Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (10)

8. Съдбоносни акции в четири посоки

Бяха четири бойни групи с четири различни по важност и опасност задачи.

Първата група, водена от Рони Дато, отиде право в Кубинското посолство. На входа ги спря милиционерът:

— Какво има, деца?

Рони Дато издуха очилата си и твърдо рече:

— Ние сме пионерска делегация и искаме да се срещнем с другаря посланик.

Милиционерът изгледа малкия Кънчо и се почеса по тила:

— И ти ли си делегат? — попита той.

— Аз съм политически емигрант — отвърна Кънчо.

— Аха… И какво ще кажете на посланика?

— Въпросът е на живот и смърт — внушително каза Рони Дато.

Милиционерът пак се почеса по тила, после вдигна слушалката на телефона и говори с някого.

— Е, хайде влизайте! — каза той. — Ама си избършете краката!

Делегатите си избърсаха краката и влязоха. Посрещна ги един млад, много мургав кубинец, само че без брада.

— Вие ли сте делегацията? — попита той със силен испански акцент. — Заповядайте! — и ги въведе в един голям салон с тежка кожена мебел.

— Вива Куба! — каза Рони Дато, като вдигна юмрук.

— Вива Куба! — казаха останалите делегати и също вдигнаха юмруци.

— Вива Куба! — каза мургавият младеж учудено. — С какво мога да ви бъда полезен?

Рони Дато се изкашля в шепата си и започна:

— Компанеро посланик, ние сме представители на Федерацията на династронавтите. Може би сте слушали за нас. Има дори книга, написана за Федерацията. Та ние си имаме един приятел, кубинец, казва се Роландо от Сиера Маестра, той празнува с нас Първи май цели десет дни и поради това, като прочетохме днес вестника, решихме да ви предадем това послание, което молим да изпратите на компанеро Фидел Кастро.

И Рони Дато извади от джоба си обемистия плик и го връчи. Мургавият момък разгъна листа с широките редове и зачете:

„От Федерацията на динамичните астронавти,

До компанеро Фидел Кастро, Хавана.

 

Компанеро Фидел,

Федерацията на династронавтите има чест да ви поднесе израза на своите най-добри чувства и да ви съобщи следното:

а) Днес, като прочетохме за пиратското нападение на американския самолет над мирните кубински деца, ние се преизпълнихме с ужасен гняв срещу бандитите.

б) Ние изразяваме своята братска солидарност с кубинските пионери. В знак на тази солидарност ние изпращаме на пострадалите пионери всичките си спестявания в размер на 57 лева и 68 стотинки. Обещаваме да изпратим още, веднага след като продадем вторичните суровини, които ще съберем в най-скоро време. Кандидат-династронавтът Игорчо обещава да продаде кънките си, така че сигурно парите ще бъдат повече.

в) Ние заявяваме, че сме готови да окажем безкористна помощ с нашите знания и опит в организирането на федерации на династронавти и затова се поставяме на разположение на кубинското революционно правителство, веднага след учебната година да заминем на Острова на свободата и да окажем безкористна помощ на място.

Най-учтиво ви молим да ни съобщите за датата на отпътуването, за да се подготвим. Най-добре е към 7 юни.

Вива Куба!

С почит: за Федерацията на динамичните астронавти

Полковник Димчо.

София, 13 май 1964 г.“

Мургавият момък вдигна поглед от посланието и малко удивено се загледа в посетителите. Отворил широко големите си черни като маслини очи и сбърчил вирнатото си носле, Кънчо чакаше.

— Ето парите — каза Рони Дато и изсипа от една найлонова кесийка куп монети в шепата на момъка.

И тогава стана нещо съвсем странно: мургавият момък се насълзи. Честна дума!

— Чудесно! — прошепна той. — Чудесно! — Изтри очите си и каза: — Благодаря ви, деца, от името на кубинските пионери и от името на целия кубински народ. Тази шепа стотинки тук струва повече от всички съкровища на света. А що се отнася до посланието до другаря Фидел Кастро, обещавам ви да го изпратя още днес по куриера.

После той почерпи делегатите с хавански бонбони и им напълни джобовете за другите династронавти.

С това приключи мисията на първа бойна група.

Втората бойна група, водена от Игорчо, отиде в Централната поща. И тримата се наредиха на дълга опашка пред гишето за телеграми за чужбина. Когато най-после дойде редът на Игорчо, той подаде на чиновничката голям лист с широки редове. Тя зачете:

„До президента на Южноафриканската република Ч. Суарт.

 

Господин президент, засрамете се! Обръщаме се към вас във връзка с тревогата, която обхвана повсеместно хората с добра воля, когато узнаха за произнесените смъртни присъди срещу Нелсън Мандела, Зинакели Сисулу и Уисили Мини. Расисти такива, да не мислите, че като сте бели, можете да правите, каквото ви скимне! Долу ръцете от негрите! Освободете посочените лица и им разрешете да посещават всички кина! Това ще се посрещне с чувство на облекчение от най-широките кръгове на световната общественост. Но не го ли направите, да знаете, че, ръководейки се от чувство на хуманност, ние като един ще се надигнем и ще счупим кървавата ви десница. Федерация на династронавтите.“

Този образцов документ по български език бе съчинен от Сашо Кобалтовия юмрук само за 45 минути. Разбира се, той си послужи с някои и други телеграми от вестника, но все пак беше много горд с творението си.

