Клайв Къслър
Виксън 03 (11)

10.

Джордино разпръсна съдържанието на папката върху кухненската маса. Бяха общо шест листа. Намерената от Пит в джоба на пилота малка алуминиева пластина къкреше в разтвор, импровизиран от Джордино, за да падне нагарът и да може да се разчете надписът й.

Пит и Стайгър стояха до пращящия в камината огън и пиеха кафе. Камината беше изградена от местен камък и топлината й изпълваше цялата стая.

— Нали разбираш огромните последствия от това предположение? — говореше Стайгър на Пит. — Намекваш за сериозно престъпление, без да разполагаш с никакво солидно доказателство.

— Чуй ме добре — каза Пит — и не се дръж така, сякаш обвинявам вкупом Военновъздушните сили на САЩ в убийство. Аз никого не обвинявам. Да, признавам, че доказателството е косвено, но съм готов да се обзаложа, че всеки патолог ще ме подкрепи. Скелетът в товарния отсек не е на човек, умрял преди трийсет и четири години заедно с екипажа на самолета.

— Откъде си толкова сигурен?

— Няколко неща не се връзват. Първо, нашият неизвестен пътник все още има плът по костите си, докато плътта на всеки от екипажа се е разложила преди десетилетия. Това показва, поне за мен, че мъжът е умрял много по-късно след катастрофата. Освен това ръцете и краката му са вързани за халките на скарата на пода. С малко въображение човек може да си представи почерка на старомодно бандитско убийство.

— Започваш да изпадаш в мелодраматизъм.

— Цялата гледка е пропита с мелодраматизъм.

— Добре, да поразсъждаваме над това, за което знаем, че е истина — продължи Стайгър. — Самолетът със сериен номер 75403 се намира не там, където би трябвало. Но така или иначе е там. И мисля, че спокойно можем да приемем, че истинският екипаж е все още на местата си в него. Колкото до тялото на другия човек, може би просто са пропуснали да споменат за него в доклада. Вероятно е бил назначен в последния момент като резервен бордов инженер или дори механик и той се е завързал за халките в товарната кабина малко преди падането на самолета.

— Тогава как ще обясниш разликата в униформите? Неговата е светлокафява на цвят, а не синя, каквато е на Военновъздушните сили.

— Не мога да добавя нищо повече към това, което ти твърдиш със сигурност, че е бил убит много по-късно след падането на самолета.

— А това е съществено — каза Пит с равен тон. — Аз дори вече имам солидна представа кой точно е нашият неканен гост. И ако съм прав, то фактът, че смъртта му е била причинена от един или повече хора, става неопровержим.

Стайгър повдигна вежди.

— Целият съм в слух — измърмори той. — Кого имаш предвид?

— Това е човекът, построил тази хижа. Името му е Чарли Смит, бащата на конгресменката Лорън Смит.

Стайгър се умълча за известно време, опитвайки се да възприеме чудовищното твърдение на Пит. Най-после каза:

— Какво доказателство можеш да предоставиш?

— Откровено казано, накъсано, оттук-оттам. От достоверен източник научих, че в некролога му е пишело, че е станал на парчета от експлозия на свое собствено изобретение. От него не било открито нищо друго, освен един ботуш и единия палец от ръката му. Добре скалъпено, нали? Чиста работа! Ще трябва да го имам предвид занапред, когато искам да очистя някого. Възпламенявам взрива, после, веднага щом прахолякът се слегне, подхвърлям върху ръба на димящия кратер една обувка и парче от най-разпознавателната част от анатомията на жертвата. По-късно приятели разпознават обувката, а в шерифството, веднага след като взимат отпечатък от палеца, установяват коя е жертвата. Междувременно заравям остатъците от трупа някъде, където никога няма да бъдат намерени. Заключението за смъртта на жертвата ми се определя като нещастен случай и аз спокойно продължавам по пътя си.

— Искаш да кажеш, че от скелета в разбития самолет липсва единият му ботуш и единият палец на ръката му?

Пит кимна в знак на потвърждение.

 

 

В девет и половина Джордино беше готов. Започна да обяснява на Пит и Стайгър с тона на учител, преподаващ урок по химия.

— Както виждате, след повече от три десетилетия виниловата подвързия се е запазила почти като нова, тъй като не е органична, докато хартиените листове в нея са се превърнали в пихтия. Първоначално съдържанието е било мимеографирано — обичаен процес преди появата на чудото „ксерокс“. Мастилото за съжаление почти е изчезнало и никоя лаборатория в света не може да го възстанови дори чрез супероптично увеличение. Три от листовете са безнадежден случай. Не е останала една четлива буква. От четвъртия може да се предположи, че съдържа метеорологична информация. Няколко думи се отнасят до силата на ветровете, височини и атмосферни температури. Единственото изречение, което можах отчасти да дешифрирам, е следното: „Небето се прояснява отвъд западните склонове на Вододела“.

