Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (13)

11. Един договор за съревнование и две агнета за Първи май

Така. Сега всичко беше готово за тържествения акт, който полковник Димчо беше измислил още през първия час в клас. Отново бяха в ракетния център и вече Рони Дато държеше бележника за записване на протокола.

Полковник Димчо се изправи:

— Другари династронавти! — провикна се той. — Вие знаете, че днес, след като оказахме безкористна решителна материална и морална помощ на борещите се за свобода народи, Федерацията стои пред прага на друго съдбоносно решение. Предстои ни лично да отидем сред тия народи, за да помогнем на място и ако потрябва, да пролеем кръвта си за тях.

— Като Васил Левски в Белград — каза Сашо Кобалтовия юмрук.

— Като Георги Димитров в Лайпциг! — извика Наско Нето.

— И като Дан Колов в Париж — добави Кънчо.

— Глупчо! — смъмри го Наско Нето. — Дан Колов не е революционер, а борец!

— Ама нали ги победи всичките, а? — гордо каза Кънчо.

Полковник Димчо подхвана:

— Предвиждаме експедицията да тръгне на 7 юни и да се върне към 14 септември, за да успеем да си купим учебници.

— Ами няма ли да отиваме на пионерски лагер? — попита Фани.

Наско Нето насмешливо се озъби:

— А не щеш ли и баба ти Тинка да дойде с тебе в Куба, а? Да те слага да нанкаш?

Фани се нацупи, а полковник Димчо продължи, без да обръща внимание на тази ехидна забележка:

— Тази година ние доброволно се отказваме от всякаква почивка. Негърските деца и зиме, и лете работят в диамантените мини, а ние…

Поиска думата Рони Дато:

— Няма да успеем за една ваканция да помогнем и на двата народа — загрижено рече той. — Оттук до Куба с параход се пътува цели петнайсет дни, и петнайсет дни връщане, прави цял месец. Пък до Южна Африка е още по-далече.

— Ще пътуваме със самолет — каза Сашо Кобалтовия юмрук.

— Ами багажът? — попита Рони Дато. — Цели сандъци с оръжие, хинин, мъниста, гривни…

— Защо ти са мъниста и гривни, бе? — попита Наско Нето.

— За да правим търговия с човекоядците в джунглите: Иначе като нищо ще ни сварят в казана и ще ни изпапкат.

Кънчо изведнаж си представи как го варят в казана и му стана приятно: той много обичаше да плува в топла вода.

— Вярно е — замислено продума полковник Димчо, — една ваканция няма да ни стигне. Хайде тогава тази година да помогнем на Куба, а догодина на Южна Африка.

— Та дотогава да обесят брата на Сисулу-Каба, така ли? — възрази Сашо Кобалтовия юмрук. — Не е честно.

Настана тягостно мълчание. Проблемът изглеждаше неразрешим.

Обади се Игорчо, тихичко, но решително:

— Щом като искате, идете в Куба още тази година, пък аз ще отида в Южна Африка.

— Сам ли, бе? — попита жлъчно Сашо Кобалтовия юмрук.

— Какво от това? — упорито отвърна Игорчо.

— Ще те глътне някоя боа и ще видиш ти!

— Нека!

Пак мълчание. И съвсем неочаквано Рони Дато взе да трие очилата си — знак, че му е дошла идея:

— Ама защо да не направим едновременно две експедиции, а? Две интернационални бригади. Едната за Куба, другата за Африка.

— Вярно, бе — завикаха всички. — Хайде!

— И хем ще се съревноваваме! Която бригада окаже най-безкористна помощ, ще бъде обявена за бригада първенец! Искате ли? — каза Игорчо.

Незабавно пристъпиха към съставянето на интербригадите. То стана лесно. Известно колебание прояви само Рони Дато. Много му се искаше да остане при кубинците, но като си помисли, че ще трябва да танцува ча-ча, веднага се отказа.

Повече се поизмъчи Вихра. Като видя, че Димчо бездруго се определя за Куба, в първия миг и тя поиска да бъде с него: представи си как ще крачи с него по стръмните партизански пътеки на Сиера Маестра, как ще слушат заедно на парахода Четвърта симфония от Брамс… Обаче в нея веднага се надигна независимият опърничав дух на бивш комисар и без много да му мисли, се записа при африканците.

И така, в края на краищата, бригадите се оформиха, както следва:

 

Първа кубинска интербригада, наречена още червената

1. Полковник Димчо, командир

2. Наско Нето, разузнавач

3. Кънчо, помощник-разузнавач

4. Фани, санитар

и още трима интербригадири.

 

Втора африканска интербригада, наречена още черната

1. Сашо Кобалтовия юмрук, командир

2. Вихра, комисар

3. Рони Дато, редактор

4. Мишо Еквилибриста

5. Игорчо, четник.

