Клайв Къслър
Възкръсналите (47)

45.

Кабинетите на „Цербер“ във Вашингтон се намираха в просторно имение, построено за заможен сенатор от Калифорния през 1910 година. Разположено върху десет акра земя в покрайнините на Бетезда и заобиколено от висок тухлен зид, обрасъл с пълзящо растение, превърнатото в административна сграда имение нямаше спартански кабинети за инженерите, учените или геолозите на корпорацията. Четирите етажа с разкошни апартаменти бяха предназначени за корпоративни адвокати, политически анализатори, високопоставени лобисти и влиятелни бивши сенатори и конгресмени, които до един работеха за затягане хватката на Зейл около правителството на Съединените щати.

В един часа сутринта един фургон, рекламиращ електрически предприемач, спря пред портала и веднага бе пропуснат да мине. Имението имаше силна охрана. Двама пазачи стояха в караулката пред предния портал, а други двама патрулираха в района с полицейски кучета. Фургонът спря на паркинга, намиращ се близо до портала. Едър чернокож мъж тръгна към входа на сградата, носейки дълга кутия с флуоресцентни осветителни тръби. Подписа се в книгата за посетители на пропуска и взе асансьора за четвъртия етаж, където слезе и тръгна по застлания с ръчно тъкани персийски килими под от тиково дърво. В преддверието на просторния кабинет в дъното на коридора нямаше секретарка. Тя си беше тръгнала преди час. Мъжът подмина празното й бюро и влезе направо през отворената врата на кабинета.

Къртис Мърлин Зейл седеше на голям кожен стол и изучаваше сеизмичните доклади на геолога за откритите по-рано нефтени и газови находища в Айдахо. Той не вдигна глава при влизането на предприемача. Последният, вместо да инсталира осветителните тръби, седна най-дръзко на стола от другата страна на бюрото. Едва тогава Зейл погледна в тъмните злобни очи на Оно Канай.

— Подозрението ти потвърди ли се? — попита Канай.

Зейл се усмихна самонадеяно.

— Нищо неподозиращата риба се хвана на въдицата.

— Мога ли да зная коя е тя?

— Сали Морс от „Юкон ойл“. Започнах да се съмнявам в нейното посвещаване на каузата още когато повдигна въпроси за плановете ни да врежем супертанкера в сърцето на Сан Франциско.

— Мислиш ли, че е уведомила властите?

— Сигурен съм в това. Самолетът й не отлетя обратно за Аляска, а за Вашингтон.

— Оръдие без надзор в столицата може да стане опасно.

Зейл поклати глава.

— Тя няма документи. Разчита само на думите си. Нищо не може да бъде доказано. Тя едва ли подозира, че ни направи огромна услуга, като стана ренегатка и предателка.

— Ако свидетелства пред Конгреса… — Канай не довърши мисълта си.

— Ако се справиш с работата си, тя ще претърпи злополука, преди да бъде разпитана.

— Дали правителството я е затворило в безопасна квартира?

— Нашите източници в Министерството на правосъдието казват, че не знаят местонахождението й.

— Имаш ли представа къде може да бъде открита?

Зейл сви рамене.

— Засега, не. Сигурно се крие при познати.

— В такъв случай няма да е лесно да я намерим.

— Аз ще разбера къде е вместо теб — обеща уверен Зейл. — Пуснал съм над сто наши хора да я търсят. Въпрос е само на часове.

— Кога би трябвало да даде показания пред комисията?

— Едва след три дни.

Канай остана удовлетворен от отговора.

— Предполагам, всичко е в готовност — продължи Зейл. — Да няма нещо недогледано, нито непредвидени проблеми.

— Не очаквам да има. Планът ти е блестящ. Операцията е изпипана до най-малката подробност. Не виждам място за провал.

— Екипът ти от „Вайпър“ на борда ли е?

— Всички са там освен мен. Хеликоптер ме чака да ме стовари на танкера, когато се отдалечи на стотина мили от брега. — Канай си погледна часовника. — Ако ще ръководя последните приготовления, трябва да тръгвам.

— Военните няма да спрат танкера, нали? — попита с надежда Зейл.

— Опитат ли се, доста ще си изпатят.

Двамата станаха и се ръкуваха.

— Късмет, Оно! Когато се срещнем отново, нови ръце ще дърпат конците на американското правителство.

— А ти къде ще бъдеш по време на масовата сеч утре?

По устните на Зейл се появи остра усмивка.

— Ще свидетелствам пред конгресменката Смит.

— Мислиш ли, че тя знае за проектите ти за родно производство на нефт?

— Сали Морс като нищо й е разкрила плановете ни. — Зейл се обърна и се загледа през прозореца в блещукащите светлинки и облените в светлина паметници в столицата. — Утре по същото време това няма да има никакво значение. Общественото негодувание срещу вносни петрол и газ ще залее страната като огромна вълна и всяка съпротива срещу „Цербер“ ще бъде пометена.

Когато Лорън влезе в стаята за изслушване в конгресната сграда, остана изумена, като видя, че масата, запазена за повиканите с призовки да се явят пред оглавяваната от нея комисия, е празна. Нямаше армия от корпоративни адвокати от „Цербер“, нито взвод от директори на компании или други служители.

Къртис Мърлин Зейл седеше сам зад масата.

Пред него не се виждаха никакви документи или бележници. Нямаше и кожено куфарче на пода до краката му. Той просто си почиваше удобно на стола, облечен в безупречно ушит костюм, и се усмихваше на членовете на Конгреса, когато влизаха един по един и сядаха зад масите, разположени на едно ниво по-високо от пода. Погледът му се отмести към Лорън, когато тя седна и остави свитък документи върху бюрото си. Тя улови погледа му и мигом се почувства омърсена. Въпреки приятната му външност и елегантното му облекло, тя възприе Зейл като противен човек, като отровна змия, препичаща се на слънце върху камък.

