Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (4)

2. Ябълката на раздора или как Първи май може да трае 13 дни

И тъй, когато прочете списъка на Наско Нето, другарката Л. Морева понастръхна и каза:

— Виж какво, Наско, страхувам се, че няма да можем да задоволим всичките ви желания. У нас все още няма висши учебни заведения за дресура на лъвове, за обучаване на йоги и разузнавачи. Освен това мисля, че нямаме и мексиканци-полуиндианци. Все пак ще се опитам да ви помогна!

Уви, тя не можа много да помогне. На другия ден съобщи:

— Получаваме само един студент. Кубинец, следва астрономия.

Съобщението хвърли Федерацията в бездните на разочарованието. Ами сега? Как ще разпределим един студент между 13 души? Пада се по 0,077 хилядни от студент на човек!

Династронавтите седяха в ракетния център под прането и мрачно мълчаха. Най-после Сашо Кобалтовия юмрук се изправи, позасука ръкавите на зелената си риза и заяви:

— Кубинеца си вземам аз и толкова!

Тази недвусмислена декларация предизвика буря от възмущение:

— Охо! Гледай го ти! Диктатор! Отде накъде ще го вземаш ти?

— Отде накъде ли? — отвърна високомерно Сашо. — Ами че кубинецът е бивш партизанин и революционер, аз също съм бил партизанин, помните ли, лани, когато нападнахме жандармеристите от квартал Лозенец, и следователно студентът е мой!

Всички ревнаха. Взе думата полковник Димчо:

— Кубинецът по право се пада на мене — каза той.

— Еее!

— Ама разбира се! — продължи убедено Димчо. — Кубинецът е астроном, значи почти е астрофизик, а нали и аз ще стана физик… Освен това — той се поколеба, но все пак добави: — аз съм полковник.

— Голяма работа, като си физик и полковник — извика Сашо Кобалтовия юмрук. — Аз също съм командир!

Двамата се наежиха и заръмжаха. Рони Дато презрително ги изгледа, поклати състрадателно глава и лениво издуха стъклата на очилата си:

— Ех, вие, култаджии такива! — промърмори той, тайнствено помълча и бавно добави: — Аз знам как всеки може да получи по един кубинец.

— Не, това не може! — възрази Наско Нето. — Защото ще трябва да разделим кубинеца на тринайсет парчета.

— Може, може… — каза търпеливо Рони Дато. — Няма да го делим на тринайсет, а ще го умножим… — Той отново направи дълга пауза, за да се наслади на мълчаливото удивление на останалите, и добави: — Като умножим Първи май на 13, стават тринайсет първи майове, нали? Така ще имаме тринайсет празника и всеки ден кубинецът ще гостува на някого от нас.

— Знаменито! — каза полковник Димчо.

Идеята беше наистина знаменита. Без много приказки обявиха датите от 1 до 13 май за празнични и съставиха списък за реда на гостуванията. Начело на листата се мъдреше полковник Димчо, на последните места се гушеха кандидатите Игорчо, Фани и Кънчо.

Още същата вечер списъкът беше връчен на другарката Л. Морева. Дванайсет копия бяха предадени на останалите родители. Никой не възрази нищо и понеже беше вече 28 април, династронавтите, а заедно с тях и родителите започнаха усилена тайна подготовка за най-тържествено посрещане на госта и за най-блестящо чествуване на този юбилеен Първи май, който тази година трябваше да трае цели тринайсет дни…

Защото, сещате се, нали, беше година хиляда деветстотин шестдесет и четвърта!