Чиновничката изгледа малко учудено Игорчо, после телеграмата.

— Цялата ли пращате? — попита тя.

— Да — отвърна командирът на бойната група.

— Ще ви струва 89 лева.

— А за два лева не може ли? — попита Игорчо.

— За два лева само пет думи.

Игорчо прехапа устни: ами сега? Как да измисли тия пет думи, които хем да кажат всичко, хем да струват само два лева?

— Само че побързайте, моля! — каза чиновничката. — Зад вас чакат други хора.

Тогава Игорчо затвори очи и изведнаж се видя до Сисулу-Каба. Негърът го прегръща до топлите си гърди, а лицето му е черно, черно! Игорчо се задъха от вълнение. Отвори очи и почти без да мисли, попита:

— Другарко, а може ли да пратим само това: „Какво като имат черна кожа?“

— Може.

Игорчо попълни нова телеграма, плати двата лева — последното богатство на Федерацията, — прибра разписката и си отиде, последван от групата. А зад него чакаха най-малко още петдесет човека с телеграми до Претория…

Третата бойна група начело със Сашо Кобалтовия юмрук трябваше да се занимава с цели три африкански легации: на Гана, Гвинея и Судан. Тук бяха още Мишо Еквилибриста, Фани и Милчо. Джобовете им бяха издути и те предпазливо крачеха по тротоара, за да не ги забележи империалистическото разузнаване.

Пристигнаха пред ганайската легация. Тя се намираше в една зелена тиха уличка и бе заобиколена от невисока дървена ограда. През пролуките Сашо Кобалтовия юмрук видя двама негри да играят на шах.

— А сега — заповяда той шепнешком — ти, Фани, отиваш до оня ъгъл и пазиш, а ти, Милчо — до другия. Видите ли милиционер или друго подозрително лице, свиркате.

— Ама аз не знам да свиря — каза Фани.

— Ех, що ли взимам малолетни жени на такива важни акции! Мишо, иди ти!

Преди да се разделят, Фани попита:

— Бате Сашо, ако ни уловят, какво ще ни направят?

— Ще ни затворят за шест години и осем месеца. Толкова дават за нелегални позиви. Толкова получи и майката на Рони Дата преди 9 септември.

И тъй — охраната зае ъглите и започна да наблюдава.

Сашо Кобалтовия юмрук се огледа — улицата беше съвсем безлюдна, и макар че беше безумно смел, сърцето му усилено биеше. Пъхна ръка под карираната си зелена риза, измъкна позивите, бавно тръгна покрай оградата и изведнаж със силен замах прехвърли снопчето в двора. Листчетата се разпиляха от вятъра и бавно полетяха надолу, над главите на играчите, които изненадано скочиха. Сашо, бърз като ракета, летеше към ъгъла. Само след десет секунди бойната група беше недосегаема, а след още пет минути бе край легацията на Гвинея.

Сашо Кобалтовия юмрук и Мишо Еквилибриста веднага тръгнаха да разузнаят обстановката. Оказа се, че тук е по-лесно: в съседство с двора на легацията се издигаха скелите на новострояща се сграда. Наистина скелите бяха малко височки — 9 етажа, и се клатушкаха от вятъра, но това препятствие ли е за Мишо Еквилибриста? Той се покатери като маймуна чак до върха, стъпи на една тъничка летва, която заплашително заскърца, и оттам пусна листчетата над терасата на легацията. Миг след това наизлязоха ганайци, но Мишо вече се плъзгаше надолу с кофата за цимент.

Тръгнаха към суданската легация. Когато обаче пристигнаха на посочения от Наско Нето координат, отбелязан с черно мустакато лице, вместо легация намериха магазин за плод-зеленчук. Напразно обикаляха наоколо — нямаше и следа от легация и суданци. Бойната група бе принудена да се върне с неизпълнена докрай задача. Едва по-късно се установи, че на посоченото място се намираше не легацията на република Судан, а магазинът на ТКЗС Рудан и че в София изобщо няма суданска легация. Но ако имаше, пълномощният министър щеше да получи и прочете следния нелегален позив, съчинен от Рони Дато:

„Братя негри! Горе главата! Няма да успеят белите расисти да победят черния материк. Те искат да обесят Нелсън Мандела, Зинакели Сисулу и Уисили Мини, защото ужким хората с черна кожа били същества от долна категория, а те забравят, че навсякъде — по стадиони, универсиади и боксови рингове негрите редовно пердашат белите и ги правят нокаут. Забравят също, че от кръвта на жертвите ще се родят хиляди други герои.

Да живее Африка на Лумумба, Джомо Кениата и олимпийския шампион по маратон Бикила Абебе! Да живее Африка на лъвовете и тигрите, на крокодилите и хипопотамите! Африка, ние сме с тебе! Нека твоите синове и занапред пердашат по бокс, скок на дължина и бягане на сто и двеста метра всички надменни бели атлети! Долу расистите! Да живее братството между бели и черни! ФДА.“