и още един интербригадир

 

(Както може би сте отгатнали от пролога, по-нататък сред интербригадирите ще настъпят размествания, но нека не изпреварваме събитията.)

Възложиха на Рони Дато, който имаше голям опит в тази област, да съчини договора за съревнование. Привечер, след като си написаха домашните, династронавтите отново се събраха и Рони Дато тържествено прочете Договора за съревнование между Първа кубинска интербригада и Втора африканска интербригада.

Най-напред договорът съдържаше „решителен протест срещу варварските нападения над беззащитните кубински села, срещу бандитската разправа на белите расисти с негрите в Южна Африка“ и подчертаваше, че династронавтите не могат да спят спокойно, докато не се сложи край на това позорно положение, и че те ще се борят до последния си дъх за освобождението на колониалните народи. И по-нататък:

§1. Федерацията се разделя на две интернационални бригади, които встъпват в пламенно съревнование помежду си.

§2. Първа кубинска бригада заминава за Куба. Втора африканска бригада заминава за Южна Африка. Там на място те оказват безкористна помощ за организирането на Федерации на династронавти. За всеки заловен диверсант бригадите получават 30 точки, за всеки тигър — 40 точки, за всяка боа — 50 точки. За всяка организирана федерация — 100 точки.

§3. Двете бригади се задължават да научат най-късно до 7 юни едната — испански, другата — негърски език. За всеки език се дават по 50 точки.

§4. Червените интербригадири се задължават да си пуснат бради и да не се стрижат и бръснат, докато не се завърнат от Куба като победители. За всяка брада се определят по 20 точки. Черните интербригадири се задължават да си пуснат мустаци и да не се стрижат и бръснат, докато не се завърнат от Южна Африка като победители. За всеки мустак се определят по 20 точки.

§5. Двете бригади се задължават да събират пари, оръжие, муниции, провизии, мъниста, бинокли, взрив, отрова, ракети и подаръци за местните пионери. За всеки предмет се определят точки съобразно неговата ценност.

§6. Двете бригади се задължават да пазят в най-строга тайна целта на експедициите. Могат да знаят само Фидел Кастро, Роландо от Сиера Маестра и Сисулу-Каба от Претория.

За най-добре запазена тайна се дават 10 точки.

Договорът завършваше с традиционните възгласи за братство между всички народи и раси и бе подписан от полковник Димчо и Сашо Кобалтовия юмрук.

Макар и хубав, този път договорът не направи кой знае какво впечатление. Ехе, какви договори бяха съчинявали те в своята бурна биография! Възражения и допълнения уж нямаше, ала внезапно се обади Рони Дато:

— Димчо бе, знаеш ли, че не е честно да бъдеш полковник в Куба?

— Защо?

— Защото Фидел Кастро е майор, а е хем главнокомандуващ партизанските войски на цяла Куба.

Полковникът помисли, помисли, па скромно рече:

— Е добре, щом е тъй, аз ставам пак майор.

Така главният династронавт отново даде личен пример за себеотрицание и доброволно се разжалва. И сега под договора се подписа не полковник, а майор Димчо. Подписа се и Сашо Кобалтовия юмрук, а за по-сигурно сложиха подписите си и всички останали. Последен драсна името си най-малкият кандидат-династронавт. Той написа:

„Кънчо — червен интербригадир“.

После Кънчо каза:

— Искате ли, преди да почнем отново стогодишната война между нас, да изядем агнетата?

— Каква стогодишна война, бе глупчо! — продума мързеливо Рони Дато. — Тоя нищо не е разбрал. Ние правим съревнование, разбра ли? Съ-рев-но-вание! Като състезание на пет хиляди метра, ясно?

— Аз ще убия два тигъра и ще спечеля съревнованието — каза Кънчо.

— Добре, добре — снизходително рече Рони Дато. — А сега хайде да отидем да изядем агнетата, че съм гладен.

Отидоха у Кънчови, изядоха агнетата, оглозгаха кокалите, дадоха и на Никиж-ем и едва се дотътриха в къщи.

Така въпреки всичко, въпреки неблагосклонната История Кънчо успя да отпразнува Първи май. По този случай Рони Дато каза: „Ама нищо, по стар стил 13 май е пак 1 май!“

Преди да се разделят, Кънчо попита майора:

— Бате Димчо, наистина ли ще заминем за Куба?

— Па разбира се!

— Аз пък си помислих, че е като лани, когато заминахме за Марс.

Димчо поклати глава:

— Свършиха се игрите, Кънчо. Сега е наистина, защото сме вече големи. Разбра ли?

— Разбрах — каза Кънчо и сбърчи вирнатото си носле.

Прибраха се, заспаха и сънуваха, че се носят по Атлантика. Някъде край Азорските острови корабите се разделиха. Червените се упътиха към Острова на свободата, Черните — към нос Добра надежда…