Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (24)

11. Сержант Марко се тревожи

Тревожеше се, и то не на шега! Напоследък в квартала ставаха нередни неща.

Най-напред някои граждани се оплакаха, че неизвестни лица са тарашували в таваните им. Наистина нищо ценно не било откраднато, но все пак…

После получи съобщение от Управлението, че според непотвърдени сигнали в неговия квартал се укривал и вършел нечистите си сделки някакъв опасен контрабандист на чуждестранни стоки и наркотици…

Сетне едно хубаво утро той установи, че неговият собствен ятаган — спомен от дядо му, участник в Освободителната война срещу турците — е изчезнал. Навярно някой се бе промъкнал през прозореца и го бе задигнал направо от стената, където си висеше толкова години вече.

Снощи пък неочаквано в стаята му влетя лично другарят Антон Антонов. Беше побеснял:

— На какво прилича това! — крещеше той и друсаше коремчето си. — Какъв сте вие блюстител на реда и законността в този квартал? Аз готвя предаване от пет седмици, а те го провалят… Провалят го! И нито един от съседите не можа да го види!

— Извинявай, другарю Антонов, но нищо не разбирам…

— Какво има тук за разбиране? Трябва да се действува! Къде е тук милицията? Да пипнете тия бандити, които цял час смущават телевизионните приемници в квартала!

Другарката Веса почерпи другаря Антонов с кафе, сержант Марко го поуспокои и едва когато гостът беше в състояние да говори свързано, разбра се следното: малко след като започнало предаването на новото, телевизионно произведение на другаря Антон Антонов „Как се каляват децата без лекарства“, от квартала почнали да звънят в кулата и да се оплакват, че на малките екрани е хаос: не се виждало и не се чувало нищо. Тъй като обаче „повредата не е във вашия апарат“, от кулата направили бърза техническа справка и се установило, че в квартала действували два смутители на ултракъси вълни. Докато ги засекат, те млъкнали, но все едно, предаването е провалено… Моля да вземете мерки, защото наскоро ми предстои още едно предаване, а после един голям исторически филм из живота на прабългарите с хан Исперих в главната роля. Във филма ще участвуват хиляди хора и сега готвя за тях мечове, щитове, бради и мустаци. Ще има битки, надбягвания с колесници, ще видите какъв филм ще стане и затова, моля, никак не желая да се повтори безобразието от тазвечерното предаване…

Сержант Марко обеща да вземе мерки и изпрати другаря Антонов.

Всички тия събития сериозно разтревожиха кварталния: кражби, подозрителна шетня по таваните, контрабанда на опиум, изчезването на ятагана, тайнствените смутители на телевизори… Хм! През цялата си милиционерска кариера сержантът не беше се сблъсквал с толкова много и толкова опасни неща. Досега — какво? Пиянски истории, махленски разправии, задигане на автомобилни антени, счупване на прозорци — дреболии, с които винаги се е справял блестящо. Този път обаче явно имаше насреща си опасен враг, с когото следваше да се пребори сериозно. И сержантът реши да се бори. И тъкмо мислеше как, на вратата се почука и влезе един от династронавтите.

Винаги когато сержант Марко видеше династронавт, обземаше го желание да кукурига, защото мигновено си спомняше историята с Никиж. С една дума, той избягваше да има работа с тях. И затова сега, когато посетителят му разказа за тайнствените явления в канала край реката, той хич и не повярва и взе тая история като една от поредните фантазии на Федерацията. Все пак даде си вид, че е повярвал, и изпрати династронавта с уверение, че ще помогне.

Два часа по-късно обаче дойде Наско Нето, който му разказа съвсем същото и поиска съдействие, за да заловят агентите на империалистическото разузнаване. Сержантът бе разколебан: ами ако наистина в тия приказки има нещо вярно? Не пое никакъв ангажимент пред Наско и заяви, че ще си помисли…

Легна, но не можа да заспи, тормозен от тревожни мисли. Към полунощ стана, облече се, излезе на пръсти, за да не събуди Кънчо, който тъкмо мърмореше насън „Вива Куба“.

Тръгна по безлюдните улици, ослушвайки се във всеки звук, вглеждайки се във всяка сянка… Какво става в неговия квартал, иначе тъй тих, тъй примерен, първенец в отечественофронтовското съревнование за хигиена и за събиране на вторични суровини, за което трябва да се признае, има заслуга и Федерацията на династронавтите! Къде се спотайват нелегалните радиостанции? Къде се укрива контрабандистът на наркотици? Дали в онзи мрачен таван? Или в този магазин със спуснати ролетки? Или зад онзи прозорец, дето свети на петия етаж? Впрочем нали там живее майор Димчо? Какво ли прави дотолкова късно? А ако тия династронавти-минастронавти са попаднали на някаква сериозна следа в канала? Не е ли по-добре да провери?

И сержант Марко дълго ходи в светлата майска нощ, ходи по улиците, по парковете, покрай реката и каналите и като Авакум Захов обмисляше по-нататъшните си ходове, които трябваше да доведат до спокойствие и сигурност в неговия квартал.

А през това време, там горе, зад светещия прозорец на петия етаж, роботът БШ 4 ПЕЦО решаваше задачи на Наско Нето…

Затова пък Наско Нето сладко спеше и сънуваше, че роботът се е явил вместо него на устен изпит и бързо изписва на черната дъска точното време на срещата на двата влака, дето са тръгнали — единият от София, другият от Кюстендил…