Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (19)

6. Фидел Кастро нанася удар на Наско Нето

Тичаха чак до ракетния център, където стигнаха премалели от умора и страх. А тук бяха вече всички останали династронавти, включително Роландо, и ги чакаха да се завърнат от разузнаването.

— На Луната има живот! — провикна се Наско Нето.

Изгледаха го, сякаш бе наистина паднал от Луната.

— Честна пионерска! С очите си видях. Нали, Кънчо?

— Ама наистина! — потвърди Кънчо. — Отначало аз си помислих, че е лъв, но не е лъв, а димчозавър и много прилича на Никиж-ем.

— Те откачат! — каза Сашо Кобалтовия юмрук. — Хайде, стига сте бълнували и чуйте какво ни пише Фидел Кастро.

Наско Нето седна и дълго още не можеше да се успокои и си мислеше, че един ден, рано или късно, той ще стъпи на Луната и ще докаже на тия неверници, че там има живот. Само че трябва да си оправи тромбето по аритметика, защото на ракети не качват със слаби бележки… А когато пък чу посланието на Фидел Кастро, вълнението му вече нямаше граници. Защото — уви! — главното условие, което майорът от Куба поставяше, се отнасяше преди всичко до него…

Ето какво прочете Роландо от Сиера Маестра:

„Другари династронавти. С особено удоволствие прочетох писмото, което вие, млади приятели, ми пратихте от далечна България. Получих и сумата, която сте събрали за пострадалите от пиратските нападения, и веднага я предадох на пионерите от Вилахо Нуево. Част от тия пари обаче запазих за Музея на революцията, където ще заемат съвсем почетно място, защото те, драги приятели, са белег на великото единство на свободолюбивите народи, на солидарността на хората с чиста съвест. Другари династронавти, благодаря ви за тъй горещо изразеното желание да дойдете да помогнете на нашия народ тук, на място. За мен, пък и за всички кубински пионери ще бъде радост да мога да ви видя в Хавана. Предполагам, че посещението ви трябва да се очаква не по-рано от края на учебната година. Дадох нареждане на кубинското посолство в София да ви окаже пълно съдействие при уреждането на паспортните формалности. Съществува едно-единствено условие, което трябва да изпълните, и то, разбира се, едва ли представлява някаква трудност за вас: всички вие следва да бъдете отличници по всички предмети, а по аритметика, като динамични астронавти, трябва да имате кръгли шестици. Кубинските пионери искат да видят във ваше лице най-добрите представители на българските пионери.

В очакване да ви стисна ръката Патриа о муерте!

Фидел Кастро — майор“

Взрив от ура и викове изпроводиха последните думи. Крещейки „Вива Куба“, „Патриа о муерте“, „Да живее Фидел“, те се запремятаха презглава по ракетния център. Сашо Кобалтовия юмрук проходи на ръце, Вихра и Фани затанцуваха ча-ча, Кънчо взе да лази на четири крака, майор Димчо полетя с ракета в космоса, а Никиж-ем залая с всички сили.

И само един-единствен стоеше настрана от общата радост — Наско Нето. Той присъствуваше на крушението на всичките си мечти.

Сбогом, Куба! Сбогом, Сиера Маестра! Хавана, никога няма да видя твоето синьо небе! Никога няма да плувам под водата в залива Кориентес и няма да се бия с кръвожадните акули, дето ги има в „Стареца и морето“. И няма да ловя диверсанти в Плая Хирон! И няма да преследвам алигатори по реката Сагуе ла Гранде! И никога, никога няма да организирам Федерации в Пинар дел Рио…

А навярно и никога няма да стъпя на Луната, за да докажа, че живот там има…

Защото по аритметика имам тройка!