Клайв Къслър
Виксън 03 (30)

29.

Лорън Смит стана от стола зад бюрото си, когато Фредерик Дагът бе въведен в кабинета й и протегна ръка, за да го поздрави. Той й се усмихна с най-служебната си усмивка.

— Надявам се да ми простите, че нахлувам така, госпожице ъ-ъ-ъ… конгресмен.

Лорън стисна силно ръката му. Винаги се развеселяваше, когато мъжете заекваха от притеснение, когато се обръщаха към нея с „конгресмен“.

— Радвам се, че дойдохте — отвърна тя и го покани с ръка да седне. После, за негова изненада, му поднесе кутия с пури и той си взе една.

— Това се казва посрещане. Не го очаквах… Ще разрешите ли да запаля?

— Разбира се — усмихна се тя. — Знам, че изглежда някак неуместно жена да предлага пури, но практиката показва, че посетителите ми от мъжкия пол надделяват в съотношение двайсет към едно спрямо женския.

Дагът изпусна голямо кълбо дим към тавана и мина направо на въпроса:

— Вие гласувахте против личното ми предложение за финансова помощ на Африканската революционна армия.

Лорън кимна, но не отвърна нищо, изчаквайки Дагът да се доизкаже.

— Бялото правителство на Южна Африка е на ръба на саморазрухата. От няколко години насам икономиката на държавата поголовно спада. Хазната е почти празна. Бялото малцинство се отнася жестоко и безпощадно към черното мнозинство, като към роби. За десет години, откакто чернокожите поеха управлението в Родезия, африканците от европейски произход станаха безмилостни в отношенията си към техните африканци банту. Вътрешни бунтове отнеха живота на хиляди хора. Тази кървава баня не може да продължава повече. Африканската революционна армия на Хирам Лусана е единствената надежда за мир. Ние трябва да я подкрепим както с финансови, така и с военни средства.

— Останала съм с впечатлението, че Хирам Лусана е комунист.

Дагът поклати глава.

— Опасявам се, че дълбоко се заблуждавате, госпожице Смит. Признавам, че Лусана разрешава използването на виетнамски военни съветници, но лично ви уверявам, че той не е и никога не е бил пионка на международния комунизъм.

— Радвам се да го чуя.

Гласът на Лорън беше бездушен. В нейното съзнание Дагът се опитваше да продаде стока, а тя беше твърдо решена да не я купи.

— Хирам Лусана е човек с възвишени идеали — продължи Дагът. — Той не допуска клане на невинни жени и деца. Не предприема безразборни кървави нападения над села и градове, както правят другите въстанически движения. Неговата война е насочена изцяло към правителствени и военни обекти. Аз например чувствам, че Конгресът трябва да подкрепи лидера, който върши нещата си достатъчно благоразумно.

— О, слезте на земята, господин Дагът. И двамата с вас знаем, че Хирам Лусана е мошеник от класа. Преглеждала съм му досието във ФБР. То не се отличава от досието на престъпник от мафията. Лусана е прекарал половината си живот в затвора за различни престъпления, от покушение до изнасилване, да не говорим за укриване от правосъдието и участие в заговор за бомбардиране на щатската столица на Алабама. След един невероятно доходен въоръжен грабеж той влиза в наркобизнеса и прави цяло състояние. После офейква от страната, за да избегне плащането на данъци. Надявам се да се съгласите, че той съвсем не е типичен американски герой.

— Изобщо не му бе предявено законно обвинение за въоръжения грабеж.

Лорън сви рамене.

— Добре, да поставим под съмнение това престъпление. Но останалите едва ли биха го окачествили като водач на свещена борба за свобода на потиснатите маси.

— Историята си е история — наблегна на думите си Дагът. — Независимо от тъмното си минало Лусана е все още единствената надежда за установяването на стабилно правителство, след като чернокожите влязат в южноафриканския парламент. Не можете да отречете, че е в интерес на американците да го обявят за приятел.

— Защо винаги трябва да сме на нечия страна?

Дагът повдигна вежди.

— Дали не долавям намек за изолация в думите ви?

— Спомнете си какво стана с Родезия — продължи Лорън — само месеци след плана на нашия бивш държавен секретар да прехвърли управлението от бялото малцинство на черното мнозинство. Избухна гражданска война между радикалните фракции, която върна прогреса на страната с десет години назад. Можете ли да обещаете, че няма да сме свидетели на същото, когато Южна Африка направи поклон пред неизбежното?

Дагът не обичаше да бъде притискан до стената от жена, от която и да е жена. Той стана от стола и се наведе над бюрото на Лорън.

— Ако вие не дадете подкрепата си за моето предложение за оказване на помощ, което смятам да внеса в Конгреса, тогава, уважаема конгресмен Смит, се опасявам, че сама ще си изкопаете гроб, толкова голям и дълбок за политическата ви кариера, че няма да можете да излезете от него навреме за следващите избори.

За изненада и гняв на Дагът Лорън избухна в смях.

— Мили боже! Това е неповторимо! Да разбирам ли, че ме заплашвате?

— Не се ли обявите в полза на африканския национализъм, обещавам ви, че ще загубите всеки глас на чернокожото население във вашия район.

— Не вярвам.

