

— Адмирал Сандекър те иска в заседателната зала точно в единайсет часа.

— С Джордино ли?

— Да, с Джордино. И недей да правиш никакви планове за следобеда. Уредил ти е интервюта за медиите. Те пощуряха, че нямат жив свидетел на опожарения „Емърълд долфин“, когото да изпекат на шиш.

— Казах всичко, което знам, в Нова Зеландия — смънка Пит.

— Ти сега си не само в Америка, но и във Вашингтон. Новинарите те провъзгласиха за местен герой, тъй че ще трябва да влезеш в тази роля и да отговаряш на въпросите им.

— Адмиралът можеше да накара Ал да свърши тази работа, той и без това обича да му се обръща внимание.

— Само че Ал ти е помощник, което те избутва на преден план.

Следващите няколко часа Пит посвети на работата си върху подробния доклад на безумните събития от последните две седмици, като започна от онзи миг, когато видя горящия туристически лайнер, и свърши с битката с похитителите и бягството им с „Дийп инкаунтър“. Пропусна онази част, свързана с вероятната връзка с корпорацията „Цербер“, тъй като за момента нямаше ни най-малка представа къде точно гигантската компания се вмества в картината. Щеше да изчака, докато Хирам Йегър проследява нишката.

В единайсет часа Пит влезе в заседателната зала и затвори вратата след себе си. Сандекър и Руди Гън вече се бяха разположили зад дългата маса, изработена от дървената настилка на шхуна, потънала в езерото Ери през 1882 година. Просторната зала беше облицована с тикова ламперия, тюркоазен килим покриваше пода, а полицата над камината беше от викторианската епоха. На стените висяха картини с рисунки на исторически морски битки в Съединените щати. Най-големите опасения на Пит се сбъднаха, когато другите двама мъже станаха от столовете, за да го поздравят.

Сандекър остана на мястото си, докато ги представяше.

— Дърк, предполагам, че помниш тези господа.

Първо се ръкува с Пит високият рус мъж със сини очи.

— Радвам се да те видя, Дърк. Не сме се виждали… има-няма две години, нали?

Пит стисна ръката на Уилбър Хил, директора на ЦРУ.

— Близо три.

После към Пит пристъпи Чарлс Дейвис, специалният помощник на ФБР. Беше най-висок от всички присъстващи — над метър и деветдесет — и Пит винаги го оприличаваше на куче с тъжни очи, наведени в търсене на чинийката си с храна.

— Последния път се видяхме по повод случая с китайските емигранти.

— Много добре си спомням — отвърна сърдечно Пит.

Докато възстановяваха стари спомени, в залата влязоха Йегър и Ал.

— Е, май вече всички сме на линия — отбеляза Сандекър. — Да започваме ли?

Йегър започна да раздава на всекиго папка със снимки на потъналия „Емърълд долфин“, направени от подводните камери.

— Докато ги разглеждате, господа, ще пусна видеокасетофона.

Огромен тристранен монитор беше спуснат от скрит отвор в тавана. Йегър натисна бутоните на устройството за далечно командване и изображенията, заснети от видеокамерите на „Сий слут“, започнаха да се редуват в три измерения на екраните. Лежащият на морското дъно потънал кораб изглеждаше призрачен и величествен. Трудно беше да се повярва, че един толкова красив кораб можеше да бъде унищожен до такава степен.

Докато подводният апарат се движеше покрай корпуса на потъналия кораб, Пит разказваше:

— Останките лежат върху гладък склон на падината Тонга, на дълбочина шест хиляди двайсет и седем метра. Корпусът е разцепен на три и заедно с отломките заема площ от малко над два квадратни километра. Кърмата и парче от средната секция на корпуса се намират на четиристотин метра от предната основна секция. Именно там бе съсредоточено нашето търсене. Отначало мислехме, че лайнерът се е разцепил при удара му в дъното, но ако се вгледате добре, ще видите, че ръбовете на откъснатите парчета от корпуса са извити навън, от което става ясно, че корпусът е бил взривен на няколко места под водолинията, докато е бил взет на буксир от влекача на „Куест марин“. Смело можем да предположим, че вътрешната му структура, отслабена от поредицата синхронизирани детонации, се е разцепила по пътя му към дъното.

— Възможно ли е корпусът да е бил взривен от резервоарите с гориво, пламнали вследствие на пожара, докато е бил на буксир? — попита Дейвис.

Очите на Уилбър Хил се отместиха от снимките към изображенията на монитора.

— Имам доста голям опит в разследването на взривове от терористични бомби и мога твърдо да заявя, че Дърк е прав. Дъното на „Емърълд долфин“ не е било взривено от един съсредоточен взрив. Както показват снимките и изображенията, корпусът е бил взривен на няколко места, както се вижда и от изметнатите навън листове от външната обшивка. Освен това по всичко личи, че взривните устройства са били разположени на еднакво разстояние едно от друго — сигурен знак, че разрушението е било добре обмислено и изпълнено.