— Което говори за Скалистите планини — вметна Пит.

Пръстите на Стайгър се впиха в ръба на масата.

— Господи! Имате ли представа какво значи това?

— Това значи, че „03“ не е излетял от Калифорния, както се твърди в доклада — отвърна Пит. — Мястото на излитането му трябва да е било някъде на изток оттук, щом екипажът е бил обезпокоен за атмосферните условия над Вододела.

— Толкоз за данните от лист номер четири — каза Джордино. — И тъй, сравнен с останалите, лист номер пет е истинска ценна находка по отношение на информация. От няколкото различими думи в него можем да направим няколко комбинации, включително имената на двама от екипажа. Доста от буквите липсват, но ако понапънем малко умовете си, ще можем да ги попълним. Ето тук например. — Джордино посочи към листа и другите двама се наведоха, за да се вгледат по-отблизо.

К ма ир с мо та: ма ей ън В л дър

— Сега попълваме празните места — продължи Джордино — и получаваме: „Командир на самолета: майор Вайлъндър“.

— Ето и комбинацията — намеси се Пит, сочейки с пръст. — Тук може да се разчете името и длъжността на бордовия инженер.

— Джоузеф Бърнс — потвърди Джордино. — В следващите редове липсващите букви са прекалено много, за да се разчете смисълът им. Но вижте по-нататък.

од во и и: икс н 03

— Това е тайното му условно обозначение — поясни Пит. — Присвоява се на всеки самолет, извършващ строго секретен полет. Обикновено се състои от една дума с допълнение от последните две цифри на номера на самолета.

Стайгър изгледа Пит с неприкрито възхищение.

— Откъде знаеш тези неща?

— Научих ги оттук-оттам — сви рамене Пит.

Джордино проследи с пръст местата на липсващите букви.

— Значи получихме „Кодово име: някаква си дума 03“.

— Кои думи съдържат в средата си „икс“ — замисли се на глас Стайгър.

— Липсващите гласни след „икс“ могат да бъдат „и“ или „ъ“…

— „Никсън“? — предложи Джордино.

— Дълбоко се съмнявам, че един транспортен самолет ще носи името на вицепрезидент — каза Пит. — Според мен „Виксън“ е по-приемливо.

— „Виксън-03“ — промълви Стайгър. — Едва ли има по-точен отговор.

— Продължаваме надясно по реда — рече Джордино. — Последното четливо местенце на петия лист е: „П-празно място-к: Ронджело 0060-празно място“.

— Предвиден час на кацане: шест часа сутринта в Ронджело — изтълкува Стайгър, все още не вярвайки на очите си. — Къде, по дяволите, се намира това? „Виксън-03“ е трябвало да кацне на Хаваите.

— Това виждам, това казвам — подметна Джордино.

— А шестият лист? — попита Пит.

— Той е много зацапан. Освен датата и гриф за секретност всичко останало е неразбираемо за мен. Вижте сами.

аповеди изда на 2 ну ри 954

Пот ено от е ал Б.с

СТРО СЕ ТЕН КОД 1А

Стайгър се наведе по-ниско над неясното съдържание.

— Първият ред се отнася за заповеди, издадени някъде между дванайсети и двайсет и девети януари 1954 година.

Пит каза:

— Вторият ред разчитам като: „Потвърдено от“, но името на офицера не се чете, само рангът му на генерал съвпада.

— След това идва „Строго секретен код едно-А“ — допълни Джордино. — По-строго секретно от това надали има.

— Мисля, че смело можем да кажем, че някои от най-висшия ешелон на Пентагона или на Белия дом, или и от двете места, са изготвили подвеждащ доклад, за да заличат следите на „Виксън-03“ — заяви Пит.

— През всичките си години във Военновъздушните сили не съм чувал за подобна постъпка. Защо ще си служат с такава явна лъжа за най-обикновен самолет, извършващ рутинен полет?

— Виж фактите, полковник. „Виксън-03“ не е най-обикновен самолет. В доклада пише, че е отлетял от военновъздушната база „Травис“, край Сан Франциско, и е трябвало да кацне в Хикам Фийлд на Хаваите. А сега узнаваме, че екипажът е бил насочен по курс към Ронджело.

Джордино се почеса по главата.

— Не мога да си спомня да съм чувал за място, наречено Ронджело.

— Нито пък аз — каза Пит. — Но ние можем да го установим веднага щом отворим атласа.

— И какво имаме сега? — попита Стайгър.

