Клайв Къслър
Виксън 03 (28)

27.

Томас Мачита плати входната такса, за да влезе на панаира — един от многото такива пътуващи панаири, които по празници опъваха шатри на много места в Южна Африка. Беше неделя и големи групи от африканци банту и техните семейства се нареждаха на опашка за виенското колело, въртележките, стрелбищата, струпваха се край панаирджийските сцени. Мачита се запъти направо към влакчето на ужасите, както се бе уговорил с Ема по телефона.

Още не беше решил с какъв инструмент да убие Ема. Бръснарското ножче, залепено със скоч за лявата му предмишница, не беше от най-сигурните. Тънкото стоманено острие беше близкобойно смъртоносно оръжие само ако срежеше сънната артерия на жертвата си в момент, когато тя проявеше непредпазливост. Но такава възможност според Мачита едва ли би му се удала, като се имаше предвид огромната тълпа около тях.

В крайна сметка Мачита реши да използва пикела. Той въздъхна с облекчение, сякаш бе разбулил велика научна загадка. Пикелът беше дискретно промушен в сплитката на кошницата, която държеше в ръка. Дървената му дръжка бе махната и на нейно място бе навит няколко пъти изолирбанд. Еднократно бързо забиване на тънкото дълго шило или между ребрата право в сърцето, или в окото, или в ухото — ако можеше отведнъж да улучи евстахиевата тръба — нямаше да остави почти никакви издайнически следи от секреции.

Мачита стисна здраво кошницата, в която бяха и пикелът, и двата милиона долара рушвет. Редът му дойде, той си купи билет и се качи на малкия вагон платформа на влакчето на ужасите. Двойката на опашката преди него — кикотещ се мъж и дебелата му жена — едва се смести на седалката за двама души. Обслужващият влакчето — възрастен човек с вид на скитник, който непрекъснато подсмърчаше, спусна предпазната рамка над краката и дръпна голям лост, стърчащ от пода. Платформата отскочи напред и се плъзна по релсите между две въртящи се врати. След малко женски писъци се разнесоха от затъмнената вътрешност на павилиона.

Мачита се качи на следващата платформа. Отпусна се и се развесели при мисълта за пътуването. Картини от детството изплуваха в съзнанието му, спомни си за подобна разходка с влакче на ужасите, по време на която от тъмнината изведнъж изникваха пред него фосфоресциращи призраци.

Той не забеляза кога възрастният мъж избута лоста, нито реагира веднага след като онзи пъргаво скочи на седалката до него и спусна предпазната рамка.

— Надявам се да ви хареса пътуването — каза глас, който Мачита разпозна като гласа на Ема.

За сетен път загадъчният информатор бе успял да извлече полза от разсеяността на Мачита. Вероятността за лесно убийство тутакси се изпари.

Ръцете на Ема ловко опипаха дрехите му.

— Много разумно от ваша страна да дойдете невъоръжен, уважаеми майоре.

Една точка в наша полза, помисли си Мачита, чиито ръце държаха нехайно кошницата и закриваха пикела.

— Носите ли операция „Дива роза“? — попита той с официален тон.

— А вие носите ли двата милиона щатски долара? — отвърна му с въпрос обгърнатата в тъмнина фигура до него.

Мачита се поколеба и несъзнателно се наведе, когато малката платформа изви под висока купчина от бъчви, която се срути върху тях и увисна във въздуха на сантиметри от главите им.

— Тук са… в кошницата.

Ема извади плик от вътрешния джоб на оръфаното си яке.

— Шефът ви ще намери това за много интересно четиво.

— Стига цената му да не е прекомерно раздута.

Мачита преглеждаше документите в плика, когато две отвратително нарисувани вещици, осветени от ултравиолетова светлина, скочиха към платформата им и се изкикотиха зловещо през високоговорителите. Без да обръща внимание на восъчните фигури, Ема отвори кошницата и огледа печатните знаци на банкнотите на пурпурната светлина. Вещиците се отдръпнаха на скритите си пружини, тунелът отново потъна в мрак и влакчето продължи по пътя си.

Сега е моментът! — помисли си Мачита. Ръката му измъкна пикела от тайното му място и се стрелна натам, където според преценката му трябваше да бъде дясното око на Ема. Но в същия миг влакчето направи остър завой и оранжева светлина бликна върху брадат Сатана, който заплашително размаха вила. Това беше достатъчно, за да отклони ръката на Мачита от целта му. Пикелът мина покрай окото на Ема и се заби в черепа под веждата му.

Смаяният информатор извика, отблъсна ръката на Мачита и издърпа тънкото шило от главата си. Мачита грабна бръснарското ножче от предмишницата си и с опакото на дланта го изви към гърлото на Ема. Но в този момент „дяволът“ стовари вилата си върху китката му и счупи костта й.

Оказа се, че „дяволът“ не е кукла, а един от съучастниците на Ема. Мачита отвърна на удара, като вдигна предпазната рамка и срита маскирания мъж в слабините. В следващия момент влакчето се вряза отново в тъмнината и остави „дявола“ зад себе си.

Мачита се обърна отново към Ема, но видя, че мястото до него е празно. На няколко метра вляво от платформата проблесна за миг дневна светлина — една врата се беше отворила и затворила. Ема бе изчезнал през един от изходите, отнасяйки със себе си кошницата с парите.