— По-добре повярвайте, защото освен това ще станете свидетел на бунтове, които досега не сте виждали в тази страна, ако не застанете твърдо зад Хирам Лусана и Африканската революционна армия.

— Откъде черпите информация? — поинтересува се Лорън.

— Аз съм чернокож и съм наясно с нещата.

— Освен това сте и негодник — каза Лорън. — Разговаряла съм със стотици чернокожи от моя район. Те не са по-различни от всеки друг американски гражданин. Всеки от тях се оплаква от високите данъци, от повишаващите се цени на хранителните стоки и електроенергията така, както и белите, азиатците, индианците и южноамериканците. Вие залъгвате себе си, Дагът, ако си мислите, че нашите чернокожи дават пукната пара за това, че африканските чернокожи обръщат страните си с главата надолу. Не, тях не ги е грижа поради простата причина, че и африканците не ги е грижа за тях.

— Правите тъжна грешка.

— Не аз, а вие правите грешка — възрази рязко Лорън. — Вие създавате размирици там, където няма нужда от тях. Черната раса ще постигне равноправие чрез образование точно както всички останали. Американците от японски произход го направиха веднага след Втората световна война. Когато те се завърнаха от международните лагери, започнаха да работят по полетата на Южна Калифорния, за да изпратят синовете и дъщерите си да учат в университетските колежи, за да станат адвокати и лекари. Сега е ред на чернокожите. И те ще го направят, стига да не бъдат възпрепятствани от хора като вас, които се пишат демагози агитатори при всяка възможност. А сега ще ви бъда благодарна, ако напуснете веднага кабинета ми.

Дагът я гледаше с ярост. После устните му се разтегнаха в лека усмивка. Той протегна напред ръка и пусна пурата си върху килима. След това се обърна и излезе като фурия от стаята.

 

 

— Приличаш на хлапак, на когото току-що са му откраднали велосипеда — каза Фелиша Колинс. Тя седеше в ъгъла на лимузината на Дагът и пилеше ноктите на ръцете си.

Дагът се настани до нея и направи знак на шофьора да потегля. Гледаше право напред с безизразно лице.

Фелиша прибра пиличката в чантата си и го загледа очаквателно. Накрая наруши мълчанието.

— Доколкото разбирам, Лорън Смит е отказала предложението ти.

— Нагла бяла кучка! — почти се изплю той. — Въобразява си, че може да се държи с мен като негър, робуващ в плантация от времето преди Гражданската война.

— Какви ги говориш, за бога? — възкликна изненадана Фелиша. — Познавам Лорън Смит. Тя никога не е имала предразсъдъци.

Дагът се обърна към нея.

— Наистина ли я познаваш?

— Лорън и аз сме съученички от гимназията. И до днес се виждаме от време на време. — Лицето на Фелиша доби суров израз. — Нещо подличко се мъдри в лукавото ти съзнание, Дагът. Какво е то?

— Трябва да имам подкрепата на конгресменката Смит, ако искам да прокарам предложението си за изпращане на оръжие и помощ за АРА.

— Искаш ли да говоря с Лорън? Да лобирам от името на Хирам?

— Да, и още нещо.

Тя се опита да прочете мислите му.

— Още нещо ли? Какво е то?

— Искам да я накараш да направи нещо, което да мога да използвам, за да я принудя да мисли като нас.

Фелиша го изгледа изумена.

— Искаш да изнудвам Лорън? Не се чуваш какво говориш. Не мога да шпионирам добра приятелка. В никакъв случай!

— Твоят избор е ясен — ученическо приятелство, разменено за свободата на милиони наши братя и сестри, които са поробени от тиранично правителство.

— Ами ако не мога да я накарам? — попита Фелиша, търсейки някакъв изход да се измъкне. — Не е тайна, че политическата й кариера е неопетнена.

— Никой не е съвършен.

— Какво трябва да изровя?

— Лорън Смит е хубава свободна жена. Не може да не води сексуален живот.

— И какво от това? — възрази Фелиша. — Всяка свободна жена има право на любовни връзки. И докато не е омъжена, ти не можеш да изфабрикуваш никакъв скандал за изневяра.

Дагът се усмихна.

— Колко си проницателна! Ще направим точно това — ще изфабрикуваме скандал.

— Лорън не заслужава това.

— Ако даде подкрепата си за нашата кауза, не е нужно да се безпокои, че тайните й ще станат известни.

Фелиша прехапа долната си устна.

— Не, няма да предам стара приятелка! Освен това Хирам никога няма да извини подобна клевета.

Дагът отказа да се включи в играта й.

— Така ли мислиш? Ти може и да си спала със спасителя на Африка, но се съмнявам да знаеш каква е истинската му същност. Замисляй се за миналото му понякога. Хирам Лусана слага Ал Капоне и Джес Джеймс в малкото си джобче. Това ми се подхвърля в лицето всеки път, когато взема неговата страна. — Дагът присви очи. — Забрави ли как буквално те продаде на мен?

— Не съм забравила.

Фелиша обърна глава и се загледа през прозореца.

Дагът стисна ръката й.

— Не се тревожи — усмихна се той. — Няма да се случи нищо, което да остави белези.

Тя поднесе ръката му към устните си и я целуна, но не повярва на думите му, нито за миг не повярва.