Клайв Къслър
Възкръсналите (37)

35.

Беше късен следобед. Дарфур и двамата усмирени от Пит и Джордино вайпъри бяха оковани с белезници и закарани в шерифството, където им бе повдигнато обвинение за убийството на охранителите на Еган. Кели и Томас дадоха показания пред следователите от отдел „Убийства“ към шерифството, а след тях и Пит и Джордино. Кели се оказа права, че помощник-шерифите никога няма да заловят Оно Канай. Пит тръгна по следите на убийците и стигна до високата скала край река Хъдсън, където откри въже, спускащо се до водата.

— Сигурно са избягали с чакаща ги лодка — отбеляза Джордино.

Пит стоеше с приятеля си на върха на стръмните скали и се взираше във водата. После погледна зелените хълмове и гори на отсрещния бряг. Малките селца, пръснати покрай нюйоркския бряг в частта на долината Хъдсън, бяха станали известни от творбите на Уошингтън Ървинг.

— Удивително е как Канай се справя с всяко непредвидено обстоятелство.

— Мислиш ли, че вайпърите ще проговорят при разпита?

— Дори и да го направят, едва ли ще е от голямо значение — отвърна бавно Пит. — Тяхната организация вероятно работи на самостоятелни групи, като никоя не знае с какво се занимава другата, но под общата команда на Канай. Доколкото те знаят, веригата от команди спира до него. Бас ловя, че никой от тях няма представа, че истинските му шефове седят в кабинетите на „Цербер“.

— Ясно е, че никак не са глупави да оставят следа, водеща до вратите им.

Пит кимна.

— Държавните прокурори никога няма да открият напълно неопровержими доказателства, за да ги обвинят. Ако някога бъдат наказани за престъпните си деяния, то няма да е по силата на закона.

Кели прекоси тревната площ пред къщата и се приближи до тях.

— Гладни ли сте?

— Аз съм непрекъснато гладен — засмя се Джордино.

— Направих лека вечеря, а Томас забърква коктейли „Маргарита“.

— Душичке — Пит обви ръка около талията й, — ти току-що произнесе вълшебната думичка.

 

 

Да се каже, че вкусът на доктор Елмор Еган за вътрешно обзавеждане е бил еклектичен, щеше да е подценяване. Гостната беше обзаведена в ранен колониален стил, кухнята очевидно е била проектирана от инженер на високо техническо ниво, чиято страст е клоняла повече към екзотичния вид, отколкото към чревоугодническото готвене, а трапезарията сякаш беше пренесена от викингска ферма — столовете и масите бяха изработени от масивен дъб със сложна дърворезба.

Докато Пит, Джордино и Томас отпиваха от коктейлите си, които едва не преливаха от чашите, Кели приготвяше за печене риба тон и салата от сурово зеле. Въпреки нараняванията си всички си похапнаха добре.

След това се върнаха в гостната и сложиха всяка мебел на мястото й, а Томас наля на всекиго по чаша четирийсетгодишен портвайн.

— Ти каза на Канай, че формулата била скрита в лабораторията на баща ти — обърна се Пит към Кели.

Тя погледна Томас, сякаш му искаше позволение. Той й се усмихна леко и кимна в знак на насърчение.

— Формулата е в една папка, скрита зад панел във вътрешната страна на вратата.

Джордино въртеше бавно течността в чашата си.

— Успя да ме заблудиш. Никога нямаше да се сетя да търся вътре във вратата.

— Баща ти е бил умен човек.

— А пък Джош — смел — отбеляза Джордино с уважение. — Въпреки че го пребиха от бой, той не каза дума на Канай.

Томас поклати глава.

— Уверявам ви, че ако Пит не беше дошъл, бях на път да издам тайното място на формулата, за да спася Кели от по-нататъшни мъчения.

— Може би — каза Пит, — но когато ония видяха, че няма да изтръгнат нищо от теб, те прехвърлиха усилията си към Кели.

— Те може да се върнат, дори още тази вечер — предположи Кели обезпокоена.

— Не, няма — увери я Пит. — На Канай ще му трябва време, за да събере нов екип. Той няма скоро да опита отново.

— Ще вземем всички възможни предпазни мерки — заяви със сериозен глас Томас. — Кели трябва да напусне къщата и да се скрие някъде.

— Съгласен съм — каза Пит. — Канай като нищо ще допусне, че ти ще скриеш някъде другаде формулата и така вие двамата ще продължавате да бъдете техният ключ за откриването й.

— Мога да тръгна с теб и Ал за Вашингтон — предложи Кели с игриви пламъчета в очите. — Ще бъда в безопасност под вашите грижи.

— Не съм сигурен дали се връщаме във Вашингтон — отвърна Пит и остави празната си чаша на масата. — Ще бъдете ли така добри да ни покажете лабораторията на доктор Еган?