— Не много — призна Пит. — Само това, че някъде след втората десетдневка на януари 1954 година самолет С-97 е излетял от място, намиращо се или в източната, или в среднозападната част на Съединените щати, със строго поверителна мисия. Но над Колорадо се е случила някаква авария в самолета, която е принудила екипажа да кацне принудително на възможно най-трудния терен. Приземили се благополучно, или поне така са си помислили отначало. След това по чудо не са се разбили в някой планински склон. Вайлъндър е видял широка просека и е насочил стратокрайцера за принудително кацане. Но онова, което за зла съдба не са забелязали — защото не забравяйте, било е месец януари и земята е била покрита със сняг — е, че откритото пространство не е било просека, а замръзнало езеро.

— И когато инерцията на самолета е намаляла, възвръщайки цялата му тежест — продължи вместо него Стайгър, — ледът се е пропукал и той е потънал.

— Точно така. Нахлуването на водата през пробития фюзелаж и шокът от студа е било толкова мигновено, че екипажът не е имал възможност да реагира и всички са се удавили, както са били по местата си. Никой не е станал свидетел на катастрофата и всички следи от трагедията са били напълно заличени. Последвалото претърсване не е открило нищо и по-късно „Виксън-03“ бива прикрит под фалшив нещастен случай и забравен.

— Ти описа интересен сюжет — вметна Джордино, — който звучи съвсем правдоподобно. Но къде е мястото на Чарли Смит в него?

— Вероятно той е закачил с въдицата си бутилката за кислород. И тъй като е бил изключително любознателен, вероятно е пуснал на дъното риболовен трал и е извадил откъртения вече носов колесник.

— Сигурно си е заслужавало да се види изражението му, когато колесникът се е подал над повърхността — засмя се Джордино.

— Дори и да приема, че Смит е бил убит — каза Стайгър, — не виждам никакъв мотив.

Пит вдигна поглед към полковника.

— Винаги има мотив при отнемане на човешки живот.

— Ами да, товарът! — изтърси Джордино, не можейки да повярва на собственото си проумяване. — Нали е бил строго секретен полет. Няма съмнение, че каквото и да е превозвал „Виксън-03“, то е било особено ценно за някого. Достатъчно ценно, за да бъде убит човек.

Стайгър поклати глава.

— Ако товарът е бил толкова ценен, защо не е бил изваден от Смит или от неговия предполагаем убиец? Според Пит товарът е все още на дъното на езерото.

— И то здраво завързан — добави Пит. — Доколкото мога да съм сигурен, касетите изобщо не са били отваряни.

Джордино се изкашля.

— Следващ въпрос.

— Изстреляй го!

— Какво има в касетите?

— Очаквах да попиташ това — каза Пит. — Е, добре, едно предположение води до размисъл. Имаме самолет, превозващ цилиндрични касети с тайна мисия някъде в Тихия океан през януари 1954 година…

— Разбира се — прекъсна го Джордино. — Опити с ядрени бомби бяха правени по онова време на остров Бикини.

Стайгър се изправи на крака и застана неподвижен.

— Да не би да намекваш, че „Виксън-03“ е превозвал ядрени бойни глави?

— Нищо не намеквам — отвърна нехайно Пит. — Просто предлагам възможност, при това интригуваща. Защо иначе Военновъздушните сили ще прикриват изчезнал самолет и ще пуснат димна завеса от подвеждаща информация, за да не се разбере за изчезването му? Защо иначе екипажът ще се подложи на почти сигурна смърт, насочвайки повредения самолет към планините, вместо да скочи с парашутите си и да остави самолета да се разбие близо до някое населено място?

— Една особено важна точка пропуква теорията ти: правителството никога не би се отказало от търсенето на изгубен товар от ядрени глави.

— Признавам, че тук ме хвана натясно. Наистина изглежда странно, че такава една разрушителна сила, способна да изравни със земята половината страна, е оставена захвърлена в околната среда.

Стайгър изведнъж сбърчи нос.

— Каква е тази противна миризма?

Джордино скочи веднага и отиде до печката.

— Май пластинката е готова.

— В какво я вариш?

— В смес от оцет и сода за хляб. Само това успях да намеря тук.

— Сигурен ли си, че надписът ще може да се разчете?

— Не съвсем, не съм химик. Но поне няма да я повредя.

Стайгър вдигна ръце в знак на раздразнение и се обърна към Пит.

— Знаех си, че трябваше да опазя това нещо за професионален анализ в лаборатория.

Джордино спокойно подмина забележката на полковника, взе две вилици, внимателно извади пластинката от врящия разтвор и я постави върху кърпа за съдове, за да я подсуши. После я вдигна към светлината и започна да я обръща на всички страни.

— Какво виждаш? — попита го Пит.

Джордино сложи малката пластина пред него на масата, пое си дълбоко въздух и отвърна с напрегнато мрачно лице:

— Символ. Символът, предупреждаващ за радиоактивност.