— С каква цел? — попита Дейвис. — Защо някой ще си прави целия този труд, за да потопява вече опожарен корпус? Или по-точно кой? На борда не е останал жив човек, когато е бил взет на буксир.

— Не е точно така — намеси се Гън. — Капитанът на влекача… — той замълча, за да хвърли поглед на записките в бележника си — името му е Джак Макдърмот, е съобщил, че е издърпал от водата един от офицерите на туристическия кораб веднага след като корабът е потънал.

По лицето на Дейвис се изписа скептичен израз.

— Как тъй е оцелял от пожара?

— Уместен въпрос — каза Гън, потупвайки с писалката бележника си. — Макдърмот също не е могъл да си обясни този факт. Казал, че мъжът се е държал така, сякаш е бил в шок до пристигането им в Уелингтън. После се измъкнал от кораба, без да бъде разпитан, и изчезнал безследно.

— Описал ли го е как изглежда? — попита Дейвис.

— Само че бил чернокож.

Сандекър не поиска разрешение от присъстващите да пуши. НЮМА беше негова територия и той запали една от легендарните си огромни пури, които много ценеше и от които никога не предлагаше, дори и на най-близките си приятели. Той изпусна кълбо дим към тавана и заговори бавно:

— Първостепенният извод в случая е, че „Емърълд долфин“ е бил потопен умишлено, за да бъдат заличени всички следи от пожара при разследване от страна на застрахователните компании. Потопяването е само за прикритие. Поне на мен ми изглежда така.

Дейвис го погледна и каза:

— Ако теорията ви е правилна, адмирале, то тя води до ужасната вероятност пожарът да е бил умишлен. Аз не мога да открия никакъв мотив, дори и на терористи, да се разруши туристически лайнер, заедно с две хиляди пътници и екипаж. Особено след като никоя терористична група не е поела отговорността, нито пък има заподозрени.

— Съзнавам, че тази мисъл е трудна за възприемане — отвърна Сандекър. — Но щом фактите сочат натам, значи натам ще вървим и ние.

— Какви факти? — не отстъпваше Дейвис. — Ще бъде невъзможно да се открият доказателства, че пожарът е бил причинен от човешка ръка, а не от авария в корабните системи.

— От разказите на оцелелите от лайнера офицери се разбира, че всички корабни системи са спрели да работят — вметна Руди Гън. — Те споделят, че са били силно обезпокоени, докато са наблюдавали как пожарът бушува, а те не са имали с какво да го потушат. Става дума за дванайсет различни системи плюс резервните. Каква е вероятността всички те да са се повредили едновременно?

— Почти колкото на колоездач, печелещ „Индианаполис 500“ — вметна Джордино цинично.

— Склонен съм да вярвам, че Дърк и Ал ни дават доказателства, че пожарът е бил умишлен — обади се Йегър.

Всички отправиха погледи към него в очакване да продължи, но Пит го изпревари.

— Нима лабораторията ни е разпознала материята, която донесохме толкова скоро?

— Хората работиха до малките часове на нощта — отвърна победоносно Йегър.

— За какво става дума? — попита Хил.

— За субстанция, която намерихме, докато претърсвахме с подводен апарат корабните останки — поясни Джордино. — Натъкнахме се на нея в района на параклиса, където според съобщението е пламнал пожарът и донесохме образец.

— Няма да ви отегчавам с лекция за това как се разпадат елементите — продължи Йегър, — но учените от НЮМА разпознаха в него силно запалим материал, известен като пироторч 600. Веднъж бъде ли възпламенен, почти е невъзможно да бъде угасен. Той е толкова неустойчив, че дори военните не го докосват.

Йегър се наслади на израженията на мъжете около масата.

Пит се пресегна и разтърси ръката на Джордино.

— Моите поздравления, партньоре.

Джордино се захили гордо.

— Май краткото ни пътешествие с „Ъбис навигейтър“ ни възнагради.

— Жалко, че Мисти не е тук, за да чуе новината.

— Коя е Мисти? — попита Дейвис.

— Мисти Греъм е морска биоложка — уточни Пит, — която беше на борда на „Дийп инкаунтър“. Тя придружи Ал и мен в подводния апарат до корабните останки.

Сандекър нехайно изтръска пепелта от пурата си в голям месингов пепелник.

— Струва ми се, че онова, което мислехме за опустошителна трагедия, се превърна в отвратително престъпление… — Той замълча и по лицето му се изписа израз на гняв.

Джордино беше извадил от малкото си джобче същата като неговата пура и я запалваше.

— Та за какво говореше? — подтикна го припряно Хил, който нямаше представа за задкулисната игра между Сандекър и Джордино и техните пури. Сандекър беше почти сигурен, че Джордино краде от пурите му, но не можеше да го докаже. Когато и да ги преброеше, никога не липсваше някоя. Изобщо не предполагаше, че Джордино тайно купуваше пурите си от същия източник в Никарагуа.

— Говорех — продължи Сандекър, хвърляйки кръвнишки поглед към Джордино, — че имаме в ръцете си грозно престъпление — и отмести поглед към Хил и Дейвис. — Надявам се, господа, че вие и вашите управления ще предприемат незабавно задълбочено разследване на това зверство и ще изправите пред съда виновниците.

