Клайв Къслър
Възкръсналите (17)

15.

Сандекър се бе задълбочил до такава степен в работата си, че не забеляза кога Руди Гън влезе в кабинета му и се настани от другата страна на бюрото му. Гън беше дребен на ръст човек с общителен характер. С оредялата си коса, с дебелите рогови рамки на очилата си и с евтиния часовник на ръката той приличаше на бездушен и безцветен бюрократ, който се труди неуморно, оставайки незабележим в преградената си стаичка зад хладилния шкаф.

Гън обаче беше всичко друго, но не и безличен човек. След завършването си на първо място по успех „Анаполис“, той служи със завидни успехи във Военноморските сили, а после се прехвърля да работи за Сандекър в НЮМА като помощник-директор и ръководител на специални операции. Известен с брилянтния си ум, съчетан с прагматичен инстинкт, той ръководи операциите на НЮМА с работоспособност, непозната в другите правителствени агенции. Близък приятел на Пит и Джордино, Гън често заставаше зад тях и ги подкрепяше в безразсъдните им авантюри, които противоречаха на нарежданията на Сандекър.

— Извинявай, че те прекъсвам, адмирале, но възникна сериозен проблем.

— Сега пък какво има? — попита Сандекър, без да вдига глава. — Пак ли сме надхвърлили бюджета?

— Опасявам се, че е много по-лошо.

Едва тогава адмиралът го погледна.

— Какво е станало?

— „Дийп инкаунтър“ и всички на борда му са изчезнали.

Нямаше капка изненада. Нямаше питащо изражение, нито механичното повтаряне на думата „изчезнали“. Адмиралът седеше с ледено спокойствие и чакаше подробности от Гън.

— Всичките ни опити за връзка по радиопредавателя и сателитния телефон останаха безрезултатни… — започна да обяснява Гън.

— Възможно е да се дължи на някоя от стотиците причини за прекъсване на връзката — вметна Сандекър.

— Има резервни системи — отговори търпеливо Гън. — Не може всички наведнъж да се повредят.

— Кога за последен път се обадиха те?

— Преди десет часа — отвърна Гън и се стегна, за да посрещне избухването на адмирала, каквото знаеше, че ще последва.

И очакванията му се оправдаха.

— Десет часа! Моите инструкции са, че по време на работа всеки научноизследователски кораб трябва да предава рапорт за състоянието си на свързочния ни отдел на всеки два часа!

— Инструкциите ви бяха спазвани стриктно. „Дийп инкаунтър“ отговаряше по графика.

— Тогава не те разбирам.

— Мъж, представящ се за капитан Бърч, се свързваше с нас на всеки два часа и предаваше рапорти относно проекта за разследване останките на „Емърълд долфин“. Разбрахме, че това не е истинският капитан, тъй като гласовите системи, записващи всички наши комуникации, не приеха гласовите характеристики. Някой се опитваше да го имитира. Само че доста неумело.

Сандекър поглъщаше всяка дума, докато острият му като бръснач ум пресяваше последствията от разказа на Гън.

— Сигурен ли си в това, Руди?

— Заявявам го най-отговорно: напълно сигурен съм.

— Не мога да повярвам, че корабът и всички на борда му са се изпарили във въздуха.

Гън кимна.

— Когато от свързочния ни отдел ме уведомиха за това, си позволих волността да поискам от един приятел от Националната агенция за изследване на океанските атмосферни условия да анализира сателитните снимки на метеорологичните условия в района, където работеше „Дийп инкаунтър“. Увеличените снимки не показали никакви следи от кораба в радиус от стотици мили.

— А какви са били метеорологичните условия?

— Ясно небе, вятър със скорост шестнайсет километра в час и спокойно море.

Сандекър се опитваше да проникне през обърканите съмнения.

— Корабът не би могъл да потъне без причина. Той не носеше никакви химически материали, които биха могли да го разрушат. Не може да се пръсне на парчета от само себе си. Да не би да се е сблъскал с друг кораб?

— Той се намираше далече от установените морски пътища и в близост до него не е имало други кораби.

— Значи преправен глас е предавал рапортите. — Сандекър пронизваше Гън с поглед. — Затова предполагаш, Руди, че „Дийп инкаунтър“ е бил отвлечен.

— Започвам да мисля в тази посока — потвърди Гън. — Ако не е бил потопен от неразкрита подводница — нелепа теория в най-добрия случай — не виждам друга алтернатива. Вероятно е бил пленен и е отплавал извън обсега на сателита, преди метеорологичните му камери да са минали над мястото.

— Но ако е бил отвлечен, къде може да са го закарали? Не е възможно да изчезне за по-малко от два часа. От опит знам, че максималната скорост на „Дийп инкаунтър“ е малко над петнайсет възела. Значи не би могъл да измине повече от сто и петдесет морски мили от последния му рапорт.

— Грешката е моя — призна Гън. — Трябваше да поискам данни от по-разширен обхват. Но бях отправил питането, преди да узная за фалшивите радиовръзки. А колкото до отвличане, такава мисъл изобщо не ми бе минавала през ума.

Сандекър се облегна назад и зарови лице в дланите си. После се съвзе.

— Пит и Джордино… те работят по проекта — каза той повече като твърдение, отколкото като въпрос.

— В последния рапорт, предаден лично от капитан Бърч, се посочва, че двамата се качили на борда на „Ъбис навигейтър“ и се приготвяли да се спуснат към останките на лайнера.

— Това е лудост! — възмути се Сандекър. — Кой би дръзнал да отвлича кораб на американското правителство в Южния Тихи океан? В онази част на света не се води война или революция. Не виждам никакъв мотив за подобен акт.

— Нито пък аз.

— Свърза ли се с правителствата на Австралия и Нова Зеландия с молба за мащабно претърсване на района?

Гън кимна.

— И те ме увериха, че ще ни окажат пълно съдействие. Всеки кораб в близост до района, било то военен или търговски, е предложил да се отклони от курса си и да започне търсене.

— Поискай от която и да е агенция по сигурността увеличени сателитни снимки на координатна мрежа от хиляда квадратни морски мили от тази част на Тихия океан. Не искам да пропуснем нито сантиметър. „Дийп инкаунтър“ е все някъде. Отказвам да мисля, че е на дъното.

Гън стана и на път към вратата каза:

— Ще се погрижа за всичко.

Сандекър остана на мястото си, загледан в галерията от снимки, покриваща едната стена. Погледът му се задържа върху една цветна снимка на Пит и Джордино, които бяха застанали до автономен подводен апарат и отпиваха от бутилка шампанско по повод откриването и изваждането на китайски правителствен кораб от езерото Мичиган. Забеляза също, че Джордино беше захапал една от неговите пури, изработвани по поръчка.

Близко приятелство свързваше тримата мъже. Пит и Джордино му бяха като синове, които той никога не бе имал. Дори в най-безумното си въображение Сандекър не можеше да повярва, че те двамата са загинали. Той завъртя стола и се загледа през прозореца на кабинета си, намиращ се на последния етаж на сградата на НЮМА с изглед към река Потомак.

— Каква ли беда — смънка той под носа си — сте си навлекли този път вие, момчета?