— Няма много за гледане там. — Томас стана и ги поведе извън къщата, към обора. Вътре имаше три работни маси, заети от обичайната апаратура, която можеше да се види във всяка химическа лаборатория. — Не е особено вълнуващо, но тук е мястото, където проектирахме и разработихме „Слик 66“.

Пит се разходи из стаята.

— Не е това, което очаквах.

Томас го погледна чуден.

— Не те разбирам.

— Това не е мястото, където доктор Еган е измислил и конструирал своите магнитохидродинамични двигатели — заяви твърдо Пит.

— Защо мислиш така? — попита предпазливо Томас.

— Защото това е просто една химическа лаборатория и нищо повече. Доктор Еган беше брилянтен инженер. А аз не виждам никакви чертежи, никакви компютри, програмирани за изобразяване на триизмерни компоненти, никакви помощни средства или апаратура за конструиране на работни модели. Съжалявам, но това не е място, където един изобретателен ум ще постига огромен напредък в двигателната технология. — Пит замълча и изгледа Кели и Томас, чиито очи бяха забити в боядисания дървен под. — Едно не мога да разбера: защо вие двамата ме будалкате.

— Кели и аз не крием нищо от вас, господин Пит — заговори с официален тон Томас. — Истината е, че наистина не знаем къде Елмор е провеждал своите проучвания. Той беше добър човек и верен приятел, но притежаваше тайнственост, която стигаше до фанатизъм. Случвало се е Елмор да изчезне с дни, а понякога и със седмици в някоя тайна лаборатория, чието местонахождение знаеше единствено той. Двамата с Кели сме се опитвали да го открием по различни поводи, но той по някакъв начин успяваше да ни се изплъзне. Беше като призрак, който се появяваше и изчезваше, когато си поискаше.

— Мислите ли, че тайната лаборатория е някъде тук във фермата? — попита Пит.

— Не знаем — отвърна Кели. — Когато бяхме сигурни, че татко е излязъл извън фермата по работа или на проучвателна обиколка, Джош и аз претърсвахме навсякъде, но не откривахме никаква следа от тайна лаборатория.

— Казвате, че сте били близки приятели — намеси се Джордино. — Странно е тогава, че не ви се е доверявал.

— Да бяхте познавали Елмор. Той беше двойствена личност. Както в един момент беше разсеян, но любвеобилен баща и приятел, така в следващия се показваше параноичен инженер, който не вярваше никому, дори на най-близките си хора.

— А намираше ли време за развлечения? — поинтересува се Пит.

Джош и Кели се спогледаха.

— Той изпитваше невероятна страст към проучване на викингите — отговори Томас.

— И беше голям почитател на Жул Верн — добави Кели. — Четеше и препрочиташе книгите му.

Пит обхвана с поглед лабораторията.

— Не виждам никакви следи от тези негови страсти.

Кели се засмя.

— Не сме ти показали библиотеката му.

— Ще ми се да я видя.

— Тя се намира в отделна сграда до къщата и гледа към реката. Татко я построи преди близо двайсет години. Това беше домът му извън дома му, неговата светая светих, където се разтоварваше след напрегнатата си работа.

Сградата, помещаваща студиото на Еган, беше построена от камък и наподобяваше мелница за жито от осемнайсети век. Покривът беше от шлистови плочи, а по стените се виеше бръшлян. Единственото съвременно удобство бяха таванските прозорци. Томас извади голям старомоден ключ и отключи входната дъбова врата.

Вътрешността на библиотеката покри представите на Пит. Лавиците от махагон и ламперията на стените излъчваха елегантност и изтънченост. Широките меки кресла и диванът бяха кожени, а писалището, все още отрупано с изследователски книжа, беше от палисандрово дърво с извит сгъваем плот. Обстановката завладяваше посетителя с уюта и спокойствието си. Библиотеката вероятно е пасвала на Еган като плътно прилепваща ръкавица, помисли си Пит. Тя беше идеално място за изследователска дейност.

Той се приближи до лавиците, покриващи стените от пода до тавана. Една стълба с колелца, чийто горен край се движеше по релса, е позволявала на Еган да стига до най-горните лавици. На единствената свободна стена висяха картини с викингски кораби. Под тях върху маса лежеше модел на подводница, дълъг близо метър и двайсет. Тъй като беше морски инженер, Пит огледа отблизо модела и го прецени като майсторска изработка. Подводницата беше заоблена в краищата, с илюминатори отстрани и малка кула към носовата част. Лопатите на гребния винт бяха прави като гребла, а не с извити краища като на съвременните конструкции.

Пит не беше виждал такъв подводен съд. Можеше да го сравни единствено с чертежа на една подводница, за която бе учил, построена от Конфедерацията по време на Гражданската война.

На месинговата плочка в долната част на модела пишеше: „Наутилус“. Дължина: седемдесет метра, широчина: осем метра. Спусната на вода през 1863 г.

— Много красив модел — отбеляза той. — Това е подводницата на капитан Немо, нали? От „Двайсет хиляди левги под водата“?

