Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (20)

7. Аритметиката на първо място. БШ 4 ПЕЦО на хоризонта

Наско Нето беше отчаян…

Три дни наред Наско Нето не се боксира с никого, не ходи на разузнаване, не търси оръжие. Само си седеше в къщи и рисуваше тройки. Арабски тройки, римски тройки, тройки на робош, стройни тройки, дебели, тънки, къдрави, пригладени, тройки с мустаци, с бради, тройки на шейни, на автомобили, на ракети… Уви, от това те не ставаха четворки и светът изглеждаше все по-черен и по-черен… Само вечер понякога той се качваше на тавана, отваряше зеления куфар под дъските и съзерцаваше съкровището си. За какво му бе то сега?

Още от малък Наско Нето чувствуваше неприязън към цифрите, към събирането, ваденето, умножението. Предпочиташе да рисува боксьори в нападение и ракети в космоса, отколкото да мисли върху задачата за двата влака, дето тръгват по едно и също време от София и Кюстендил… И от първи клас, та досега в бележника му срещу предмета „аритметика“ все се мъдреше цифрата 3… До наскоро тази тройка много-много не го смущаваше, сега обаче тя се превръщаше в непреодолима преграда, която се издигаше между София и Хавана и между Земята и Луната…

Да, Наско Нето беше много отчаян…

Затова пък посланието на Фидел даде невероятен тласък на подготвителните работи на останалите интербригадири и сега те, без да жалят сили, ден и нощ работеха, за да изпълнят всички параграфи от договора.

Материалната част в базата и резервите от вторични суровини от ден на ден растяха. Династронавтите неуморно обикаляха всички тавани и мазета на роднини и познати, па дори и чужди, и обираха всички хартийки, гвоздейчета и парцалчета. Понякога прибавяха и други не съвсем вторични суровини, като кюнци, поли, някоя и друга брава, рендета, ножове, туристически прибори…

Търговията също не вървеше зле: майор Димчо заложи само на половин цена остарелите гири на баща си. Фани размени голямата си кукла, която се напикаваше, срещу един ластик за мятане на камъни. Сашо Кобалтовия юмрук разпродаде цялата, събирана месеци наред, колекция от ленти на киноартисти, с които тъй много се гордееше, и с получените пари купи един сигнален пистолет. Рони Дато размени електрическото си влакче срещу три кутии компот от ягоди.

Изкарваха по някой лев и от работа: цепеха дърва на съседите, прекопаха градинката на дядото на Рони Дато в Драгалевци, пренасяха багажи на стари жени от автобусната спирка до трамвая.

С бързи темпове вървеше и монтажът на радиостанциите. Бяха почти готови и утре-другиден щяха да заработят.

Голямо внимание се отделяше на брадите и мустаците. Бръснеха ги всеки ден, мажеха ги с разни мазила и макар че още не растяха, интербригадирите не губеха надежда и непрекъснато се оглеждаха в огледалата, та дано зърнат черната брада, която неизбежно трябваше да поникне…

Разбира се, полагаха се особени усилия за изучаването на езиците. Зубреха всеки ден. За червените това беше лесно, защото си имаха учебници по испански, но за черните беше ужасно трудно: къде ти учебник по негърски! Три пъти седмично в ракетния център идваше Сисулу-Каба и им диктуваше думи и изрази и те добросъвестно си ги записваха в тетрадките. И сега вече те знаеха как се казва на негърски „стрелям“, „братя“, „мръсни расисти“, „тигър“, „отровна стрела“, „юмрук“… Във връзка с това Сашо Кобалтовия юмрук си промени името, което сега звучеше много по-интересно и войнствено.

Но колкото на червените да им беше лесно в изучаването на испански, толкова по-трудно им беше в училище, защото върху тях тежеше изискването на Фидел Кастро да бъдат отличници. За другите това не важеше… За краткия срок от две-три седмици червените трябваше да си оправят всички бележки под пет и половина. И те се запретнаха и така залегнаха над книгите, така внимаваха в клас, така живо участвуваха в препитванията, че само за няколко дни бележките скочиха нагоре… И само тройката на Наско Нето си оставаше тройка!

Както казах вече по-горе, той беше много отчаян.

Така го завари този ден майор Димчо, когато го покани да излязат на разузнаване в каналите, за да открият най-после тайното скривалище на Симеон Безстрашния.

— Няма смисъл — продума скръбно Наско Нето. — И без това няма да заминавам заникъде. С тая тройка…

— Зубкаш ли барем? — попита майорът.

— Ами… За какво?

— А задачи решаваш ли?

— Стига, бе! — провикна се ядосано Наско Нето. — За какво ще ги решавам, когато нищо не ти разбирам! Виж, да си имах един кибернетичен робот…

На майор Димчо му стана мъчно за Наско Нето. Нима ще изостави другаря си в беда? Нима главният династронавт ще замине без своя главен разузнавач? Та те двамата са приятели още отпреди да се родят, когато майките им ходеха заедно на разходка!

И майорът взе решение:

— Знаеш ли какво? — каза живо той. — Дай си задачите, аз ще ги дам на БШ 4, за да ги реши вместо тебе.

— Ама наистина ли? — попита Наско обнадежден.

— Ами да. Той е сега в къщи, татко го донесе за изпробване. Аз хем ще го изпробвам, хем ще ти реши задачите. Искаш ли? Викат му ПЕЦО.

— Искам да го видя! — каза с блеснали очи Наско Нето.

— Татко не дава… Само аз имам право да го пипам… — отвърна уклончиво майорът.

— Как изглежда, а?

— Ами… един такъв… цял от желязо… нисичък, дебел, с кръгло лице… с малки телени мустачки, те са му антените… Вечер носи черни очила, да не се повреждат фотоклетките на очите му… Много е симпатичен…

— И какво значи ПЕЦО?

— ПЕЦО ли? — Майорът за миг се смути, замисли се, но бързо отговори: — Първи Електронен Централен Оператор.

— А може ли да решава всеки ден? Защото учителят ми дава всеки ден сума задачи.

— Уха! Ако щеш, дай му и по сто! ПЕЦО решава по хиляда на секунда!

— Ей, че знаменито! — ентусиазира се Наско Нето и забрави отчаянието си. — Ще се шашне даскалът по аритметика. И ако не ми оправи сега тромбето, не е честно!

И той побърза да даде на майора дебелата си, омазнена тетрадка, където от една седмица стояха нерешени куп задачи. Майор Димчо се постъписа, но не каза нищо. Все пак беше доволен, че е успял да спаси своя другар от беда.

Двамата тръгнаха на разузнаване в каналите.