Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (12)

10. Пред големия старт

В два часа следобед Федерацията отново беше в ракетния център. Дойде и Кънчо, който каза, че татко му е отложил празнуването на Първи май за довечера, та дано дотогава се появи и Сисулу-Каба. Отчетоха резултатите от четирите акции за отлични и пристъпиха към изпълнението на другите набелязани сутринта задачи. Качиха се у Димчови и в продължение на 47 минути въртяха телефона, вследствие на което телефонната централа в района преизпълни плана си за тримесечието със 112 на сто. По-важното е обаче, че откриха къде се намират приятелите им.

Роландо беше в гимнастическия салон на студентското градче и вдигаше тежести. Това му препоръча докторът, за да се върне към нормалното си тегло. Какъвто беше сега по черни гащета и бяла фанелка, със закръглено коремче, надути бузи и черна брада, той никак не приличаше на героя от Сиера Маестра, а като видя тринадесетте династронавти да нахлуват в залата, обзе го паника.

— Бива Куба! — извикаха те с бодро вдигнати юмруци.

— Бива Куба! — отвърна унило Роландо.

Наобиколиха го. Наско Нето поопипа мускулите му.

Сашо Кобалтовия юмрук се опита да вдигне щангите, а Рони Дато го запита дали прави йогистки упражнения — много били полезни за смъкване на корема. След това полковник Димчо го постави в течение на проекта да заминат за Куба, осведоми го за посланието до Фидел, за позивите, парите и прочее и накрая поиска от Роландо съвет какво да правят по-нататък.

— Според мен — отвърна кубинецът, — най-напред ще трябва да изчакате отговор от Фидел и разрешение за заминаване. През това време научете добре испански език, географията на Куба и Южна Америка, тренирайте се за пътуване през океана…

— Дребна работа. Ние сме тренирани за пътуване в космоса — каза Наско Нето.

— Още по-добре. А как мислите — ще ви пуснат ли родителите?

— Защо да не ни пуснат? — попита полковник Димчо. — Та ние не отиваме на разходка, а да помогнем безкористно на кубинския народ. Чичо Андрей Художника е бил интербригадир в Испания и все разправя за Толедо и Алказар и дори има ордени, само че е малко завеян…

Като разбра, че няма опасност от нови агнета, Роландо се развесели, облече се, плесна с ръце и се провикна:

— Но да знаете, компанерос, непременно трябва да научите ча-ча. Иначе няма да ви пуснат в Куба!

И запя „Кара миа“ и затанцува ча-ча, след това и другите и скоро стените на физкултурната зала, която беше построена да издържа сътресения на много тежки категории, се напукаха на три места…

Само Рони Дато стоеше настрана. Тази пуста ча-ча — все не му се удаваше!

„Чудесни зверчета“ — си помисли със симпатия Роландо, когато изпращаше династронавтите. И тъкмо да се разделят, Кънчо го дръпна за ръкава:

— Компанеро Роландо от Сиера Маестра — каза той, като сбърчи вирнатото си носле. — Искате ли да дойдете довечера на гости у нас за Първи май? Мама сготви две агнета…

Роландо изведнаж се понесе по улицата със скорост 10 секунди за сто метра, като с това изравни световния рекорд на Харис…

Сисулу-Каба намериха в редакцията на „Студентска трибуна“. Той беше един от доброволните сътрудници на вестника и тъкмо редактираше страницата, съдържаща протестни материали срещу смъртните присъди в Претория. Стаята беше малка и тринадесетте династронавти я задръстиха до последното ъгълче, което не попречи на редактора Рони Дато да си завре носа навсякъде.

Огромният негър, чиято глава достигаше до тавана, беше все още много тъжен. Той прочете позива на Федерацията и телеграмата, която изпратиха до президента на Южноафриканската република, и обеща да ги отбележи във вестника.

— М’боре Сисулу — каза полковникът, — ние дойдохме при вас, за да ви съобщим, че искаме да окажем безкористна помощ на вашия народ.

— Това, което направихте днес, е хубава помощ — отвърна негърът.

— Ние искаме да ви помогнем още, като ви окажем безкористна материална, военна и човешка помощ на място.

Ослепителна усмивка озари тъжното лице на Сисулу-Каба. Той разпери огромните си ръце и прегърна тринадесетте династронавти изведнаж. Игорчо примря от удоволствие.

— Ох, деца, далече е моята родина — въздъхна негърът — и трудно ще стигнете до нея.

— Нищо от това — каза полковникът. — Ние лани замалко не заминахме за Марс.

Сисулу-Каба пак се усмихна:

— Е добре, щом като толкова настоявате… Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да. Искаме да научим негърски език и да си купим граматика.

— Няма такава граматика за моя език, деца. Тя тепърва предстои да се напише.

— Ами че вие ни я преподайте устно, а ние ще я напишем — каза Рони Дато. — Искате ли?

Сисулу-Каба се съгласи. Определиха ден и час за уроците и преди да си тръгнат, Рони Дато попита:

— М’боре Сисулу-Каба, искате ли да станете сътрудник на нашия вестник „Народен звезден глас“?

— Искам.

— Добре тогава, напишете една статия за една битка на живот и смърт между боа и тигър…