— Татко го проектира, като гледаше от гравюра в оригиналната книга, а после намери един строител на модели на име Фред Торно и му го даде да го построи.

— Класическа изработка — отбеляза с възхищение Джордино.

Пит продължи да се разхожда, като се спираше да чете заглавията на книгите. Всички те се отнасяха за епохата на викингите от 793 до 1450 година след Христа. Цяла една секция беше посветена на руническата азбука, използвана от скандинавските германци и норвежците от трети до тринайсети век.

Кели забеляза интереса на Пит към книгите, приближи се до него и го хвана под мишница.

— Татко се беше специализирал в превеждането на рунически писмени знаци, издялани върху камъни.

— И е вярвал, че викингите са стигнали чак толкова на юг?

— Беше убеден в това. Когато бях малка, той влачеше мен и мама из половината среднозападни щати в една стара каравана, за да копира и изучава всеки рунически камък, който намереше.

— Едва ли е открил много такива — вметна Джордино.

— Намери и описа над трийсет и пет камъка с древни рунически писмени знаци — и посочи една лавица, пълна с папки и бележници. — Всичко е събрано там.

— Възнамерявал ли е да публикува откритията си? — попита Джордино.

— Доколкото знам, не. Преди десетина години това за него беше като ключ за осветление, който той изключи. Някак изведнъж загуби интерес към изследванията на викингите.

— От една идея фикс премина на друга — добави Томас. — След викингите Елмор се потопи в романите на Жул Верн. — Той посочи друга лавица на отсрещната стена. — Събираше всяка книга, всеки ред, написан от Верн.

Пит извади една книга и я отвори. Подвързията й беше кожена. Буквите на гръбчето и предната корица бяха позлатени. Той я върна на мястото й и отстъпи назад.

— Никъде не виждам бележници или подвързани записки, свързани с Верн. Очевидно доктор Еган е чел книгите, но не си е водил бележки.

Томас изглеждаше изтощен от събитията през деня. Той бавно седна в едно от кожените кресла.

— Неговото посвещение на Жул Верн и викингите беше нещо като загадка. Той не беше човек, който се стреми да стане познавач на дадена тема за самото удоволствие. Никога не добиваше специализирани знания без определена цел.

Пит отмести поглед към Кели.

— Казвал ли ти е защо толкова са го занимавали викингите?

— Не беше толкова за познаването и историята на културата им, колкото за руническите надписи.

Джордино взе от лавица един от бележниците за викингите и го отвори. Присви очи, докато разлистваше страниците, а по лицето му се изписа израз на обърканост. После взе и разлисти друг бележник, след него — трети. Накрая вдигна поглед и озадачен подаде на всекиго по един бележник.

— Изглежда, че доктор Еган е по-голяма енигма, отколкото някой от вас си е представял.

Всички разлистиха бележниците и после се спогледаха напълно озадачени.

Страниците на бележниците бяха празни.

— Нищо не разбирам — промълви Кели слисана.

— Нито пък аз.

Кели взе други два бележника и ги отвори. Те също бяха празни.

— Много ясно си спомням семейните пътувания в затънтени места, в търсене на рунически надписи. Когато татко намереше такъв камък, той поръсваше с талк писмените знаци и ги фотографираше. После, докато седяхме край палатката вечер, той превеждаше съобщенията. Аз непрекъснато надничах зад рамото му, а той ме пропъждаше, докато правеше записки в бележника си. Виждала съм го с очите си как пише.

— Но не и в тези бележници — каза Пит. — Никоя от тези страници не личи да е била махната и сменена с празна. Баща ти сигурно е скрил оригиналните бележници някъде другаде.

— Няма съмнение, че събират прах в неизвестната лаборатория, за която говорите — подхвърли Джордино, чието уважение към Елмор Еган леко спадна.

Красивото лице на Кели почервеня от смущение, сапфиреносините й очи като че ли се опитваха да видят нещо, което го нямаше там.

— Защо татко е постъпил така? За мен той винаги е бил честен и почтен човек, без задни мисли.

— Вероятно е имал някаква основателна причина — опита се да я утеши Томас.

Пит я погледна със съчувствие.

— Става късно. Все едно, няма да разрешим нищо тази вечер. Предлагам да се наспим и утре на дневна светлина може би ще стигнем до някои отговори.

Никой не му възрази. Всички бяха смъртно уморени. Всички, с изключение на Пит. Той последен напусна библиотеката. Престори се, че заключва вратата, преди да върне ключа на Томас. По-късно, когато всеки вече спеше, той безшумно се върна в библиотеката и влезе през незаключената врата. Светна лампата и започна да рови из изследователските материали за руническите надписи на Еган. Следа и история започнаха да излизат наяве.

Към четири часа сутринта той беше намерил онова, което го интересуваше. Много отговори все още му убягваха. Но калта във водата се беше утаила достатъчно, за да зърне дъното. Напълно удовлетворен, той заспа в едно от удобните кожени кресла, вдишвайки миризмата на стари книги.