Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Федерация на династронавтите (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sivkomar (2016)
Корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Хаим Оливер

Великият поход на династронавтите

 

Роман

За средна училищна възраст

 

Редактор: Емилиян Станев

Художник: Борис Димовски

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор: Райна Иванова

 

Дадена за набор на 15.VIII.1964 г.

Излязла от печат на 20.XII.1964 г.

Поръчка 158. Тираж 16 000. Формат 1/16 65/92

Печатни коли 12,75. Изд. коли 12,75.

Цена 0,77 лв.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1964

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

10. Сашо Кобалтовия юмрук създава семейни разногласия

На другия ден сутринта, когато другарката Елисавета събуди Сашо Кобалтовия юмрук за училище, той мързеливо се протегна и каза:

— Остави ме да си поспя, аз вече не ходя на училище. Дрехите му, кални и измачкани, бяха разхвърляни по столовете, чорлавата му коса бе полепнала от пясък и вар.

— Хайде, мами, хайде! — ласкаво започна другарката Елисавета, която помисли, че синчето й се превзема. — Ставай, ще закъснееш!

— Ама аз наистина няма да отивам вече на училище — повтори той упорито. — Вчера класната ме изгони.

Другарката Елисавета се завайка и Сашо бе принуден да разкаже всичко, като, разбира се, скри за истинските причини на отказа да се стриже. Няма да издава сега тайни пред майка си я!

Тя успя да го придума да стане и закуси.

В кухнята пиеше чай таткото на Сашо, другарят Фабрев. Като видя сина си още в къщи, с кални обувки и изпоцапани панталони, той се учуди:

— Какво правиш още тук? — попита той.

— Сашо няма да отива вече на училище — предпазливо подхвърли майката.

— Тъй ли? А защо? — смръщи вежди таткото.

— Защото не иска да се подстриже — лекичко каза тя.

— А защо, моля, не иска да се подстриже? — продължаваше инквизиторския си разпит бащата.

На този въпрос отговори лично Сашо:

— Защото съм свободен човек!

Таткото се изправи, стиснал устни и с почервенели уши. Личеше си, че е много сърдит.

— Ще ти кажа аз на тебе кой е свободен човек! — процеди той през зъби. — Веднага да отидеш в бръснарницата и да се подстрижеш!

— Няма! — отсече Сашо.

Таткото заплашително пристъпи напред, но майката застана помежду им:

— Недей, недей! — започна тя умоляващо. — Нали трябва да зачитаме волята на детето…

Тук в скоба трябва да кажа няколко думи за методите на възпитание на Сашовите родители. Бащата счита, че децата трябва да се възпитават със строгост и понякога дори с тупане, а майката — обратно. И понеже таткото, който е голям началник в един институт, няма време да се занимава със своето дете, това върши майката, която е по-свободна, макар че работи в един музей. И ето — откакто се е родил Сашо, майка му непрекъснато го глезоти, изпълнява всичките му прищевки, казва му „мами“, прощава му всички грешки и не случайно той е станал такъв своенравен и понякога тиранин, който все иска да заповядва на другите. Не случайно също така Сашо се бе издигнал на времето до поста водач на Отряда на динамичните и не случайно този отряд бе започнал да прилича на банда… Разбира се, откакто стана династронавт, той много се промени, понаучи се на дисциплина, на постоянство, в него се пробуди любов към науката и книгите и сега, както знаем, той усилено учи негърски, за да замине за Южна Африка. Знаем също, че този път неговият бунт далеч не се корени в упоритото му своенравие и затова ние не можем да си позволим да го корим…

Бащата обаче не знаеше нищо и затова се обърна към него, изгледа го от глава до пети и изрече:

— Полюбувайте му се, моля! Уж ученик от пети клас, а нито се мие, нито се чисти, ноктите му като на баба Яга, косата му като на Черен Петър и вони… И това само защото трябва да зачитаме неговата свободна воля…

На Сашо му идеше да се развика от мъка: как да каже сега на тия възрастни истината? Все едно — няма да я разберат. По-добре да го сметнат за мързеливец и хулиган, отколкото да издаде тайните на интербригадите!

Бащата си взе шапката и гневно извика:

— Добре, твоя работа! Недей ходи на училище, остани си неграмотен!

Тресна вратата и излезе.

Останали сами, двамата дълго мълчаха. Майката беше с насълзени очи, а синът беше забил поглед в земята. Сашо си мислеше, че след такъв скандал в къщи, той няма какво да прави повече тук: ще замине за Южна Африка и няма да се върне никога вече, и ще посвети целия си живот на освобождението на колониалните народи… Левски също не е завършил университет, а на̀, обесиха го дори!

Той ласкаво погали майка си по косата:

— Мамо — каза той, — аз ще уча задочно и няма да те посрамя!

— Добре, добре, мами — усмихна се тя през сълзи. — Но аз все пак ще помоля класната да ти прости и да те приеме.

Класната обаче категорично отказа да върне Сашо неподстриган и така, командирът на Втора африканска бригада, наречена още Черната, петнайсет дни пред края на срока и три седмици пред заминаването му за Южна Африка стана свободен гражданин — жертва на параграф 4 от Договора за съревнование.