— Сега, след като вече знаем, че става дума за престъпление — каза Дейвис, — вярвам, че с общи усилия ще намерим отговорите.

— Можете да започнете с отвличането на „Дийп инкаунтър“ — предложи Пит. — Аз не тая никакво съмнение, че има връзка.

— Четох кратко изложение на случая — вметна Хил. — Ти и Ал сте проявили голяма храброст в спасението на плавателния съд и сразяването на пиратите.

— Те не бяха пирати в общоприетия смисъл, а по-скоро наемни убийци.

Хил не хареса определението.

— Какво основание са имали да откраднат кораб на НЮМА?

— Това едва ли може да се нарече кражба — отвърна язвително Пит. — Те възнамеряваха да потопят кораба и да убият всички мъже и жени на борда, общо петдесет души. Трябва ви основание ли? Ами те ни попречиха да извършим дълбоководно проучване на останките от лайнера. Страхували са се да не би да открием нещо.

Гън попита със замислено изражение:

— Кой ли може да е отговорен за такова злодеяние?

— Не е лошо да започнете с корпорацията „Цербер“ — каза Йегър, поглеждайки към Пит.

— Глупости! — изсумтя Дейвис. — Една от нашите най-уважавани компании да се забърка с убийството на повече от две хиляди души? Невъзможно. Представяте ли си „Дженеръл мотърс“, „Иксън“ или „Майкрософт“ да вършат престъпления от рода на масово убийство? Лично аз — не!

— Напълно съм съгласен с теб — обади се Сандекър. — Но „Цербер“ едва ли има бели като сняг ръце. Те са свързани със сделки от сенчестия бизнес.

— И са били разпитвани от конгресните комисии по няколко повода — добави Гън.

Сандекър се усмихна.

— Доста му е трудно на Конгреса да смъмри компания, която финансира на всички избори и двете политически партии.

Дейвис поклати глава.

— Аз бих поискал неопровержимо доказателство, преди да ме подмамите да разследвам „Цербер“.

Пит забеляза блясъка в очите на Йегър, когато последният заговори:

— Ще ви помогне ли, ако ви кажа, че учените от химическото подразделение са създали пироторч 600?

— Не можете да сте сигурен в това — отвърна Дейвис с глас, изпълнен със съмнение.

— Няма друга държава в света, която да е на път да размножи реквизитите си, съдържащи пироторч 600.

Дейвис не се забави с отговора си.

— Вероятно материалът е бил откраднат. Всеки би могъл да се сдобие с него.

— Е, поне ФБР има откъде да започне — каза Сандекър на агента от ФБР, после запита Хил: — А ЦРУ?

— Мисля, че преди всичко трябва да изпратим спасителна експедиция до останките от пиратския кораб и да видим какво ще ни покажат те.

— Възможно ли е НЮМА да помогне на този проект? — поинтересува се Пит.

— Не, благодаря — отвърна Хил. — Ние работим с една частна фирма по подводни разследвания.

— Тъй да бъде — заяви Сандекър между две изпуснати кълба дим от пурата си. — Ако ви потрябва помощ от НЮМА, само се обадете, ние ще ви съдействаме напълно.

— Бих искал разрешението ти наши хора да разпитат екипажа на „Дийп инкаунтър“ — каза Дейвис.

— Имаш го — съгласи се Сандекър без колебание. — Нещо друго?

— Един въпрос — обади се Хил. — Кой е собственикът на „Емърълд долфин“?

— Той плаваше под английска регистрация — поясни Гън, — но е собственост на туристически линии „Блу сийз“, компания със седалище в Англия, но притежавана предимно от американски акционери.

Хил се усмихна едва-едва на Дейвис.

— Както вътрешен, така и международен акт на терор. Изглежда, че нашите две управления ще трябва да обединят усилия.

Дейвис и Хил си тръгнаха заедно. След като вратата се затвори след тях, Сандекър седна отново и присви очи дотолкова, че от тях не се виждаше нищо, освен гневни пламъчета.

— Щом като и двете престъпления са извършени на вода, няма начин НЮМА да остане далече от разследването. Ние ще поемем по свой път, без да разклащаме лодките на ЦРУ и ФБР. — Той отмести поглед към Пит и Джордино. — Вие двамата си вземете три дни отпуск и си починете. После се залавяйте на работа.

Пит погледна Сандекър право в очите, после останалите край масата.

— Откъде да започнем?

— Планът ми ще е готов, като се явите отново на работа. Междувременно Руди, Хирам и аз ще съберем всички възможни данни.

— Как смятате да се поотпуснете? — Гън зададе въпроса си едновременно на Пит и Джордино.

— Преди да тръгна за Тихия океан, си купих десетметров ветроход, който държа в един яхтклуб край Анаполис. Смятам да подбера две дами и да поплавам по залива Чесапийк.

Гън се обърна към Пит.

— А ти?

— Аз ли? — сви рамене Пит. — Утре отивам на авиошоу.