Метаданни
Данни
- Серия
- Федерация на династронавтите (2)
- Включено в книгата
- Година
- 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите
Роман
За средна училищна възраст
Редактор: Емилиян Станев
Художник: Борис Димовски
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Лазар Христов
Коректор: Райна Иванова
Дадена за набор на 15.VIII.1964 г.
Излязла от печат на 20.XII.1964 г.
Поръчка 158. Тираж 16 000. Формат 1/16 65/92
Печатни коли 12,75. Изд. коли 12,75.
Цена 0,77 лв.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1964
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
7. Две драматични съобщения във вестниците
Прочетоха ги всички династронавти, които отрано бяха хукнали към пощенските кутии, за да приберат вестниците. Първото съобщение гласеше:
„Москва. Съветското правителство изпрати послание до президента на Южноафриканската република Ч. Суарт, в което се казва: Г. президент, обръщаме се към Вас във връзка с тревогата, която обхвана повсеместно хората с добра воля, когато узнаха за произнесените смъртни присъди срещу Нелсън Мандела, Зинакели Сисулу и Уисили Мини. Ръководейки се от чувства на хуманност, апелираме към Вас от името на съветския народ да направите всичко необходимо за отменяване на смъртните присъди на посочените лица и за освобождаването на всички други участници в движението за човешки права…“
Второто съобщение беше следното:
„Хавана. Вчера самолет с неизвестни знаци извърши подло нападение над долината Винялес в областта Пинар дел Рио. Самолетът хвърли запалителни бомби, които опожариха обширни площи захарни плантации, унищожиха редица сгради в селището Вилахо Нуево, между които училището и детският дом. Под развалините са затрупани жени и деца. Установено е, че пиратският самолет е излетял от американската база във Флорида. Фидел Кастро е заявил, че бандитите скъпо ще заплатят за това покушение…“
Още през първото междучасие династронавтите се събраха във физкултурната зала на училището. Всички носеха вестника в ръка. Дори Кънчо! Бяха възбудени и кипяха от възмущение.
— Така ли ще оставим тази работа? — просъска през зъби Наско Нето, като удари две крошета във въздуха.
— Не! — заяви полковникът. — Щом сме приятели на кубинците и негрите, трябва да помогнем.
— Най-напред трябва да утешим Роландо и Сисулу-Каба — каза Вихра, която при всичката си строгост беше много нежна.
— Те нямат нужда от глезотии, а от подкрепа! — прекъсна я Наско Нето.
— Те имат нужда и от двете неща — каза полковникът. — Още днес трябва да се видим с тях и да се посъветваме какво да правим.
— Хайде да ги поканим на обед у нас — провикна се със светнали очи Кънчо. — Имаме цели две агнета.
— Глупчо! Не им е сега до агнета! — смъмри го Наско Нето.
— Да си ги изядем сами! — предложи Рони Дато.
Предложението беше примамливо и известно време всички задълбочено го обмисляха. Накрая Димчо каза:
— Добре, но само ако има време. Защото ето какво измислих през първия час…
Огледа се тайнствено, наведе се и зашептя. Всички се скупчиха около него и внимателно го заслушаха…
Вторият час, който беше по география, протече при усилена дейност. Полковник Димчо нахвърли плана за акциите и разпредели бойните групи. Рони Дато съчини позивите. Наско Нето нарисува точен план на София, като обозначи координатите на обектите с черни мустакати глави и бели брадати лица. Вихра написа посланието, а Сашо Кобалтовия юмрук целия час се поти над протестната телеграма: за първи път в живота му се случваше да съчинява такова нещо. А нали знаете, че по български той не е много силен.
През второто междучасие отново се събраха във физкултурната зала. Всички получиха листове, индиго и по един екземпляр от позивите.
През третия час всички усилено преписваха позивите и учителят по аритметика едва не хвана Наско Нето.
През следващото междучасие полковник Димчо разпредели материалите между бойните групи и разгласи плана за действие.
— На ръка ли ще ги пръснем? — попита Наско Нето.
— А как иначе?
— Ами че с ракети. Както тогава, помните ли?
Помнеха, разбира се, всичко помнеха: стогодишната война между астронавти и динамични, консервната ракетокутия с карбидно гориво, която разби прозореца на кооперацията…
— Не може с ракети. Ако счупим някой легационен джам, ще си имаме разправии — каза полковникът.
— Дипломатически усложнения — уточни Рони Дато.
— Голяма работа, като изпотрошим стъклата на американската легация! — провикна се Наско Нето. — Помните ли по-лани какво направиха студентите, когато американците нахлуха в Куба, а? Кеф!
— Не! — отсече полковник Димчо. — Засега ще постъпваме честно.
— Честно! А честно ли е, — като горят с бомби училищата в Куба? — възмути се Наско Нето.
— Да, но те са империалисти, а ние династронавти! — приключи този неприятен разговор полковникът.
Четвъртият и петият час минаха нормално, макар че всички династронавти бяха разсеяни. И как няма да бъдат разсеяни, когато им предстои акция от световен мащаб! За първи път Федерацията се намесваше активно в планетарната политика и се опълчваше срещу най-силната капиталистическа страна в света.
Едва дочакаха края на звънеца и бурно, но все пак тайнствено, да не разберат другите нищо, се втурнаха навън. Оставиха си чантите по домовете, отвориха спестовните си касички, грабнаха Никиж-ем и се пръснаха из София.