Погледът й пробяга из стаята, за да види дали членовете на комисията са заели местата си и са готови за заседанието. Размени поглед с Ленард Стърджис, който й кимна учтиво, но лицето му остана напрегнато, сякаш го подозираха, че ще претупва отгоре-отгоре задължението си да задава неудобни въпроси на Зейл.

Лорън каза няколко встъпителни думи преди започването на процедурата на разследване, после благодари на Зейл, че се е отзовал на призовката.

— Вие, разбира се, съзнавате, че имате привилегията да се явите с адвокат — додаде тя.

— Да — отвърна той със спокоен глас, — но в духа на пълното съдействие, седя тук в готовност да отговарям изчерпателно на всеки ваш въпрос.

Лорън погледна големия стенен часовник на отсрещната стена. Той показваше 9:10 часа.

— Процедурата може да продължи почти цял ден — уведоми тя Зейл.

— Аз съм на ваше разположение колкото е необходимо — отвърна Зейл все тъй спокоен.

Лорън се обърна към конгресменката Лорейн Хоуп от Тексас.

— Госпожо Хоуп, ще бъдете ли така любезна да започнете разследването?

Лорейн Хоуп, пълна чернокожа жена от Галвестоун, кимна и откри процедурата. Лорън знаеше, че името на Хоуп не беше в списъка на подкупените от „Цербер“, но не беше сигурна какво е отношението на Хоуп към компанията. До момента проучванията й бяха умерени и привидно независими. Но това щеше скоро да се промени сега, когато стоеше лице в лице със самия Зейл.

— Господин Зейл, наистина ли поддържате мнението, че Съединените щати ще забогатеят много повече, ако започнат да произвеждат роден петрол и няма да имат нужда от вносен суров петрол от Средния изток и Латинска Америка?

О, боже, възкликна мислено Лорън, тя налива вода право в мелницата му!

— Нашата зависимост от вносен петрол — започна Зейл, — пресушава икономиката ни. За изминалите петдесет години ние разчитаме на благоволението на страните от ОПЕК, които си играят с пазарните цени, както си искат. Техният коварен заговор е да вдигат цената на барел петрол с два долара, после да я смъкват с един. Увеличаването с два долара и намаляването с един поддържа бавното покачване на цената и води дотам, че скоро ще почнем да гледаме към почти шейсет долара за всеки внесен барел. Цените на газовите помпи са направо оскърбителни. Превозваческите компании и шофьорите им, които имат собствени товарни коли, са на загуба. Цените на самолетните билети скочиха до небето поради по-високите цени на реактивното гориво. Единственият начин да се спре тази лудост, която накрая ще съсипе страната ни, е да разработим собствени находища и да не разчитаме на вносен петрол.

— Има ли достатъчно подземни запаси, които да задоволят нуждите на Америка и, ако има, за колко време? — попита го Лорейн Хоуп.

— Да — отвърна Зейл, — има повече от достатъчно петрол в континенталните Съединени щати и Канада, плюс офшорни находища, с които Северна Америка може да се самозадоволява напълно през следващите петдесет години. Мога да ви съобщя също, че огромните нефтоносни шисти в Колорадо, Уайоминг и Монтана ще бъдат готови да започнат да преработват суров петрол още през следващата година. Само този факт ще ни опази да станем отново зависими от вносен петрол. А по-нататък, към средата на века, може би технологията ще усъвършенства алтернативни източници на мощност.

— Да не би да искате да кажете, че от страна на еколозите няма да има възражения срещу разработването на нови находища? — попита Лорън.

— Протестите на еколозите прекалено се раздуват — отвърна Зейл. — Ако изобщо е имало животни, загинали вследствие на поставяне на нефтени сонди или нефтопроводи, то броят им е бил незначителен. Миграционните пътища могат да бъдат изместени от експерти по дивия животински свят. Нито на земята, нито на небето няма замърсяване, което да се дължи на сондажните работи. И най-важното, като държим далече от бреговете ни вносния петрол, ние можем да предотвратим трагедии от рода на онази, сполетяла „Ексон Валдес“ и други нефтени разливи, отразили се зле на страната ни през последните няколко години. Такава заплаха повече няма да ни грози, тъй като няма да има нужда от танкери, които да доставят нефт в Съединените щати.

— Привеждате убедителни аргументи — вметна конгресмен Стърджис. — Аз например подкрепям идеите ви. Винаги съм бил противник на изнудването от страна на чуждестранните петролни картели. Ако американските нефтени компании са в състояние да задоволяват нуждите на страната ни, без да напускат бреговете ни, аз заставам на ваша страна.

— А какво ще кажете за компании, които извличат петрол от разни места в света и го докарват до нашите пристанища и рафинерии? — попита Лорън. — Ако техният поток към Съединените щати се пресече, има вероятност те да фалират.

Зейл не се показа нито за миг притеснен.

— Те просто ще трябва да продадат продукцията си на други страни.

Въпросите получиха отговорите си. По всичко личеше, забеляза Лорън, че Зейл с нищо не може да бъде сплашен. Той знаеше много добре, че трима-четирима членове от комисията са негови хора и затова чувстваше, че владее положението. Като се изключеха няколкото крадешком хвърлени погледа към ръчния си часовник, той изглеждаше напълно спокоен.

Лорън също поглеждаше често към стенния часовник. Улавяше се, че й е трудно да не мисли за бедствието, което щеше да сполети Сан Франциско, и се запита в себе си дали бреговата охрана и специалните части ще могат да го предотвратят навреме. Особено я обезсърчаваше фактът, че не може да заяви на Зейл, че знае какво крои и да го обвини предварително в опит да извърши масово убийство.